КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ МЕКСИКАНСКИ ЩАТИ (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 4055 ОТ 4 ДЕКЕМВРИ 1985 Г. НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ НА НРБ - ДВ, БР. 95 ОТ 1985 Г. РАТИФИКАЦИОННИТЕ ДОКУМЕНТИ СА РАЗМЕНЕНИ В СОФИЯ НА 7 МАЙ 1986 Г. В
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ МЕКСИКАНСКИ ЩАТИ
(РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 4055 ОТ 4 ДЕКЕМВРИ 1985 Г. НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ НА НРБ - ДВ, БР. 95 ОТ 1985 Г. РАТИФИКАЦИОННИТЕ ДОКУМЕНТИ СА РАЗМЕНЕНИ В СОФИЯ НА 7 МАЙ 1986 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 6 ЮНИ 1986 Г.)
Обн. ДВ. бр.46 от 13 Юни 1986г.
Преамбюл
Народна република България и Съединените мексикански щати, ръководени от желанието да укрепват връзките на приятелство, които съществуват между двете страни, и да уредят своите консулски отношения с цел да облекчат защитата на интересите на двете държави и на своите граждани,
решиха да сключат тази конвенция и за целта определиха свои пълномощници:
Държавният съвет на Народна република България:
Мария Захариева - заместник-министър на външните работи,
Президентът на Съединените мексикански щати:
Алфонсо де Розенцваг Диаз - заместник-министър на външните работи,
които, след като размениха своите пълномощия, намерени за редовни и в надлежна форма, се споразумяха за следното:
Глава първа.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
За целите на тази конвенция употребяваните по-долу изрази имат следното значение:
а) "консулско представителство" - всяко генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;
б) "консулски окръг" - територия, определена на консулското представителство за упражняване на консулски функции;
в) "шеф на консулско представителство" - консулско длъжностно лице, натоварено с ръководството на консулското представителство;
г) "консулско длъжностно лице" - всяко лице, включително шефа на консулското представителство, натоварено с изпълнение на консулски функции;
д) "сътрудник на консулското представителство" - всяко лице, натоварено с административни и технически задачи или със задачи по обслужването в консулското представителство;
е) "членове на консулското представителство" - консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулското представителство;
ж) "консулски помещения" - сградите или частите от сградите и принадлежащите към тях терени, които независимо чия собственост са се използуват само за целите на консулското представителство;
з) "консулски архив" - всички книжа, документи, кореспонденции, книги, щемпели и печати, филми, магнетофонни ленти и регистри на консулското представителство, както шифрите и косовете, картотеките и шкафовете, предназначени да ги пазят и съхраняват;
и) "кораб на изпращащата страна" - всеки кораб, който правомерно плава под знамето на тази държава, с изключение на военните кораби;
к) "въздухоплавателно средство на изпращащата държава" - всяко гражданско въздухоплавателно средство, регистрирано в тази държава съгласно нейното законодателство.
Член 2
За юридически лица на изпращащата държава от приемащата държава се считат онези, които са учредени като такива в съответствие със законодателството на изпращащата държава.
Глава втора.
ОТКРИВАНЕ НА КОНСУЛСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА И НАЗНАЧАВАНЕ НА КОНСУЛСКИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА
Член 3
1. Само със съгласието на приемащата държава на нейна територия може да се открие консулско представителство.
2. Седалището на консулското представителство, неговият ранг, консулският му окръг и броят на членовете му се договарят между изпращащата държава и приемащата държава.
Член 4
1. Преди да назначи шефа на консулското представителство, изпращащата държава се сдобива по дипломатически път със съгласието на приемащата държава.
2. След получаването на съгласието, посочено в точка 1 на този член, изпращащата държава представя по дипломатически път на приемащата държава консулския патент или друг подобен документ, доказващ назначаването на шефа на консулското представителство, в който се посочват пълното му име, рангът, консулският окръг и седалището на консулското представителство.
