Държавен вестник, брой 9 от 2.II

Чл. 1. (1) Режимът за плаване на корабите във вътрешните морски води, пристанищата и рейдовете се определя от Министерството на народната отбрана(МНО) съгласувано с Министерството на транспорта (МТ).

(2) Редът за плаване на невоенни кораби в районите на пристанищата Варна и Бургас се определя с пристанищни правила на Държавната инспекция по корабоплаване, съгласувано с МНО и обявени в "Известие до мореплавателите".

Чл. 2. Забранява се движението в рейдовете и пристанищата на всякакви плавателни средства без вдигнато държавно знаме или военноморски флаг и без име или номер.

Чл. 3. Маневрирането в рейдовете и пристанищата се извършва при строго спазване на Международните правила за предотвратяване на сблъскванията по море.

Чл. 4. Регулирането на движението в пристанищата и рейдовете се осъществява от рейдови постове. Сигналите, вдигнати на рейдовите постове, са задължителни за всички кораби. Неизпълнилите тези сигнали носят съответна отговорност за станалото произшествие независимо от това, че са действували съгласно Международните правила за предотвратяване на сблъскванията по море.

Чл. 5. (1) Влизането на чуждестранен военен кораб във вътрешните морски води и посещението на открити пристанища и рейдове на Народна република България в зависимост от целите и задачите може да бъде официално, неофициално, делово и принудително.

(2) Официално посещение се извършва във връзка с национални събития и тържества, когато на кораба се намира държавен глава, глава на правителство, ръководител на ведомство по външните работи, или се предприема за развитие и укрепване на дружеските отношения, а също когато е постигнато съгласие да се придаде официален характер на посещението.

(3) Неофициално посещение се извършва с учебни, научни или други цели, при които не се предвиждат тържествени церемонии, освен ако има друга уговорка.

(4) Делово посещение се прави с цел материално-техническо снабдяване, превозване на лица или имущества и при други подобни случаи.

(5) Принудително посещение се извършва само при извънредни обстоятелства: авария, стихийни бедствия или силен щорм, за оказване на спешна медицинска помощ и при други неотложни случаи.

Чл. 6. Искането на разрешение за официално, неофициално или делово посещение на чуждестранен военен кораб се отправя по дипломатически път и в него се посочват:

1. държавната принадлежност, броят и класата на корабите;

2. целта и характерът на посещението (официално, неофициално, делово);

3. пристанището за посещение;

4. предполагаемата дата на посещението и планираната продължителност на престоя;

5. названията и основните данни на корабите, водоизместване, дължина, широчина, газене;

6. основната силова установка работеща с ядрено или обикновено гориво;

7. званието и фамилията на командира на отряда и на командира на всеки кораб;

8. общата численост поотделно на офицерите, старшините и редовия състав, списък на пътниците на всеки кораб;

9. радиочестотите, които е желателно корабите да използуват при посещението, както и мощността на радиопредавателя.

Чл. 7. (1) В случаите на принудително влизане във вътрешните морски води и посещение на пристанище и рейд на Народна република България командирът на чуждестранния военен кораб е длъжен незабавно да съобщи на капитана на най-близкото пристанище и да се отправи към посоченото му място.

(2) След пристигане в пристанището или мястото командирът на чуждестранния военен кораб представя на старшия военноморски началник следните сведения: името на кораба, званието и фамилията на командира, причините за принудителното посещение, необходимата помощ, ориентировъчния срок на престоя.

(3) След прекратяване действието на причините за принудителното посещение чуждестранният военен кораб след уведомяване на старшия военноморски началник напуска водите на Народна република България.

Чл. 8. (1) Във вътрешните морски води и в пристанищата на Народна република България може да се намират едновременно не повече от 3 чуждестранни военни кораба, като престоят им може да бъде до 7 денонощия, освен ако в разрешението за посещение не е посочен друг срок.

(2) При изключителни обстоятелства на чуждестранния военен кораб може да бъде предложено предивременно да напусне пристанището и пределите на териториалното море на Народна република България в установен срок.

(3) При провеждане на военни учения с кораби на други държави министърът на народната отбрана определя за всеки отделен случай броя на корабите, характера на учебно-бойните действия, в които ще участвуват, и времето за тяхното пребиваване.

