УКАЗ № 922 ЗА ПОЛЗУВАНЕ НА ЗЕМЯТА И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ
УКАЗ № 922 ЗА ПОЛЗУВАНЕ НА ЗЕМЯТА И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ
Обн. ДВ. бр.39 от 23 Май 1989г., изм. ДВ. бр.10 от 2 Февруари 1990г., отм. ДВ. бр.63 от 3 Август 1991г.
Отменен с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите - ДВ, бр. 63 от 3 август 1991 г.
Глава
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Селскостопанската дейност и ползуването на земята се осъществяват на основата на всички видове собственост.
Чл. 2. (1) Селскостопанската дейност се извършва от колективни земеделски стопанства, от други фирми и от индивидуални земеделски стопанства.
(2) Отделни граждани и домакинства могат да извършват селскостопанска дейност и без да регистрират фирма.
(3) Земеделските стопанства и други фирми се образуват на основата на държавно, общинско, кооперативно имущество, имущество на обществени организации, на граждани и други имущество. Те се организират и работят съгласно разпоредбата на Указ № 56 за стопанската дейност за съответния вид фирми, доколкото с този указ не е предвидено друго.
Чл. 3. (1) Ползувателите на селскостопански земи са длъжни да ги използуват само за селскостопанско производство и да ги стопанисват грижливо.
(2) Ползувателите на селскостопански земи, производителите и тези, които преработват селскостопанска продукция, са длъжни да опазват природната среда, да спазват ветеринарните, растителнозащитните и санитарно-хигиенните норми, да опазват и подобряват почвеното плодородие и да не допускат замърсяване на почвата, водите и селскостопанската продукция.
(3) За неизпълнение на задълженията по предходните алинеи селскостопанските земи могат да бъдат отнемани по реда този указ.
(4) Селскостопанските продукти, които не отговарят на санитарно-хигиенните норми, се отнемат в полза на държавата, а виновните лица се наказват по съответния ред.
Чл. 4. (1) Земеделските стопанства, самостоятелно или заедно с други фирми, могат да продават своя преработена и непреработена селскостопанска продукция в страната и в чужбина.
(2) Колективните земеделски стопанства, другите селскостопански фирми и индивидуалните стокопроизводители могат да образуват териториални, браншови и други съюзи за защита на своите икономически и социални интереси.
Чл. 5. Земеделските стопанства и други фирми, банки, общински народни съвети, обществени организации и други юридически лица и отделни граждани могат да образуват: селскостопански борси, преработвателни, изкупвателни, търговски, транспортни, спестовно-кредитни, взаимноосигурителни, застрахователни и други кооперации, дружествени фирми и банки по установения ред.
Чл. 6. Земеделските стопанства и другите фирми осъществяват своята дейност при равностойни условия.
Глава
КОЛЕКТИВНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА
Чл. 7. (1) Трудово-кооперативно земеделско стопанство е организация за селскостопанската дейност и за взаимно подпомагане на членовете си върху принципите на доброволността и самоуправлението.
(2) Трудово-кооперативното земеделско стопанство има отделно наименование и е юридическо лице.
(3) Трудово-кооперативното земеделско стопанство не отговаря за задълженията на членовете си, на други фирми или на държавата, както и другите фирми и държавата не отговарят за задълженията му.
(4) Членовете на стопанството отговарят за задълженията му до размера на направените или дължими дялови вноски. Дяловите вноски не могат да бъдат обект на принудително изпълнение или запор, докато трае членството.
Чл. 8. (1) Трудово-кооперативното земеделско стопанство може да бъде учредено най-малко от пет дееспособни физически лица.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.)
Чл. 9. (1) Трудово-кооперативното земеделско стопанство се учредява с учредителен договор - устав, приет на учредително събрание и подписан от учредителите.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Учредителното събрание избира управителен и контролен съвет и председател на стопанството с мнозинство повече от половината от учредителите.
(3) Стопанството се регистрира в окръжния съд по седалището му съгласно Указ № 56 за стопанска дейност.
(4) Регистрацията и обнародването й, прехвърлянето на движими и недвижими вещи от членовете, общините, държавата, фирмите и други лица на стопанството се освобождават от държавни и местни данъци и такси.
Чл. 10. (1) Заварените от този указ бригади - юридически лица, както и аграрно-промишлените комплекси, които непосредствено стопанисват земи, могат да се преобразуват в колективни земеделски стопанства по реда на тази глава, като общото събрание на трудовия колектив изпълнява функциите на учредително събрание съгласно чл. 9. По решение на общото събрание н трудовия колектив те могат да се преобразуват в няколко стопанства в зависимост от спецификата на селскостопанските дейности. При обоснована икономическа необходимост, със съгласие на Министерството на земеделието и горите, общите събрания на трудовите колективи на няколко съществуващи бригади могат да образуват едно трудово-кооперативно земеделско стопанство.
(2) Общото събрание на трудовия колектив на бригадата, съответно на аграрно-промишления комплекс по ал. 1 взема решение с мнозинство не по-малко от половината плюс едни от членовете му. Членовете на трудовия колектив, които не желаят да станат членове на трудово-кооперативното земеделско стопанство, могат да работят в него по трудов договор.
