Държавен вестник, брой 82 от 21.X

Член 1

За целите на тази конвенция посочените по-долу понятия имат следното значение:

а) "консулство" - генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

б) "консулски окръг" - територията, определена на консулството за изпълнение на консулските функции;

в) "шеф на консулството" - генерален консул, консул, вицеконсул или консулски служител, на когото е възложено да действува в това качество;

г) "консулско длъжностно лице" - всяко лице, включително шефа на консулството, на което е възложено изпълнението на консулски функции. Това определение включва и лицето, изпратено на практика в консулството (стажант);

д) "сътрудник на консулството" - всяко лице, което изпълнява в консулството административни, технически или други задачи;

е) "член на консулството" - консулско длъжностно лице и сътрудник на консулството;

ж) "член на семейството" - съпругата на члена на консулството, неговите деца и родители, както и родителите на неговата съпруга, ако тези лица съставляват част от домакинството им;

з) "консулски помещения" - сграда или части от сгради, включително и резиденцията на шефа на консулството, както и терените, принадлежащи към тях, които се използуват изключително за консулски цели, независимо от това, кой е техният собственик;

и) "консулски архив" - всички книжа, документи, служебна кореспонденция, книги, филми, магнетофонни ленти, консулски регистри, а също кодови средства и картотеки, както и предметите, предназначени за тяхното съхраняване;

к) "кораб на изпращащата страна" - всеки плавателен съд, плаващ законно под знамето на тази страна, с изключение на военните плавателни съдове;

л) "въздухоплавателно средство на изпращащата страна" - всяко въздухоплавателно средство, с изключение на военните, регистрирано в тази страна съгласно нейното законодателство и носещо отличителните й знаци;

м) "граждани на изпращащата страна" са тези лица, които притежават гражданството на тази страна съгласно нейното законодателство;

н) "юридически лица" на изпращащата страна са тези, които се считат за такива от приемащата страна съгласно законодателството на изпращащата страна.

Член 2

1. Консулство може да бъде открито в приемащата страна само със съгласието на тази страна.

2. Седалището на консулството, рангът му и консулският окръг, както и броят на членовете на консулството се определят по споразумение между изпращащата и приемащата страна.

Член 3

1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата страна трябва да се убеди по дипломатически път, че приемащата страна е съгласна с назначаването на съответното лице за шеф на консулството.

2. Изпращащата страна чрез своето дипломатическо представителство изпраща в Министерството на външните работи на приемащата страна консулски патент или друг подобен документ за назначаване шефа на консулството. В консулския патент или другия подобен документ се посочват името на шефа на консулството, неговият ранг, консулският окръг, в който той ще изпълнява своите функции, и седалището на консулството.

3. След представянето на консулския патент или друг подобен документ за назначаване шефа на консулството приемащата страна му издава във възможно най-кратък срок екзекватура или друго разрешение.

4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнение на консулските функции, след като приемащата страна му издаде екзекватура или друго разрешение.

5. До издаването на екзекватурата или друго разрешение приемащата страна може да издаде на шефа на консулството временно разрешение за изпълнение на неговите консулски функции.

6. От момента на разрешението, дори и временно, компетентните органи на приемащата страна вземат всички необходими мерки, за да може шефът на консулството да изпълнява своите функции.

Член 4

1. Ако шефът на консулството поради някакви причини не може да изпълнява функциите си или ако длъжността шеф на консулството е вакантна, изпращащата страна може да възложи на консулско длъжностно лице от това или от друго консулство в приемащата страна или на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство в приемащата страна временно да изпълнява функциите на шеф на консулството. Името на това лице предварително се съобщава на Министерството на външните работи на приемащата страна по дипломатически път.

2. Лицето, на което е възложено временно да изпълнява функциите на шеф на консулството, се ползува със същите улеснения, привилегии и имунитети, с каквито се ползува шефът на консулството съгласно тази конвенция.

3. Възлагането на консулски функции на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна съгласно точка 1 на този член не ограничава неговите привилегии и имунитети, които са му предоставени по силата на неговия дипломатически статут.

Член 5

Консулско длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна.

