Държавен вестник, брой 59 от 22.VII

Чл. 2. (1) Прокурорът съставя обвинителния акт след задълбочено проучване на доказателствения материал, като се ръководи от разпоредбите на чл. 235 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

(2) При съставяне на обвинителния акт прокурорът съобразява още и следното:

1. в обстоятелствената част излага кратко, ясно и в категорична форма приетата от него и обоснована от събраните доказателства фактическа обосновка на извършеното престъпление;

2. посочва правно-политическото значение на обекта на посегателството;

3. разкрива субективната страна на деянието, като задължително определя и обосновава формата на вината - умисъл или непредпазливост и техните видове;

4. за престъпления, които според Наказателния кодекс (НК) се извършват със специална цел, посочва изрично и точно тази цел и я обосновава;

5. при квалифицирани случаи излага всички квалифициращи обстоятелства, а когато те съставляват престъпления, определя и правната им квалификация;

6. при престъпления, извършени в съучастие, определя и формата на съучастието;

7. дава правна квалификация на престъплението;

8. посочва отношението на обвиняемия към извършеното престъпление;

9. посочва доказателствените материали, въз основа на които е направил своите изводи;

10. дава оценка на възраженията на обвиняемия против обвинението, ако има такива.

(3) В обвинителния акт, съставен срещу непълнолетен, прокурорът задължително посочва освен обстоятелствата по ал. 2 още и:

1. деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, образованието, средата и условията, при които е живял;

2. способността му да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си;

3. коя алинея и точка на чл. 63 НК следва да се приложи.

Чл. 3. Езикът и стилът на обвинителния акт да бъдат ясни, точни, достъпни за обикновения гражданин, без излишно многословие, без употреба на диалекти или нецензурни изрази.

Чл. 4. След заключителната част на обвинителния акт, ако са на лице условията на чл. 47 НПК, прокурорът предявява граждански иск.

Чл. 5. Обвинителният акт се подписва от прокурора, подпечатва и внася в съда в седемдневен срок от получаване на предварителното производство или в едномесечен срок съгласно чл. 50, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за прокуратурата - ППЗП (ДВ, бр. 56 от 1981 г.).

Чл. 6. Прокурорът, когато има основание за това, предлага на съда разглеждането на типични за даден сектор или селище престъпления и престъпления с подчертан обществен интерес да става по местоработата или по местоживеенето на подсъдимите.

Чл. 7. Съгласно чл. 243, ал. 1 и чл. 255, ал. 3 НПК участието на пркурора в разпоредителното заседание е задължително.

Чл. 8. По всеки въпрос, поставен на разглеждане в разпоредително заседание, прокурорът е длъжен да даде обосновано мнение.

Чл. 9. Прокурорът подава протест срещу определението на съда, постановено в разпоредително заседание, всякога, когато има основание за това.

Чл. 10. Прокурорът участвува в съдебно заседание при разглеждането на делата от общ характер, съответно с правомощията си по НПК.

Чл. 11. При участието си в съдебно заседание прокурорът е длъжен:

1. да познава задълбочено делото;

2. да проявява активност при съдебното следствие, включително да представя нови доказателства и да прави искане за допускане на такива;

3. да бъде принципен, обективен и етичен.

Чл. 12. (1) Речта на прокурора има следната примерна структура:

1. увод - характеристика на обществената опасност на извършеното престъпление и обществено-политическото значение на делото;

2. изложение на фактическата обстановка;

3. анализ на доказателствата;

4. юридическа квалификация на престъплението;

5. характеристика на личността на подсъдимия и пострадалия и оценка на отекчаващите, смекчаващите и изключително смекчаващите вината обстоятелства;

6. анализ на причините и условията, които са способствували за извършване на престъплението;

7. предложение за вида и приблизителния размер на наказанието, за първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за прилагането на чл. 66 и 53 НК, за произнасяне с определение по даден частен въпрос, ако е възникнала такава необходимост, и за основателността и размера на гражданския иск, ако е предявен такъв;

8. кратко заключение.

(2) Прокурорската реч трябва да бъде фактически и юридически обоснована, убедителна и емоционална.

(3) Прокурорът не трябва да се позовава на лични впечатления, факти и събития, непроверени в съдебно заседание.

Чл. 13. Съгласно чл. 316, ал. 2 НПК прокурорът подава протест всякога когато са налице основания за отменяване или изменяване на присъдата.

Чл. 14. (1) Протестът се състои от две части - обстоятелствена и диспозитив.

(2) В обстоятелствената част се посочват: чрез кой и до кой съд се подава протестът; трите имена и длъжността на прокурора, подаващ протеста, и прокуратурата, към която работи; номерът на присъдата, номерът и годината на делото; диспозитивът на присъдата, независимо дали е осъдителна или оправдателна; в какво се състои неправилността на присъдата и основанието за отменяването или изменяването й (чл. 328 във връзка с чл. 329-333 НПК).