3. След даването на екзекватура от страна на приемащата държава шефът на консулското представителство се допуска да изпълнява функциите си.
4. До получаването на екзекватура на шефа на консулското представителство може да се разреши временно да изпълнява своите функции.
Член 5
1. Изпращащата държава уведомява своевременно приемащата държава за пълното име и ранга на всички консулски длъжностни лица, които не са шефове на консулското представителство, както и за пълното име и задачите на всички сътрудници на консулското представителство.
2. Изпращащата държава уведомява своевременно приемащата държава за окончателното отпътуване на всеки член на консулското представителство.
Член 6
Изпращащата държава уведомява приемащата държава за пристигането и окончателното отпътуване на членовете на семействата на членовете на консулското представителство.
Член 7
Консулски длъжностни лица могат да бъдат само граждани на изпращащата държава, които имат постоянно местожителство в приемащата държава.
Член 8
1. Ако поради каквато и да било причина шефът на консулското представителство не може да упражнява своите функции или ако временно длъжността на шеф на консулското представителство остане вакантна, изпращащата държава може да упълномощи консулско длъжностно лице от това или от друго консулско представителство в приемащата държава или член на дипломатическия персонал от своята дипломатическа мисия в приемащата държава да действува временно като шеф на консулското представителство. Пълното име на това лице се съобщава предварително на приемащата държава по дипломатически път.
2. Консулското длъжностно лице, натоварено да действува като шеф на консулското представителство, се ползува със същите права, привилегии и имунитети на шеф на консулското представителство според разпоредбите на чл. 5 на тази конвенция.
3. Когато член на дипломатическия персонал на дипломатическата мисия на изпращащата държава е назначен да действува временно като шеф на консулското представителство в съответствие с разпоредбите на точка 1 на този член, той продължава да се ползува с дипломатическите си привилегии и имунитети.
Член 9
1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат също в съответна степен към упражняването на консулски функции от членове на дипломатическия персонал на дипломатическата мисия на изпращащата държава, която следва да уведоми по дипломатически път приемащата държава за пълните имена на членовете на своя дипломатически персонал, натоварен с консулски функции.
2. Членовете на дипломатическата мисия, натоварени да изпълняват консулски функции съгласно точка 1 на този член, ще продължат да се ползуват с дипломатически привилегии и имунитети.
Член 10
Приемащата държава може да уведоми изпращащата държава, без да съобщава мотивите за своето решение, че консулското длъжностно лице е персона нон грата или че даден консулски служител е неприемлив. В такъв случай изпращащата държава следва да отзовава това лице. Ако изпращащата държава откаже да изпълни или не изпълни в разумен срок задълженията, които произтичат от разпоредбите на този член, приемащата държава може да престане да счита консулското длъжностно лице или сътрудника на консулството за член на персонала на консулското представителство.
Член 11
Приемащата държава взема необходимите мерки, за да могат консулските длъжностни лица да изпълняват своите функции и да ползуват правата, привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция и от законите на приемащата страна.
Член 12
Приемащата държава в съответствие със своето законодателство подпомага изпращащата държава при намирането на необходимите сгради за консулско представителство и за жилищата на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулското представителство, ако те са граждани на изпращащата държава.
Глава трета.
ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ
Член 13
1. Държавният герб на изпращащата държава и плаката с наименованието на консулското представителство на езика на изпращащата държава и на езика на приемащата държава, могат да бъдат поставени на сградата, в която се намира консулското представителство и на входната врата на представителството или близо до него.
2. Държавното знаме на изпращащата държава може да бъде издигнато на консулското представителство и в резиденцията на шефа на консулското представителство.
3. Шефът на консулското представителство може да поставя знамето на своята държава също и на транспортните средства в случаите, когато той ги ползува служебно.
Член 14
1. Консулските помещения са неприкосновени.
2. Приемащата държава гарантира защитата на консулските помещения.
3. Органите на приемащата държава не могат да влизат в помещенията, посочени в точка 2 на този член, без разрешение на шефа на консулското представителство, на шефа на дипломатическата мисия на изпращащата държава или на лице, упълномощено от единия от двамата.