Член 6

Изпращащата страна уведомява Министерството на външните работи на приемащата страна по дипломатически път за:

а) назначаването на членовете на консулството, с изключение на шефа на консулството, за тяхното пристигане след назначаването им, за окончателното им отпътуване или за прекратяването на техните функции и за всички други изменения, засягащи техния статут по време на работата им в консулството;

б) пристигането и окончателното отпътуване на член на семейството на член на консулството, а също и когато дадено лице става или престава да бъде член на това семейство;

в) назначаването и освобождаването от длъжност на лица с постоянно местожителство в приемащата страна като членове на консулството.

Член 7

1. Компетентните органи на приемащата страна издават безплатно на всяко консулско длъжностно лице документ, удостоверяващ неговата самоличност и ранг.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат също спрямо сътрудниците на консулството, ако те не са граждани на приемащата страна и нямат постоянно местожителство в нея.

3. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат и спрямо членовете на семейството на членовете на консулството, които живеят заедно с тях.

Член 8

Приемащата страна може по всяко време, без да е длъжна да мотивира решението си, да уведоми изпращащата страна по дипломатически път, че екзекватурата или друго разрешение, дадено на шефа на консулството, са оттеглени или че друг член на консулството се счита за нежелан.В такъв случай изпращащата страна е длъжна да отзове това лице, ако то вече е пристъпило към изпълнение на своите функции. Ако изпращащата страна не изпълни в разумен срок това задължение, приемащата страна може да престане да го признава за член на консулството.

Член 9

1. Приемащата страна осигурява на консулството всякакви улеснения при изпълнението на неговите функции и взема необходимите мерки за да могат неговите членове да изпълняват своята служебна дейност и да се ползуват улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция.

2. Приемащата страна се отнася към членовете на консулството със съответно уважение и взема необходимите мерки за осигуряване защитата на тяхната личност, свобода и достойнство.

Член 10

1. Гербът на изпращащата страна заедно с наименованието на консулството на езика на изпращащата и на приемащата страна може да бъде поставен на консулските помещения и на резиденцията на шефа на консулството.

2. Знамето на изпращащата страна може да бъде издигано на консулските помещения и на резиденцията на шефа на консулството.

3. Знамето на изпращащата страна може да се поставя на служебните превозни средства на шефа на консулството.

Член 11

1. Изпращащата страна има право в съответствие със законодателството на приемащата страна да придобива, ползува и наема терени, сгради или части от сгради, да строи сгради и благоустроява терени, необходими за консулски помещения, а също за жилищни помещения на членовете на консулството. За тази цел приемащата страна при необходимост оказва помощ на изпращащата страна.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член не освобождават изпращащата страна от задължението да спазва законодателството на приемащата страна за строителство и сградоустройство, прилагани в района, където се намират съответните недвижими имоти.

Член 12

1. Приемащата страна е длъжна да осигури защитата на консулските помещения. Консулските помещения трябва да се използуват за цели, съответствуващи на характера и функциите на консулството.

2. Консулските помещения, резиденцията на шефа на консулството и жилищните помещения на членовете на консулството са неприкосновени. Органите на приемащата страна не могат да влизат в консулските помещения, резиденцията на шефа на консулството и жилищата на членовете на консулството без съгласието на шефа на консулството, шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лице, съответно упълномощено от един от тях.

Член 13

1. Консулските помещения, както и превозните средства на шефа на консулството, не подлежат на реквизиция под каквато и да е форма. Ако за нуждите на националната отбрана или обществени нужди е необходимо тяхното изземване или отчуждаване, в съответствие със законодателството на приемащата страна компетентните органи на тази страна вземат всички мерки, за да се избегне затруднение в изпълнението на консулските функции и за незабавно изплащане на изпращащата страна на подходящо и ефективно обезщетение.

2. Разпоредбите на точка 2 на този член се прилагат и по отношение на превозните средства на членовете на консулството при условие, че тези разпоредби се отнасят за един лек автомобил на лице и ако тези лица не са граждани на приемащата страна.

Член 14

Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от това, къде се намират.

Член 15

1. Консулството има право да се свързва с правителството, дипломатическите представителства и други консулства на изпращащата страна независимо къде се намират. За тази цел консулството може да ползува всички обикновени средства за връзка, шифър, дипломатически или консулски куриери, дипломатически или консулски куфари. При използуването на обикновените средства за съобщения към консулствата се прилагат същите тарифи, които се прилагат към дипломатическото представителство. Консулството може да инсталира и използува радиопредавател само със съгласието на приемащата страна.