Чл. 9. При пребиваване във вътрешните морски води, пристанищата и рейдовете на Народна република България на чуждестранния военен кораб се забранява:

1. да провежда стрелба с наличните видове оръжия освен салютите;

2. да поставя или трали мини;

3. да пуска в полет намиращите се на него самолети и вертолети и да издига аеростати и други летателни апарати;

4. да пуска на вода корабни катери и лодки;

5. да провежда учения с лодки с въоръжени команди ида прави десант;

6. да използува радиотехнически и хидроакустични средства при престоя му в пристанището;

7. да фотографира военни кораби и военни обекти на брега, да прави панорамни снимки;

8. да променя самоволно определеното му място, да използува без разрешение пристанищни съоръжения или системи;

9. да пуска на вода лица или предмети, а също да извършва всякаква дейност под вода;

10. да изпуска замърсени води и да изхвърля битови отпадъци;

11. да изпълнява смъртно наказание;

12. да извършва всякаква друга дейност, която не е свързана с целите на посещението.

Чл. 10. По молба на командира на чуждестранния военен кораб старшият военноморски началник може да разреши:

1. извършването на подводни работи, свързани с оглеждане и ремонтиране на подводната част на корпуса на кораба;

2. използуването на радиосредствата за свързване със своето командуване. В молбата за разрешение се съобщават дължината на вълната и редът за осъществяване на връзката. Радиопредаването и радиоприемането в този случай се извършват само с открит текст;

3. слизането на брега на команда с оръжие за участие в паради или траурни церемонии.

Чл. 11. Протоколните и церемониалните мероприятия при официално, неофициално и делово посещение на чуждестранен военен кораб в пристанища на Народна република България се осъществяват по програма, предварително съгласувана по дипломатически път.

Чл. 12. Срещата на чуждестранния военен кораб се осъществява от определен военен кораб на Народна република България. Мястото на срещата се съгласува предварително.

Чл. 13. (1) За връзка на старшия военноморски началник с командира на чуждестранния военен кораб се назначава офицер за свръзка, който е официален представител на старшия военноморски началник.

(2) Офицерът за свръзка запознава командира на чуждестранния военен кораб с правилата, от които той следва да се ръководи през време на престоя му в българското пристанище.

(3) Командирът на чуждестранния военен кораб е длъжен да информира офицера за свръзка за настъпилите изменения в предварително дадените сведения в съответствие с чл. 6.

Чл. 14. (1) Редът за слизане на екипажа на чуждестранния военен кораб на брега се урежда със старшия военноморски началник в съответствие с програмата за посещение.

(2) На личния състав на чуждестранния военен кораб се забранява слизането на брега с оръжие с изключение на случаите, посочени в чл. 10, т. 3.

(3) Офицерите могат да слизат на брега с хладно оръжие, ако то е елемент от формата на облеклото им.

(4) За времето, когато личният състав е в отпуск на брега с разрешение на старшия военноморски началник, командирът на чуждестранния военен кораб може да назначава свои невъоръжени патрули.

Чл. 15. (1) Членовете на екипажа на чуждестранния военен кораб, намиращи се на брега, са длъжни да спазват законите на Народна република България и обществения ред и да уважават морала и традициите на българския народ.

(2) Лицата, извършили правонарушение при пребиваване на брега, носят отговорност в съответствие със законодателството на Народна република България.

Чл. 16. (1) Разрешението за влизане във вътрешни морски води и за посещение на български пристанища и рейдове от чуждестранен подводен кораб се иска по дипломатически път.

(2) В искането за посещение в зависимост от характера и предназначението на подводния кораб се посочват:

1. за военен подводен кораб - данните, отнасящи се за надводен военен кораб, както са посочени в чл. 6;

2. за подводен държавен кораб, експлоатиран с нетърговска цел - данните, отнасящи се за надводен държавен кораб, експлоатиран с нетърговски цели, посочени в чл. 20;

3. за невоенен подводен кораб:

а) държавната принадлежност (държавата на знамето);

б) целта на посещението;

в) името на капитана и броят на екипажа;

г) основната силова уредба на кораба и с какво гориво работи;

д) какви товари ще вози за и от българското пристанище;

е) началото и краят на предполагаемото посещение.

Чл. 17. Чуждестранният подводен кораб по време на преминаването му през териториалното море и вътрешните морски води, както и по време на пребиваването му в пристанищата и рейдовете на страната в зависимост от неговото предназначение се приравнява съответно на военен кораб, на държавен кораб, експлоатиран с нетърговска цел, или на невоенен кораб.

