Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 7 от 26.I

СПОГОДБА МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАЛТА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ

 

СПОГОДБА МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАЛТА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ

Обн. ДВ. бр.7 от 26 Януари 1988г.

Преамбюл

Народна република България и Република Малта, ръководени от желанието да поощряват и задълбочават във взаимна изгода икономическите отношения и икономическото сътрудничество между двете страни, договориха за избягване на двойното облагане с данъци на доходите следното:

Член 1


Обхват по отношение на лицата


1. Тази спогодба се прилага по отношение на местни лица на едната договаряща държава или на двете договарящи държави.

2. Като местни лица на едната договаряща държава се считат:

а) за Народна република България - физически лица, които са граждани на Народна република България, както и юридически лица, които имат седалище в Народна република България или са регистрирани там;

б) за Република Малта - всяко лице, което съгласно законодателството на Република Малта подлежи на облагане там, предвид неговото местожителство, регистрация или всеки друг критерий от подобен характер.

3. Ако едно физическо лице съгласно ал. 2 е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, с която има по-тесни лични и икономически отношения (център на жизнени интереси).

4. Ако държавата, в която едно лице има център на жизнени интереси, не може да бъде определена, компетентните органи на договарящите държави ще уредят въпроса по взаимно съгласие.

5. Ако съгласно ал. 2 едно нефизическо лице е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която се намира мястото на действителното ръководство на стопанската му дейност.

Член 2


Данъци, за които се прилага спогодбата


1. Тази спогодба се прилага за следните данъци:

а) в Народна република България:

(I) данък върху общия доход;

(II) данък върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни или разведени без деца;

(III) данък върху печалбата;

б) в Република Малта:

данък върху дохода (наречен по-долу "малтийски данък").

2. Спогодбата се прилага спрямо всички идентични или подобни по същество данъци, които са въведени след подписването на спогодбата, в допълнение на или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави взаимно ще се уведомяват за всички значителни промени, които са направени в техните данъчни законодателства. Ако възникне спор, дали е настъпила значителна промяна в данъчните законодателства, изискваща включването й в спогодбата, компетентните органи ще обсъдят допълнително въпроса с цел постигането на съгласие.

Член 3


Общи определения


По смисъла на тази спогодба:

1. Терминът "Народна република България" означава суверенната територия на държавата, земните недра, териториалните й води и морските зони, намиращи се извън тези води, в които Народна република България съгласно своето законодателство и международното право упражнява суверенните си права.

2. а) терминът "Малта" означава Република Малта и

б) когато е употребен в географски смисъл, терминът "Малта" означава остров Малта, остров Гозо и другите острови на Малтийския архипелаг, включително нейните териториални води и всяка област извън териториалното море на Малта, която в съответствие с международното право е или може впоследствие да бъде определена, съгласно законодателството на Малта относно континенталния шелф, като област, в която се упражняват правата на Малта спрямо морското дъно и подземните природни ресурси.

3. Терминът "международен транспорт" означава всеки превоз, извършен от местно лице, различно от физическо лице, на едната договаряща държава, освен ако превозът се извършва изключително между места в другата договаряща държава.

4. Терминът "лице":

а) по отношение на Малта означава физическо лице, предприятие или друга единица, която за целите на облагането се третира като дружество или каквато и да е друга общност от лица;

б) по отношение на България включва физически и юридически лица, а така също и друга единица, която за целите на облагането се третира като юридическо лице.

5. Терминът "гражданин" означава:

а) по отношение на Народна република България - всяко лице, на което статутът на гражданин се определя от българското законодателство;

б) по отношение на Малта - всеки гражданин на Малта и всяко юридическо лице, сдружение или асоциация, чието правно положение се определя от действуващото законодателство на Малта.

6. Терминът "компетентен орган" означава:

а) по отношение на Народна република България - министъра на финансите или упълномощен негов представител;

б) по отношение на Република Малта - министъра, отговарящ за финансите, или упълномощен негов представител.