4. Разпоредбите на точки 1, 2 и 3 на този член се отнасят и за резиденцията на шефа на консулското представителство.
Член 15
1. Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от това, къде се намират.
2. Документите, които не са официални, не трябва да се съхраняват в консулските архиви.
Член 16
1. Консулското представителство може да използува всички обикновени средства за свръзка, включително дипломатически или консулски куриери, дипломатически или консулски куфар, кодирани или шифровани съобщения за връзка със своето правителство, с дипломатическите мисии и други консулски представителства на изпращащата страна, където и да се намират те. За консулското представителство важат същите тарифи, както за дипломатическата мисия.
2. Консулското представителство може да постави и използува радиопредавател само със съгласието на приемащата държава.
3. Служебната кореспонденция на консулското представителство независимо от използуваните съобщителни средства и запечатаните куфари, снабдени с видими външни знаци, които доказват официалния им характер, са неприкосновени и не могат да бъдат отваряни или задържани от органите на приемащата държава.
4. Консулският куфар може да съдържа само служебна кореспонденция и документи или предмети, предназначени изключително за служебна употреба.
5. На консулския куриер, който носи със себе си официален документ, доказващ качеството му на такъв и посочващ количеството куриерски пакети, които са му поверени, приемащата държава предоставя същите права, привилегии и имунитети, които предоставя на дипломатическия куриер на изпращащата държава. Това правило е валидно и за консулски куриер, чиито права, привилегии и имунитети като куриер се преустановяват в момента, когато предаде консулската пратка на нейния получател.
Член 17
1. Членовете на консулското представителство при условие, че са граждани на изпращащата държава, се ползуват с имунитет от наказателната юрисдикция на приемащата държава.
2. Членовете на консулското представителство при условие, че са граждани на изпращащата държава, се ползуват с имунитет от гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава за действия, извършени при упражняване на служебните им функции.
3. Членовете на семейството на член на консулското представителство, които живеят заедно с него, ако не са граждани на приемащата държава, се ползуват с имунитетите, предвидени в този член.
4. Изпращащата държава може да оттегли имунитетите от наказателна юрисдикция на приемащата държава на член на консулското представителство или на членовете на неговото семейство. Този отказ трябва винаги да бъде съобщен писмено.
Член 18
1. Членовете на консулското представителство могат да бъдат призовани като свидетели по съдебни или административни дела. Не може обаче да се приложи никаква принудителна мярка или санкция спрямо член на консулското представителство, който е гражданин на изпращащата държава, ако той откаже да даде свидетелски показания.
2. Институцията, която изисква свидетелските показания, трябва да избягва да смущава дейността на консулското представителство. Тя може да получи свидетелските показания от член на консулското представителство в неговия дом или в консулското представителство или пък да приеме неговите показания в писмен вид, ако това е възможно.
3. Членовете на консулското представителство не са длъжни да свидетелствуват за факти, свързани с упражняването на техните функции. Те мога също да откажат да свидетелствуват като вещи лица относно законите на изпращащата държава.
4. Разпоредбите на точки 1 и 3 на този член се отнасят също и до членовете на семействата на членовете на консулското представителство, които живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата държава.
Член 19
1. Консулските длъжностни лица са освободени от военна служба и всякакъв друг вид задължителна повинност в приемащата държава.
2. консулските сътрудници, които не са граждани на приемащата държава, и членовете на семействата на членовете на консулското представителство, които живият заедно с тях и не са граждани на приемащата държава, също са освободени от повинностите, посочени в точка 1 на този член.
Член 20
Членовете на консулското представителство и членовете на семействата им, които живеят заедно с тях, са освободени от задълженията, предвидени от законодателството на приемащата държава, отнасящи се до регистрирането на чужденци и разрешенията за пребиваване.
Член 21
1. Приемащата държава освобождава изпращащата държава от всякакъв вид данъци и такси за наемане на консулските помещения и на резиденциите на членовете на консулското представителство, когато те са наети от изпращащата държава.