(3) Когато общото събрание не вземе решение за образуване на трудово-кооперативно земеделско стопанство, Министерският съвет или определен от него министър реорганизира съответната бригада или аграрно-промишлен комплекс във фирма или дава съгласие за образуване на други земеделски стопанства по този указ.
Чл. 11. (1) Земеделските стопанства и фирмите, образувани по предходния член, придобиват върху стопанисваните до създаването им земи безвъзмездно право на ползуване по реда на земеустрояването съгласно този указ.
(2) Стопанисваните сгради, трайни насаждения, машини, съоръжения, животни, суровини и материали и други движими вещи се придобиват в собственост от трудово-кооперативното земеделско стопанство безвъзмездно, а от индивидуалните стопанства - възмездно. В случай на прекратяване на трудово-кооперативното земеделско стопанство имуществото по тази алинея не участвува в образуването на ликвидационните дялове на членовете. С това имущество се разпорежда общинският народен съвет за организиране на селскостопанска дейност.
(3) Земеделските стопанства - юридически лица по предходния член, са приемник на всички права и задължения, активи и пасиви на прекратената бригада или на аграрно-промишления комплекс. Когато са образувани няколко земеделски стопанства, пасивите се поемат съразмерно на активите съгласно разделителните протоколи.
Чл. 12. В устава на трудово-кооперативното земеделско стопанство се определят:
1. наименованието, седалището и предметът на дейност;
2. дяловите вноски в пари или друго имущество;
3. органите на управление и редът за вземане на решения;
4. редът за разпореждане с имуществото;
5. редът за разпределяне на доходите и за определяне на дяловия дивидент;
6. редът за приемане на нови членове, за напускане и за изключване на членове, както и правата и техните задължения;
7. други въпроси във връзка с неговата дейност.
Чл. 13. (1) За нови членове от трудово-кооперативното земеделско стопанство могат да се приемат лица, навършили 16 години, по тяхна писмена молба.
(2) Лицата, които са в трудово правоотношение с друга фирма, обществена организация или учреждение, могат да членуват в трудово-кооперативно земеделско стопанство при условия, определени от общото му събрание.
(3) В колективните земеделски стопанства могат да бъдат привличани работници по трудов договор.
Чл. 14. (1) Членовете на трудово-кооперативното земеделско стопанство имат право:
1. да участвуват и гласуват в общото събрание, да бъдат избирани в управителните и контролните органи, както и да бъдат осведомявани за дейността на стопанството;
2. да получават работа според квалификацията и възможностите си, като сключат писмено споразумение относно мястото, вида и другите необходими условия. Споразумението се подписва от председателя и съответния член. Когато не може да се постигне споразумение, въпросът се решава от управителния съвет.
3. по споразумение с управителния съвет да получават за стопанисване самостоятелно или заедно с други лица обекти на стопанството на акорд или в аренда. Когато искането не бъде удовлетворено, въпросът се решава от общото събрание;
4. да получават дивиденти;
5. да получат дяловата си вноска при прекратяване на членството;
6. на ликвидационен дял при прекратяване на стопанството;
7. да искат от управителния съвет, съответно от общото събрание, отмяна на незаконосъобразни или нецелесъобразни решения.
(2) Членовете на трудово-кооперативното земеделско стопанство са длъжни да съдействуват за постигане на неговите цели и задачи, да спазват устава, за изпълняват решенията на общото събрание и на управителния съвет и нарежданията на председателя и да участвуват в дейността на стопанството с личен труд.
(3) Всеки член на трудово-кооперативното земеделско стопанство със съгласие на управителния съвет може да продаде, да даде под наем или да предаде за сметка на дяловата си вноска свои годни машини, сгради, съоръжения, животни, инвентар, суровини, материали и друго имущество необходимо за производството. Когато стойността на внесеното имущество превишава дяловата вноска, разликата се заплаща на вносителя.
Чл. 15. (1) Член на трудово-кооперативното земеделско стопанство може да бъде изключен, когато:
1. пречи за осъществяване на целите и задачите на стопанството;
2. не прави предвидените в устава вноски;
3. системно нарушава устава и решенията на органите на стопанството;
4. не пази или уврежда имуществото на стопанството.
(2) Когато нарушението не е съществено или вредите са незначителни, общото събрание може да направи предупреждение за изключване.
Чл. 16. (1) Всеки член на трудово-кооперативното земеделско стопанство може да иска от районния съд в 30-дневен срок от узнаването отмяна на незаконни и противоуставни решения на общото събрание и на управителния съвет и действия на председателя, включително и на решението за изключването му. Отмяна може да иска и контролният съвет.
(2) Съдът разглежда делото с участие на прокурор. Решението на съда е окончателно. Районният съдия може да спре изпълнението на решението до произнасянето.
Чл. 17. (1) Органите на трудово-кооперативното земеделско стопанство са общото събрание, управителният съвет, председателят и контролният съвет.
