Държавен вестник, брой 62 от 9.VIII

Чл. 1. Гражданската авиация на Народна република България съдействува за успешното изграждане на развито социалистическо общество и укрепване отбранителната способност на страната.

Чл. 2. Дисциплината в гражданската авиация изисква най-строго и точно спазване от ръководния и изпълнителския състав на реда, установен от нормативните актове. Тя е важно средство за осигуряване безопасността и редовността на полетите, за повишаване качеството на обслужването на пътниците и товародателите и за ефективно използуване на авиацията в народното стопанство.

Чл. 3. Дисциплината се създава чрез възпитаване у работниците и служителите на високи делови и морално-политически качества, съзнателно отношение към служебния дълг и отговорност за възложената работа.

Чл. 4. Нарушенията на трудовата и технологичната дисциплина от работниците и служителите в гражданската авиация създават опасност за живота на гражданите, за своевременния превоз на товарите, за качествената и навременна авиохимична обработка на селскостопанските култури и други услуги, за опазването на поверената им социалистическа собственост и за отбранителната способност на Народна република България. Това налага всеки работник или служител да изпълнява своевременно и точно служебните си задължения.

Чл. 5. Работниците и служителите от гражданската авиация са длъжни:

1. да спазват законите, правилниците, инструкциите и другите нормативни актове, отнасящи се до гражданската авиация;

2. да изпълняват срочно и качествено възложените им служебни задължения и да докладват своевременно за тяхното изпълнение;

3. да се явяват бодри и в трезво състояние на работните си места и да спазват установеното работно време;

4. да не допускат експлоатирането на технически неизправни въздухоплавателни средства, съоръжения за водене на самолетите и другите технически средства, свързани с осигуряване безопасността на полетите;

5. да пазят грижливо и да поддържат винаги в пълна техническа изправност въздухоплавателните средства и приетите за превоз товари и багажи, както и всички наземни уреди, машини, апарати и съоръжения;

6. да повишават постоянно квалификацията си, да полагат предвидените изпити по експлоатацията, ремонта и поддържането на авиационната техника и на техниката за водене и обслужване на самолетите;

7. да проявяват висока култура при изпълнение на служебните си задължения, грижи и учтивост към пътниците и клиентите на гражданската авиация;

8. да спазват правилата на хигиената и безопасността на труда и противопожарната охрана и да използуват дадените им лични предпазни средства и предохранителни приспособления;

9. да носят установеното униформено, работно и специално облекло и да го поддържат в изрядно състояние;

10. да спазват установения ред в служебните места и помещения;

11. да се държат с чест и достойнство в служебно и извънслужебно време, да възпират другите работници и служители от нарушения на дисциплината и да съдействуват за нейното укрепване;

12. да пазят строго държавната и служебната тайна;

13. да спазват правилата на социалистическия морал.

Чл. 6. Ръководителят е длъжен:

1. да осигурява висока трудова дисциплина от работниците и служителите при изпълнение на служебните им задължения и да не оставя без въздействие нито едно нарушение на подчинените си;

2. да бъде постоянно за пример на подчинените си в строгото и точно спазване на законите и другите нормативни актове, изискванията за безопасността на полетите и точното спазване на разписанията;

3. своевременно да открива причините за нарушенията и да ги предотвратява;

4. да възпитава своите подчинени в дух на неотклонно изпълнение на всички изисквания на дисциплината; да развива и поддържа у тях съзнанието за високата чест, която имат като служители от гражданската авиация, и правилно да прилага предвидените мерки за въздействие;

5. да изучава личните качества на подчинените си;

6. да създава атмосфера на нетърпимост към нарушенията и нарушителите на дисциплината, като използува и средствата за обществено въздействие.

Чл. 7. (1) Заповедта на ръководителя е задължителна за подчинените му.

(2) Заповед е всяко устно или писмено нареждане на ръководителя, с което се възлага изпълнението на задачи, свързани с изискванията на службата.