(3) Всяко едно от основанията за отменяване или изменяване на присъдата, посочени в протеста, се мотивира, като се изхожда от установените по делото обстоятелства, от събраните и проверени доказателства и от мотивите на съда.

(4) В диспозитива на протеста се прави конкретно искане за отменяване изцяло или отчасти на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или пък за решаване на делото от втората инстанция, когато са налице основания за това.

(5) Искането в диспозитива на протеста трябва да бъде съобразено с основанието за отменяване или изменяване на присъдата и съответното на него правомощие на втората инстанция.

Чл. 15. Когато мотивите на присъдата не са изготвени в срока за подаване на протест, прокурорът подава протест, който по форма и съдържание трябва да отговаря на всички изисквания, с изключение на мотивите за отменителните и изменителните основания. Тези мотиви се представят на съда с допълнително писмено изложение, докато се даде ход на делото в съдебно заседание.

Чл. 16. (1) Протестът и допълнителното писмено изложение трябва да бъдат съобразени с изискванията на чл. 3. Те не трябва да съдържат изрази, които са от естество да уронят престижа на съда и другите участвуващи по делото лица.

(2) Протестът не трябва да се позовава на лични впечатления, факти и събития, непроверени в съдебно заседание.

Чл. 17. Протестът се подписва от прокурора и подпечатва с печата на прокуратурата.

Чл. 18. Когато има нови писмени доказателства, те се прилагат към протеста или към допълнителното писмено изложение.

Чл. 19. (10) Поддържането или неподдържането на протеста и заключението на прокурора при разглеждането на второинстанционните дела трябва да бъдат мотивирани.

(2) Оттеглянето на протеста не се мотивира.

(3) Прокурорът е длъжен да вземе обосновано отношение по всички доводи на страните.

Чл. 20. (1) Прокурорът е длъжен да се информира за решението на второинстанционния съд.

(2) Когато констатира, че е налице основание за преглед по реда на надзора, прокурорът сигнализира писмено до Главната прокуратура - отдел"Наказателно-съдебен", като изпраща и делото.

(3) В сигнала се излагат съображенията, поради които прокурорът счита, че е налице основание за преглед по реда на надзора.

Чл. 21. Преглед по реда на надзора се извършва съгласно чл. 349-358 НПК.

Чл. 22. (1) Главният прокурор прави предложения за преглед по реда на надзора по свой почин при активно съдействие на останалите прокурори.

(2) Прокурорите от районните и окръжните прокуратури и от отделите при Главната прокуратура чрез ежедневно наблюдение на текущата работа и чрез провеждане на организирани от тях периодични проверки на делата издирват тези от тях, по които има основание за преглед по реда на надзора и сигнализират Главната прокуратура - отдел Наказателно-съдебен", като изпращат и делата.

(3) Прокурорите от отдел "Наказателно-съдебен", отговарящи за определени окръзи, при извършване на проверки на дейността на окръжните и районните прокуратури издирват съдебните актове, по които има основание за преглед по реда на надзора и ги докладват на завеждащ отдела.

(4) При внасяне във Върховния съд на предложение за преглед по реда на надзора винаги се преценява дали следва да се спре изпълнението на акта, чийто преглед се иска.

Чл. 23. (1) Предложението за преглед по реда на надзора се състои от две части - обстоятелствена и диспозитив.

(2) В обстоятелствената част се посочват: правораздавателният акт, който се предлага за преглед по реда на надзора, фактическото и правното основание, на което се иска прегледът, и съображенията за това.

(3) В диспозитива на предложението се формулират искането за преглед, съответно на правното основание, и искането в съответствие с правомощията на надзорния съд, посочени в чл. 357 НПК.

(4) Предложението завършва с датата и мястото на съставянето му, името и длъжността на съставителя, подпис и печат на прокуратурата.

Чл. 24. Възобновяването на наказателни дела поради новооткрити обстоятелства се извършва съгласно чл. 359-365 НПК.

Чл. 25. Разследването по чл. 362, ал. 1 т. 3 НПК се извършва по реда на предварителното производство.

Чл. 26. При внасяне във Върховния съд на предложение за възобновяване се преценява дали следва да се спре изпълнението на акта по делото, чието възобновяване се иска.

Чл. 27. Формата на предложението за възобновяване е като тази, посочена в чл. 23.

Чл. 28. Възобновяване на наказателни дела, по които подсъдимите са предадени на обществено поръчителство, се извършва съгласно чл. 366-370 НПК.

Чл. 36. (1) Предложение за преглед по реда на надзора на влезли в сила административнонаказателни актове се прави, когато е налице особено съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.

(2) Понятието "особено съществено нарушение на закона", употребено в чл. 65 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), обхваща всички основания, предвидени в чл. 328 във връзка с чл. 356 НПК.