Чл. 18. Министерството на външните работи след получаване на искане за влизане във вътрешните морски води и за посещение на откритите български пристанища от чуждестранен кораб и преди да внесе съответно предложение в Министерския съвет, съгласува въпросите, както следва:

1. за военен надводен и подводен кораб - с МНО и Министерството на вътрешните работи (МВР);

2. за държавен надводен и подводен кораб, експлоатиран с нетърговска цел - с МНО, МВР и ведомството, по чиято покана се извършва посещението;

3. за невоенен подводен кораб - с МТ, МВР и МНО;

4. за невоенен атомен кораб и за кораб, превозващ радиоактивни вещества - с МВР, МНО, МТ и Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели.

Чл. 19. В съответствие с изискванията на Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г., българските пристанища може да бъдат посещавани само от подводен военен кораб на черноморските държави.

Чл. 20. Искането на разрешение за посещение на чуждестранен държавен кораб, използуван с нетърговска цел, се отправя по дипломатически път и в него се посочват:

1. държавната принадлежност, името, типът, предназначението на кораба и пристанището на регистрация;

2. целта и характерът на посещението;

3. в изпълнението на коя научноизследователска програма, по която българската страна е дала съгласие за изпълнение, участвува корабът, ако корабът е научноизследователски;

4. пристанището на посещението;

5. предполагаемата дата на посещението и планираната продължителност на престоя;

6. основните данни на кораба - водоизместимост, дължина, широчина, газене;

7. основната силова установка;

8. името и фамилията на капитана на кораба; числеността на помощния и редовия състав, на научните работници и тяхната националност.

Чл. 21. В случаите на принудително влизане във вътрешните морски води и посещение на пристанище и рейд на Народна република България капитанът на чуждестранния държавен кораб, използуван с нетърговска цел, се ръководи от разпоредбите на чл. 7.

Чл. 22. Членовете на екипажа и другите лица, включени в екипажния списък на държавен кораб, експлоатиран с нетърговска цел, по време на пребиваването на територията на страната се подчиняват на наказателната, гражданската и административната юрисдикция на Народна република България.

Чл. 23. (1) Разрешение за влизане във вътрешните морски води, пристанища и рейдове на Народна република България на чуждестранен невоенен атомен кораб и на кораб, превозващ радиоактивни вещества, се иска по дипломатически път.

(2) В искането за разрешение за посещение се посочват данните, изброени в чл. 6, съответно в чл. 16 и 20, в зависимост от целта на посещението и типа на кораба.

(3) В допълнение към документите по предходната алинея за атомни кораби се прилагат:

1. копие от свидетелство за безопасност на атомния товарен или пътнически кораб, издадено в съответствие с Международната конвенция за опазване на човешкия живот по море от 1974 г.;

2. образци на информация за безопасност и инструкция за експлоатация, заверени от компетентните власти на държавата на пристанището на регистрация и изработени в съответствие с Международната конвенция за опазване на човешкия живот по море от 1974 г.;

3. декларация, заверена от правителството на държавата на пристанището на регистрация на кораба, че:

а) по време на посещението няма да бъдат изхвърляни никакви радиоактивни вещества или други замърсители на морската среда;

б) по време на престоя няма да се провеждат монтажни и ремонтни дейности на ядреноенергийното устройство, които може да доведат до ядреноопасен режим или ядрена авария, свързана с критичност;

в) при възникване на аварийна ситуация на кораба, създадена от изтичане на радиоактивни вещества, ядрена авария, свързана с критичност или други състояния на ядреното енергийно устройство, които може да създадат условия за нарушаване безопасността на атомния кораб, капитанът на кораба незабавно ще информира компетентните органи на Народна република България;

г) конструкцията на ядреното енергийно устройство и на атомния търговски кораб като цяло удовлетворява изискванията на Кодекса по безопасност на ядрените търговски кораби от 1981 г. на Международната морска организация.

(4) В допълнение към документите по чл. 6, съответно в чл. 16 и 20, за разрешение за посещение на кораби, превозващи радиоактивни вещества, се изискват и:

1. название на радиоактивното вещество;

2. описание на физическата и химическата форма на радиоактивното вещество или указание, че веществото се отнася към радиоактивните вещества от особен вид;

3. максималната активност на радиоактивното вещество и на намиращите се в опаковъчния комплект замърсени вещества, а за делящите се вещества - масата им към датата на отплаване, удостоверена чрез сертификата на производителя;

4. категория на опаковката;

5. транспортният показател;

6. информация, достатъчна за опазване на опаковката, включваща всички номера на сертификатите - разрешения от компетентния орган и опознавателните им знаци.

