Държавен вестник, брой 59 от 22.VII

Чл. 8. Всяка прокуратура организира и провежда наблюдение за състоянието на законността чрез методите, посочени в чл. 26 от Закона за прокуратурата (ЗПр - ДВ, бр. 87 от 1980 г.) и чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за прокуратурата (ППЗПр - ДВ, бр. 56 от 1981 г.), както и чрез други методи. Тези методи се използуват поотделно или в съчетание помежду им с цел да се постигне по-пълно и по-бързо разкриване на правонарушенията.

Чл. 9. (1) Всяка прокуратура съставя списък на обектите, върху които упражнява надзор, като се ръководи от своята материална и териториална компетентност, определена с чл. 27, ал. 1 ППЗПр. Този списък се коригира съобразно настъпилите изменения.

(2) За всеки по-важен обект се образува отделно досие, в което се поставят получените от същия обект актове и други документи, жалбите, молбите, сигналите и предложенията, отнасящи се до неговата дейност, преписи от подадените до ръководствата му или висшестоящия му орган общонадзорни прокурорски актове и др. Досиетата се подреждат по отрасли на управлението.

Чл. 10. (1) Прокурорът изисква от държавните, стопанските и обществените органи и организации издадените от тях нормативни и административни актове, за да провери съответствието им с Конституцията на Народна република България, законите, указите, постановленията на Министерския съвет и с другите нормативни актове (чл. 26, т. 1 ЗПр).

(2) Видът на изискваните актове и броят на поднадзорните обекти, от които ще се получават, се преценяват с оглед състоянието на законността и обективните възможности на прокурорския състав. Такава преценка не се прави за актовете, за които с нормативен акт е предвидено задължително да се изпращат на прокуратурата, както и за актовете, изискването на които е разпоредено от по-горна прокуратура.

Чл. 11. Изискването на актовете става с писмо, в което се посочват правното основание, наименованието им и срокът, в който да се изпратят.

Чл. 12. (1) За изясняване на въпроси, възникнали при осъществяване на общия надзор, прокурорът изисква от органите и организациите по чл. 5 документи, сведения, обяснения и експертни мнения (чл. 26, т. 3 ЗПр).

(2) Прокурорът може да изисква документи, сведения и обяснения и от граждани (чл. 9, ал. 2 ЗПр).

(3) Документите по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗПр са ревизионни актове, констативни протоколи, анализи, отчети, доклади, информации, служебни писма и др.

(4) Сведенията и обясненията могат да бъдат писмени или устни.

(5) Експертно мнение се иска, когато за обясняване на някои възникнали при общонадзорната дейност въпроси са нужни специални знания в областта на науката, изкуството, техниката и др.

Чл. 13. (1) Документите, сведенията и обясненията се искат устно или с писмо, което трябва да съдържа елементите, посочени в чл. 11 от инструкцията.

(2) Експертните мнения се изискват с постановление (чл. 29 ППЗПр).

Чл. 14. Проверка на място (чл. 26, т. 3 ЗПр) се извършва:

1. когато в прокуратурата е получен сигнал, че са извършени или се извършват правонарушения;

2. по разпореждане на по-горна прокуратура;

3. по инициатива на прокурора, когато предполага или допуска, че се извършват правонарушения.

Чл. 15. (1) Проверката на място се извършва лично от прокурор.

(2) С оглед на поставените задачи проверката на място може да бъде:

1. експериментална, когато се извършва за пръв път по изпълнението на определен нормативен акт;

2. учебно-методическа;

3. съвместна, когато се извършва заедно с други органи;

4. с участието на специалисти, когато, за да се установи нарушението на закона, е необходимо да се извършат действията на материалното изпълнение или са необходими специални познания, каквито прокурорът няма(обезопасеност на работното място, стандартност на произведена, респективно получена продукция, как са изразходвани паричните фондове, осчетоводени ли са резултатите от инвентаризациите и др.). Привличането на специалистите става с тяхно съгласие;

5. контролна, когато при предходна проверка на същия обект са разкрити съществени правонарушения.

Чл. 16. (1) Проверката се извършва, за да се установят факти и обстоятелства с правно значение съобразно предмета на общия надзор (чл. 4).

(2) Прокурорът не извършва действия на материално изпълнение: броене, теглене, мерене, проверяване на техническото обезопасяване на работните места и др.

Чл. 17. При извършване на проверката прокурорът изисква длъжностните лица да му оказват необходимото съдействие и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места (чл. 12 ЗПр).

Чл. 18. (1) Всяка проверка трябва да бъде предварително подготвена.