2. Точка 1 на този член не се отнася до данъците и таксите, с които според законодателството на приемащата държава се облага лицето, сключило договор с изпращащата държава или с неин представител. Тази разпоредба не важи при заплащането на частни услуги.
Член 22
Членовете на консулското представителство, които не са граждани на приемащата държава, са освободени в приемащата държава от всякакъв вид данъци и такси върху заплатата или други приходи, произтичащи от упражняването на техните служебни функции.
Член 23
1. Членовете на консулското представителство, които не са граждани на приемащата държава, се освобождават от всякакъв вид данъци и такси.
2. Разпоредбите на точка 1 на този член не се отнасят за:
а) косвените данъци, които обикновено са включени в цената на стоките и услугите;
б) данъци и такси върху частна недвижима собственост, намираща се на територията на приемащата държава;
в) данъци и такси за приходи, различни от онези, посочени в чл. 22, чийто източник се намира в приемащата държава;
г) такси за извършени частни услуги, включително такси за регистрация, съдебни такси и ипотеки, както и такси за нотариални актове от страна на държавни органи;
д) гербови налози;
е) данъци върху наследства и прехвърляне на имуществено право, изискуеми от приемащата държава в случай на смърт, при спазване на условията, съдържащи се в точка 3 на този член.
3. В случай на смърт на член на консулското представителство, който не е гражданин на приемащата държава или не е член на семейството му, който живее заедно с него и не е гражданин на приемащата държава не събира данъци нито върху наследството, нито върху прехвърлянето на имущественото право върху движимото имущество, когато то се намира в приемащата държава само поради това, че наследодателят е живял в нея в качеството си на член на консулското представителство или на член на семейството на член на консулското представителство.
Член 24
1. Всички вещи, внесени изключително с цел за служебно ползуване от консулското представителство, се освобождават от митнически налози, данъци и свързани с тях такси по същия начин, както и вещите, внесени за официална употреба от дипломатическата мисия на изпращащата държава.
2. Консулските длъжностни лица и членовете на семействата им са освободени от митническа проверка на личния им багаж и от плащането на митнически налози и друг вид такси върху предметите, които внасят за своя лична употреба също както са освободени членовете на дипломатическия персонал на дипломатическата мисия на изпращащата държава.
3. Вещите внесени от консулските сътрудници и членовете на техните семейства при първоначалното им установяване в приемащата държава, са освободени от плащането на мита и други такси също както и членовете на административния и техническия персонал на дипломатическата мисия на изпращащата държава.
4. Точки 1, 2 и 3 на този член не се отнасят за разходите за гардероб, магазинаж и транспорт на внесените вещи.
5. Вносът на моторни превозни средства е подчинен на разпоредбите на законодателството на приемащата държава, които въобще важат за консулски длъжностни лица.
Член 25
Без да уврежда техните привилегии и имунитети, всички лица, на които тази конвенция предоставя привилегии и имунитети, са задължени да спазват законодателството на приемащата държава, включително и онези, отнасящи се до движението на моторни превозни средства и застраховка за отговорност при щети, причинени на трети лица при използуване на моторно превозно средство.
Член 26
1. Консулските сътрудници, които са с постоянно местожителство в приемащата държава, не се ползуват от привилегиите и имунитетите, установени в тази конвенция, с изключение на това, че не са задължени да свидетелствуват по отношение на факти, свързани с работата им като консулски сътрудници.
2. Точка 2 на този член важи също за членовете на семейството на член на консулското представителство, които са с постоянно местожителство в приемащата държава.
Глава четвърта.
КОНСУЛСКИ ФУНКЦИИ
Член 27
1. Консулските длъжностни лица могат да упражняват функциите, посочени в тази глава, в рамките на своя консулски окръг. Те могат да упражняват също и други официални функции, ако това не противоречи на законодателството на приемащата държава.
