Държавен вестник, брой 80 от 27.IX

Чл. 1. (1) Адвокатурата е организация на лица, които извършват адвокатска дейност.

(2) Адвокатска дейност могат да извършват само адвокати, организирани в адвокатски колективи.

Чл. 2. (1) Адвокатурата съдействува за осъществяване правото на защита на гражданите и юридическите лица по наказателни, граждански и други дела и им оказва друга правна помощ.

(2) Адвокатурата съдействува за спазване и укрепване на социалистическата законност, за предотвратяване на престъпленията и другите закононарушения и за разпространяване на правни знания сред населението.

Чл. 22. (1) Адвокат и младши адвокат може да бъде български гражданин, който отговаря на следните условия:

1. да е завършил висше юридическо образование;

2. да е прекарал едногодишен стаж;

3. (доп. - ДВ, бр. 91 от 1988 г.) да е издържал теоретико-практически изпит за успешно завършен стаж, когато е стажувал след получаване на диплом за висше образование;

4. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода независимо от това, че е реабилитиран;

5. да не е лишен от право да упражнява адвокатска дейност;

6. да притежава необходимите политически, морални и делови качества.

(2) Младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в този указ изключения.

(3) Не може да бъде адвокат служител в учреждение, предприятие и организация.

(4) Научните работници по правни науки не могат да дават писмени правни мнения, свързани с адвокатска дейност. По изключение със съгласието на директора на Единния център за наука и подготовка на кадри по право, министърът на правосъдието може да разреши на хабилитиран научен работник от Юридическия факултет и Института за правни науки да се яви като повереник или защитник по определено дело пред Върховния съд, без да членува в адвокатски колектив.

Чл. 23. (1) Лице, което отговаря на изискванията по ал. 1 на предходния член, може да упражнява адвокатска дейност, след като е прието в адвокатска колегия и е член на адвокатски колектив.

(2) Молбата за приемане се подава до съвета на адвокатската колегия, който я изпраща на Бюрото на Централния съвет на адвокатурата с мнение.

(3) Приемането на адвокати и младши адвокати се извършва с мотивирано решение на бюрото.

(4) Решението на бюрото, с което се приема или отказва приемането, се изпраща на министъра на правосъдието, който в месечен срок с мотивирана заповед го утвърждава или отменя.

Чл. 24. (1) За адвокат може да бъде прието лице, което е работило две години като младши адвокат, младши съдия, младши прокурор, нотариус, съдебен изпълнител, прокурор, следовател, арбитър, юрисконсулт, юрист в правен отдел и научен работник по правни науки.

(2) За младши адвокат може да бъде прието лице, което няма двегодишен стаж по предходната алинея. След изтичането на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат освен ако не е показал необходимите политически, морални и делови качества.

Чл. 25. Адвокатът полага клетва пред съвета на адвокатската колегия.

Чл. 26. (1) Бюрото на Централния съвет на адвокатурата с мотивирано решение заличава от състава на колегията адвокат и младши адвокат, който не отговаря на изискванията по чл. 22.

(2) Решението на бюрото за заличаване подлежи на обжалване пред министъра на правосъдието в седемдневен срок от съобщаването му.

(3) Министърът на правосъдието може да заличи по свой почин с мотивирана заповед адвокат или младши адвокат, който не отговаря на изискванията по чл. 22.

Чл. 27. Адвокатът е длъжен:

1. да извършва дейността си в съгласие с разпоредбите на Конституцията, законите и другите нормативни актове;

2. да спазва безупречно правилата на социалистическия морал;

3. да пази тайната, която неговите доверители са му поверили;

4. да работи постоянно за повишаване на правната и политическата си подготовка.

Чл. 28. Адвокатът дава устни и писмени съвети, съставя книжа, представлява и защищава доверителя си.

Чл. 29. (1) Повереници и защитници пред съдилищата и другите учреждения могат да бъдат само адвокати освен ако със закон е установено друго.

(2) Пред Върховния съд като повереник или защитник може да се явява адвокат, който има най-малко пет години стаж като адвокат, включително стажа по чл. 24, ал. 1.