(2) Подготовката за извършване на проверката обхваща:

1. проучване на съответните нормативни актове, изпълнението на които ще се проверява;

2. проучване и анализ на съществуващите в прокуратурата материали, които съдържат данни за извършени правонарушения в определения за проверяване обект - следствени и граждански преписки, обвинителни актове, жалби, молби, сигнали и др.;

3. изискване от специализираните контролни органи, упражняващи контрол върху същия обект, необходимите сведения, доклади, ревизионни актове, констативни протоколи, задължителни предписания и др.;

4. съставяне на план, който обхваща:

а) къде, кога и за колко време ще се извърши;

б) наименование на нормативните актове, чието изпълнение ще се проверява, правните въпроси, които ще се изясняват, правнозначимите факти, които ще се установяват;

в) какви документи ще се проучват;

г) съвместна ли ще бъде с други органи и с кои;

д) евентуалната необходимост от използуването на специалисти, от кои органи и по какви въпроси;

е) други специфични въпроси.

Чл. 19. В процеса на проверката за изясняване на отделни въпроси и факти прокурорът може да използува и другите методи, посочени в чл. 26 ЗПр.

Чл. 20. Всяка извършена проверка се документира с подреждане в преписки на следните документи:

1. плана за проверката;

2. изготвените прокурорски актове - протести, предложения, сигнали, препис от постановленията за образуване на предварителни производства и др.;

3. справка за извършената проверка, която се съставя, в случай че:

а) не са констатирани правонарушения;

б) правонарушенията са отстранени по време на проверката;

в) поискана е от висшестоящата прокуратура;

4. уведомителните писма до съответните прокурори, компетентни да вземат мерки срещу разкритите правонарушения;

5. доклад, докладна записка или друг документ за извършена съвместна проверка. Когато този документ има само констативно значение, той се подписва и от прокурора;

6. отговорите и другата кореспонденция във връзка с разглеждането на подадените общонадзорни актове.

Чл. 21. За всеки проверен обект се отчита една проверка независимо дали предмет на проверяване е било изпълнението на един или повече нормативни актове.

Чл. 22. (1) Прокурорът изисква от съответните компетентни органи да извършат проверки или ревизии, когато има данни, че в поднадзорен обект са допуснати или се допускат правонарушения и той прецени, че проверката ще бъде извършена по-бързо, по-пълно или по-резултатно, ако се възложи на тези органи (чл. 26, т. 4 ЗПр).

(2) Методът по ал. 1 се използува задължително, когато за установяване на правонарушенията е необходимо да се извършат действия на материално изпълнение или са нужни специални познания или компетентност.

(3) Данните за извършени или извършващи се правонарушения могат да се получат от молби, жалби, предложения или сигнали на длъжностни лица и граждани, от следствени или съдебни дела, от други преписки, както и при извършване на проверки по чл. 26, т. 3 ЗПр.

Чл. 23. Проверката или ревизията, изисквана от прокурора, може да има за предмет изясняване само на обстоятелства от правно значение, отнасящи се до нарушение на един или повече нормативни актове.

Чл. 24. Изискването на проверката или ревизията се прави с постановление, което съдържа:

1. повода и необходимостта от проверката или ревизията;

2. обекта (обектите), в които трябва да се извърши;

3. въпросите, които следва да бъдат изяснени;

4. срока за изпълнение;

5. искане за уведомяване на прокурора за констатациите и взетите мерки.

Чл. 25. (1) Постановлението се изпраща за изпълнение на ръководителя на органа, компетентен да извърши проверката или ревизията.

(2) Когато компетентният да извърши проверката или ревизията орган е поднадзорен на по-горна прокуратура, постановлението се изпраща чрез нея.

(3) На органи, упражняващи обществен контрол, проверки не може да се възлагат.

Чл. 26. (1) След получаване на резултатите от проверката или ревизията прокурорът преценява пълнотата, законосъобразността на действията на органа по чл. 25, ал. 1 във връзка с установяване и отстраняване на правонарушенията и осъществяване на отговорностите.

(2) При непълнота и при незаконосъобразни действия или бездействия на органа прокурорът предприема съответни мерки за правилното приключване на проверката или ревизията, като изисква допълване, сам доизяснява въпросите или използува съответните общонадзорни средства за въздействие.

(3) За един проверен обект се отчита една проверка независимо дали предмет на проверяване е било изпълнението на един или повече нормативни актове.

Чл. 27. (1) Прокурорите участвуват в сесиите на народните съвети и в заседанията на техните изпълнителни комитети (чл. 8, ал. 2 ЗПр).