(3) Заповедите се издават по реда на подчинеността. При крайна необходимост горестоящият ръководител може да издаде заповед или разпореждане на работник или служител, който не е негов непосредствен подчинен. Подчиненият, получил заповедта, я изпълнява, след което докладва на непосредствения си ръководител.

Чл. 8. Когато работникът или служителят е получил противоречиви заповеди, той е длъжен да докладва на прекия си ръководител, който решава коя заповед да се изпълни.

Чл. 9. (1) В случай на неподчинение на работник или служител ръководителят е длъжен да вземе всички необходими мерки за въздействие.

(2) Ръководител, който не вземе необходимите мерки за възстановяване на реда и дисциплината, носи дисциплинарна отговорност за това.

Чл. 10. Всеки ръководител е длъжен да осигурява постоянен контрол за състоянието на дисциплината и за правилното прилагане на мерките на въздействие.

Чл. 11. Ръководителят е длъжен да не допуска на работа работници или служители, които са употребили алкохол или са в такова физическо или психическо състояние, което не им дава възможност да изпълняват възложената им работа.

Чл. 12. Работници и служители, които на проверочни изпити са показали недостатъчно знания за заеманата от тях длъжност или слаб успех, се преместват на длъжност, съответствуваща на подготовката им, или се освобождават от работа като непригодни.

Чл. 13. (1) Поощренията се прилагат за въздействие върху работниците и служителите за укрепване на дисциплината, за стимулиране на инициативността и находчивостта в работата, за предотвратяване на произшествия и катастрофи.

(2) Всеки ръководител е длъжен да поощрява подчинените си за проявено старание в работата в границите на правата, предоставени му от този устав.

Чл. 14. За постигнати успехи при изпълнение на служебните задължения, за висока дисциплина, проявена инициативност и находчивост в работата, за предотвратени аварии и катастрофи и за други заслуги ръководителите могат да представят подчинените си за награждаване съгласно Указа за духовното стимулиране, както и предсрочно да отменят наложени наказания.

Чл. 15. (1) Наградите и отличията за висококачествено изпълнение на служебните задължения са:

1. обявяване на благодарност;

2. награждаване с грамоти, ценни предмети и пари;

3. повишаване в длъжност и заплата;

4. почетни значки и звания;

5. държавни отличия.

(2) Присъждането на поощрения и награди се обявява със заповед и се вписва в трудовата книжка на работника или служителя.

Чл. 16. (1) Ръководителите в съответствие със своята компетентност могат да прилагат поощрения към отделни работници и служители или към цели колективи, като ги награждават с обявяване на благодарност, с грамота или с парични суми.

(2) При определяне размера на поощрението ръководителят е длъжен да вземе пред вид характера на постижението, отличията на работника или служителя до този момент и цялостното му отношение към работата, която изпълнява.

Чл. 17. Поощренията се обявяват с писмена заповед на събрания на колективите на служителите или работниците, като наградите се връчват в тържествена обстановка.

Чл. 18. (1) Правото да отменят по-рано наложени наказания в качеството на поощрения имат ръководителите, които са ги наложили, а също и горестоящите преки ръководители.

(2) Дисциплинарното наказание "преместване на по-нископлатена работа", която може да бъде и от друг характер, в същото предприятие или в друго населено място за неопределено време може да бъде отменяно най-рано след 3 месеца от деня на налагането му.

Чл. 19. (1) Неизпълнението на задълженията, предвидени в този устав, съставлява нарушение на трудовата дисциплина.

(2) Ръководителят е длъжен да провежда системни и конкретни мероприятия с подчинените му работници и служители за предотвратяване нарушенията на трудовата дисциплина и установения ред, а при допускане на такива нарушения да налага съответните дисциплинарни наказания съобразно тежестта на постъпката и с оглед на максималното възпитателно въздействие върху работника или служителя, извършил нарушението, а също и върху всички работници и служители в колектива.