(2) Не могат да бъдат избирани в управителните и контролните органи лицата, които не могат да бъдат учредители, както и съпрузи или роднини до III степен, вкл. по права или съребрена линия на член на управителния съвет, на контролния съвет или на председателя.
(3) В стопанство с по-малко от 50 членове по решение на общото събрание вместо управителен и контролен съвет могат да се изберат само председател и двама контрольори.
(4) Председателят и членовете на управителния съвет на земеделското стопанство са солидарно отговорни за виновно причинените от тях вреди на стопанство.
Чл. 18. (1) Общото събрание се състои от всички членове. Когато членовете на стопанството са много на брой или дейността му се извършва в различни населени места, което затруднява свикването на общо събрание, неговите функции могат да се изпълняват от събрание на пълномощниците, избрани по ред, определен с устава.
(2) Общото събрание се свиква на редовно заседание от председателя най-малко веднъж годишно.
(3) Общото събрание се свиква чрез писмена обява с проект за дневен ред, поставена най-малко две седмици преди датата на заседанието на видно място в управлението на стопанството, в общината или кметството, на други подходящи места и по други начини.
(4) Общото събрание се свиква на извънредно заседание от председателя, по негова инициатива, или по искане на 1/10 от членовете или на който и да е от членовете на управителния или контролния съвет в 7-дневен срок от датата на искането.
(5) При бездействие на председателя всеки от посочените в предходната алинея може да свиква общото събрание по реда на ал. 3.
Чл. 19. (1) Общото събрание е редовно, ако присъствуват най-малко 2/3 от членовете на стопанството.
(2) Когато на събранието липсва кворум, в срок от две седмици се свиква ново събрание, което е редовно, ако присъствуват повече от 1/2 от членовете на стопанството.
(3) Включването на необявени в поканата за заседанието въпроси на дневния ред става с единодушно решение на присъствуващите. При повторно свикано събрание не могат да се включват в дневния ред необявени въпроси.
(4) На заседанията се води протокол, който се подписва от председателя на събранието и протоколиста и се подвързва в специална книга.
Чл. 20. (1) Общото събрание:
1. изменя и допълва устава;
2. приема и изключва членове; общото събрание може да овласти управителния съвет да приема членове;
3. определя броя, избира с тайно гласуване в срок до пет години и освобождава членовете на управителния и на контролния съвет;
4. приема плана, дългосрочни и краткосрочни целеви програми и други важни задачи за дейността на стопанството;
5. след изслушване на контролния съвет одобрява годишния отчет на управителния съвет, схемата за образуване и разпределяне на дохода и баланса;
6. определя условията и реда за извършване на допълнителни доброволни дялови вноски от членовете и за определяне на дивидента за тях;
7. с тайно гласуване избира за срок до пет години и освобождава председателя на стопанството и председателя на контролния съвет.
8. приема правилата за организация на вътрешната стопанска сметка, за трудовите възнаграждения и за дивидентите;
9. взема решение за откриване, преустройство или закриване на поделения и представителства, както и за участие в дружества в страната и в чужбина или предоставя това на управителния съвет;
10. взема решение за членуване в съюзи;
11. взема решение за образуване на парични фондове и определя реда за набирането и изразходването им;
12. взема решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти, ползуване на кредити и инвестиции в основни средства на стойност над 250 000 лв. и за други сделки от съществено значение;
13. разглежда и решава жалби срещу действията на председателя, управителния съвет и ръководните длъжностни лица;
14. опрощава частично, отсрочва и разсрочва парични задължения на членове и работници към стопанството. Тази разпоредба не се прилага за вземания срещу председателя, членове на управителния и на контролния съвет, докато заемат длъжността и една година след освобождаването им;
15. определя условията и реда за набиране на доброволни целеви имуществени вноски и определя условията за възстановяването им;
16. взема решение за реорганизация или прекратяване на стопанството.
(2) Всеки член на земеделското стопанство има право на едни глас.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство на не по-малко от 2/3 от присъствуващите. Ако няма мнозинство от две трети, въпросът се решава с обикновено мнозинство при второто гласуване.
Чл. 21. (1) Управителният съвет:
1. организира изпълнението на решенията на общото събрание и се отчита пред него;
2. взема решение за ползуване на кредити, даване на гаранции, придобиване и предоставяне на лицензии и решава други имуществени въпроси, с изключение на тези от компетентност на общото събрание;
3. разглежда предложенията и сигналите на контролния съвет и на отделни членове в 14-дневен срок;
4. отменя актове на председателя, а за нарушения на законите и устава, за увреждане на имуществото на стопанството и за нарушения на финансовата дисциплина може временно да го отстрани от длъжност, като незабавно свика общото събрание;
5. определя трудовото възнаграждение на председателя на стопанството.
(2) В управителния съвет могат да бъдат избирани само членове на земеделското стопанство. Членовете на управителния съвет не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата.
(3) Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Той се свиква на заседание от председателя или от всеки от членовете му. Заседанията са законни, ако присъствуват най-малко 2/3 от членовете.
(4) Заседанията на управителния съвет са открити за членовете на стопанството. Решенията се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство и се вписват в специална книга.