(2) Окръжният (Софийският градски) прокурор осигурява участие на прокурор в сесиите на окръжния (Столичния) народен съвет и в заседанията на неговия изпълнителен комитет.

(3) Районният прокурор осигурява прокурорско участие в сесиите на общинския (районния) народен съвет и в заседанията на неговия изпълнителен комитет, намиращ се в седалището на прокуратурата, а в останалите народни съвети и в кметствата - когато е необходимо или възможно.

Чл. 28. (1) Прокурорът се подготвя за участие в заседанията на изпълнителния комитет или на кметството или в сесиите на народния съвет, като проучва материалите по дневния ред и сътветните нормативни актове.

(2) Прокуратурата участвува активно в подготовката и провеждането на сесиите на народните съвети по законността.

Чл. 29. Прокурорът може да участвува в заседанията на ръководните органи и на други поднадзорни обекти, когато намери за необходимо, за да се информира за състоянието на законността (чл. 3, т. 1 ЗПр).

Чл. 30. Прокурорът може да организира сам или да участвува в организирани от други органи съвещания с ръководства или събрания с трудови колективи и в населени места по въпросите на законността. Изнесените на тях факти за извършени правонарушения се считат за съобщени на прокуратурата и са основание на съответна преписка.

Чл. 31. Прокурорът приема устни и писмени предложения, сигнали, жалби и молби на граждани и длъжностни лица във връзка с нарушение на закона и ги разглежда по реда на Закона за прокуратурата. Това се отнася и за публикациите в средствата за масова информация, когато имат характер на предложения, сигнали или жалби.

Чл. 32. (1) Предложения, сигнали, жалби и молби, в които не се съдържат оплаквания за правонарушения, се препращат на компетентния орган.

(2) Жалбите срещу незаконосъобразни административни актове, за които е предвиден съответен ред за обжалване и този ред не е изчерпан, се изпращат по компетентност.

(3) В случаите по предходната алинея прокурорът може да подаде протест или предложение, ако прецени, че така ще се постигне по-голяма бързина и резултатност при отстраняване на правонарушението.

Чл. 33. Взаимотношенията на прокуратурата с контролните органи се установяват, за да се осигурят по-пълно и своевременно разкриване и отстраняване на правонарушенията и осъществяване на съответната отговорност.

Чл. 34. Взаимоотношенията на прокуратурата с органите, упражняващи специализиран контрол се осъществяват в следните насоки:

1. упражняване на прокурорски надзор за законност върху дейността на контролните органи (чл. 26, точки 1-3 ЗПр);

2. възлагане на проверки от прокуратурата на контролните органи (чл. 26, т. 4 ЗПр);

3. извършване на съвместни проверки;

4. извършване на прокурорски проверки с участието на специалисти от контролните органи;

5. оказване помощ от прокуратурата на контролните органи за правилно и законосъобразно приключване на извършените от тях проверки и ревизии и за точно осъществяване на отговорностите;

6. провеждане на съвещания за приемане съвместни мероприятия и за организиране и отчитане на изпълнението им; за обобщаване и анализиране състоянието на законността; за изясняване причините и условията за извършване на правонарушенията вземане на мерки за тяхното отстраняване и пр.

Чл. 35. Прокурорът е длъжен незабавно да вземе мерки за отстраняване на установените правонарушения, както и на причините и условията, които са ги породили.

Чл. 36. (1) Прокурорът реагира срещу установените правонарушения:

1. с протест или предложение, когато обектът, в който са извършени, му е поднадзорен (чл. 27, ал. 1 ППЗПр);

2. с уведомително писмо, когато вземането на мерки е от компетентността на друга прокуратура. Към писмото се прилагат и съответните документи. За крайния резултат уведомената прокуратура съобщава на изпращащата;

3. с превантивни мерки по чл. 7 ЗПр и чл. 8, ал. 2 ППЗПр, когато правонарушенията са явно незначителни. Такива са правонарушенията, които по своето естество или поради изтеклото продължително време от извършването им практически нямат вредни последици.

(2) Когато правонарушенията са установени при съвместна проверка, срещу тях се реагира с прокурорски акт или с акт на контролния орган.

Чл. 37. (1) Уведомяването по чл. 27, ал. 3 ППЗПр се извършва чрез изпращане на препис от общонадзорните актове или на подробна справка.

(2) Уведомяването по чл. 27, ал. 4 ППЗПр се извършва чрез изпращане на подробна справка, към която се прилагат събраните материали.