7. При прилагането на спогодбата всеки термин, който не е изрично дефиниран, има значението, което му придава националното данъчно законодателство на договарящата държава, в която се извършва данъчното облагане, освен ако контекстът не изисква друго.

Член 4


Печалби от стопанска дейност


1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от стопанската му дейност се облагат с данък в другата договаряща държава само тогава, когато упражнява дейността си чрез разположено там място на стопанска дейност. В този случай само такава част от печалбата може да бъде обложена в другата договаряща държава, каквато може да бъде отнесена към това място на стопанска дейност.

2. Когато местно лице на едната договаряща държава упражнява дейността си в другата договаряща държава чрез организирано там място на стопанска дейност, към него ще се отнасят печалбите, като се има предвид и алинея 3, които то би реализирало, ако би упражнявало същата или подобна дейност при същите или подобни условия като самостоятелно предприятие и ако би било напълно независимо във взаимоотношенията си с предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

3. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се разрешава приспадането на разходите, възникнали за упражняване дейността на същото, включително управленските и общите административни разходи, независимо от това, дали те са възникнали в държавата, в която се намира мястото на стопанската дейност, или другаде.

4. Не се отнасят печалби към място на стопанска дейност единствено поради закупуване от такова място на стопанска дейност на стоки и изделия за предприятието.

5. Разпоредбите на този член не засягат предвидените в другите членове на тази спогодба разпоредби за облагането с данък.

6. Разпоредбите на този член се прилагат без оглед на това, дали местно лице на едната договаряща държава упражнява стопанската си дейност в другата договаряща държава само за себе си или съвместно с друго лице, по-специално с местно лице на другата договаряща държава.

7. Всяка договаряща държава може да облага печалби от застрахователна дейност в съответствие с разпоредбите на нейния закон относно облагането на такива печалби и действието на тези разпоредби няма да се засяга от разпоредбите на този член.

Член 5


Място на стопанска дейност


1. По смисъла на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място, в което местно лице на едната договаряща държава упражнява своята стопанска дейност в другата договаряща държава било самостоятелно или съвместно с други лица, цялостно или частично.

2. Изразът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) филиал;

б) работилница или цех;

в) търговско, туристическо, транспортно, конструкторско или някакво друго бюро;

г) мина, петролно или газово находище, каменоломна или друго място на експлоатация на земни богатства;

д) строителен или монтажен обект или контролна дейност във връзка с тях, ако такъв обект или дейност продължава повече от 18 месеца;

е) предоставяне на услуги, включително даване на консултации от предприятие чрез служители или друг персонал, ако дейността от този характер продължава (за същия или свързан с него обект) вътре в страната за период или периоди, които общо са повече от 6 месеца в рамките на всеки 12-месечен период.

3. (а) (I) Участието на местно лице на Република Малта в сдружение за съвместна стопанска дейност, съвместно управление и разпределение на печалби и загуби от нея, образувано съгласно Указ № 535 от 1980 г. на Държавния съвет на Народна република България, се счита за място на стопанска дейност в България.

(II) Участието на местно лице на Народна република България в сдружение, образувано съгласно малтийското законодателство, се счита за място на стопанска дейност в Република Малта;

б) участието на местно лице на едната договаряща държава в дружество на другата договаряща държава независимо от разпоредбите на ал. 3 (а) (I) и (II) ще бъде уредено от чл. 9 на спогодбата, когато са разпределени дивиденти от такова дружество на местно лице на първоспоменатата държава.

4. Независимо от предходните разпоредби на този член счита се, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:

а) постоянно място, използувано единствено за покупка на стоки;

б) съхраняването на материали или стоки, принадлежащи на предприятието, единствено за лагеруване, за излагане или доставка и за извършване на свързаните с това операции;

в) поддържането на стокови запаси, принадлежащи на предприятието, единствено за преработка от друго предприятие;

г) поддържането на определено място единствено за събиране на информации за предприятието;

д) поддържането на стокови запаси, изложени от предприятието на панаир или изложба, които се продават след закриването им;

е) поддържането на постоянно място единствено за извършване на дейност, която за предприятието има подготвителен или спомагателен характер;

ж) поддържането на постоянно място единствено за извършване на каквото и да е съчетание от дейностите, посочени в букви "а" до "е", при условие, че крайният резултат от това съчетание има подготвителен или спомагателен характер.