2. Служебната кореспонденция на консулството независимо от средствата за съобщения, които се използуват, и консулските куфари, имащи видими външни знаци, показващи техния официален характер, са неприкосновени и не могат да бъда задържани и отваряни от органите на приемащата страна.

3. Консулският куриер на изпращащата страна, който притежава официален документ, удостоверяващ самоличността му и броя на поверените му пощенски пакети, се ползува на територията на приемащата страна от същите права, привилегии и имунитети, с които се ползуват и дипломатическите куриери. Същото се прилага и по отношение на специалния (AD НOC) консулски куриер, с изключение на това, че правата, привилегиите и имунитетите, дадени му като куриер, престават да съществуват при предаването на консулския куфар на получателя.

4. Консулството може да възложи на някой свой член да получава или предава консулски куфар от и на командира на въздухоплавателното средство или капитана на кораба на изпращащата страна, спазвайки съответните разпоредби за сигурност на приемащата страна.

Член 16

Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се ползуват с лична неприкосновеност. Те не подлежат на арестуване или задържане под каквато и да е форма.

Член 17

1. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се ползуват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна освен за гражданските искове, отнасящи се до:

а) лично недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, освен ако те не го притежават от името на изпращащата страна за консулски цели;

б) наследства, по отношение на които консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството се явява като изпълнител, управител, наследник по закон или завещание, заветник в качеството си на частно лице, а не от името на изпращащата страна;

в) сключени от тях договори, по които те пряко или косвено не са поели задължение в качеството им на представители на изпращащата страна;

г) вреди на трето лице, причинени в приемащата страна от злополука с пътно моторно превозно средство.

2. По отношение на лицата, посочени в точка 1 на този член, не могат да се предприемат никакви изпълнителни мерки освен в случаите предвидени в букви "а", "б", "в" и "г" на този член, при условие, че тези мерки не нарушават неприкосновеността на тяхната личност и жилище.

3. Сътрудниците на консулството и членовете на техните семейства се ползуват с имунитет от наказателната юрисдикция на приемащата страна. Те се ползуват с имунитет от гражданската и административната юрисдикция на приемащата страна и към тях не се прилагат изпълнителни мерки в приемащата страна във връзка с каквото и да е действие, извършено при изпълнение на служебните им функции.

4. Разпоредбите на точка 3 на този член няма да се прилагат при граждански дела срещу сътрудника на консулството, когато:

а) произтичат от договори, сключени от него, за което директно или косвено не е поел задължение от името на изпращащата страна;

б) са заведени от трети лица за вреди, причинени в приемащата страна от злополука с транспортно средство.

Член 18

1. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета от юрисдикцията на приемащата страна по отношение на членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях. Този отказ трябва винаги да бъде изразен в писмена форма. Отказът от имунитети от юрисдикцията по граждански дела не означава отказ от имунитет по отношение на изпълнението на решение, за което е необходим отделен отказ.

2. Ако член на консулството или член на неговото семейство, живеещ заедно с него, предяви иск по дело, по което той се ползува с имунитет от юрисдикцията в съответствие с чл. 17, той няма право да се позовава на имунитет по отношение на всеки насрещен иск, непосредствено свързан с основния.

Член 19

1. Консулското длъжностно лице не е задължено да дава показания в качеството си на свидетел пред съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна.

2. Сътрудник на консулството може да бъде призован за даване на свидетелски показания пред съдилища или други компетентни органи на приемащата страна. Той може да откаже да даде свидетелски показания за обстоятелства, отнасящи се до неговата служебна дейност. Не се допуска прилагането на принудителни мерки към сътрудник на консулството с цел да се яви в съда или да даде показания.

3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и за членовете на семействата на членовете на консулството, които живеят заедно с тях.

Член 20

Приемащата страна освобождава членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, от всякакви принудителни повинности и други обществени или военни задължения.

Член 21

Членовете на консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, се освобождават от всякакви задължения, предвидени в законодателството на приемащата страна относно регистрирането, разрешения за престой и други подобни изисквания към чужденците.

Член 22

1. Членовете на консулството се освобождават от плащане на данъци и всякакви такси в приемащата страна по отношение на работната заплата, получавана от изпращащата страна.

2. Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от заплащането на всякакви данъци и такси, държавни, местни и общински, включително и данъци и такси върху принадлежащото им движимо имущество.