(3) Младшият адвокат може да представлява и защищава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат - и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища.

Чл. 30. (1) Адвокатът е длъжен да упражнява съвестно професията си и да осветлява правилно доверителите си и правоприлагащите органи.

(2) При разглеждане на делата адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел прикриване или изопачаване на истината, протакане на делата, заобикаляне на закона или създаване на неоправдани спънки за другата страна или за правоприлагащия орган.

Чл. 31. (1) Адвокатът е длъжен да се отнася с уважение към съда, другите държавни органи, адвокатите и гражданите.

(2) При упражняване на професията си адвокатът е приравнен на съдията относно уважението, което му се дължи.

Чл. 32. (1) Адвокатът не може да представлява или да дава съвети на едната страна по делото, след като е представлявал или давал съвети на другата страна.

(2) Адвокатът не може да участвува като повереник или защитник по дело, по което е участвувал като съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател.

Чл. 33. Адвокатът не може да се откаже от приетата защита освен по уважителни причини, а по наказателни дела - ако по независещи от него причини стане невъзможно да изпълнява задълженията си. В тези случаи той е длъжен да уведоми доверителя си своевременно, за да може да организира защитата си.

Чл. 34. (1) Адвокат, който без уважителни причини и без разрешение на съвета на адвокатската колегия не изпълнява задълженията си като член на адвокатския колектив повече от един месец, се заличава от Бюрото на Централния съвет на адвокатурата по предложение на съвета на адвокатската колегия.

(2) Решението за заличаване подлежи на обжалване пред министъра на правосъдието в седемдневен срок от съобщаването му.

Чл. 35. (1) Адвокатът може да се явява пред съдилищата в страната, както и да прави справки във връзка с делата на своите клиенти. Когато прави справки, той не е длъжен да представя пълномощно освен в случаите, посочени в правилника за прилагане на този указ.

(2) Даденото на адвоката пълномощно се подписва от него и от упълномощителя и се заверява от секретаря на адвокатския колектив освен когато подписът на упълномощителя е заверен нотариално.

(3) Адвокатът може да иска да бъдат заверени преписи от даденото му пълномощно, а със съгласието на упълномощителя да преупълномощава други адвокати по реда на предходната алинея.

Чл. 36. (1) Трудът на адвоката се заплаща от сумите за извършената от него работа, постъпили в касата на адвокатския колектив.

(2) От сумите по предходната алинея се удържат вноски за:

1. Държавно обществено осигуряване;

2. фонд "Социално-битови и културни мероприятия";

3. фонд "Отпуски";

4. издръжка на адвокатския колектив и другите органи на адвокатурата.

(3) Месечното възнаграждение на адвоката се определя съобразно количеството и качеството на вложения от него труд. От него се удържат дължимите данъци и други удръжки съгласно действуващите нормативни актове.

Чл. 37. Адвокатът има право на платен годишен отпуск съобразно разпоредбите на Кодекса на труда. Средствата за платения годишен отпуск се набират от вноските на всеки адвокат във фонд "Отпуски".

Чл. 38. Адвокатите се наказват дисциплинарно за:

1. допуснати грешки, пропуски или бавност в работата;

2. нарушаване на трудовата дисциплина и на Правилника за вътрешния ред и дейността на адвокатската колегия и адвокатския колектив;

3. нарушаване на задълженията по чл. 30-33;

4. използуване на посредници за намиране на клиенти;

5. получаване на възнаграждение направо от клиента;

6. получаване на суми над определеното възнаграждение или на друга имуществена облага;

7. действия, които излагат честта и достойнството на адвоката.

Чл. 39. Адвокатите-членове на Централния съвет на адвокатурата, и членовете на съветите на адвокатските колегии, както и секретарите на адвокатските колективи отговарят дисциплинарно за неизпълнение или за неправилно изпълнение на задълженията си, произтичащи от този указ и от други нормативни актове или от нарежданията на министъра на правосъдието, на Централния съвет на адвокатурата и на неговите органи.

