Държавен вестник, брой 60 от 1.VIII

Преамбюл

Народна република България и Република Кипър, ръководени от желанието да поощряват и задълбочават във взаимна изгода икономическите отношения и икономическото сътрудничество между двете страни, договориха за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата следното:

Член 1

Обхват по отношение на лицата

1. Тази спогодба се прилага по отношение на местни лица на едната или на двете договарящи държави.

2. Като местни лица на едната договаряща държава се считат:

а) в случая с Народна република България - физически лица, които са граждани на Народна република България, както и юридически лица, които имат седалища в България или са регистрирани там;

б) в случая с Република Кипър - всяко лице, което съгласно законодателството на Република Кипър подлежи на облагане с данък там поради неговото местожителство, регистрация или всеки друг критерий от подобен характер.

3. Ако съгласно разпоредбите на ал. 2 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, с която има по-тесни лични и стопански отношения (център на жизнени интереси).

4. Ако съгласно разпоредбите на ал. 2 едно нефизическо лице е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на договарящата държава, в която се намира мястото на действителното му ръководство на стопанска дейност.

Член 2

Обхват по отношение на данъците

1. Тази спогодба се прилага за следните данъци:

а) в случая с Народна република България:

(I) данъка върху дохода;

(II) данъка върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни или разведени без деца;

(III) данъка върху печалбата;

(IV) данъка върху сградите

(по-долу наричани "български данък");

б) в случая с Република Кипър:

(I) данъка върху дохода;

(II) данъка върху повишената стойност на капитала;

(III) данъка върху недвижимата собственост;

(IV) специален данък (контрибуция)

(по-долу наричани "кипърски данък").

2. Тази спогодба се прилага и за всички данъци от същия или подобен по естеството си вид, които ще се събират след датата на подписването на спогодбата в допълнение на/или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за значителни промени, извършени в техните данъчни закони. Ако компетентните органи на двете договарящи държави не са на еднакво становище по отношение на прилагането на първото изречение на тази алинея, ще се разгледа въпросът за необходимостта от изменение на спогодбата.

Член 3

Определяне на някои общи понятия

По смисъла на тази спогодба:

1. Терминът "Народна република България" означава територията на Народна република България, върху която се упражнява суверенитетът на държавата, както и континенталния шелф, по отношение на който Народна република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

2. Терминът "Република Кипър" означава територията на Република Кипър, както и континенталния шелф, по отношение на който Република Кипър упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

3. Терминът "международен транспорт" означава всеки превоз, с изключение, когато превозът се извършва единствено между места в едната договаряща държава.

4. Терминът "компетентен орган" означава:

а) в случая с Народна република България - министъра на финансите или негов упълномощен представител;

б) в случая с Република Кипър - министъра на финансите или негов упълномощен представител;

5. При прилагането на спогодбата от договаряща държава всеки термин, който не е дефиниран в нея, ако контекстът не изисква нещо друго, има значението, което му придава законодателството на тази държава за данъците, за които се прилага спогодбата.

Член 4

Печалби от стопанска дейност

1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от стопанската му дейност подлежат на облагане с данък в другата договаряща държава само тогава, когато стопанската дейност се осъществява чрез разположено там място на стопанска дейност. Облагането с данък в такъв случай се ограничава до тази част от печалбата, която може да се отнесе към това място на стопанска дейност.

2. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, ако местно лице на едната договаряща държава осъществява стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, към това място на стопанска дейност ще се отнасят печалбите, които биха били реализирани, ако то беше отделно предприятие, ангажирано в същата или подобна дейност при същите или подобни условия и действуващо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

3. При определянето на печалбите на място стопанска дейност се разрешава приспадане на разходите, възникнали във връзка с неговата дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са възникнали в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.

4. Не се отнасят печалби към място на стопанска дейност само поради покупка на стоки от това място на стопанска дейност за предприятието.

5. Ако печалбите включват доходи, които се третират отделно в други членове на тази спогодба, тогава разпоредбите на този член няма да оказват влияние върху разпоредбите на тези други членове.