3. Освобождаването по точка 2 на този член не се отнася до:

а) косвени данъци, които нормално са включени в цената на стоките и услугите;

б) данъци и такси върху лично недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, при спазване разпоредбите на чл. 23;

в) данъци върху наследство и данъци за прехвърляне право на собственост, които се събират от приемащата страна при спазване разпоредбите на чл. 26;

г) данъци и такси, събирани върху личните доходи, които имат свой източник в приемащата страна;

д) такси, събирани за оказване на различен вид услуги;

е) данъци и такси върху сделки и документи, отнасящи се до сделките, включително и държавните такси от всякакъв вид, събирани във връзка с такива сделки, с изключение на данъците и таксите, за които е предвидено освобождаване съгласно чл. 23.

4. Членовете на консулството, които приемат на работа лица, чиито възнаграждения и заплати не са освободени от данък върху дохода в приемащата страна, трябва да изпълняват задълженията, установени от законодателството на приемащата страна за събиране на данъци върху дохода.

Член 23

1. Консулските помещения, жилищата на членовете на консулството и терените при условие, че са собственост или наети от изпращащата страна или от физически или от юридическо лице, действуващо от нейно име, а също сделките и документите, отнасящи се до придобиването на тази собственост, се освобождават от каквито и да са данъци или други подобни облагания.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член не се отнасят за заплащане на извършени различни видове услуги.

Член 24

Изпращащата страна се освобождава от плащане на каквито и да са данъци и такси на територията на приемащата страна върху движимо имущество, което е собственост на тази страна или се ползува от нея, както и при наличието на такова имущество.

Член 25

1. Всички предмети, включително и моторните превозни средства, предназначени за служебно ползуване от консулството, се освобождават от митнически такси в същата степен, както предметите, предназначени за служебно ползуване от дипломатическото представителство.

2. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от митнически контрол.

3. Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, които живеят с тях, се освобождават от митнически такси, както съответните категории на персонала на дипломатическото представителство.

4. В точка 3 на този член терминът "съответните категории на персонала на дипломатическото представителство" означава членовете на дипломатическия персонал, ако става дума за консулски длъжностни лица, и членовете на административния и техническия персонал, ако става дума за сътрудниците на консулството.

5. Разпоредбите на точки 1 и 3 на този член не се отнасят до таксите за опазване, транспорт и съхранение на внесени или изнесени предмети.

Член 26

Държавни, общински и местни такси и други облагания не се събират в случаи на прехвърляне правото на собственост върху движимо имущество на починал член на консулството или на член на неговото семейство, когато наличието на такова имущество в приемащата страна се дължи изключително на присъствието в тази страна на починалото лице като член на консулството или член на неговото семейство.

Член 27

Приемащата страна осигурява свобода на движение и пътувания на своята територия на членовете на консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, с изключение на районите, влизането в които е забранено или ограничено по съоръжения за държавна безопасност.

Член 28

Членовете на консулството и членовете на техните семейства трябва да спазват законодателството на приемащата страна относно застраховката за гражданска отговорност за вреди, причинени на трети лица при използуване на моторни превозни средства.

Член 29

Сътрудниците на консулството и членовете на семействата на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството, живеещи заедно с тях, които са граждани на приемащата страна или имат постоянно местожителство в нея, не се ползуват от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция, с изключение на точки 2 и 3 на чл. 19.

Член 30

Задача на консулското длъжностно лице е да укрепва приятелските отношения между двете страни, да спомага за развитието на икономическите, търговските, културните, научните и туристическите връзки между тях и да защитава правата и интересите на изпращащата страна на нейните граждани и юридически лица.

Член 31

При изпълнението на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към:

а) компетентните местни органи своя консулски окръг;

б) компетентните централни органи в приемащата страна, ако това е позволено от законодателството и обичаите на приемащата страна. Консулското длъжностно лице може със съгласието на приемащата страна да изпълнява консулски функции и извън границите на своя консулски окръг.

Член 32

Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законодателството на приемащата страна да представлява пред съдилищата и другите органи на приемащата страна гражданите включително и юридическите лица, на изпращащата страна, да предприема съответни мерки за да им осигури правна защита, когато тези граждани поради отсъствие или поради каквато и да е друга причина не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите права и интереси.

Представителството на точка 1 на този член прекратява от момента, когато представителното лице назначи свой пълномощник или осигури защитата на своите права и интереси.

Член 33

Консулското длъжностно лице има право:

а) да издава, продължава, анулира или внася промени в паспортите или други подобни документи на гражданите на изпращащата страна;

б) да издава визи.