Чл. 24. Информацията по буква "в", т. 3 на ал. 3 на предходния член следва да съдържа:

1. времето, точното местоположение на кораба и характера на аварията;

2. предполагаемата или установената причина и предполагаемото развитие на аварията;

3. обща характеристика на радиоактивното изхвърляне, включително, доколкото е възможно, характер, вероятна физическа и химическа форма и количество, състав и ефективна височина на радиоактивното изхвърляне;

4. предприети или планирани защитни мерки от капитана на кораба.

Чл. 25. При проверка за съответствие на документите по чл. 23 с документите, които се намират на кораба, и с фактическото му състояние компетентните органи могат да изискват и други сведения и документи, които са необходими за изясняване въпросите на ядрената и радиационната безопасност на кораба. Капитанът на кораба изпълнява тези искания, които са условие за издаване на окончателно разрешение за влизане в пристанището.

Чл. 26. При необходимост от извършване на потенциално опасните работи, посочени в чл. 23, ал. 3, т. 3, буква "б", се иска разрешение чрез капитана на пристанището. Молбата трябва да съдържа характера на потенциално опасните работи, планираните технически и организационни мероприятия за осигуряване на безопасността, както и ориентировъчен срок за извършването им.

Чл. 27. Оперативен орган по изпълнение на изискванията на тази глава в Народна република България е Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК).

Чл. 28. Корабите, превозващи ядрени материали и други радиоактивни вещества в морските пространства на Народна република България, трябва да отговарят на изискванията на Международния кодекс за превоз на опасни товари, клас 7, и на Международната конвенция за опазване на човешкия живот по море от 1974 г., както и на правилата, установени за това в Народна република България.

Чл. 29. Разпоредбите на тази глава се прилагат и по отношение на чуждестранните военни атомни кораби, като контролът по изискванията за безопасност се осъществява от органите на МНО.

Чл. 30. За осигуряване безопасността на корабоплаването и националната сигурност на страната МНО съгласувано с МТ и МВР определя режим за плаване в съответствие със закона и международното право, като:

1. установява, изменя и отменя схеми за разделно движение, морски коридори, фарватери и препоръчителни пътища във вътрешните морски води и в териториалното море - за транзитно преминаване и за посещение на откритите пристанища;

2. определя райони:

а) забранени за плаване на корабите и другите плаващи средства;

б) временно забранени за плаване;

в) забранени за заставане на котва, за риболов с придънни средства, за подводни и драгажни работи, за придънно тралене и за подводни взривове.

Чл. 31. (1) (Предишен текст на чл. 31 - ДВ, бр. 113 от 1998 г.) В териториалното море, във вътрешните морски води и на намиращите се в тях острови се установява граничен режим. Контролът по спазването му се осъществява от органите на МВР.

(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 1998 г.) Правният режим на морските пространства, върху които Република България упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с вътрешното законодателство, както и с международните договори, по които тя е страна, и с общоприетите принципи и норми на международното право се отнася и за българската част на водите на граничните реки и други водоеми.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1998 г.) Българските и чуждестранните морски и речни плавателни съдове пресичат държавната граница на Република България в съответствие със закона и правилата, издадени от българските компетентни органи и публикувани в "Известия за мореплаватели", в установените подходни точки към схемите за разделно движение. Когато извършват международно плаване, те акостират (пристават) само на пристанищата, където има разположени гранични контролно-пропускателни пунктове.

Чл. 33. За нарушение на държавната морска граница се счита:

1. пресичане на държавната морска граница от подводен кораб в подводно положение;

2. (изм. - ДВ, бр. 82 от 1988 г.) навлизане в териториалното море и във вътрешните морски води или опит да бъдат напуснати техните предели в нарушение на условията на мирното преминаване.

3. проникване или опит за проникване на български или чуждестранен кораб на лица с цел незаконно излизане от Народна република България.

Чл. 34. Невоенен кораб, намиращ се в териториалното море и във вътрешните морски води на Народна република България, може да бъде задържан за нарушения, за които в Закона за морските пространства на Народна република България се предвижда задържане, и да бъде отведен до най-близкото българско пристанище.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1988 г.) (1) При използуване на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за риболов, спорт, туризъм и развлечение, когато са на посещение и престой в пристанищата и водните бази или когато са на плаване във вътрешните морски води и в териториалното море, се забранява:

1. превозване на лица и стоки срещу заплащане без разрешение;

2. управление от лица в нетрезво състояние;

3. изваждане на предмети от морското дъно, представляващи културни, исторически и други ценности;

4. произвеждане на каквито и да са изстрели и взривове освен като сигнали за бедствие;

5. замърсяване на морската среда.