Член 5

Място на стопанска дейност

1. По смисъла на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място, чрез което местно лице на едната договаряща държава осъществява стопанска дейност в другата договаряща държава самостоятелно или заедно с други лица, цялостно или частично.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) филиал;

б) работилница или цех;

в) търговско, туристическо, транспортно, конструкторско бюро, сервиз или всяко друго бюро;

г) мина, петролно или газово находище, каменоломна или всяко друго място на експлоатация на природни ресурси;

д) строителна, инсталационна или монтажна дейност, която продължава повече от осемнадесет месеца.

3. Печалбите на място на стопанска дейност, което сдружение, образувано съгласно законодателството на Народна република България, има в Република Кипър, подлежат на облагане с данък в съответствие със законодателството на Република Кипър, но участието на местно лице на Република Кипър в такова сдружение се счита за място на стопанска дейност в Народна република България.

4. Независимо от предходните разпоредби на този член терминът "място на стопанска дейност" не се счита, че включва:

а) определено място, което обслужва изключително покупка на стоки;

б) наличност на материали или стоки, принадлежащи на предприятието, които се държат само за складиране, изложба и за извършване на свързаните с това складови операции;

в) поддържането на наличност от стоки, принадлежащи на предприятието само за преработването им от друго предприятие;

г) определено място, което се поддържа изключително за събиране на информация за предприятието;

д) стокови наличности, изложени от предприятието на стоков панаир или изложба, които се продават след приключването на стоковия панаир или изложбата;

е) определено място, поддържано единствено за извършване на дейност за предприятието, която има подготвителен или спомагателен характер;

ж) определено място, поддържано единствено за да се упражняват няколко от посочените в букви "а" до "е" дейности при условие, че общият резултат от тази дейност има подготвителен или спомагателен характер.

5. Местно лице на едната договаряща държава не се счита, че има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само защото осъществява стопанска дейност в тази държава чрез посредник, комисионер или всякакъв друг представител с независим статут при условие, че тези лица действуват в границите на тяхната обичайна дейност.

Член 6

Международен транспорт

Печалби от експлоатацията на кораби, самолети и шосейни превозни средства в международния транспорт се облагат само в договарящата държава, на която транспортното предприятие е местно лице.

Член 7

Доходи на физически лица

1. Надници, заплати и други подобни възнаграждения на физическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава, получени за изпълнение на дейност на територията на другата договаряща държава и неосвободени от данъчно облагане съгласно ал. 2 на този член и другите членове на тази спогодба, подлежат на данъчно облагане в тази друга държава:

- ако гореспоменатите лица пребивават там за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни в една календарна година и в случай на технически специалисти - 365 дни в две последователни календарни години;

- ако тези надници, заплати или възнаграждения се плащат от или от името на работодател, който не е местно лице на тази друга договаряща държава.

2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 следните категории доход на физически лица, местни лица на едната договаряща държава, не подлежат на данъчно облагане в другата договаряща държава:

а) доход във формата на заплата или надници за работа, извършена в другата договаряща държава, свързана със строителна, инсталационна или монтажна дейност, печалбите от която са освободени от данъчно облагане в тази друга държава съгласно чл. 5, буква "д" на ал. 2;

б) доход на лице, пребиваващо в другата договаряща държава по покана на държавно представителство или институция, образователен или научноизследователски институт на тази договаряща държава, за да преподава, да провежда научни изследвания или да участвува в научни, технически или професионални конференции или с цел осъществяване на програма за сътрудничество, ако доходът се получава от горепосочените дейности. Разпоредбите на тази алинея не се прилагат в случаите, когато горепосочените дейности служат на личните интереси на местно лице на първата договаряща държава;

в) стипендии, плащани на ученици, студенти, аспиранти или стажанти, които пребивават в другата договаряща държава, за да следват или да придобият опит в определена сфера, както и плащания, получавани от тези лица от източници извън тази друга договаряща държава като средства за съществуване, образование или обучение в определена сфера. Предвидените в таза алинея привилегии се дават за такъв период, какъвто е необходим за постигане целта на техния престой;