5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е независим представител, за който се прилага ал. 6, работи от името на предприятие и има пълномощия, които обичайно използува, за да сключва в едната договаряща държава договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всяка дейност, извършвана от това лице за предприятието, освен ако дейността на такова лице не е ограничена до дейностите, посочени в ал. 4, които, ако са осъществявани чрез определено място, това определено място няма да се третира като място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.

6. Не се счита, че предприятие, което е местно лице на едната договаряща държава, има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само защото извършва там дейност чрез посредник, общ комисионер или друг представител с независим статут при условие, че тези лица действуват в нормалните граници на своята дейност.

Член 6


Международен транспорт


1. Печалби от експлоатацията на кораби, самолети и шосейни превозни средства в международния транспорт се облагат само в договарящата държава, в която лицето, на което принадлежи предприятието, е местно лице.

2. Печалби от експлоатацията на кораби от вътрешния воден транспорт се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действителното ръководство на предприятието.

3. Ако седалището на действителното ръководство на предприятието за вътрешен воден транспорт се намира на борда на кораб или друг плавателен съд, счита се, че това седалище е в договарящата държава, в която се намира пристанището на домуване на кораба или плавателния съд, или ако няма такова - в държавата, на която лицето, стопанисващо кораба или плавателния съд, е местно лице.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и спрямо печалби, произтичащи от участие в пул, в съвместна дейност или в международна агенция за експлоатация.

Член 7


Надници и заплати


1. Заплати, надници и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава получава от трудова дейност, се облагат с данък само в тази държава, освен ако работата се извършва в другата договаряща държава. Ако работата се извършва там, получените за нея възнаграждения се облагат в другата държава.

2. Заплати, надници и други подобни възнаграждения, изплащани от едната договаряща държава или от предприятие, намиращо се в тази държава, на местно лице на тази държава, временно назначено на работа в другата договаряща държава, се облагат в първата държава, освен ако възнагражденията са за сметка на място на стопанска дейност, намиращо се в тази друга държава.

3. Разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за заплати, надници и други подобни възнаграждения на специалисти и работници, временно назначени въз основа на договор между български юридически лица и малтийски физически и юридически лица в изпълнение на съгласувана програма в областта на научните или техническите изследвания, на научния обмен и на други подобни дейности.

4. Независимо от предходните разпоредби на този член възнагражденията, получавани от дейност, упражнявана на кораб, на въздушно или шосейно превозно средство, извършващо международен транспорт, могат да се облагат в договарящата държава, на която притежателят на предприятието е местно лице.

5. Разпоредбите на предходните алинеи не се отнасят за възнаграждения на студенти и учащи се, които са предмет на чл. 13 на тази спогодба.

Член 8


Пенсии


Пенсии и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава получава от източници на другата договаряща държава, подлежат на облагане само в тази друга държава.

Член 9


Дивиденти


1. Дивиденти, плащани от юридическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Независимо от разпоредбите на ал. 1, когато дивидентите са платени от дружество, което е местно лице на Малта, на местно лице на Народна република България, което е действителен техен получател, малтийският данък може да бъде наложен върху брутната сума на тези дивиденти, но така наложеният данък няма да надвишава:

а) 30 процента върху брутната сума на дивидентите или

б) наложения данък върху печалбите, от които са платени дивидентите, в съответствие с Декрета за насърчаване на промишлеността от 1959 г.