(2) Излизането на брега на плавателните средства по ал. 1 се извършва във водните бази и пристанищата, както и в крайбрежни райони за временно излизане, определени от общинските народни съвети, след вземане мнението на Граничните войски. В случай на бедствие плавателното средство може да излиза на най-близкия бряг.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1988 г.) Южно от паралела на фара Ахтопол се забранява използуването на плавателни средства за риболов, спорт, туризъм и развлечение с изключение на риболовните кораби на предприятията и кооперативните организации и лодките на местните риболовци.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1988 г.) (1) Всички плавателни средства с изключение на плавателните средства на Военноморския флот и на МВР се регистрират в ДИК.

(2) Спортно-туристическите плавателни средства на чуждите граждани се завеждат на отчет към водните бази на туристическите комплекси или към пристанищата Варна, Несебър, Поморие и Бургас.

(3) Водните колела, академичните лодки, кану, каяк, надувните лодки, сърфовете и други такива за спорт и развлечение не подлежат на регистрация в ДИК. Водните бази, туристическите комплекси, спортните организации, почивните станции и къмпингите водят на отчет тези средства, когато се намират в техните райони.

Чл. 38. (1) Регистрираните плавателни средства се завеждат на отчет към определено пристанище или водна база и им се определя бордов номер, съответствуващ на регистрационния номер, даден от ДИК.

(2) Начинът за надписване на бордовите номера, пристанището или водната база, към която се води на отчет плавателното средство, както и размерите на буквите и цифрите се определят от ДИК и от органите на МВР.

Чл. 39. (1) Корабите, катерите и другите плавателни средства на ДИК за контрол и за спасителна дейност се боядисват в червен цвят.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 82 от 1988 г.)

Чл. 40. (1) За приставане и съхраняване на рибарски лодки и спортно-туристически плавателни средства в населените места се оборудват водни бази. Местата им се определят от изпълнителните комитети на общинските народни съвети.

(2) В туристическите комплекси Албена, Златни пясъци, Дружба, Слънчев бряг и Дюни се изграждат водни бази за приставане, съхраняване, ремонт и снабдяване на спортно-туристически плавателни средства, а в пристанищата Варна, Несебър, Поморие и Бургас се определят места за същите плавателни средства.

(3) (Ал. 3-7 изм. - ДВ, бр. 82 от 1988 г.) Местата на водните бази се съгласуват със съответните органи и се оборудват от общинските народни съвети или туристическите комплекси, на чиято територия се намират, които организират надеждната им охрана и назначават отговорник на базата. Когато има условия за това, след съгласуване със съответните органи, водни бази могат да се оборудват и от спортни организации, почивни станции и къмпинги.

(4) Оборудването на водните бази се извършва съгласувано с Граничните войски.

(5) В населените места, където поради ограничения брой на плавателните средства не е целесъобразно да се изграждат водни бази, общинските народни съвети организират опазването на плавателните средства.

(6) Не се разрешава съхраняването на плавателни средства на брега извън пристанищата, водните бази или местата за ползуване, определени от общинските народни съвети съгласно ал. 5.

(7) За приемане на чуждестранни плавателни средства във водните бази на туристическите комплекси при необходимост могат да се откриват временни гранични контролно-пропускателни пунктове за паспортни, митнически и здравни проверки.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1988 г.) Риболовните кораби на предприятията и кооперативните организации излизат на плаване и риболов в териториалното море, прилежащата и изключителната икономическа зона по предварителна заявка. Дежурните на риболовните бази уведомяват дежурните на граничните поделения във Варна и Бургас за излизането и завръщането на всеки риболовен кораб, както и за промяната на района за риболов. Риболовът се извършва извън схемите за разделно движение, морските коридори, фарватерите и препоръчителните пътища.

(2) Риболовът, научноизследователската, стопанската и геологопроучвателната дейност в прилежащата и изключителната икономическа зона се осъществяват според изискванията на предходната алинея.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1988 г.) (1) Лодките на предприятията, кооперативните организации и на гражданите могат да извършват риболов по всяко време на денонощието на разстояние до 5 мили от изходните линии, от които се измерва териториалното море.

(2) Яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение могат да се използуват само през светлата част от денонощието(от изгрев до залез) на разстояние до 5 мили от изходните линии, от които се измерва териториалното море.