Чл. 38. Районната или окръжната прокуратура, когато установи, че са извършени правонарушения в поднадзорен на нея обект, но органът, компетентен да отстрани правонарушението или да осъществи отговорността е поднанадзорен на по-горна прокуратура, я уведомява за констатациите и й изпраща материалите.

Чл. 39. (1) Протест се подава срещу следните незаконосъобразни актове:

1. нормативни - правилници, наредби и инструкции;

2. административни - решения, нареждания, разпореждания, заповеди, разрешения, резолюции и др.

(2) Протестират се както писмените, така и устните административни актове.

(3) Протест се подава и срещу акт, вредните последици от който не могат да бъдат премахнати.

(4) Не се подава протест срещу незаконосъобразни актове с констативен характер - удостоверения, ревизионни актове, свидетелства, статистическо-отчетни формуляри, регистрационни дневници и др.

Чл. 40. Административните актове са незаконосъобразни, когато са издадени при липса на компетентност, неспазване на законоустановените форма и производство; нарушение на материалноправни норми; извращаване на законоустановената цел и др.

Чл. 41. Когато незаконосъобразният акт не е изпълнен, прокурорът спира изпълнението му, ако има опасност да настъпят вредни последици (чл. 28, ал. 2 ЗПр).

Чл. 42. Протестът се подава до органа, който е издал акта, или до по-горестоящия орган. Преценката, до кого да се адресира протестът, се прави с оглед характера на правонарушението, постигане на по-голяма бързина при отменянето на акта и др.

Чл. 43. Протестът се съставя в писмена форма и в него се посочват:

1. органът, до който се подава;

2. обозначението му "Протест по реда на общия надзор";

3. прокуратурата, която го подава;

4. протестираният акт;

5. нарушеният нормативен акт и в какво конкретно се е изразило нарушението;

6. правното основание за подаването му - чл. 28 ЗПр, респективно специалният закон;

7. искане за отменяне или изменяне на акта изцяло или частично и за отстраняване на последиците от него;

8. разпореждане за спиране изпълнението на акта, когато са налице условията за това;

9. срокът, в който да бъде разгледан;

10. задължението за уведомяване на прокуратурата за резултата от разглеждането.

Чл. 44. (1) За всеки незаконосъобразен акт се подава отделен протест.

(2) Когато два или повече незаконосъобразни акта са еднообразни и откриването им е станало едновременно, срещу тях може да се подаде един протест.

(3) В случаите по чл. 28, ал. 6 ЗПр за всеки акт се подава отделен протест.

Чл. 45. (1) Когато неуважен протест не е препратен на сътветния по-горестоящ орган, прокурорът взема мерки (включително и по чл. 31, ал. 1 ЗПр) за препращането му.

(2) Когато окръжен народен съвет или негов изпълнителен комитет не уважи протест, окръжната прокуратура изпраща цялата преписка на Главната прокуратура, като взема становище по причините за неуважаването на протеста.

Чл. 46. Когато протестът е уважен, прокурорът приключва преписката с резолюция, след като се увери, че нарушените права са възстановени.

Чл. 47. (1) Предложение се прави за отстраняване на правонарушения и на причините и условията, които са ги породили или улеснили.

(2) Правонарушения по смисъла на предходната алинея са:

1. незаконосъобразни действия, които не са се изразили в издаване на незаконосъобразни актове;

2. незаконосъобразни бездействия, които не представляват откази по чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от Закона за административното производство.

(3) Предложение се прави и когато:

1. издаденият административен акт е нищожен;

2. издадени са множество незаконосъобразни актове в резултат на утвърдена незаконосъобразна практика по прилагане на закона. В този случай предложението не изключва протестирането на отделните актове;

3. правонарушението се е изразило в издаване на актове с констативен характер;

4. отстраняването на правонарушението трябва да стане с издаване на административен акт.

Чл. 48. (1) Предложението се прави до органа, допуснал правонарушенията, или по-горестоящия орган. Преценката, до кого да се адресира предложението, се прави с оглед характера на правонарушенията, постигане на по-голяма бързина при отстраняването им и др.

(2) Когато органът, компетентен да отстрани правонарушенията, е посочен в специален закон, предложението се прави до него.

Чл. 49. На основание чл. 30, ал. 1 ЗПр могат да се правят обобщени предложения до министерствата, другите ведомства, народните съвети, стопанските и другите организации относно правонарушенията, извършени в техни поделения или звена. В тези случаи се предлага да се вземат необходимите мерки за отстраняване на допуснатите правонарушения и на причините и условията, които са ги породили или улеснили. Обобщените предложения се правят независимо от подадените прокурорски актове до органите на поделенията или звената им.