3. Терминът "дивиденти" означава доходи от акции или други доходи, които съгласно националното законодателство на договарящата държава са приравнени на доходи от акции.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се прилагат, ако получателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, осъществява дейност в другата договаряща държава, на която дружеството, плащащо дивидентите, е местно лице, чрез мястото на стопанска дейност, намиращо се там, или осъществява в тази друга държава свободна професия или друга независима дейност чрез определена база, намираща се там, и участието, за което се плащат дивиденти, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 4 или чл. 12.

5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да събира никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, пораждащо дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да събира какъвто и да е данък върху неразпределените печалби от дружеството, дори ако платените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произлизащи от тази друга държава.

Член 10


Лихви


1. Лихви, които произхождат от едната договаряща държава и се заплащат на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Алинея 1 не се прилага, когато местното лице на едната договаряща държава упражнява стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност и вземането, за което се заплащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 4.

Член 11


Доходи от авторски възнаграждения и лицензии


1. Доходи от авторски възнаграждения и лицензии, които произхождат от едната договаряща държава и се плащат на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Такива доходи въпреки това могат да бъдат облагани също в договарящата държава, от която произхождат, съгласно нейното национално законодателство, но данъкът не може да надвишава 10 на сто от брутната сума на авторските възнаграждения или лицензиите.

3. Изразът "доходи от авторски възнаграждения и лицензии" означава плащания, получени за използуването или за правото на използуване на:

а) авторски права върху произведения на науката, литературата и изкуството;

б) изобретения (защитени с патенти или авторски свидетелства) и рационализаторски предложения;

в) индустриални образци;

г) фабрични марки;

д) машинни програми;

е) матрици за грамофонни плочи и други пособия за възпроизвеждане на звук;

ж) грамофонни плочи, магнетофонни ленти и кинофилми;

з) промишлен опит и ноу-хау.

4. Разпоредбите на този член се прилагат и по отношение на доходи от:

а) използуването или правото на използуване на промишлено, търговско или научно оборудване, както и свързаните с него технически услуги;

б) възпроизвеждането на видео- и звукозаписи върху грамофонни плочи, магнетофонни ленти, филми или други подобни предмети.

5. Счита се, че възнагражденията произхождат от едната договаряща държава, когато платецът е самата тази държава, нейно политическо подразделение, местен орган или местно лице на тази държава. Когато обаче лицето, плащащо възнагражденията, независимо дали е местно лице или не на едната договаряща държава, има място на стопанска дейност или определена база в едната договаряща държава, във връзка с която възниква задължението за плащане на възнагражденията, и тези възнаграждения се поемат от такова място на стопанска дейност или определена база, счита се, че тези възнаграждения произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

Член 12


Хонорари


1. Хонорари, получени от местно лице на едната договаряща държава в резултат на упражняване на свободна професия или друга независима дейност в другата договаряща държава, се облагат в първата държава, освен ако лицето притежава определена база, която използува в другата договаряща държава, за да извършва своята дейност. Ако то притежава такава определена база, доходът може да бъде обложен в тази друга държава, но само такава част от него, каквато може да бъде причислена към тази определена база.

2. Изразът "свободна професия" включва по-специално независима научна, литературна, художествено-артистична, възпитателна или преподавателска дейност, както и независима дейност на лекари, зъболекари, адвокати, инженери, архитекти и експерт-счетоводители.

3. Независимо от разпоредбите на чл. 7 и ал. 1 на този член хонорарите, които получава местно лице на едната договаряща държава като деец на изкуството (например деец на сценичното, филмовото, радио- или телевизионното изкуство), а също така като музикант или спортист от упражнявана лично от него дейност в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

Член 13


Студенти и стажанти


1. Суми, които получава студент или стажант, който е местно лице на едната договаряща държава и пребивава в другата договаряща държава само с цел следване или обучение, не подлежат на облагане в тази друга държава, ако произхождат от източници, които се намират извън тази държава.

2. Разпоредбата на предходната алинея се прилага и по отношение на суми, които студентът или стажантът, който е местно лице на едната договаряща държава, получава в другата договаряща държава за извършена в тази друга държава работа, ако тази работа е свързана с образованието или квалификацията му или ако сумата е необходима за допълване на средствата му за издръжка.