(3) Когато техническата годност и изискванията за сигурност позволяват, с разрешение на компетентните органи плавателните средства по ал. 1 и 2 могат да се използуват за риболов, спорт, туризъм и развлечение и на разстояние, по-голямо от 5 мили. По този ред може да се дава разрешение от компетентните органи и за спорт, туризъм и развлечение по всяко време на денонощието.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1988 г.) (1) Водните колела, водните ски, уиндсърфовете, надувните лодки и други малки плавателни средства за спорт и развлечение без двигатели се използуват в района на туристическите комплекси, почивните станции и къмпингите само през светлата част от денонощието извън обозначения за къпане район на разстояние до 1 км под наблюдението и контрола на спасителните постове. За ползуващия такива плавателни средства не се искат документи.

(2) Провеждането на регати, състезания и друга спортна дейност на море предварително се съгласува с Граничните войски и с ДИК.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1988 г.) При напускане на една водна база и установяване в друга плавателните средства се завеждат на отчет в новата водна база.

Чл. 45. (Отм. - ДВ, бр. 82 от 1988 г.)

Чл. 46. Органите на МВР и МНО при необходимост предприемат по отношение на невоенните кораби мерките по чл. 30 от Закона за морските пространства на Народна република България в пълен обем, контролните органи на МТ - по т. 1, 3, 4 и 5, а в случаите на нарушаване суверенните права на Народна република България в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се прилагат мерките, предписани в чл. 45 и 51 от Закона за морските пространства на Народна република България.

Чл. 47. (1) За свръзка с български и чуждестранни невоенни кораби се използува международният сигнален свод и международният канал за радиовръзка(156.8 МН).

(2) За спиране на невоенни плавателни съдове в териториалното море и вътрешните морски води корабите на МВР и МНО подават следните сигнали:

1. денем вдигнат на мачтата флаг l (Лима) по Международния сигнален свод;

2. нощем включени на мачтата две зелени светлини, разположени една над друга.

Чл. 48. (1) Проверката на невоенен кораб в зависимост от случая може да включва: корабните и навигационните документи, документите на членовете на екипажа и на пътниците, документите на стоките, оглед на корабните помещения и на други обекти.

(2) Капитанът на проверявания кораб е длъжен да представи на проверяващия орган исканите документи и сведения.

Чл. 49. В случаите на задържане на невоенен кораб може да бъдат поставени въоръжени лица за съпровождането му до определеното пристанище или до държавната граница на Народна република България.

Чл. 50. (1) За проверката или за задържането на невоенен кораб се съставя акт на български език в 3 екземпляра: по един за проверяващия орган, за ведомството, от чиято компетентност е нарушението, и за нарушителя.

(2) Актът се подписва от съставителя и от капитана на проверявания или задържания кораб.

(3) При задържането на кораб се вземат корабните документи и се прилагат към акта.

(4) Ако капитанът на проверявания или задържания кораб счита действията на проверяващия за неправилни или не е съгласен със съдържанието на акта, той може да направи на какъвто и да е език забележка в самия акт или в отделен документ, който се прилага към акта.

(5) При отказ на капитана да подпише в акта се прави съответната забележка.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 1998 г.) Въз основа на съставения акт ръководителят на ведомството или упълномощено от него длъжностно лице, от чиято компетентност е нарушението, издава наказателно постановление.

Чл. 51. (1) В случаите на извършено престъпление материалите в срок до 24 часа се предават на органите на прокуратурата заедно със задържания кораб, лицата, средствата, с които е извършено престъплението, както и с предмета на престъплението.

(2) Осигуряването на лицата, намиращи се на борда на задържания чуждестранен невоенен кораб, с необходимите материално-технически средства и с търговско и друго обслужване се извършва чрез агенция "ИНФЛОТ" по заявка на капитана или собственика на кораба в установения ред.

Чл. 52. По отношение на задържан чуждестранен невоенен кораб компетентните български органи могат:

1. да го заставят да напусне пределите на териториалното море на Народна република България;

2. да го предадат на упълномощени представители на съответната държава;

3. да наложат конфискация по установения от законите на Народна република България ред.

Чл. 53. (1) Българските организации извършват научноизследователска, проучвателна и стопанска дейност в морските пространства на Народна република България по програми, утвърдени от компетентните органи, съгласувано с МНО и с Комитета за опазване на природната среда (КОПС).

(2) Проучването, разработването и използуването на минералните ресурси на континенталния шелф се извършват с разрешение на Комитета по геология, съгласувано с МНО и с КОПС.

(3) Съвместни научноизследователски, проучвателни и стопански дейности в морските пространства на Народна република България на български и чуждестранни организации се извършват въз основа на договор и програми, одобрени от министъра на икономиката и планирането.

Чл. 54. Програмите и договорите по предходния член задължително предвиждат ефективни мерки за:

1. опазване и възпроизводство на морските ресурси;

2. опазване на морската среда от замърсяване;

3. рационално, комплексно използуване и опазване на морското дъно неговите недра.