Член 34

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да води на отчет гражданите на изпращащата страна;

б) да приема заявления по въпроси на гражданството;

в) да регистрира и да получава съобщения и документи за раждания и смърт на граждани на изпращащата страна;

г) да извършва бракосъчетания съгласно законодателството на изпращащата страна при условие, че и двете лица са нейни граждани;

д) да приема молби по семейното положение на граждани на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата страна за направените в консулството регистрации за раждания, бракосъчетания и смърт на граждани на изпращащата страна, ако това се изисква от законодателството на приемащата страна.

3. Разпоредбите на букви "в" и "г" на точка 1 на този член не освобождават съответните лица от задълженията да спазват формалностите, изисквани от законодателството на приемащата страна.

Член 35

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да приема и заверява декларации на граждани на изпращащата страна, както и да им издава съответни документи;

б) да съставя, заверява и съхранява завещания и други документи за едностранни правни сделки на гражданите на изпращащата страна;

в) да заверява подписи на гражданите на изпращащата страна;

г) да легализира всякакви документи, издавани от органите на изпращащата или приемащата страна, както и да заверява преписи и извлечения от тези документи;

д) да превежда документи и да заверява верността на преводите;

е) да изготвя и заверява актове и договори, които гражданите на изпращащата страна сключват, ако тези актове и договори не са в противоречие със законодателството на приемащата страна и не се отнасят до придобиването или прекратяването на права върху недвижимо имущество, което се намира в приемащата страна;

ж) да изготвя и заверява актове и договори без оглед на гражданството на лицата, които са страни, ако тези актове и договори се отнасят само до имуществените права, съществуващи в изпращащата страна, или се отнасят до права, които ще бъдат осъществявани в тази страна при условие, че актовете и договорите не противоречат на законодателството на приемащата страна.

2. Актовете и документите, посочени в точка 1 на този член, заверени или легализирани от консулското длъжностно лице на изпращащата страна, имат в приемащата страна същата валидност и доказателствена сила, както документите, заверени или легализирани от съдилищата или от други компетентни органи на приемащата страна. Органите на приемащата страна са длъжни да признават валидността на споменатите документи дотолкова, доколкото те не противоречат на законодателството на тази страна.

Член 36

Консулското длъжностно лице има право да приема на съхранение от и за гражданите на изпращащата страна предмети, пари и документи, ако това не противоречи на законодателството на приемащата страна. Взетите на съхранение предмети могат да бъдат изнесени от приемащата страна само в случай, че това не противоречи на законодателството на тази страна.

Член 37

Консулското длъжностно лице има право да връчи на гражданите на изпращащата страна съдебни и други документи.

Член 38

1. Органите на приемащата страна уведомяват писмено консулството за случаите, когато се налага да се уреди настойничество или попечителство на гражданин на изпращащата страна, който не е пълнолетен или не е в състояние да извършва правни действия.

2. Консулското длъжностно лице може да влиза във връзка със съответните органи на приемащата страна по въпросите, изложени в точка 1 на този член, и по-специално да предлага съответно лице за настойник или попечител.

Член 39

1. Консулското длъжностно лице има право да влиза във връзка с всеки гражданин на изпращащата страна, да му оказва помощ или дава съвети, а в случай на необходимост да му осигури правна помощ. Ако гражданин на изпращащата страна желае да посети консулското длъжностно лице или да влезе във връзка д него по друг начин, приемащата страна няма да ограничава под никаква форма достъпа на този гражданин до консулството на изпращащата страна.

2. Органите на приемащата страна са длъжни да оказват помощ на консулското длъжностно лице, когато му е необходима информация относно лица, които са граждани на изпращащата страна, така че консулското длъжностно лице да може да влиза във връзка или да се среща с тези лица.

Член 40

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват в срок от три дни консулството на изпращащата страна за всеки случай на арестуване, задържане или лишаване от свобода под каквато и да е друга форма на гражданин на изпращащата страна. Тези органи са длъжни незабавно да изпращат съобщенията, отправени от това лице към консулството.

2. Консулското длъжностно лице има право да посещава гражданин на изпращащата страна, който е арестуван, задържан или лишен от свобода под каквато и да е друга форма, а също да разговаря или кореспондира с него и да му осигурява правна помощ. То има право да посещава гражданин на изпращащата страна, който изтърпява наказание лишаване от свобода.