Чл. 37. Предложението за преглед по реда на надзора по ЗАНН по форма и съдържание е както предложението за преглед по реда на надзора по НПК.

Чл. 38. Прокурорът, който е направил предложение за преглед по реда на надзора, може да спре изпълнението на акта, чийто преглед се иска.

Чл. 39. При разглеждане на делата, образувани по предложение за преглед по реда на надзора в окръжния съд, участието на прокурора в закритото заседание и при разглеждане на делото по същество е задължително.

Чл. 40. Формата на предложението за възобновяване следва да бъде като тази, посочена в чл. 23.

Чл. 41. При проверката на основанията за възобновяване прокурорът може да събира писмени доказателства, да изисква от държавните учреждения, предприятия и обществени организации писмени сведения, да разпитва лица и да извършва други законни действия.

Чл. 42. При разглеждане на делото от окръжния съд участието на прокурора е задължително.

Чл. 43. Прокурорът отказва да направи предложение за преглед по реда на надзора или за възобновяване с мотивирана резолюция.

Чл. 44. Отказът на прокурора по чл. 43 подлежи на обжалване пред по-горестоящия по длъжност прокурор. Той може да отмени отказа и да нареди да се внесе предложение за преглед по реда на надзора или за възобновяване.

Чл. 45. При изпращане жалбата срещу отказ по чл. 43 в отдел "Наказателно-съдебен" на Главната прокуратура задължително се прилагат: надзорната преписка на окръжната прокуратура, административнонаказателната преписка и делото, ако има такова.

Чл. 46. Прокурорът е длъжен да осигури срочно движение и решаване на надзорните преписки с оглед при наличие на основания за преглед по реда на надзора или за възобновяване предложението да бъде внесено в съда в сроковете, посочени в чл. 65 и 71 ЗАНН.

Чл. 49. (1) Прокурорът привежда в изпълнение влезлите в сила присъди, решения, определения за определяне на общо наказание, определения за условно предсрочно и предсрочно освобождаване и другите определения и решения във връзка с изпълнението на наказанията.

(2) Прокурорът не привежда в изпълнение влезлите в сила присъди, решения и определения относно отнемането на вещи на основание чл. 53 НК, предаването на обществено поръчителство и наказанията конфискация и глоба.

Чл. 50. (1) Всеки прокурор привежда в изпълнение присъдите, определенията и решенията, постановени от равния му по степен съд.

(2) Когато осъденият живее в населено място извън окръга или района на прокуратурата, прокурорът изпраща присъдата за привеждане в изпълнение на съответния окръжен или районен прокурор по местоживеенето на осъдения.

Чл. 51. Присъдите се привеждат в изпълнение, след като прокурорът лично се увери, че са влезли в сила и наложеното наказание подлежи на изпълнение, че са изпратени преписи от мотивите на присъдите и свидетелствата за съдимост за осъдените на лишаване от свобода, а също и преписи от присъдите, по които на основание чл. 68 и 69 НК е постановено да се приведат в изпълнение отложените наказания.

Чл. 52. (1) Във всяка прокуратура се води книга за изпълнение на присъдите и азбучник на осъдените.

(2) В книгата за изпълнение на присъдите и азбучника по ал. 1 се вписват само онези присъди, за които прокурорът писмено е наредил да бъдат изпратени на органите по изпълнение на наказанието.

Чл. 53. (1) Когато констатира, че присъдата съдържа непълноти, които са пречка или сериозно затрудняват нейното изпълнение, прокурорът я връща на съда с посочване на непълнотите, като следи за отстраняването им и своевременното връщане на присъдата.

(2) Ако са налице основанията за отменяване или изменяване на влязлата в сила присъда, посочени в чл. 356 във връзка с чл. 328 НПК, прокурорът сигнализира Главната прокуратура - отдел "Наказателно-съдебен", за прегледа по реда на надзора.

Чл. 54. Когато с една присъда са осъдени на лишаване от свобода няколко лица, прокурорът изисква да му се изпратят преписи от мотивите и свидетелства за съдимост за всяко от тях.

Чл. 55. Когато с една присъда на едно и също лице са наложени различни по вид наказания, прокурорът изисква да му се изпрати препис от присъдата за всеки вид наказание.

Чл. 56. (1) Присъдите с наказание лишаване от свобода се привеждат в изпълнение чрез органите на Министерството на вътрешните работи (МВР).

(2) Когато осъденият изтърпява друго наказание по ал. 1 в затвор или поправителен дом за непълнолетни или се задържа в тези места по мярка за неотклонение "задържане под стража", присъдата с приложенията й се изпраща на съответния началник на затвора или на поправителния дом.

Чл. 57. Присъдите по отношение на военнослужещи, осъдени от общите съдилища, се изпращат за привеждане в изпълнение на военния прокурор по местослуженето на осъдения.