Член 14


Доходи от недвижимо имущество


1. Доходи, които местно лице на едната договаряща държава получава от намиращо се в другата договаряща държава недвижимо имущество, се облагат в тази друга държава.

2. Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество.

Член 15


Печалби от продажба на имущество


1. Печалби, които местно лице на едната договаряща държава получава от продажбата на недвижимо имущество, което се намира в другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава.

2. Печалби от продажбата на движимо имущество, представляващо част от актива на място на стопанска дейност, каквото местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, включително такива печалби, които се реализират при продажбата на такова място на стопанска дейност, се облагат само в тази друга държава.

3. Печалби от продажбата на кораби, самолети или шосейни превозни средства, използувани в международния транспорт, и от движимо имущество, служещо за експлоатация на тези кораби, самолети или шосейни превозни средства, се облагат само в договарящата държава, на която притежателят на транспортното предприятие се счита за местно лице.

4. Печалби от продажбата на непосочено в ал. 1, 2 и 3 на този член имущество се облагат само в договарящата държава, на която продавачът е местно лице.

Член 16


Доходи, които изрично не са посочени


Други доходи на местно лице на едната договаряща държава, които не се разглеждат в предходните членове, се облагат само в тази държава без оглед на произхода им.

Член 17


Елиминиране на двойното данъчно облагане


I. По отношение на България двойното облагане се премахва, както следва:

1. Когато местно лице на Народна република България получава доходи от Малта, които не са доходи от дивиденти, платени от местно лице на Малта на местно лице на Народна република България, и ако тези доходи са обложени в Малта, тогава Народна република България ще ги освободи от облагане.

2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 тези доходи могат да бъдат взети предвид при изчисление на процента на облагането върху останалите доходи на такова местно лице.

3. Данъкът, платен във връзка с доходи от авторски възнаграждения и лицензии съгласно чл. 11, ал. 2, ще бъде приспаднат от данъка, събран в Народна република България.

4. За целите на ал. 1, ако поради специални поощрителни мерки, предназначени да спомагат за икономическото развитие на Малта, малтийският данък е бил напълно премахнат или намален за ограничен период от време, тогава сумата на данъка, платен в Малта, ще се счита като сума, която би била платена, ако не беше дадено такова освобождаване от данък или не беше разрешена такава данъчна отстъпка.

II. По отношение на Малта двойното облагане се премахва, както следва:

5. Съгласно разпоредбите на закона в Малта относно отпускането на кредит срещу малтийски данък във връзка с чуждестранен данък, ако в съответствие с разпоредбите на тази спогодба в малтийското данъчно облагане е включен доход от източници в границите на Народна република България, българският данък върху такъв доход ще бъде разрешен като кредит срещу съответния малтийски данък, плащан там.

6. Данъци, платени от местни лица на Малта, върху печалби от тяхно участие в сдружения за съвместна стопанска дейност, съвместно управление и разпределение на печалби и загуби от нея, образувани в съответствие с Указ № 535 от 1980 г. на Държавния съвет на Народна република България, ще бъдат приспадани срещу съответния малтийски данък в размери, в които те биха били платени, ако не съществуваха облекченията, предоставени от този указ.

7. Ако спогодбата предвижда доходи, възникващи в едната договаряща държава, да бъдат освобождавани от данък в тази държава напълно или частично и съгласно действуващия закон в другата договаряща държава такива доходи подлежат на облагане с данък върху сумата, която е преведена или получена в тази друга държава, а не във връзка с цялата сума, тогава разрешеното данъчно облекчение, получено в първата държава, ще се прилага само за тази част от дохода, която е преведена или получена в другата държава.