Чл. 55. Координацията и контролът върху изпълнението на програмите по чл. 53 се осъществяват от Министерството на икономиката и планирането и Комитета по геология.

Чл. 56. Чуждите граждани и организации могат да извършват научноизследователска и проучвателна дейност в морските пространства на Народна република България съобразно разпоредбите на чл. 55 и 56 от Закона за морските пространства на Народна република България с разрешение на министъра на икономиката и планирането, съгласувано с Българската академия на науките, Комитета по геология, МНО и с другите заинтересувани министерства и ведомства.

(2) Молбата за разрешение по чл. 57 от Закона за морските пространства на Народна република България се представя по дипломатически път най-малко 6 месеца преди предполагаемата начална дата за започване на изследователската и проучвателната дейност и се придружава от конкретна програма, съдържаща пълна информация за:

1. характера и целите на научноизследователската и проучвателната дейност;

2. методите и средствата, които ще бъдат използувани, включително название, тонаж, тип и клас на кораба и описание на научното оборудване;

3. координатите на географските райони, в които ще се провежда изследването, и пристанищата за посещение;

4. предполагаемата дата на първото идване и на окончателното отпътуване на научноизследователските кораби и други плавателни средства за морски проучвания, а също на разместването и снемането на оборудването;

5. наименованието на учреждението, от чието име се провежда изследването, на неговия ръководител и на лицата, отговорни за проекта;

6. възможност за участие на български организации и научни работници;

7. други данни, които може да бъдат поискани.

Чл. 57. Чужди граждани или организации могат да пристъпят към осъществяване на научноизследователския проект не по-рано от 6 месеца от датата на представяне на информацията, посочена в ал. 2 на предходния член, освен ако в разрешението е предвиден друг срок.

Чл. 58. Министърът на икономиката и планирането може:

1. да спре научните изследвания, извършвани от чужди граждани и организации, когато:

а) изследователската дейност не се осъществява в съответствие със съобщената информация, предвидена в ал. 2 на чл. 56;

б) чуждите граждани и организации при осъществяване на проекта не спазват разпоредбите на чл. 56 от Закона за морските пространства на Народна република България.

2. да прекрати всякаква дейност по морските научни изследвания, извършвани от чужди граждани и организации, когато:

а) дейността противоречи на разпоредбите на чл. 55, ал. 3 от Закона за морските пространства на Народна република България или представлява съществено изменение в програмата или в изследователската дейност;

б) не се отстрани някое от нарушенията по т. 1 в рамките на разумен период от време.

Чл. 59. Контролът по предотвратяване на замърсяването на морските пространства на Народна република България се осъществява от КОПС и от МТ.

Чл. 60. (1) За предотвратяване замърсяването на морската среда от кораби, брегови източници и всякакви замърсители изпълнителните комитети на областните народни съвети във Варна и Бургас създават постоянни координационни комисии от представители на МТ, КОПС и Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели.

(2) Комисиите координират дейността на оперативните органи при значително замърсяване или опасност от такова замърсяване на морската среда.

(3) Към комисиите може да се привличат български и чуждестранни специалисти за решаване на определени проблеми.

Чл. 61. (1) Оперативната дейност при аварийни ситуации с опасност за замърсяване на морската среда от кораби и контролът по изпълнение на изискванията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973/1978 г. по отношение на особените райони се извършват от органите на МТ и КОПС, а от брегови източници и по спазване изискванията на националното законодателство по опазване на природната среда - от органите на КОПС.

(2) При допуснато замърсяване на морската среда компетентните органи на МТ и на КОПС взаимно се информират, координират действията си и обединяват усилията си и цялата специализирана техника по отстраняване на последиците от замърсяването или за неговото предотвратяване.

Чл. 62. Щетите от разливане на нефт и от други замърсявания на морската среда се определят от единна методика, утвърдена от КОПС, МТ и Министерството на външните работи и съобразена с международните стандарти за особените морски райони.

Чл. 63. (1) В морските пространства на Народна република България се забранява замърсяването на морската среда чрез потопяване.

(2) По смисъла на този правилник "потопяване" означава всяко преднамерено:

1. изхвърляне на отпадъци или други материали от кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения, намиращи се в морето;

2. потопяване на кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения, намиращи се в морето.