Чл. 58. Присъдите по отношение на непълнолетни, настанени в трудово-възпитателно училище, на основание чл. 61 и 64, ал. 1 НК се изпращат за изпълнение на Министерството на народната просвета, като към тях се прилагат характеристика от детската педагогическа стая, медицинско удостоверение за психиатрично освидетелствуване на осъдения и свидетелство за завършен последен клас.

Чл. 59. Присъдите с приложено наказание поправителен труд без лишаване от свобода се изпращат за изпълнение на ръководителя на учреждението, предприятието или организацията, където осъденият работи или е постановено да работи. На осъдения се съобщават срещу разписка наименованието и местонахождението на предприятието, учреждението или организацията и датата, на която следва да се яви за изтърпяване на наказанието, както и последиците, ако не се яви или напусне работа, без да уведоми за това прокурора.

Чл. 60. Когато осъденият на поправителен труд без лишаване от свобода е нетрудоспособен или не може да бъде изпратен на работа, когато без основателни причини откаже да работи и когато напусне работа и в едномесечен срок не уведоми за новата си месторабота прокурора или не поиска от него да определи къде да изтърпи останалата част от наказанието, прилагат се разпоредбите на чл. 43, ал. 5, 7 и 8 НК.

Чл. 61. Когато наказанието поправителен труд без лишаване от свобода е наложено на военнослужещ на срочна служба за престъпление, извършено, преди да е постъпил на военна служба, прокурорът предлага на съда да замени същото, на основание чл. 43, ал. 5 НК.

Чл. 62. Присъдите с наложено наказание лишаване от право на местоживеене в определено населено място се изпращат за изпълнение на началника на районното управление на МВР, където се намира населеното място, от местоживеене в което е лишен.

Чл. 63. (1) Присъдите с наложено наказание задължително заселване в определено населено място се изпращат за изпълнение на началника на районното управление на МВР, в района на което се намира населеното място, където осъденият следва да изтърпи наказанието.

(2) Когато осъденият без основателна причина откаже да работи, прокурорът предлага на съда да замени наказанието задължително заселване с лишаване от свобода съгласно чл. 48, ал. 6 НК.

Чл. 64. Присъдите, с които е наложено смъртно наказание, което Държавният съвет не е заменил с лишаване от свобода, се изпращат за изпълнение на началника на затвора, където е задържан осъденият. За изпращането се уведомява окръжният прокурор по местонахождението на затвора, който до изпълнението упражнява правата по чл. 130 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН).

Чл. 65. (1) Присъдите по отношение на български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища на лишаване от свобода и приети за изтърпяване наказание в НРБ съгласно чл. 442 НПК и сл., се привеждат в изпълнение от Софийския градски прокурор.

(2) Присъдите по отношение на български и чужди граждани, които живеят временно или постоянно вън от страната, се изпращат на Главната прокуратура за указания във връзка с изпълнението им.

Чл. 66. Когато осъденият промени адреса си и не уведоми за това съда, прокурорът предлага на съда да конфискува внесената гаранция, ако има такава, и нарежда на органите на МВР издирването му.

Чл. 67. (1) Прокурорът нарежда писмено изпълнението на наложените с присъдите наказания.

(2) Когато нарежда изпълнение на наказанието лишаване от свобода, прокурорът задължително посочва местонахождението на затвора и типа на поделението, където осъденият следва да бъде настанен.

Чл. 68. (1) Когато с присъдата се привежда в изпълнение условна присъда (чл. 68 НК), когато е постановено частично или изцяло освобождаване от изтърпяване на наказанието по същата (чл. 69, ал. 2 НК) или наред с наказанието осъденият е настанен на принудително лечение (чл. 92 НК), това се посочва в писмото до органа по изпълнението на наказанието.

(2) Когато привежда в изпълнение присъдата или определението, с които е определено общо наказание на основание чл. 25 НК, прокурорът уведомява за това всички прокурори, които привеждат в изпълнение присъдите, включени в определеното общо наказание.

Чл. 70. За датата на започване изпълнението на наказанието, за настъпилите промени във вида и размера на същото, за датата на изтърпяване на наказанието, при амнистиране, помилване, условно предсрочно и предсрочно освобождаване прокурорът уведомява съответния съд, а когато привежда в изпълнение присъдата по делегация - съответния прокурор, който му е делегирал изпълнението, а той от своя страна - съда, наложил наказанието.

Чл. 71. Прокурорът ежемесечно проверява книгата за изпълнение на присъдите, отбелязва датата на проверката, прави констатации за допуснатите пропуски и грешки и дава разпореждания за тяхното отстраняване.

Чл. 72. (1) Изпълнението на наказаниято се отлага с мотивирана резолюция.