(5) Членовете на управителния съвет имат право на допълнително възнаграждение, което се определя с правилата на вътрешната стопанска сметка, за трудовите възнаграждения и за дивидентите, но не повече от 1/2 от средното годишно възнаграждение в стопанството.
Чл. 22. (1) Председателят на трудово-кооперативното земеделско стопанство организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет, ръководи текущата дейност на стопанството и го представлява. Той по право е председател на управителния съвет.
(2) При прекратяване изпълнението на длъжността председател в случая по чл. 21, т. 4 или по друга причина управителният съвет избира заместник за срок до три месеца.
Чл. 23. (1) Контролният съвет контролира изпълнението на решенията на общото събрание и управителният съвет и опазването на имуществото и се отчита пред общото събрание.
(2) Членовете на контролния съвет имат правата на финансово-контролни органи и не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата.
(3) Когато констатира нарушения на закон или на устава, контролният съвет свиква в 7-дневен срок общото събрание.
(4) Членовете на контролния съвет имат право на възнаграждение съобразно извършената контролна работа по ред и размери, определени от общото събрание.
(5) Не може да бъде член на контролния съвет лице, което не може да бъде учредител или което заема или е заемало през предходната година материалноотговорна или отчетническа длъжност, включително председател или член на управителния съвет.
Глава
ИНДИВИДУАЛНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА
Чл. 24. (1) Индивидуалното земеделско стопанство по смисъла на този указ е форма за извършване на селскостопанска дейност от отделен стопанин, от домакинство или от няколко стопани или домакинства.
(2) Индивидуалното земеделско стопанство извършва дейността си върху собствена или предоставена в аренда или за ползуване земя. Индивидуално земеделско стопанство използува собствени, взети в аренда или под наем сгради, машини, съоръжения и друг селскостопанска инвентар.
(3) Лицата в индивидуалните земеделски стопанства могат да наемат и да придобиват в собственост трактори, комбайни, камиони и други моторни превозни средства, както и друга селскостопанска техника без ограничения на клас, товароподемност и други признаци.
Чл. 25. (1) Дейността в индивидуалното земеделско стопанство се осъществява с личния труд на стопанина и членовете на неговото домакинство.
(2) В индивидуалното земеделско стопанство, независимо дали е регистрирано като фирма, могат да работят по трудов договор до 10 работници, а за сезонни и извънредни работи могат да се сключат срочни трудови договори с неограничен брой работници.
(3) Участниците в индивидуално земеделско стопанство могат да работят по трудов договор и в друго стопанство, фирма, учреждение или обществена организация.
Чл. 26. Индивидуалните земеделски стопани могат да се сдружават или кооперират за:
1. общо придобиване и използуване на машини, съоръжения, транспортни средства, складове, напоителни системи и други и за техния ремонт, поддържане и обновяване;
2. снабдяване с машини и друг селскостопански инвентар, транспортни средства, резервни части, семена, посадъчен материал, торове, химикали, горива и други;
3. преработка на селскостопанска продукция (мандри, винарски изби, консервни предприятия и други);
4. реализация на продукцията;
5. взаимно осигуряване, кредитиране и подпомагане;
6. други дейности, които не противоречат на законите.
Чл. 27. Индивидуалните земеделски стопани не се облагат с данък върху печалбата. Личният доход на участниците и индивидуалното земеделско стопанство се облага по чл. 13, ал. 2 от Закона за данък върху общия доход.
Чл. 28. За стопанската дейност на индивидуалните земеделски стопанства се прилагат разпоредбите относно едноличните и колективните фирми на граждани съгласно Указ № 56 за стопанската дейност, освен ако в този указ е предвидено друго.
Глава
АКОРД И АРЕНДА
Раздел I.
Акорд
Чл. 29. (1) Акордът е форма на организация и заплащане на труда в селското стопанство.
(2) Акордът в съответствие с конкретните условия може да бъде индивидуален, семеен и групов.
(3) Общото събрание на членовете на трудово-кооперативното земеделско стопанство, съответно управителният съвет на другите фирми, в съответствие с нормативните актове и устава приемат правила за организация на акорда като част от общите правила за заплащане на труда.
Чл. 30. (1) Между акордантите и земеделското стопанство се сключва писмено споразумение, с което се уреждат взаимните задължения на страните във връзка с трудовите правоотношения и се определя неговият срок, както и условията за осъществяване на производството.
(2) В споразумението се определят задълженията на акордантите да произведат и предават на земеделското стопанство или посочено от него лице продукция, определена по вид, количество, качество, цени и срокове.
(3) В споразумението се определят задълженията на земеделското стопанство за осигуряване на акордантите: машинна обработка, предоставяне на семена, торове, фуражи, горива, агрохимическо и ветеринарно обслужване и други, както и да заплати уговореното възнаграждение съобразно предадената от акордантите продукция. Възнаграждението на акордантите се определя като разлика от получената цена и надбавки от реализацията на продукция и направените разходи и отчисления за земеделското стопанство. Земеделското стопанство е длъжно да приеме цялата произведена продукция от договорените с акордантите площи или бройки животни. Страните могат да уговорят част от произведената в повече продукция да се предоставя на акордантите.