Чл. 40. (1) Дисциплинарните наказания са:

1. мъмрене;

2. строго мъмрене;

3. отстраняване от работа за срок до една година и

4. изключване от колегията.

(2) За нарушенията по т. 5 и 6 на чл. 38 наказанието е изключване от колегията.

(3) За маловажни нарушения, с изключение на тези по предходната алинея, съветът на адвокатската колегия може да направи предупреждение на провинилия се адвокат.

Чл. 41. (1) Дисциплинарното преследване се възбужда от министъра на правосъдието, от Бюрото на Централния съвет на адвокатурата и от съветите на адвокатските колегии по тяхна инициатива, по искане на съдебни или прокурорски органи, по жалби или сигнали на граждани, на държавни органи и организации.

(2) Органът, който възбужда дисциплинарното преследване, прави предварителна проверка, която трябва да завърши в четиринадесетдневен срок.

(3) Дисциплинарните наказания се налагат от дисциплинарната комисия при Централния съвет на адвокатурата.

Чл. 42. (1) Дисциплинарната комисия е длъжна да разгледа дисциплинарното дело в открито заседание в едномесечен срок от постъпване на обвинението.

(2) Адвокатът, срещу когото е възбудено дисциплинарното преследване, може да подаде отговор и да посочи доказателства в четиринадесетдневен срок от получаване на препис от дисциплинарното обвинение.

(3) В състава на дисциплинарната комисия не може да участвува лице, което е от същия адвокатски колектив, намира се в родствени отношения с подведения под отговорност или е заинтересувано от изхода на делото.

(4) В заседанието участвува прокурор от Главната прокуратура.

(5) Решението с мотивите се обявява в същото заседание.

Чл. 43. (1) Решението на дисциплинарната комисия подлежи на обжалване пред Бюрото на Централния съвет на адвокатурата.

(2) Жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяване на решението.

(3) Делото се разглежда в закрито заседание и се решава в едномесечен срок от постъпването му.

(4) В заседанието участвува прокурор от Главната прокуратура.

Чл. 44. Препис от решението на дисциплинарната комисия след влизането му в сила се изпраща на Министерството на правосъдието.

Чл. 45. (1) Дисциплинарните наказания мъмрене и строго мъмрене се заличават, ако срещу адвоката не бъде възбудено ново дисциплинарно преследване до една година от налагането им, а дисциплинарното наказание отстраняване от работа за срок до една година - от изтърпяването му.

(2) Адвокат, който е изключен от колектива, може да бъде приет отново за адвокат, но не по-рано от две години от влизане в сила на решението за изключването му.

Чл. 46. (1) Министърът на правосъдието осъществява държавното ръководство и надзор върху дейността на адвокатурата.

(2) Освен другите права, възложени му с този указ, министърът на правосъдието:

1. дава задължителни планово-икономически и финансови показатели за съставяне бюджетите на органите на адвокатурата, контролира законосъобразността на бюджетите и тяхното изпълнение;

2. по предложение на Централния съвет на адвокатурата определя с общ годишен план броя на адвокатите в страната по адвокатски колегии и адвокатски колективи съобразно нуждите от правна помощ;

3. определя размера на възнагражденията за оказваната от адвокатите правна помощ;

4. определя размера и начина на заплащане труда на адвокатите съгласувано със съответните органи;

5. може да отпише адвокат, който има право на пенсия за изслужено време и старост, след като вземе мнението на адвоката и на съвета на адвокатската колегия.

Чл. 47. (1) Министърът на правосъдието контролира законосъобразността на решенията на всички органи на адвокатурата и може да ги отменя, когато са незаконосъобразни или са в противоречие с интересите на социалистическото общество, като дава указания на съответния орган за издаване на законосъобразно и правилно решение.

(2) Министърът на правосъдието може да отменя и решения по дисциплинарни дела, когато са незаконосъобразни или неправилни.

Чл. 48. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от колегията адвокат, срещу когото е възбудено наказателно преследване за престъпление от общ характер, до приключване на наказателното преследване.

(2) Прокурорът уведомява министъра на правосъдието в седемдневен срок от възбуждане на наказателното преследване.