г) възнаграждения, плащани на лица, намиращи се в другата договаряща държава като репортери на пресата, радиото или телевизията или кореспонденти, от източници извън тази друга държава;

д) заплати или надници, плащани на персонала на транспортни средства, използувани в международния транспорт, от една от договарящите държави или от лице, което е нейно местно лице, както и заплати или надници на персонала на място на стопанска дейност на лице, което експлоатира тези транспортни средства, ако заплатата или надниците на този персонал се получават за работа, свързана пряко с изпълнението на тези транспортни операции, и ако те се плащат на лица, които не са местни лица на държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност;

е) заплати или надници, плащани на персонала на място на стопанска дейност на туристически организации, ако тези възнаграждения се плащат на лица, които не са местни лица на държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност;

ж) доход, получен от гастролна дейност и други обществени изяви;

з) награди, премии и възнаграждения, плащани на участници и победители в спортни и други състезания и конкурси;

и) суми, плащани като обезщетение за нанесена щета или увреждане.

3. Физическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава не се счита за местно лице на другата договаряща държава само поради това, че то осъществява на територията на тази друга държава каквато и да е от изброените в ал. 2 дейности.

4. При прилагането на разпоредбите на ал. 1 и 2 данъци ще се събират на основата на доходите, получени от физическите лица след датата на изтичане на най-благоприятния срок, посочен в ал. 1 и 2.

5. Заплати, надници и други подобни възнаграждения на местно лице на едната договаряща държава за работа в държавни органи или учреждения на тази държава при осъществяването на функции от държавен характер на територията на другата договаряща държава при условие, че те са признати като такива съгласно законодателството на първата държава, не подлежат на данъчно облагане в тази друга държава.

6. Пенсии, обезщетения и други подобни възнаграждения на местно лице на едната договаряща държава за работа в държавни органи или учреждения на тази държава, извършена в миналото при изпълнението на държавни функции, посочени в ал. 5, не подлежат на данъчно облагане в другата договаряща държава.

Член 8

Дивиденти

1. Дивиденти, изплащани от юридическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава.

2. В случая с Република Кипър обаче дивидентите, плащани от юридическо лице, което е местно лице на Република Кипър, на местно лице на Народна република България, се освобождават от всякакъв данък в Република Кипър, който може да се събира върху дивидентите в допълнение към данъка, събиран върху печалбите или доходите на юридическото лице.

3. Терминът "дивиденти" означава доходи от акции или други права, които подлежат на същото данъчно третиране като доходи от акции съгласно националното законодателство на договарящата държава, на която юридическото лице, изплащащо дивиденти, е местно лице.

Член 9

Лихви

1. Лихви, които произхождат от едната договаряща държава и се заплащат на местно лице на другата договаряща държава, се облагат с данък само в тази друга държава.

2. Терминът "лихва", използуван в този член, означава доход от заеми, банкови депозити, държавни заеми, задължения по изплащане на дългове, както и всеки друг вид доход, който за целите на данъчното облагане подлежи на същото третиране като лихва в съответствие със законодателството на договарящата държава, на която лицето, което плаща този доход, е местно лице.

Член 10

Възнаграждения за авторски права и лицензии

1. Възнаграждения за авторски права и лицензии, произхождащи от едната договаряща държава и плащани на местно лице на другата договаряща държава, се облагат с данък само в тази друга държава.

2. Терминът "възнаграждения за авторски права и лицензии" означава плащания от всякакъв вид, получавани като компенсация за продажбата, използуването или правото на използуване на:

а) авторски права на произведения на науката, литературата и изкуството;

б) изобретения (защитени или незащитени с патенти или авторски свидетелства) и рационализаторски предложения;

в) промишлени и общополезни образци;

г) търговски марки, както и марки за услуги;

д) фирмени наименования и други подобни права;

е) програми за електронноизчислителни машини;

ж) магнетофонни ленти за производство на грамофонни плочи и други средства за възпроизводство на звук;

з) магнетофонни ленти и филми, използувани за радиоизлъчване, кино и телевизия;

и) промишлен опит, знания и производствени тайни (ноу-хау).