Чл. 50. Предложението се съставя в писмена форма и в него се посочват:

1. органът, до който се подава;

2. обозначението му "Предложение по реда на общия надзор";

3. прокуратурата, която го прави;

4. нормативният акт, който е нарушен (правно основание);

5. в какви конкретни действия или бездействия се е изразило правонарушението. Ако правонарушенията са многобройни и еднотипни, посочват се най-характерните (фактическо обосноваване);

6. лицата, извършили правонарушенията, когато са известни;

7. причините и условията, които са породили или улеснили извършването на правонарушенията;

8. основанието за подаване на предложението (по чл. 30, ал. 1 ЗПр или друг специален закон);

9. искане за отстраняване на правонарушенията и за вземане на мерки за предотвратяването им в бъдеще чрез премахване на причините и условията, които са ги породили или улеснили;

10. срокът, в който предложението трябва да бъде разгледано;

11. задължението за уведомяване на прокуратурата за резултата от разглеждането (чл. 30, ал. 2 ЗПр).

Чл. 51. (1) Когато предложението е уважено, прокурорът приключва преписката с резолюция, след като прецени, че взетите мерки за отстраняване на правонарушенията и на причините и условията, които са ги породили или улеснили, са законосъобразни.

(2) Ако взетите мерки по ал. 1 са незаконосъобразни, прокурорът реагира отново съобразно характера на новоизвършените нарушения.

Чл. 52. Когато предложението не бъде уважено, прокуратурата изпраща материалите на по-горната прокуратура, която преценява дали да сезира съответния по-горестоящ орган.

Чл. 53. Прокурорът на основание чл. 31, ал. 1 ЗПр с оглед характера на установеното правонарушение взема следните мерки за осъществяване отговорността на правонарушителите:

1. образува предварително производство, когато нарушението е престъпление и са налице условията на чл. 186 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК);

2. извършва или разпорежда извършването на предварителна проверка, когато са налице условията по чл. 191, ал. 1 НПК;

3. прави предложение до компетентните органи за привличане на виновните лица към съответна отговорност - административнонаказателна, дисциплинарна, гражданска;

4. прави предложение до компетентните органи за налагане имуществена санкция на юридически лица (чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания ЗАНН).

Чл. 54. (1) Предложението за привличане към административнонаказателна, дисциплинарна, пълна, увеличена или ограничена гражданска отговорност се отправя до органа, който е компетентен да я осъществи.

(2) Предложението за привличане към пълна или увеличана имуществена отговорност, която се осъществява по исков ред от съдилищата, се отправя до органа, компетентен да предяви иск пред съда. В тези случаи прокурорът може и сам да предяви иска, ако прецени, че са налице условията по чл. 27 от Гражданския процесуален кодекс.

(3) Предложението за привличане към имуществена отговорност, която може да бъде осъществена по реда на чл. 55, ал. 1 ЗАНН, се отправя до съответния административнонаказващ орган.

Чл. 55. Предложението за привличане към административнонаказателна, дисциплинарна или гражданска отговорност се прави в писмена форма и в него се посочват:

1. изискванията, предвидени в чл. 50, точки 1-3, 10 и 11;

2. извършените административни и (или) дисциплинарни нарушения(конкретните действия или бездействия и нарушените с тях нормативни актове);

3. причинените вреди;

4. видът на отговорността, която следва да се търси;

5. правното основание за търсене на съответната отговорност;

6. лицата, извършили административното и (или) дисциплинарното нарушение или причинили вредите;

7. правното основание на предложението (чл. 31, ал. 1 ЗПр);

8. искане за осъществяване на отговорността.

Чл. 56. (1) Всяко лице, извършило административно и (или) дисциплинарно нарушение или причинило вреди, се прави отделно предложение.

(2) Когато едно лице следва да бъде привлечено към два или повече вида отговорност, прави се едно предложение, ако компетентният да ги осъществи орган е един и същ.

(3) Предложението по чл. 31, ал 1 ЗПр може да бъде обединено с предложение по чл. 30, ал. 1 от същия закон, ако има връзка между тях и са адресирани до един и същ орган. Всяко обединено предложение се отчита за две.

Чл. 57. Когато предложението е уважено, прокурорът приключва преписката с резолюция, след като прецени, че отговорностите са осъществени законосъобразно. В противен случай реагира съобразно характера на правонарушенията.

Чл. 58. При неуважено предложение за привличане към отговорност се постъпва по реда, посочен в чл. 52.