(4) Цените на възмездно предоставяните от земеделското стопанство услуги, редът и начинът на тяхното извършване се уточняват със споразумението.
(5) Полагащото се възнаграждение се дължи на акордантите според условията на споразумението независимо от крайните резултати на земеделското стопанство или на фирмата.
(6) Когато не по вина на акордантите не е получена уговорената продукция, земеделското стопанство дължи минималното трудово възнаграждение, установено за страната.
Чл. 31. Споровете по изпълнение на акордното споразумение са подведомствени на съдилищата.
Раздел II.
Аренда
Чл. 32. (1) С договора за аренда общинските народни съвети или определени от тях кметства, колективните земеделски стопанства и други фирми предоставят на арендатора за определен срок земя и други селскостопански обекти от своето имущество за стопанисване срещу определена вноска.
(2) Арендатор може да бъде отделен гражданин, пълнолетни членове на едно домакинство, колектив от граждани, кооперация или друга фирма независимо от местожителството, съответно от седалището.
(3) Не могат да предоставят земя в аренда граждани и фирми на граждани.
Чл. 33. Договорът за аренда се сключва в писмена форма и се регистрира в общинския народен съвет по местонахождението на обекта. Когато предмет на договора е земя или друг недвижим имот, той се вписва в нотариата по местонахождението на имота.
Чл. 34. (1) Договорът за аренда на земя и друго селскостопанско имущество съобразно характера на дейността съдържа:
1. описание на обекта и на състоянието, в което се предава;
2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) срок, който не може да бъде по-малък от 5 години;
3. видовете селскостопанска продукция и частите от тях, които арендаторът трябва да предоставя за изкупуване на арендодателя или на посочена от него фирма. Тази разпоредба не се прилага, когато земята е в планински и полупланински райони;
4. арендната вноска - размери и срокове за изплащане, която може да бъде в пари, в продукция или смесена;
5. задълженията на арендодателя по доставяне на машини, съоръжения, семена, торове, материали, горива и др.; по изкупуване на продукцията; извършване на транспортни, ремонтни, търговски, правни, агротехнически, информационни и други услуги;
6. задължения на страните във връзка с основния и текущия ремонт;
7. задълженията на страните по извършване на подобрения, преустройства, технологично обновяване и др.;
8. задълженията на страните по застраховането;
9. задълженията за поддържане на почвеното плодородие.
(2) С договора за аренда може да се уговаря арендаторът да придобива собствеността на предоставените му за стопанисване движими вещи, след като изплати стойността им с арендните вноски.
(3) Страните могат да се споразумеят за изменение на вида и частта от продукцията по т. 3 на ал. 1.
(4) Бившите членове на ТКЗС и техните наследници, които се занимават със селскостопанска дейност, не плащат арендна вноска за предоставената им земя до размера на внесената в ТКЗС.
(5) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) При аренда на нископродуктивни и пустеещи земи за първите 5 години не се заплаща арендна вноска. Арендна вноска не се заплаща и за трайни насаждения до започване на плододаването.
Чл. 35. Забранява се отстъпването на обекта от арендатора на други лица.
Чл. 36. (1) Обектите за предоставяне в аренда се определят от общинския народе съвет, съответно от общото събрание на трудово-кооперативното земеделско стопанство или от управителния съвет на друга фирма.
(2) Предоставянето на обектите се извършва чрез публичен търг, организиран от арендодателя по местонахождението на обекта. Колективните земеделски стопанства предоставят обекти в аренда на членовете си чрез вътрешен търг или конкурс по ред, определен от общото събрание.
Чл. 37. (1) Когато договорът за аренда е сключен с колектив, отношенията между членовете му се уреждат с писмен договор, в който се определя и начинът за разпределяне на задълженията и на дохода между тях.
(2) Отношенията между членовете на колектива се уреждат съгласно чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите, доколкото с договора не е предвидено друго.
Чл. 38. (1) Договорът за аренда на земя и на други селскостопански обекти се прекратява:
1. с изтичането на срока освен ако договорът бъде продължен;
2. по споразумение между страните, което подлежи на вписване, когато има за обект недвижими имоти;
3. с писмено предизвестие на арендатора, отправено най-малко една година преди началото на следващата стопанска година;
4. при смърт, поставяне под запрещение или трайна нетрудоспособност на арендатора, която е пречка за изпълнение на договора, освен ако наследниците, съответно членовете на домакинството му или останалите членове на колектива, заявят в срок от два месеца, че желаят да встъпят в договора.
(2) Ако в срок от един месец преди изтичането на срока на договора една от страните не заяви, че го прекратява, той се смята продължен за още една година.
Чл. 39. Условията и начинът за изменяне размера на арендната вноска се определят с договора, а споровете се решават от съда.
Чл. 40. (1) Арендодателят може да развали договора, ако арендаторът не използува обекта според уговорените условия.
(2) Арендаторът може да развали договора, в случай че арендодателят не изпълнява задълженията си по договора.