3. Разпоредбите на тази алинея се прилагат също за плащания във връзка със:

а) продажбата, използуването или правото на използуване на единични екземпляри на промишлено, търговско или научно оборудване или на други научни или технически средства;

б) оказването на технически услуги, ако тези плащания са свързани с изпълнението на разпоредбите на този член.

Член 11

Независими лични услуги

1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 7, доходи, които местно лице на една договаряща държава получава от свободна професия или друга независима дейност от подобен характер, се облагат с данък само в тази държава освен ако за осъществяването на своята дейност то има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава. Ако то има такава определена база, доходите могат да бъдат облагани с данък в другата държава, но само толкова от тях, колкото се отнасят към тази определена база.

2. Терминът "свободна професия" включва по-специално независима научна, литературна, художествено-артистична, възпитателна или преподавателска дейност, както и независимата дейност на лекари, адвокати, инженери, архитекти, зъболекари и експерт-счетоводители.

Член 12

Доходи от недвижимо имущество

1. Доходи, които местно лице на едната договаряща държава получава от намиращо се в другата договаряща държава недвижимо имущество, могат да бъдат облагани с данък само в тази друга държава.

2. Терминът "недвижимо имущество" ще има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира имуществото.

Член 13

Печалби от продажба на имущество

1. Печалби, които местно лице на едната договаряща държава получава от продажба на недвижимо имущество, което се намира в другата договаряща държава, се облагат с данък само в тази друга държава.

2. Печалби, получени от продажба на движимо имущество, което представлява част от имуществото на място на стопанска дейност, каквото местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, включително такива печалби, които се реализират при продажбата на такова място на стопанска дейност, се облагат с данък само в тази държава.

3. Печалби от продажба на кораби, самолети или шосейни транспортни средства, използувани в международния транспорт, и от движимо имущество, служещо за експлоатацията на тези средства, се облагат с данък само в договарящата държава, на която транспортното предприятие е местно лице.

4. Печалби от продажба на всяко имущество, което не е посочено в ал. 1, 2 и 3, се облагат с данък само в договарящата държава, на която продавачът е местно лице.

Член 14

Други доходи

Доходи на местно лице на едната договаряща държава, които не са споменати изрично в предходните членове на тази спогодба, се облагат с данък само в тази държава.

Член 15

Имущество

1. Недвижимо имущество, принадлежащо на местно лице на едната договаряща държава и намиращо се в другата договаряща държава се облага с данък само в тази друга държава.

2. Движимо имущество, числящо се към място на стопанска дейност, което местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, се облага с данък само в тази друга държава.

3. Кораби, самолети и шосейни превозни средства, използувани в международния транспорт, както и движимо имущество, служещо за експлоатацията на тези средства, се облагат с данък само в договарящата държава, на която транспортното предприятие е местно лице.

4. Всички други имуществени части на местно лице на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава.

Член 16

Премахване на двойното данъчно облагане

Ако местно лице на едната договаряща държава получава доходи или притежава имущество, които подлежат на данъчно облагане в другата договаряща държава съгласно разпоредбите на тази спогодба, първата държава изключва тези доходи или имущество от облагането с данък.

Член 17

Равенство в третирането

1. Граждани на едната договаряща държава или юридически лица, посочени в чл.1, или други сдружения на лица няма да бъдат подлагани в другата договаряща държава на данъчно облагане и свързаните с него задължения, което е различно или по-обременително от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са подложени или могат да бъдат подложени граждани и гореспоменатите лица или сдружения на лица на другата държава при същите условия.

2. Този член не може да се тълкува като задължаващ едната договаряща държава да дава на местни лица на другата договаряща държава данъчни отстъпки и облекчения, каквито тя дава на своите местни лица въз основа на тяхното гражданско или семейно положение.

3. Разпоредбите на този член независимо от разпоредбите на чл. 2 се прилагат за данъци от всякакъв вид и наименование.