2. При упражняването на своите функции консулските длъжностни лица могат да се обръщат писмено или устно към компетентните органи на своя консулски окръг.
3. За упражняването на консулски функции извън консулския окръг е необходимо във всеки отделен случай да се взема съгласието на приемащата държава.
Член 28
Консулското длъжностно лице има право:
а) в съответствие с международното право да защитава интересите на изпращащата държава, на нейните граждани и юридически лица;
б) да допринася за развитието на търговските, икономическите, културните и научните отношения между изпращащата и приемащата държава и да поощрява приятелските връзки между тях.
Член 29
1. Консулското длъжностно лице също има право:
а) да води регистри на гражданите на изпращащата държава и да приема от тях съответни декларации, предвидени от законодателството на изпращащата държава;
б) да издава паспорти и други документи за пътувания на гражданите на изпращащата държава, да ги подновява или променя и да издава визи;
в) да регистрира раждания и смърт на граждани на изпращащата държава в приемащата държава;
г) да регистрира бракове или разводи, осъществени според законодателството на приемащата държава, в случаите, когато поне една от страните е гражданин на изпращащата държава;
д) да приема декларации, свързани със семейните отношения на гражданите на изпращащата държава, в случаите когато това се изисква от нейното законодателство и не се забранява от законодателството на приемащата държава.
2. Разпоредбите в букви "в", "г" и "д" на точка 1 на този член не освобождават съответните лица от задълженията, предвидени от законодателството на приемащата държава, да направят съответните декларации или регистрации.
3. Консулското длъжностно лице има право да изпълнява нотариални функции, да заверява преводи и да легализира документи във всички онези случаи, когато подобни услуги се искат от гражданите на изпращащата държава или от лица с друго гражданство, ако документът е предназначен за ползуване извън границите на приемащата държава.
4. Разпоредбите на точка 3 на този член в никакъв случай не са приложими за юридически действия, имащи за цел сделки за пораждането, прехвърлянето или прекратяването на права върху недвижими имоти на територията на приемащата държава.
5. Консулското представителство може да събира в приемащата държава такси за консулски услуги в съответствие със законодателството на изпращащата държава. Събраните такси се освобождават от всякакви данъци в приемащата държава.
Член 30
Когато органите на приемащата държава получат съобщение за смъртта на гражданин на изпращащата държава, веднага го довеждат до знанието на съответното консулското представителство.
Член 31
1. Органите на приемащата държава уведомяват консулското представителство за откриването на наследствено дело в случаите, когато гражданин на изпращащата държава, който не се намира в приемащата държава и няма свой представител в нея, се яви като наследник или друго лице, имащо право на иск по наследството.
2. Консулско длъжностно лице може да се обърне към органите на приемащата държава с искане съгласно законодателството на приемащата държава да се приемат мерки за гарантирането, опазването и управлението на наследството, което е оставил в приемащата държава гражданин на изпращащата държава или по което той се явява наследник или друго лице имащо право на иск върху наследството, или в случай, че такива мерки вече са били предприети, то да бъде уведомено за тях.
3. Консулското длъжностно лице може да съдействува при изпълнението на мерките посочени в точка 2 на този член, и да се погрижи за представителство на наследниците и другите лица, имащи право на иск върху наследството, които са граждани на изпращащата държава.
4. Консулското длъжностно лице има право след приключването на наследствено дело да получи влизащото в него като съставна част движимо имущество или придобитата от продажбата на движимото и недвижимото имущество парична сума с цел да ги предаде на гражданин на изпращащата държава, ако този гражданин е наследникът или друго правоимащо лица и не се намира в приемащата държава, а също няма представител в нея при условие, че:
а) всички задължения по наследството, с което то е обременено и които са били регистрирани в установения съгласно законодателството на приемащата държава срок, са платени или плащането им е гарантирано;
б) всички данъци, свързани с наследството са изплатени или тяхното плащане е гарантирано.