Чл. 20. По решение на ръководителя нарушенията на дисциплината и установения ред могат да бъдат обсъждани на събрания.

Чл. 21. При данни за извършено престъпление от работник или служител се уведомяват компетентните органи за търсене на наказателна отговорност съгласно Наказателния кодекс.

Чл. 22. За нарушение на трудовата дисциплина се считат освен неизпълнението на задълженията по глава втора и:

1. неявяване на работа без уважителни причини;

2. явяване на работа или дежурство в нетрезво състояние или употреба на алкохол преди или по време на работа;

3. закъснение за работа;

4. самоволно напускане на работното място;

5. предивременно напускане на работа;

6. неуплътняване на работния ден;

7. нарушение на правилника за вътрешния трудов ред;

8. неизпълнение или изпълнение с груба немарливост на задълженията;

9. неявяване на предвидели изпити;

10. нарушения на правилата за безопасност на полетите, допускане в експлоатация на технически неизправни въздухоплавателни средства и техника за водене и обслужване на самолетите;

11. отказ без уважителни причини за изпълнение на възложената работа по чл. 25 от Кодекса на труда;

12. злоупотреба с доверието на предприятието или разпространяване на поверителни сведения, които са му станали известни по служебен или неслужебен път;

13. извършване на престъпление, свързано с възложената му работа, установено с влязла в сила присъда;

14. напускане на работа без предизвестие или преди изтичане срока на предизвестието, каквото работникът или служителят е бил длъжен да даде, ако неявяването му на работа продължи повече от 5 дни, без да е уведомил ръководството на предприятието или поделението, че то е по уважителни причини.

Чл. 23. (1) За нарушения на трудовата дисциплина се налагат следните дисциплинарни наказания:

1. забележка;

2. мъмрене;

3. строго мъмрене;

4. понижение в длъжност или на заплатата, както и привеждане на по-нископлатена работа, която може да бъде и от друг характер, в същото предприятие за срок до 3 месеца;

5. понижение в длъжност или на заплатата, както и превеждане на по-нископлатена работа, която може да бъде и от друг характер, в друго предприятие на Стопанско обединение "Българска гражданска авиация" или в друго населено място;

6. уволнение.

(2) Работници или служители, които се явяват на работа в нетрезво състояние или употребяват алкохол през време на работа, се уволняват дисциплинарно.

(3) При неявяване на работа в продължение на 3 дни без прекъсване или на повече от 5 дни с прекъсване в продължение на 1 календарна година работникът или служителят губи право да ползува за годината увеличения размер над 14 дни редовен платен годишен отпуск, както и допълнителните отпуски по чл. 54 и 55 от Кодекса на труда. Дните на отсъствието се приспадат от редовния отпуск.

Чл. 24. В случаите на допуснати дисциплинарни нарушения, довели до материални щети, работниците и служителите носят имуществена отговорност съгласно чл. 95-100 от Кодекса на труда.

Чл. 25. За груби или системни нарушения на дисциплината във връзка с безопасността на полетите освен дисциплинарните наказания, предвидени в предходните разпоредби, на виновното лице се налага глоба и се отнема свидетелството му за правоспособност в съответствие с глава тринадесета от Закона за гражданското въздухоплаване.

Чл. 26. Дисциплинарни наказания "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" може да налага всеки пряк ръководител. Останалите се налагат от ръководителя, който има право да назначава работника или служителя, както и от горестоящия ръководител.

Чл. 27. (1) Дисциплинарните наказания се налагат с писмена заповед след писмени или устни обяснения от нарушителя не по-късно от 3 месеца след откриване на нарушението и до 1 година от извършването му.

(2) Сроковете по предходната алинея не текат спрямо работниците и служителите, които са в законоустановен отпуск.

Чл. 28. Наложеното дисциплинарно наказание се съобщава срещу подпис на работника или служителя и по преценка на ръководителя може да бъде обявено пред събрание на работниците и служителите или по друг начин.