Член 18


Равенство в третирането


1. Гражданите на едната договаряща държава и юридическите лица по смисъла на чл. 1 от спогодбата няма да се подлагат в другата договаряща държава на данъчно облагане и свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от облагането и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени гражданите на тази друга държава при същите условия. Тази разпоредба се прилага независимо от разпоредбите на чл. 1 и към лицата, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

2. Място на стопанска дейност, намиращо се в едната договаряща държава и принадлежащо на местно лице на другата договаряща държава, няма да се подлага в първата държава на облагане, различно или по-обременително от облагането, на което се подлагат разположени в първата държава места на стопанска дейност, организирани от лица, които са местни лица на едната или на другата държава. Тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че задължава едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични отстъпки, освобождаване или намаление на данъка, основаващи се на гражданско състояние или семейно положение или на каквито и да е други лични обстоятелства, каквито ползуват собствените и местните лица.

3. Този член независимо от разпоредбите на чл. 2 се отнася за данъци от всякакъв вид и наименование.

Член 19


Дипломатически представители и консулски служители


Тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите и консулските представителства съгласно общите норми на международното право или въз основа на специални споразумения.

Член 20


Размяна на информация


1. Компетентните органи на договарящите държави разменят такава информация, каквато е необходима за изпълнението на тази спогодба, относно данъците, за които се прилага спогодбата, доколкото това не противоречи на спогодбата и вътрешното законодателство на договарящите държави. Всяка информация или материали, получени от едната договаряща държава, се третират като поверителни по същия начин, както информацията, получена съгласно вътрешното законодателство на тази държава, и може да се използуват само за целите на тази спогодба.

2. Алинея 1 не може да се тълкува по начин, който задължава едната договаряща държава:

а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на едната или на другата договаряща държава;

б) да дава информация, която не може да се набави съгласно законите или по обичайния административен ред на едната или на другата договаряща държава;

в) да дава информация, която би разкрила търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или процедура или даването на която противоречи на обществения ред (ордр пюблик).

Член 21


Уреждане на спорни въпроси


1. Когато местно лице на едната договаряща държава е на мнение, че мерки на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до облагане, което не съответствува на тази спогодба, то може, независимо от предвидените съгласно вътрешното право на тези държави способи за обжалване, да отнесе случая до компетентните органи на договарящата държава, на която то е местно лице. Ако компетентните органи не могат да стигнат до задоволително решение, те ще положат усилия да се уреди случая чрез договаряне с компетентните органи на другата договаряща държава така, че да се избегне облагане, несъответствуващо на тази спогодба. Всяко постигнато съгласие ще бъде изпълнено независимо от давностните срокове, установени от вътрешното законодателство на договарящите държави.

2. Компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да отстранят трудностите и съмненията, които възникват при тълкуването или прилагането на тази спогодба, по взаимно съгласие. Те могат също съвместно да обсъдят как да се избягва двойното облагане в случаите, които не се разглеждат в спогодбата.

3. Компетентните органи на договарящите държави могат да влизат във връзка един с друг с цел да бъде постигнато съгласие по смисъла на предходните алинеи.

Член 22


Влизане в сила


1. Тази спогодба подлежи на ратифициране. Ратификационните документи ще се разменят колкото е възможно по-скоро във Валета.

2. Тази спогодба влиза в сила на първо число на третия месец, следващ месеца, в който е станала размяната на ратификационните документи, и разпоредбите й се прилагат за всички данъци, с които са обложени доходи или печалби, възникнали след 31 декември на календарната година, в която е извършена размяната на ратификационните документи.

Член 23


Прекратяване действието


Тази спогодба остава в сила дотогава, докато бъде денонсирана от една от договарящите държави. Всяка договаряща държава може да денонсира тази спогодба по дипломатически път чрез връчване на съобщение за денонсиране не по-късно от шест месеца преди края на всяка календарна година, започваща след изтичането на три години от датата на влизането й в сила. В този случай спогодбата ще се приложи за последен път по отношение на данъците, с които са обложени доходи или печалби, възникнали в течение на календарната година, през която е връчено съобщението.


Изготвена в София на 23 юли 1986 г. в два екземпляра на български и английски език, като двата текста са еднакво валидни.

Промени настройката на бисквитките