3. Компетентните органи на приемащата страна са задължени да уведомяват гражданите на изпращащата страна за всички права, които те имат съгласно тази конвенция.

4. Правата, определени в точки 1, 2 и 3 на този член, се осъществяват съгласно законодателството на приемащата страна при условие, че то не анулира тези права.

Член 41

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват в най-кратък консулството за смъртта на гражданин на изпращащата страна и му предават сведения за наследственото имущество, за наследниците, заветниците, както и за откриване на наследство в приемащата страна, когато наследник или заветник е гражданин на изпращащата страна. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват също консулството за наличието на завещание.

2. Консулското длъжностно лице може да представлява гражданите на изпращащата страна пред органите на приемащата страна в съответствие с нейното законодателство по наследствени производства и без да е упълномощено за това, ако тези граждани поради отсъствие или други уважителни причини не са в състояние своевременно да защитават своите права и интереси.

3. Консулското длъжностно лице, в чийто окръг се намира наследството, може:

а) да иска от компетентните органи на приемащата страна да вземат предвидените в законодателството на тази страна мерки за запазването и управлението на наследственото имущество;

б) да присъствува лично или чрез упълномощено лице при съставянето на описа и запазването на имуществото и да следи хода на почналото за тази цел производство.

4. Ако след завършване на наследственото производство на територията на една от договарящите страни движимото наследствено имущество или получените суми от продажбата на движимо или недвижимо имущество суми подлежат на предаване на живеещи на територията на другата договаряща страна наследници, заветници и те имат възможност да получат наследството лично или чрез свой представител наследственото имущество или получените от продажбата му суми се предават на консулското длъжностно лице съгласно законодателството на приемащата страна.

5. Ако гражданин на изпращащата страна, който няма постоянно местожителство в приемащата страна, почине в тази страна, носените от него предмети, с изключение на тези, които са придобити в приемащата страна и по време на смъртта са били под възбрана за износ, се дават на консулското длъжностно лице без формалности.

Член 42

Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ на плавателните съдове на изпращащата страна, както и на членове на екипажите им по време на тяхното плаване в териториалните или вътрешните води на приемащата страна. То може да предприеме всички необходими мерки за прилагане законодателството на изпращащата страна относно корабоплаването. За тази цел може да се качва на плавателните съдове на изпращащата страна и може да бъде посещавано от капитаните и членовете на екипажите в съответствие със съществуващите в пристанищата на приемащата страна разпоредби.

Член 43

Без да накърнява правата на органите на приемащата страна, консулското длъжностно лице има право:

а) да разпитва капитана или член от екипажа на плавателния съд на изпращащата страна, да проверява, да приема и заверява документи на плавателния съд, да приема информация относно пътуването му и да извършва други действия, които имат за цел да улеснят влизането, престоя и излизането на плавателния съд;

б) да разрешава всякакви спорове между капитана и други членове на екипажа, включително и споровете относно трудовите договори и условията на труда;

в) да извършва действия, свързани с наемане на работа или освобождаване на капитана или на член на екипажа;

г) да предприема всякакви мерки за осигуряване на болнично лечение и репатриране на капитана или член от екипажа на плавателния съд;

д) да приема, изготвя и заверява всякакви заявления и други документи относно корабоплаването, предвидени от законодателството на изпращащата страна;

е) да получава съобщения и актове относно раждания или смърт, които капитанът е съставил на борда на плавателния съд, както и завещания, които е приел по време на пътуването;

ж) да оказва помощ на капитана или на член от екипажа при влизането му във връзка със съдилища или други компетентни органи на изпращащата страна.

Член 44

1. Когато съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна имат намерение да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на борда на плавателния съд на изпращащата страна, намиращ се в териториалните води на приемащата страна, тези органи трябва да уведомят за това съответното консулското длъжностно лице. Това уведомление се прави преди започване на действията, за да може консулското длъжностно лице да присъствува при извършването им. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител е бил възпрепятствуван да присъствува на тези действия, по негова молба компетентните органи на приемащата страна му предават информация за станалото и за извършените действия.

Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат и в случаите, когато се наложи компетентните органи на пристанищния район да разпитват на брега капитана, член на екипажа или пътник на изпращащата страна.

Съдебните или други компетентни органи на приемащата страна освен по искане на капитана на плавателния съд или на консулското длъжностно лице няма да се намесват във вътрешните работи на плавателния съд по въпросите за отношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината и други действия от вътрешен ред, когато не се нарушава спокойствието, безопасността и законодателството на приемащата страна.