Чл. 29. Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, се счита заличено, ако работникът или служителят, на когото е било наложено наказание, в продължение на 1 година от датата на налагане на последното наказание не бъде дисциплинарно наказан.

Чл. 30. Дисциплинарното наказание "уволнение" се счита заличено, ако работникът или служителят в продължение на 3 години от налагането на това наказание не бъде дисциплинарно наказан по чл. 23, т. 4 или 5.

Чл. 31. Заличаването на наказанието не задължава администрацията да възстанови работника или служителя на предишната работа, от която е бил преместен или уволнен.

Чл. 32. Всяко дисциплинарно наказание като мярка за укрепване дисциплината и възпитанието на личния състав следва да съответствува на тежестта на нарушението и на степента на вината. При определяне на неговия вид и размер се вземат под внимание и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поведението на провинилия се работник или служител, както и причинената от него вреда.

Чл. 33. При налагане на дисциплинарните наказания ръководителят не може да накърнява и унижава личното достойнство на работника или служителя.

Чл. 34. Наказанията са лични и се налагат само на непосредствените извършители на нарушенията. Забранява се за едно и също нарушение да се налагат няколко наказания, както и да се сумира едно наказание с друго.

Чл. 35. Най-тежките дисциплинарни наказания се налагат в случаите, когато:

1. виновният нееднократно е извършвал нарушения на дисциплината и установения ред;

2. постъпката е извършена при изпълнение на служебните задължения, по време на дежурство или в нетрезво състояние.

Чл. 36. Ако ръководителят прецени, че неговата власт е недостатъчна, той предлага нарушителят да бъде наказан от по-горестоящия ръководител.

Чл. 37. Ръководителят, който е превишил предоставената му дисциплинарна власт, носи отговорност за това.

Чл. 38. Споровете по наложени дисциплинарни наказания на работниците и служителите от гражданската авиация се разглеждат само по административен ред от по-горестоящия орган на предприятието или поделението.

Чл. 39. Обжалването на наказанията по административен ред се извършва в писмена форма до по-горестоящия орган чрез ръководителя, наложил наказанието, не по-късно от 30 дни след уведомяване на работника или служителя за наложеното му наказание.

Чл. 40. По-горестоящият орган трябва да разглежда жалбата и да обяви своето решение по нея със заповед не по-късно от 14 дни от деня на получаването й. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Чл. 41. Когато по-горестоящият орган признае наложеното наказание "уволнение" за неправилно, той незабавно издава писмена заповед за възстановяване на неправилно уволнения работник или служител на същата работа и за заплащане на обезщетение в размер трудовото му възнаграждение за времето, през което не е работил, но за не повече от 2 месеца. Препис от заповедта се изпраща на съответното предприятие и на заинтересувания работник или служител.

Чл. 42. Тези правила се прилагат и при отменяне на дисциплинарно наказание "преместване на по-нископлатена работа". В този случай се заплаща разликата в трудовото възнаграждение, но за не повече от 2 месеца. По-горестоящият орган е длъжен да вземе необходимите мерки за изпълнение на своята заповед.

Чл. 43. (1) Членовете на помирителни комисии, както и членовете на изборни профсъюзни ръководства не могат да бъдат уволнявани със или без предизвестие или да бъдат променяни условията на трудовия им договор, сключен за неопределено време, докато те заемат профсъюзните длъжности, на които са избрани, и до 6 месеца след освобождаването им от тях, освен със съгласието на централния комитет на Профсъюза на работниците от транспорта.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на членове на помирителни комисии или членовете на изборни профсъюзни ръководства, които са извършили груби нарушения, пряко свързани със сигурността на полетите на въздухоплавателните средства.

Чл. 44. По-горестоящият орган служебно и без да бъде сезиран, може да отмени, да намали или да увеличи наложеното дисциплинарно наказание при наличие на достатъчно основание за това. При увеличаване на наказанието се спазват сроковете по чл. 27, ал. 1.