(2) Срокът за отлагане изпълнението на наказанието на основание чл. 374, т. 2, 4 и 5 НПК тече от датата на получаване на присъдата за привеждане в изпълнение, а на основание т. 1 и 3 от същия член - от датата на настъпване на събитието.

Чл. 73. Когато присъдата се привежда в изпълнение по делегация, компетентен да отложи изпълнението на наказанието е делегираният прокурор. До изпращането на присъдата за привеждане в изпълнение по делегация изпълнението на наказанието може да бъде отлагано от делегиращия прокурор. За допуснатото отлагане той уведомява делегирания прокурор, като посочва основанието и срока на отлагането.

Чл. 74. Прокурорът може да не отложи изпълнението на наказанието, когато са налице важни причини от обществен характер, когато осъденият преднамерено създава условия за отлагане на изпълнението и когато съществува основателно съмнение, че той може да извърши престъпление или да се отклони от изпълнение на наказанието.

Чл. 75. Изпълнението на наказанието може да бъде отложено поради тежко заболяване (чл. 374, т. 1 НПК), когато в медицински документ, издаден по установения ред и написан на български език, е посочено заболяването и че то е тежко и съставлява пречка за изпълнението.

Чл. 76. Бременността (чл. 374, т. 2 НПК) се установява с медицинско удостоверение, издадено от лекар-гинеколог на държавна служба, в което се посочва бременността в месеци. Раждането се установява с удостоверение за раждане.

Чл. 77. Когато основанието за отлагане се установява с документ, който буди съмнение по съдържание или произход, прокурорът извършва проверка.

Чл. 78. Когато изпълнението на наказанието се отлага на основание чл. 374, т. 1 НПК поради тежко душевно заболяване, в резултат на което осъденият е изпаднал в състояние на невменяемост, пркурорът прави предложение до съда съгласно чл. 429 НПК.

Чл. 79. Изпълнението на наказанието не може да бъде отлагано, след като е започнало.

Чл. 80. (1) Отказът на прокурора да отложи изпълнението на наказанието може да бъде отменен от по-горестоящия по длъжност прокурор.

(2) Обжалването на отказа по ал. 1 не спира изпълнението на наказанието освен когато по-горестоящия по длъжност прокурор е наредил това.

Чл. 81. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, прокурорът уведомява съответния съд, а когато присъдата се привежда в изпълнение по делегация - делегиращия прокурор, а той от своя страна - съда.

(2) За отлагането на изпълнението на наказанието прокурорът уведомява писмено осъдения. Той уведомява и органите по изпълнение на наказанието, ако присъдата е изпратена за изпълнение.

Чл. 82. Когато прокурорът констатира, че отлагането на изпълнението не се използува по предназначение, когато има основателно съмнение, че осъденият може да извърши или когато извърши престъпление, и когато основанието за отлагане е отпаднало, той отменява отлагането и нарежда наказанието да бъде изпълнено.

Чл. 83. Присъдите, по които изпълнението на наказанието е отложено, се проверяват всяка седмица от прокурора, който следи изпълнението на наказанието да започне в деня на изтичане срока на отлагането.

Чл. 84. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода се прекъсва на основанията, посочени в чл. 425 НПК с резолюция на окръжния прокурор или негов заместник по местонахождението на затвора или на поправителния дом, независимо кой съд е постановил присъдата и къде се намира поделението или работният обект на затвора или на поправителния дом, където е настанен или работи осъденият.

Чл. 85. Изпълнението на наказанието може да не бъде прекъснато, когато има данни, че същото няма да се използува по предназначение или има опасност осъденият да извърши престъпление или друга противообществена проява.

Чл. 86. Отказът на прокурора да прекъсне изпълнението на наказанието може да се обжалва пред по-горестоящия по длъжност прокурор.

Чл. 87. Прекъсването на изпълнението на наказанието може да бъде отменено от прокурора, който го е допуснал, както и от по-горестоящия по длъжност прокурор, когато не се използува по предназначение, когато основанието за прекъсване е отпаднало или осъденият е извършил или има опасност да извърши престъпление или друга противообществена проява.

Чл. 88. Прокурорът следи осъденият да не остане след срока на прекъсването вън от затвора или поправителния дом.

Чл. 89. Когато прекъсва изпълнението на наказанието поради тежко душевно заболяване, в резултат на което осъденият е изпаднал в състояние на невменяемост, прокурорът прави предложение за настаняването му на принудително лечение на основание чл. 89 НК. До произнасянето на съда осъденият се настанява с постановление в психиатрично заведение извън системата на затворите на основание чл. 185 НПК.

Чл. 90. Предложението за условно предсрочно (чл. 70 НК) и предсрочно освобождаване (чл. 71 НК) от наказанието лишаване от свобода се прави от окръжния прокурор по местонахождението на затвора или на поправителния дом или от негов заместник, независимо кой съд е постановил присъдата и къде се намира трудово-поправителното общежитие или работният обект, където се изпълнява наказанието.