Разпоредбите на точки 1 и 2 на този член не се прилагат обаче към обичайния митнически, паспортен и санитарен контрол, а също за спасяването на човешки живот по море, предотвратяване замърсяването на морски води, както и към други действия, предприети по искане или със съгласие на капитана на плавателния съд.

Член 45

1. Ако плавателен съд на изпращащата страна е потънал, заседнал, ако е изхвърлен на брега или е претърпял друга авария в териториалните или вътрешните води на приемащата страна или ако какъвто и да е предмет, принадлежащ към този плавателен съд или представляващ част от неговия товар, или предмет, представляващ част от товара на какъвто и да е потънал плавателен съд, който предмет е собственост на изпращащата страна или на гражданин на тази страна, бъде намерен в приемащата страна, компетентните органи на тази страна уведомяват за това незабавно консулското длъжностно лице на изпращащата страна. Те също уведомяват консулското длъжностно лице за взетите мерки за спасяване на плавателния съд, живота на хората на борда на плавателния съд, товара и друго имущество, както и на други предмети, съставляващи част от неговия товар, които са се отделили от плавателния съд.

2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на такъв плавателен съд, на членовете на неговия екипаж и на пътниците. За тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата страна. Същите са длъжни да му оказват необходимата помощ при предприеманите от него мерки.

3. В случай на отсъствие на каквото и да е друго лице, което е упълномощено да извършва необходимите действия, консулското длъжностно лице се смята за упълномощено да предприеме същите действия, каквито би могъл да предприеме самият собственик по отношение на:

а) плавателен съд на изпращащата страна, неговия товар или какъвто и да е предмет, принадлежащ на този плавателен съд или представляващ част от неговия товар, който е бил отделен от плавателния съд, или

б) товар или какъвто и да е предмет от товара на какъвто и да е разбит плавателен съд, който предмет или товар е собственост на изпращащата страна или на гражданин на тази страна и е бил намерен в териториалните или вътрешните води на приемащата страна или е доставен в пристанище на тази страна.

4. Митнически такси или други такива от подобен род няма да бъдат събирани на територията на приемащата страна за претърпял авария плавателен съд и за неговия товар при условие, че те не са предназначени за ползуване в тази страна.

Член 46

Разпоредбите на чл. 42, 43, 44 и 45 се прилагат и по отношение на въздухоплавателните средства на изпращащата страна.

Член 47

1. Консулството може за извършените от него консулски услуги да събира на територията на приемащата страна такси и други заплащания, установени от законодателството на изпращащата страна.

2. Таксите и заплащанията, посочени в точка 1 на този член, се освобождават от всякакви данъци и облагания в приемащата страна.

Член 48

Освен функциите, определени в тази конвенция, консулското длъжностно лице може да изпълнява и други функции, възложени му от изпращащата страна, ако те не са в противоречие със законодателството на приемащата страна.

Член 49

Консулството може да упражнява консулски функции в приемащата страна от името на друга страна със съгласието на приемащата страна.

Член 50

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат и за консулските служби при дипломатическите представителства.

2. Имената на членовете на дипломатическото представителство, които изпълняват консулски функции, се съобщават в Министерството на външните работи на приемащата страна.

3. Членовете на дипломатическото представителство посочени в точка 2 на този член, продължават да се ползуват от привилегиите и имунитетите, които са им предоставени по силата на техния дипломатически статут.

Член 51

Всички лица, които се ползуват от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция, са длъжни, без да накърняват посочените привилегии и имунитети, да спазват законодателството на приемащата страна, включително и разпоредбите за движение по пътищата, застраховка на моторни превозни средства, както и задължението да се въздържат от намеса във вътрешните работи на приемащата страна.

Член 52

1. Тази конвенция подлежи на ратификация и влиза в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи, което ще се извърши в София.

2. Тази конвенция се сключва за неопределен срок. Тя може да бъде денонсирана писмено от всяка една от договарящите страни. В такъв случай действието на конвенцията се прекратява след изтичане на 6 месеца от датата на нейното денонсиране.

В уверение на гореизложеното съответните пълномощници на високодоговарящите страни подписаха тази конвенция и положиха своите печати.

Изготвена в Никозия на 24 март 1981 г. в два екземпляра на английски език.