5. В случай на смърт на гражданин на изпращащата държава по време на пътуване и ако той няма постоянно местожителство или представител в приемащата държава, неговите лични вещи, пари и ценности, които е носил със себе си, се предават в консулското представителство срещу издаване на разписка.
6. Изнасянето на посоченото в точки 4 и 5 на този член имущество или превеждането на получените от продажбата му суми се извършва съгласно законодателството на приемащата държава.
Член 32
1. Компетентните органи на приемащата държава съобщават писмено на консулското представителство всички случаи, когато е необходимо да се назначи настойник или попечител на гражданин на изпращащата държава.
2. Консулското длъжностно лице има право да предлага на съдилищата или на други компетентни органи лица, подходящи за назначаване като настойници или попечители на гражданин на изпращащата държава.
3. Ако съдът или друг компетентен орган счете, че предложеното лице е неприемливо поради някаква причина, консулското длъжностно лице може да предложи друго лице.
4. Разпоредбите на този член се прилагат също и в случаите, в които е необходимо да се назначи управител на имуществото на гражданин на изпращащата държава, когато местопребиваването или неговия представител са му неизвестни.
Член 33
1. Консулското длъжностно лице има право да се среща или да се свързва с всеки гражданин на изпращащата държава, да му дава съвети и да му оказва всякаква помощ, включително да гарантира правната му защита, ако това е необходимо.
2. Приемащата държава по никакъв начин не ограничава връзките на гражданин на изпращащата държава с консулското представителство и достъпа му до него.
3. Органите на приемащата държава уведомяват незабавно съответното консулско длъжностно лице на изпращащата държава, когато гражданин на изпращащата държава е арестуван или задържан под каквато и да е форма.
4. Консулското длъжностно лице има право да посещава гражданин на изпращащата държава, който е арестуван или задържан или се намира в затвора за изтърпяване на наказание. Консулското длъжностно лице се въздържа от посещение на задържан гражданин на изпращащата държава, когато той изрично писмено възразява срещу това.
5. Правата, посочени в точка 4 на този член, се упражняват в съответствие със законодателството на приемащата държава, като условието за това е то да не отменя действието на правата.
Член 34
1. Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ и съдействие на кораб на изпращащата държава, акустирал в пристанище, в териториалните или вътрешните води на приемащата държава.
2. Консулското длъжностно лице може да се качва на борда на кораба от момента, когато е разрешена връзката със сушата. Капитанът на кораба и членовете на екипажа могат да се свързват с консулското длъжностно лице.
3. Консулското длъжностно лице може да се обръща за помощ съм компетентните органи на приемащата държава при разрешаване на проблеми, възникващи в изпълнението на функциите му по отношение корабите на изпращащата държава, на капитана и на членовете на екипажа на някои от тези кораби.
Член 35
Консулското длъжностно лице може:
а) без да накърнява правата на органите на приемащата държава, да разследва всеки инцидент, възникнал на борда на кораб на изпращащата държава по време на плаване, да разпитва капитана и членовете на екипажа на кораба, да преглежда корабните документи, да се информира за пътуването и крайната цел на кораба и въобще да осигурява правото за влизане, излизане и престой на кораба в пристанището;
б) да предприема необходимите стъпки за наемане или отстраняване на капитана или член на екипажа, ако това не противоречи на законите на приемащата държава;
в) без да накърнява правата на органите на приемащата държава, да разрешава спорове възникнали между капитана и членове на екипажа, включително такива, които се отнасят по заплащането и договорите за назначаване на работа в степента, в която за това е упълномощен от законодателството на изпращащата държава;
г) да предприема всички необходими действия за лечение на капитана или член на екипажа на кораба в болница или за връщането им в изпращащата ги държава;
д) да приема, издава или легализира каквато и да било декларация или друг документ, предвиден от законодателството на изпращащата държава във връзка с корабите.