Чл. 91. Предложението за предсрочно освобождаване от наказанието задължително заселване се прави от районния прокурор по местоизпълнението на наказанието, а от наказанието лишаване от право на местоживеене в определено населено място - от районния прокурор по местонахождението на осъдения.

Чл. 92. Нетрудоспособните и чужденците, осъдени на лишаване от свобода, ако отговарят на установените от закона условия, могат да се предлагат за условно предсрочно или предсрочно освобождаване.

Чл. 93. Непълнолетните, осъдени на лишаване от свобода, могат да се предлагат за предсрочно освобождаване повторно (чл. 71 НК).

Чл. 94. Необходимият минимум за условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдените, спрямо които е приложен чл. 27, ал. 1 или 2 НК, се определя с оглед полученото при присъединяването общо наказание. Когато това присъединяване не е извършено от съда, минимумът се изчислява от сбора на наказанията. В тези случаи условно предсрочно освобождаване не се допуска, ако някое от престъпленията е квалифицирано като опасен рецидив.

Чл. 95. Когато лишеният от свобода е освобождаван веднъж условно предсрочно, той може да бъде предлаган за повторно условно предсрочно освобождаване, ако е реабилитиран или амнистиран за престъплението, по което е бил условно предсрочно освободен. Предишното предсрочно освобождаване с остстъка от наказанието лишаване от свобода или от друго наказание не е пречка за условно предсрочно особождаване.

Чл. 96. При прилагането на чл. 70, ал. 2 НК се взема пред вид възприетата в присъдата квалификация на деянието: от остатъка на наказанието, за което става въпрос, да бъде освободено лицето.

Чл. 97. Когато с присъдата или определението е постановено да се изтърпи отложеното наказание на основание чл. 68, ал. 1 НК или е постановено да се изтърпи останалата част от наказанието на основание чл. 69 от същия кодекс, осъденият не може да бъде условно предсрочно и предсрочно освобождаван с остатъка от наказанието, докато търпи тези наказания. След изтърпяването им, ако отговаря на условията на чл. 70 НК, той може да бъде предлаган за условно предсрочно освобождаване с остатъка от наказанието по втората присъда.

Чл. 98. В предложението за условно предсрочно особождаване прокурорът задължително изразява становището си за освобождаване на осъдения от наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, т. 6, 7 и 8 НК, както и отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието задължително заселване, ако е наложено такова.

Чл. 99. Когато установи нарушения на закона по влязло в сила определение за условно предсрочно или предсрочно освобождаване, прокурорът сигнализира Главната прокуратура - отдел "Наказателно-съдебен", за преглед по реда на надзора.

Чл. 100. Определенията за условно предсрочно и предсрочно освобождаване се изпращат за изпълнение веднага.

Чл. 107. Прокурорският надзор обхваща действуващите правни актове за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, дейността на органите по изпълнението на това наказание в затворите, поправителните домове за непълнолетни, трудово-поправителните общежития, отдел "Затвори" при Министерството на вътрешните работи и другите централни и местни органи, които имат отношение към изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

Чл. 108. (1) Прокурорският надзор за законност не обхваща влезлите в сила присъди, решения и определения на съдилищата, постановленията за определяне на мярка за неотклонение и въпросите, които съдът решава във връзка с изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

(2) Когато прокурорът забележи пропуски и незаконосъобразности в актовете по ал. 1, той е длъжен да вземе веднага мерки за отстраняването им, включително и чрез сигнализиране на Главната прокуратура - отдел"Наказателно-съдебен", за преглед по реда на надзора.

Чл. 109. Надзорът за законност в затворите и поправителните домове се осъществява от съответния окръжен прокурор или негов заместник, а върху дейността на висшестоящите им органи - от Главната прокуратура.

Чл. 110. Сектор "Надзор за законност при изпълнение на наказанията" при Главната прокуратура организира, ръководи и упражнява цялостен надзор за законност в местата за лишаване от свобода.

Чл. 111. Основен метод за осъществяване на надзора за законност в местата за лишаване от свобода е проверката.

Чл. 112. Проверките за законност в местата за лишаване от свобода могат да бъдат цялостни, тематични и по отделни въпроси, те могат да се извършват периодично и внезапно. При тяхното провеждане окръжният прокурор може да покани за участие военния прокурор, други прокурори и да привлича специалисти с оглед предмета и нуждите на проверката.

Чл. 113. За извършената проверка прокурорът съставя акт съгласно чл. 46 от Закона за прокуратурата. Всяка следваща проверка започва с преценка, дали са отстранени нарушенията, констатирани от предходната проверка.