(3) Договорът за аренда на земя или друг недвижим имот се разваля по съдебен ред.
Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) С договора за аренда на селскостопанска земя по искане на арендатора му се предоставя място за двор и за строеж на жилищни и стопански постройки. Относно тези постройки не се прилагат ограниченията, предвидени в Закона за териториално и селищно устройство и в Закона за собствеността на гражданите.
(2) В случай на прекратяване на договора не по вина на арендатора той остава собственик на изградените къща и постройки.
Чл. 42. (1) Трудовите колективи на птицекомбинати, животновъдни фирми и комплекси, преработвателни обекти и други могат да образуват кооперация или фирма на граждани, на която се предоставят съответните обекти по договор за аренда, сключен съответно с държавен орган, определен от Министерския съвет, с трудово-кооперативно земеделско стопанство или с друга фирма обекта с всички активи и пасиви, права и задължения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) На арендаторите по ал. 1 се предоставят за ползуване и селскостопански земи за производство на фураж или друга селскостопанска продукция, необходима за основното им производство.
Глава
ЗЕМЕУСТРОЯВАНЕ И ЗЕМЕПОЛЗУВАНЕ
Раздел I.
Органи на земеустрояването
Чл. 43. (1) Земеустрояването включва издирване, категоризиране и картотекиране на селскостопанските земи в страната и по общини; групиране на селскостопански земи за колективни и индивидуални земеделски стопанства; определяне на режима за ползуване на селскостопанските земи.
(2) Органи на земеустрояването са:
1. Централна комисия по земеустрояването в състав: председател - министърът на земеделието и горите, заместник-председател - заместник-министър на икономиката и планирането; секретар и членове - съдия от Върховния съд, заместник-председател на Комитета по териториално и селищно устройство, заместник-председател на Комитета по опазване на природната среда и двама селскостопански специалисти. Поименният състав на комисията се определя от председателя на Министерския съвет;
2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) общински комисии по земеустрояването в състав: председател - член на изпълнителния състав: председател - член на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, определен от него, и членове - районния съдия и четирима представители на общинския народен съвет, от които двама селскостопански специалисти. Членовете се избират от населението с тайно гласуване.
Чл. 44. (1) Централната комисия по земеустрояването:
1. организира земеустрояването;
2. ръководи методически работата на общинските комисии;
3. определя земите за интензивно (едромащабно) земеделие, които могат да се стопанисват само от колективни земеделски стопанства и други фирми;
4. определя размера на земите за индивидуално земеустрояване на домакинства, отделни граждани и фирми на граждани по райони съобразно почвени, климатични и други условия;
5. разглежда жалбите срещу решенията на общинските комисии и дава указания по въпросите на земеустрояването.
Чл. 45. Общинските комисии осъществяват земеустрояването на територията на общината, определят реда и условията за ползуване на общинските мери и пасища според правилата, установени от централната комисия, и контролират тяхното стопанисване.
Раздел II.
Земеползуване
Чл. 46. (1) Размерът и границите на земите на земеделските стопанства, образувани по чл. 10, се определят с решение на общинската комисия по земеустрояването. При определяне на размера и границите на земите на колективните земеделски стопанства неизползуваните земи се заделят за индивидуално земеустрояване.
(2) Селскостопанските земи, които не са предоставени за ползуване на колективни земеделски стопанства, се предоставят за ползуване на граждани или на фирми от общинския народен съвет или определени от него кметства.
Чл. 47. Гражданите в рамките на едно домакинство могат да получават за ползуване селскостопански земи в размери, определени от Централната комисия по земеустрояването по райони в страната.
Чл. 48. Общинските народни съвети извършват допитване до населението относно земите и размерите на отделните стопанства, които могат да бъдат предоставени на домакинства.
Чл. 49. Земите, предназначени за предоставяне на домакинства, се картотекират от общинската комисия. Общинската комисия разпределя картотекираните земи по видове и качества в съответствие с приетите норми за индивидуално земеделско стопанство.
Чл. 50. (1) Земите за земеустрояване на домакинства, определени от общинската комисия, се обявяват публично. При предоставяне на земи за образуване на индивидуални стопанства с предимство се ползуват бившите членове на трудово-кооперативното земеделско стопанство или техните наследници, които преимуществено живеят в населеното място, където са земите.
(2) Останалите групирани земи се разпределят със съгласие на домакинствата, а когато не се постигне съгласие - чрез жребий.
(3) Когато земите са недостатъчни за земеустрояване на всички желаещи домакинства, по решение на общинската комисия при спазване на правилата, установени от централната комисия, те се предоставят:
1. чрез конкурс - за поемане на задължения за селскостопанска специализация и снабдяване на общината с определени селскостопански произведения;
2. чрез търг.
Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Земеустроените домакинства получават отредените им по реда на предходния член земи по договор с общинския народен съвет или определени от него кметства за възмездно или безвъзмездно ползуване за срок, не по-малък от 10.
(2) В планински и полупланински, гранични и други райони, определени от Централната комисия по земеустрояването, земеустроените домакинства придобиват безвъзмездно право на ползуване върху отредените им земи. За ползуване на селскостопански земи по този член се прилагат съответно разпоредбите на чл. 41.