Член 36
1. В случай че съдебните или други органи на приемащата държава възнамеряват да предприемат принудителни мерки или осъществят официално разследване на борда на кораба на изпращащата държава, следва своевременно да се уведоми съответното консулско длъжностно лице, за да може да присъствува, освен ако това е невъзможно поради спешност. Ако консулското длъжностно лице не е присъствувало или не е било представлявано, органите на приемащата държава му предоставят по негово искане във възможно най-кратък срок пълна информация за случая.
2. Разпоредбите на точка 1 на този член намират приложение и в случаите, когато капитанът или членове на екипажа на кораба трябва да бъдат разпитани на сушата от органите на приемащата държава по въпроси, свързани с кораба на приемащата държава.
3. Разпоредбите на този член не се отнасят обаче до редовните инспекции, осъществявани от органите на приемащата държава, които са свързани с митнически, санитарни или гранични въпроси.
4. Съдебните и други компетентни органи на приемащата държава освен по искане на капитана на кораба или на консулското длъжностно лице няма да се намесват във вътрешните работи на кораба и по въпросите за отношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината и други действия от вътрешния ред, когато не се нарушават спокойствието, безопасността и законодателството на приемащата държава.
Член 37
1. Ако кораб на изпращащата държава претърпи корабокрушение, заседне, бъде изхвърлен на брега или претърпи авария от друг характер във водите на приемащата държава или ако предмет, който представлява част от товара на кораб на трета държава, претърпял авария, и е собственост на гражданин на изпращащата държава, бъде намерен на брега или близо до брега на приемащата държава, органите на приемащата държава уведомяват в най-краткия възможен срок консулското длъжностно лице. Тези органи уведомяват също за мерките, които са взети за спасяване на хората, на кораба и на товара или други превозвани стоки и вещи, принадлежащи на кораба, или на вещи, които са част от товара му и са били отделени от него.
2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякакъв вид помощ на кораба, на пътниците и на екипажа. За тази цел то може да иска сътрудничество от органите на приемащата държава.
3. Ако корабопритежателят, неговият агент, застрахователите му или капитанът на авариралия кораб не са в състояние да вземат необходимите мерки, консулското длъжностно лице е упълномощено да предприеме от името на собственика мерки, които собственикът би предприел по отношение на кораба или товара му в съответствие със законодателството на приемащата държава.
4. Разпоредбите на точка 3 на този член са приложими също спрямо всяка вещ, която е част от товара на кораба и е собственост на гражданин на изпращащата държава.
5. Органите на приемащата държава няма да изискват заплащане на митнически такси нито на други такси за внос за внасянето на нейна територия на товара, провизиите, екипировката, принадлежностите или вещите, превозвани от авариралия кораб или са част от него, освен ако се пренасят на сушата за използуване в приемащата държава. Органите на приемащата държава могат да поискат депозирането на тези вещи или други мерки в защита на фискалните интереси, които са предвидени в нейното законодателство.
6. Ако вещ, която е част от товара на аварирал кораб на трета страна и е собственост на гражданин на изпращащата държава, се намери на брега или близо до брега на приемащата държава и се предаде в пристанище на тази държава и ако собственикът на тази вещ или неговия агент, или съответните застрахователи, или капитанът на авариралия кораб не са в състояние да вземат необходимите мерки за нейното съхраняване или да дадат съответното разпореждане, консулското длъжностно лице е упълномощено да взема от името на собственика същите мерки, които той самия т би могъл да предприеме за тази цел.
Член 38
Членове 34 и 37 на тази конвенция са приложими и по отношение на въздухоплавателните средства на изпращащата държава.
Глава пета.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 39
1. Тази конвенция подлежи на ратифициране и влиза в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи, което ще се извърши в София.
2. Тази конвенция се сключва за неопределен срок и остава в сила още 12 месеца от датата, на която една от двете високодоговарящи страни съобщи на другата писмено по дипломатически път своето решение за денонсиране.
В уверение на това посочените високодоговарящи страни подписват и подпечатват тази конвенция на първи октомври хиляда деветстотин осемдесет и четвърта година в гр. Мексико в два оригинала, всеки на български и испански език, при което двата текста имат еднаква валидност.