Член 18

Дипломатически представители и консулски служители

Тази спогодба не засяга фискалните привилегии на дипломатическите и консулските представителства и техния персонал съгласно общите норми на международното право и съгласно разпоредбите на специални споразумения.

Член 19

Размяна на информация

1. Компетентните органи на договарящите държави ще разменят такава информация, каквато е необходима за изпълнението на разпоредбите на тази спогодба или на вътрешното законодателство на договарящите държави относно данъците, за които се прилага спогодбата, доколкото това не противоречи на спогодбата. Всяка информация или документи, получени от едната договаряща държава, ще се третират като поверителни по същия начин, както информацията, получавана по силата на вътрешните закони на тази държава.

2. Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се тълкуват като налагащи на едната договаряща държава задължението:

а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите или административната практика на едната или другата договаряща държава;

б) да дава информация, която не може да се набавя съгласно законите или по обичайния административен ред на едната или на другата договаряща държава;

в) да дава информация, която би разкрила търговска, стопанска, индустриална или професионална тайна или търговски способ, или информация, разкриването на която противоречи на публичния ред ("ордр пюблик").

Член 20

Процедура на взаимно споразумение

1. Ако едно лице счита, се действията на едната или на двете договарящи държави имат или ще имат за резултат данъчно облагане, което не съответствува на разпоредбите на тази спогодба, то може без оглед на средствата, осигурени от вътрешното законодателство на тези държави, да представи случая на компетентните органи на договарящата държава, на която то е местно лице, или ако неговият случай спада към ал. 1 на чл. 17 - на тази договаряща държава, на която то е гражданин.

2. Компетентният орган, ако се окаже, че възражението е основателно, и ако самият той не е в състояние да намери задоволително решение, ще положи усилия въпросът да бъде разрешен чрез взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с цел да се избегне данъчно облагане, несъответствуващо на спогодбата.

3. Компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да отстранят чрез взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, които възникват при тълкуването или прилагането на спогодбата. Те могат също да се съветват помежду си за премахването на двойното данъчно облагане в случаите, които не са предвидени в спогодбата.

4. В случай че компетентните органи постигнат споразумение във връзка с ал. 2 и 3, в съответствие със споразумението ще бъдат събрани данъци от такива доходи и ще бъде разрешено възстановяване на данъци или предоставяне на данъчен кредит от договарящите държави.

5. Компетентните органи на договарящите държави могат да установяват преки контакти с цел постигане на споразумение по смисъла на предходните алинеи. Когато за постигането на споразумение е необходима устна размяна на мнения, това може да се осъществи чрез учредяването на комисия, състояща се от представители на компетентните органи на договарящите държава.

Член 21

Влизане в сила

1. Правителствата на договарящите държави ще се уведомят взаимно за спазването на конституционните изисквания за влизането в сила на тази спогодба.

2. Спогодбата влиза в сила 90 дни след датата на последното от посочените в ал. 1 уведомления и нейните разпоредби ще имат сила в двете договарящи държави:

а) по отношение на данъците, които се удържат при източника - за доходите, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината на влизане в сила на спогодбата;

б) по отношение на други данъци - за данъците, събирани за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, следваща годината на влизане в сила на спогодбата.

Член 22

Прекратяване на действието

Тази спогодба остава в сила дотогава, докато бъде денонсирана от едната договаряща държава. Всяка от договарящите държави може да денонсира спогодбата по дипломатически път, като съобщи за денонсирането не по-късно от шест месеца преди края на всяка календарна година, следваща изтичането на периода от пет години, считано от датата на влизане в сила на спогодбата. В такъв случай действието на спогодбата се прекратява в двете договарящи държави:

а) по отношение на данъците, които се удържат при източника - за доходите, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която е изпратено съобщението;

б) по отношение на други данъци - за данъците събирани за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която е изпратено съобщението.

В удостоверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени, подписаха тази спогодба.

Съставена в дубликат в Никозия на 18 септември 1985 г. на български, гръцки и английски език, като трите текста са еднакво автентични, а в случай на различия в тълкуването, английският текст ще има приоритет.