(3) Когато ползуването е възмездно, таксите се внасят по фонд "Земеустрояване и мелиорация" при общинския народен съвет. Половината от постъпленията по фонда се внасят в републиканския фонд "Земеустрояване и мелиорация". Средствата по тези фондове се изразходват за рекултивация на земи, прокарване на полски пътища, мелиорация и за други нужди на земеустрояването.
Чл. 52. (1) Правото на ползуване по предходния член може да се отнеме само в случаите по чл. 57.
(2) Правото на ползуване може да се отчуждава в случаите, предвидени със закон, само за важни държавни и обществени нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, като на ползувателя се предоставят в замяна други, равни по количество и качество земи и му се заплати обезщетение за подобренията и понесените вреди. Когато в общината няма свободни земи, му се заплаща и обезщетение за правото на ползуване, ако е получено възмездно.
Чл. 53. (1) На задължително картотекиране от общинския народен съвет подлежат всички необработвани, изоставени, нископродуктивни, маломерни, наклонени и други непълноценно използувани или пустеещи земи независимо от техните стопани.
(2) Земите по ал. 1 се предоставят за лично селскостопанско ползуване на кандидатите. При повече кандидати се предпочитат многодетните семейства, а при равни условия земята се предоставя по жребий.
(3) Членовете на колективни земеделски стопанства и работниците в други земеделски стопанства могат по реда на този член да получат до 10 дка в полските и до 20 дка в планинските и полупланинските райони, а други граждани - съответно до 5 и до 10 дка.
Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Членовете на колективните земеделски стопанства и работниците в другите земеделски стопанства, както и пенсионерите, които живеят на село и участвуват според възможностите си в общественото стопанство, механизаторите от машинно-тракторните станции, хидромелиораторите и строителите, работниците в животновъдните и птицевъдните комплекси, в селекционните и ветеринарно-медицинските центрове, както и временно наетите в селскостопанското производство, учителите, лекарите, научните работници и помощният персонал в институтите, които имат земя, магазинерите и други лица, обслужващи населението в селата, имат право на земя за лично ползуване като трудово-кооперативното земеделско стопанство е задължено да предостави на посочените лица по тяхно искане земя в размер до 5 дка. При условия, определени в Устава на трудово-кооперативното земеделско стопанство, с решение на общото събрание може да се предоставя земя и в по-голям размер.
Чл. 55. Земеустроените индивидуални стопанства не могат да се раздробяват. В случай, че последиците не желаят да обработват земята колективно и не се споразумеят на кого да бъде предоставена, земята се възлага на един или няколко от тях от съда. Останалите наследници имат право да получат дял в пари от направените от наследодателя подобрения, от собствения инвентар, селскостопанска техника и животни.
Чл. 56. Стопаните са длъжни да полагат личен труд в ползуваните от тях селскостопански земи.
Чл. 57. Когато предоставени за ползуване селскостопански земи системно не се използуват за селскостопанско производство или се използуват по начин, който уврежда почвеното плодородие, те се отнемат с решение на районния съд по искане на общинския народен съвет или на прокурора.
Глава
ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ
Чл. 58. Държавата регулира селскостопанската дейност чрез държавни поръчки и система от дългосрочни икономически регулатори и нормативи в съответствие с Указа № 56 за стопанската дейност, ако в този указ не е предвидено друго.
Чл. 59. (1) Държавата оказва съдействие на колективните и индивидуалните земеделски стопанства за ефективно използуване на земята и развитието на високорентабилно селскостопанско производство чрез:
1. предоставяне на благоприятни условия и финансови облекчения, както и участие на държавата в застраховане на селскостопанско имущество;
2. финансиране чрез държавния бюджет на крупни инвестиционни обекти за нуждите на селското стопанство;
3. дялово участие в изграждането на обекти на колективните селскостопански производители и осигуряване по договор на дефицитни суровини и материали за тях;
4. даване на надбавки към цените на селскостопански продукти и субсидии;
5. договаряне с колективни и индивидуални селскостопански производители на специфични стимули и условия за развитие на определени сектори на селскостопанското производство;
6. финансиране на изследователска дейност за създаване на високопродуктивни породи животни и високодобивни сортове растения и на нови селскостопански технологии;
7. организиране и финансиране на служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол и съдействие на селските стопани;
8. осигуряване на метеорологична и друго информация;
9. съдействие за разработване, изпитания, производство и внос на съвременна селскостопанска техника и техника за преработване на селскостопанска продукция;
10. снабдяване със семена от високодобивни сортове растения и с племенни животни;
11. съдействие за образуване на общински, областни и национални борси за различни видове селскостопански продукти.
(2) Условията, размерите и редът на държавната помощ се определят от Министерския съвет.