Чл. 114. (1) Когато прокурорът констатира нарушение на законността, допуснато по устно разпореждане на администрацията в местата за лишаване от свобода, той дава писмено нареждане за отстраняването му.

(2) Нареждането по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение. То може да бъде спряно или отменено от по-горестоящия по длъжност прокурор.

Чл. 115. (1) Когато отстраняването на нарушението, установено от прокурора, обективно не е във възможностите на администрацията в местата за лишаване от свобода, той отнася въпроса до Главната прокуратура, като посочва нарушението в акта за извършената проверка.

(2) Когато администрацията отстрани веднага нарушението, прокурорът посочва това съгласно предходната алинея.

Чл. 116. Когато прокурорът установи задържано лице в затвора без писмен документ за това или когато основанието за задържането е отпаднало, той нарежда писмено освобождаване на лицето в негово присъствие.

Чл. 117. Когато редовността на документите, въз основа на които лицето е задържано в затвора или поправителния дом, поражда съмнение, прокурорът е длъжен да изясни съмнението по възможно най-бърз начин. Когато това не е в неговите възможности, той уведомява веднага Главната прокуратура.

Чл. 118. Когато прокурорът установи, незаконосъобразно задържано лице в приемните помещения за срок, по-дълъг от определения в закона, когато не са извършени задължителна санитарно-хигиенна обработка и лекарски преглед при приемането на лишените от свобода, когато се задържат лица в поделения, които не съответствуват на осъждането им или е нарушена предписаната от прокурора или съда изолация, той нарежда отстраняване на нарушението в негово присъствие.

Чл. 119. Когато комисията по чл. 17 ЗИН вземе незаконосъобразно решение при изменяване на режима на лишените от свобода, прокурорът е длъжен да протестира същото решение по реда на Закона за прокуратурата пред Министерството на вътрешните работи.

Чл. 120. Когато установи, че някой от лишените от свобода незаконно е лишен от полагащи му се права или че незаконосъобразно ползува такива, прокурорът е длъжен писмено да нареди ползуването на правата, ако срокът за това не е изтекъл, съответно да отмени ползуването на незаконосъобразно предоставените права и да предложи за дисциплинарна отговорност длъжностното лице, допуснало нарушението.

Чл. 121. Когато прокурорът установи, че се прилагат мерки за поощрения и наказания, които не са предвидени в закона, той спира с писмено нареждане изпълнението на същите, взема мерки за отменяване на незаконосъобразните заповеди, за заличаване на наложените наказания и за търсене отговорност от виновните длъжностни лица.

Чл. 122. (1) Когато прокурорът констатира, че лишените от свобода се подлагат на физически страдания или се унижава човешкото им достойнство, той извършва разследване по реда, установен в НПК.

(2) Когато при разследването по ал. 1 се установи, че е извършено престъпление, което е подсъдно на военния съд, прокурорът изпраща материалите от разследването на съответния окръжен военен прокурор и незабавно уведомява Главната прокуратура за установеното.

Чл. 123. Когато прокурорът установи, че без заповед за наказание по чл. 76, букви "и" и "к" ЗИН или без нареждане на Министерството на вътрешните работи за изолация по чл. 85 ЗИН лишен от свобода е изолиран в наказателна килия или друго помещение, той нарежда писмено в негово присъствие поставянето на това лице при нормални условия съобразно режима и положението му.

Чл. 124. Когато прокурорът констатира, че помещенията за изпълнение на дисциплинарни наказания и за изолация на лишените от свобода не отговарят на установените изисквания, той нарежда незабавното им привеждане в сътветствие с нормативните им изисквания. Ако това не може да стане веднага, лишените от свобода се поставят в други помещения, като изпълнението на законно наложените дисциплинарни наказания и изолация се отлага до отстраняване на нарушението.

Чл. 125. Когато прокурорът установи, че лишени от свобода са наградени с домашен отпуск без писмено съгласие на прокурора или с негово съгласие, но дадено въз основа на неверни данни, той спира изпълнението, нарежда прекъсването на отпуска и взема мерки за отменяване на заповедта за награда и за привличане към дисциплинарна отговорност на длъжностното лице, допуснало нарушението.

Чл. 126. (1) Прокурорът при упражняване на надзор за законност в местата за лишаване от свобода следи за законосъобразното и навременно записване във водените за всеки лишен от свобода формуляр на фактически изтърпяното от него време, времето, зачетено от предварително задържане или от работа, промените в размера на наказанието, постанови с присъда или определение, помилване, бягства, отпуски и прекъсвания на изпълнението на наказанието.

(2) Когато прокурорът установи задържане на осъдени лица след срока на наложеното с присъдата наказание или освобождаване преди този срок, той е длъжен да изясни причините и длъжностните лица, допуснали това нарушение, и уведоми Главната прокуратура.

Чл. 127. (1) Смъртното наказание се изпълнява с участието на окръжния прокурор по местоизпълнението на наказанието или негов заместник.