Чл. 60. (1) Земеделските стопанства и другите селскостопански фирми заплащат данъците, определени съгласно Указ № 56 за стопанската дейност. Министерският съвет определя реда за пълно или частично освобождаване от данъци и за предоставяне на данъчни облекчения за селскостопанската дейност. Когато се ползува земя, върху която са извършени мелиоративни мероприятия със средства от държавния бюджет, рентният данък се повишава в размер, определен от Министерския съвет.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Средствата за работна заплата в трудово-кооперативните земеделски стопанства и другите селскостопански организации не се облагат с данък върху прираста.
Чл. 61. (1) Цените на селскостопанските продукти се определят по три категории:
1. цени в зависимост от търсенето и предлагането;
2. пределни цени за ограничен брой селскостопанските производители свободно определят конкретните цени;
3. фиксирани цени за ограничен брой селскостопански продукти.
(2) Цените на селскостопанските продукти по т. 2 и 3 на предходната алинея се определят по ред, установен от Министерския съвет. По същия ред могат да бъдат определяни и сезонни цени.
(3) При определянето на фиксираните и пределните цени се отчитат измененията на цените на селскостопанската техника, горивата, енергията, агрохимикалите, торовете, услугите и други използувани в селското стопанство промишлени изделия с оглед осигуряване на еквивалентен обмен между промишлеността и селското стопанство.
Чл. 62. (1) На колективните земеделски стопанства и други фирми, които стопанисват селскостопански земи, могат да бъдат възлагани държавни поръчки за ограничен брой селскостопански продукти от Министерския съвет или определени от него държавни органи по реда на Указ № 56 за стопанската дейност.
(2) На индивидуалните земеделски стопанства не се възлагат държавни поръчки.
Чл. 63. Областните и общинските народни съвети създават условия за развитие на системата за самозадоволяване на населението на тяхната територия с основни селскостопански продукти и за пълноценното използуване на селскостопанската земя чрез всички форми на колективно и индивидуално стопанисване.
Чл. 64. (1) Колективните земеделски стопанства и други селскостопански фирми, както и индивидуални земеделски стопани получават валута за изнесената от тях продукция съгласно Указ № 56 за стопанската дейност. За самостоятелните стопани, които не са регистрирали фирми, за валутата се прилагат съответно правилата отнасящи се за едноличните и колективните фирми на граждани.
(2) Акордантите и арендаторите могат да получават валута от приходите на съответното земеделско стопанство или друга фирма по ред, определен с договора за акорд или аренда.
Чл. 65. Чуждестранни лица, филиали на чуждестранни лица и фирми с чуждестранно акционерно или дялово участие повече от 49 на сто могат да получават селскостопански земи в аренда или под наем с разрешение на министъра на земеделието и горите съгласувано с министъра на икономиката и планирането.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този указ:
1. домакинство са съпрузите, техните възходящи и невстъпили в брак деца над 16 години, които живеят заедно;
2. стопанската година изтича след прибиране на реколтата съобразно специализацията на имота, ако не е договорено друго;
3. земеделските стопанства - юридически лица, и другите селскостопански фирми по този указ могат да се наименуват "агрофирми".
§ 2. Когато преобладаващата част от дейността на фирма или друго юридическо лице не е селскостопанско производство, селскостопанската дейност може да се обособи в дъщерна фирма или поделение на самостоятелен баланс. В този случай за селскостопанската дейност се прилагат разпоредбите на този указ.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. В Указ № 56 за стопанската дейност се създава следният нов чл. 43а:
"Чл. 43а. (1) По инициатива на трудовите колективи на държавни и общински фирми или на техни поделения или по собствена инициатива органът по чл. 11, ал. 3 може да ги реорганизира в акционерни фирми и да предостави правото на членовете на трудовия колектив да придобиват поименни акции.
(2) Броят и номиналната стойност на поименните акции, които може да придобие един член на трудовия колектив, се определят с устава на акционерната фирма.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение акциите се изкупуват от фирмата по номинална стойност. Притежателите могат да запазят придобитите акции в случай на прекратяване на трудовия договор поради пенсиониране.
(4) Акциите по този член могат да се наследяват, ако наследници работят в същата фирма, а когато са ученици или студенти, ако сключат договор да работят в нея след завършване на образованието си. В останалите случаи акциите се изплащат по номинална стойност.
§ 4. При противоречие между разпоредбите на този указ и заварените нормативни актове се прилагат разпоредбите на указа.
§ 5. Подзаконови нормативни актове, решения на Министерския съвет, на други държавни и обществени органи, които противоречат на този указ, се отменят по реда на чл. 97 от Указ № 56 за стопанската дейност.
§ 6. Към реорганизиране на аграрно-промишлени комплекси и бригади по реда на чл. 10, ал. 3 се пристъпва, ако общите събрания на трудовите им колективи в срок, определен от Министерския съвет, не вземат решение за образуване на колективни земеделски стопанства.
§ 7. (Нова - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Навсякъде в указа думите "колективно земеделско стопанство" се заменят с "трудово-кооперативно земеделско стопанство".
§ 8. (Предишен § 7 - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Министерският съвет да утвърди конкретните стойности на икономическите условия, регулатори и нормативи за селскостопанската дейност.
§ 9. (Предишен § 8 - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Изпълнението на указа се възлага на Министерския съвет.