(2) С решение или по нареждане на Главната прокуратура смъртното наказание може да се изпълни с участието на прокурор от друг окръг или на окръжния военен прокурор.

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1983) Прокурорът е длъжен да спре изпълнението на смъртното наказание, когато:

1. не му се представят влязла в сила присъда и решение и решение на Държавния съвет на НРБ (чл. 98, ал. 4 НК);

2. има съмнение в идентичността на осъденото на смърт лице;

3. смъртното наказание е наложено на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години (чл. 38, ал. 2 НК), а по отношение на военнослужещите, както и във военно време - осемнадесет години (чл. 38, ал. 2 НК);

4. смъртното наказание е наложено на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата (чл. 38, ал. 2 НК) или е бременна по време на изпълнение на наказанието (чл. 129, ал. 1 ЗИН);

5. присъствуват други лица освен началника на затвора или негов заместник, лекаря, охраната и изпълнителя при изпълнението на наказанието.

Чл. 129. Прокурорът спира изпълнението на смъртното наказание, когато кснстатира нарушения, които той не може да отстрани, и веднага уведомява Главната прокуратура. В останалите случаи той разрешава изпълнението на смъртното наказание след отстраняване на нарушенията.

Чл. 130. (1) Прокурорът по местоживеенето на условно осъдения упражнява надзор за изпълнението на разпоредбата на чл. 67, ал. 4 НК.

(2) Когато са налице условията на чл. 68, ал. 3 НК, прокурорът прави предложение пред съда.

Чл. 131. Районният прокурор по местоизпълнението на наказанието поправителен труд без лишаване от свобода упражнява надзор върху дейността на ръководителите на учрежденията, предприятията и организациите, които изпълняват това наказание, като изисква:

1. да бъде уведомяван в срока по чл. 165 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 66 от 1982 г.), ако изпълнението на наказанието не може да започне в тридневен срок;

2. да бъде уведомяван за напускане на работа от осъдения и за изтърпяване на наказанието и да му се изпраща досието на осъдения;

3. да се вписва във ведомостите и документите за трудов стаж на осъдения, че срокът на наказанието не се зачита за трудов стаж;

4. да се правят определените с присъдата удръжки от трудовото възнаграждение на осъдения и удържаните суми да се внасят в приход на републиканския бюджет.

Чл. 132. Когато прокурорът констатира закононарушения при изпълнение на наказанието поправителен труд без лишаване от свобода, той прави предложения за тяхното отстраняване и за привличане към съответна отговорност на виновните длъжностни лица.

Чл. 133. Прокурорът прави предложението за заменяване на наказанието поправителен труд с лишаване от свобода, когато са налице условията на чл. 43, ал. 7 8 НК.

Чл. 134. Районният прокурор по местоизпълнение на наказаниета лишаване от право на местоживеене в определено населено място упражнява надзор за законност върху дейността на началниците на районните управления на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на наказаниета по чл. 37, ал. 1, т. 5 и 8 НК в точно съответствие със Закона за изпълнение на наказанията и правилника за прилагането му.

Чл. 135. Прокурорът упражнява надзор за:

1. своевременно започване изпълнението на наказанието;

2. осигуряване на квартира и работа на осъдения на задължително заселване;

3. спазване на установения от закона ред за разрешаване и срока за напускане на населеното място, в което се изтърпява наказанието.

Чл. 136. (1) Когато прокурорът установи, че не е осигурено жилище или не е предоставена работа на осъдения на задължително заселване, той взема мерки за отстраняване на нарушението. За целта той предлага на сътветния народен съвет съгласувано с органите на МВР да му бъдат осигурени жилище и работа.

(2) Ако в населеното нясто няма възможност за осигураване на жилище или настаняване на работа на осъдения на задължително заселване, прокурорът предлага на съда, който е постановил присъдата, да замени местоизтърпяването на наказанието.

Чл. 137. (1) Прокурорът прави предложението за заменяване на наказанието задължително заселване с лишаване от свобода, когато са налице условията на чл. 48, ал. 6 НК.

(2) Времето, през което осъденият на задължително заселване е в редовен годишен отпуск, в отпуск по болест, за което има издаден редовен болничен лист, или е настанен на принудително лечение по чл. 59 ЗНЗ или чл. 92, ал. 2 НК, се зачита за изтърпяно наказание.

Чл. 138. (1) Когато констатира, че са налице основанията на чл. 356 във връзка с чл. 328 НПК, прокурорът сигнализира Главната прокуратура - отдел "Наказателно-съдебен", за преглед по реда на надзора.

(2) Когато установи нарушения, допуснати от органите по изпълнението на наказанието, прокурорът прави предложение за тяхното отстраняване съгласно чл. 45, т. 3 от Закона за прокуратурата.