(3) За потопяване не се считат:

1. изхвърлянето в морето на отпадъци или други материали, присъщи или представляващи резултат от нормална експлоатация на корабите, самолетите, платформите или други изкуствени съоръжения, намиращи се в морето, и на тяхното оборудване, с изключение на отпадъците или другите материали на борда на такива кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения, намиращи се в морето, които се експлоатират с цел отстраняване на такива материали, пренасяни от или към кораби, самолети, платформи или други изкуствени съоръжения, намиращи се в морето, както и на отпадъците, които са резултат от преработката на подобни отпадъци или други материали на борда на такива кораби, самолети, платформи или съоръжения;

2. разполагането на материали в морето с друга цел освен тяхното изхвърляне при условие, че подобно разполагане не противоречи на този правилник.

(4) Разпоредбите на този член не се прилагат в случаите, когато сигурността на човешкия живот или на кораба или самолета се намира под заплаха за пълно унищожаване или загуба на кораба или самолета, или при всеки друг случай, когато човешкият живот е поставен в опасност, ако потопяването представлява единственият начин да се предотврати такава опасност и ако съществува вероятност, че вредата, причинена от потопяването, ще бъде по-малка, отколкото, ако се действува по друг начин. Потопяването в този случай трябва да се извършва по такъв начин, че да се намали до минимум вероятността да се причини вреда на човешкия живот или на морската флора и фауна.

Чл. 64. Компетентният орган за навигационно осигуряване безопасността на корабоплаването в пределите на вътрешните морски води и в териториалното море по разпоредбата на чл. 66 от Закона за морските пространства на Народна република България е Хидрографската служба при МНО, а в пристанищата и каналите - МТ.

Чл. 65. (1) Поставянето на постоянни плаващи и стационарни средства за навигационно осигуряване в териториалното море, вътрешните морски води и по крайбрежието на Народна република България се извършва от Хидрографската служба при МНО.

(2) Поставянето на временни брегови или плащи средства за навигационно осигуряване и апаратура за научни изследвания или за други временни нужди от други организации се извършва с разрешение на Хидрографската служба при МНОV

(3) Местата за строителство на изкуствените острови и съоръжения се съгласуват с МНО и МТ. При започване на работа по тяхното съоръжаване те се обявяват в "Известие до мореплавателите" от Хидрографската служба при МНО.

(4) След приключване на работата по предходната алинея мястото се почиства до морското дъно, което се констатира с водолазен оглед. Копие от акта за водолазния оглед се изпраща в Хидрографската служба при МНО.

Чл. 66. По радио, съответно в навигационни известия до мореплавателите, се предават най-срочните и важни сведения за изменение на навигационната обстановка и режима за плаване. Към тях се отнася обявяването на:

1. новооткрити навигационни опасности - банки, скали, рифове, камъни, потънали кораби, подводни препятствия, мини, невзривили се боеприпаси, свободно плаващи обекти и др., разположени по пътищата за движение на корабите;

2. забранени райони, опасни в минно отношение райони и райони с особен режим на плаване;

3. забранени райони, в които ще се провеждат учения с кораби на Военноморския флот с използуване на оръжие, извършване на взривни и други опасни за корабоплаването действия;

4. излизане от режима на работа на отделни средства за навигационно осигуряване и при поставяне, изместване и снемане на плаващи средства за навигационно осигуряване;

5. препоръчителни пътища, указания за плаване и заставане на котва в отделни райони;

6. поставяне на кабели и тръбопроводи в райони с интензивно корабоплаване;

7. други сведения, непосредствено отнасящи се до безопасността на корабоплаването.

Чл. 67. Обявяването в навигационни известия до мореплавателите на временно забранени и временно опасни райони се извършва най-късно 3-5 денонощия преди времето, от което районът се обявява за опасен. Останалите съобщения се излъчват веднага след получаването на информация.

Чл. 68. (1) Навигационни известия до мореплавателите, съдържащи информация с продължителен срок на действие, се публикуват в "Известие до мореплавателите".

(2) Печатни известия до мореплавателите се изпращат от Хидрографската служба при МНО до всички собственици на кораби и заинтересувани ведомства и организации.

Чл. 69. Проектите за обозначаване на препоръчителните пътища за движение на корабите в каналите и пристанищата с плаващи, светещи и несветещи знаци, както и за бреговите светещи и несветещи навигационни знаци и створове се изработват от органите на МТ и се съгласуват с Хидрографската служба при МНО.

Чл. 70. (1) Хидрографската служба при МНО представлява Народна република България в специализираните международни организации, като Международната хидрографска организация, Международната асоциация на фаровите служби и др., чиято дейност е свързана с навигационното осигуряване безопасността на корабоплаването. За взетите решения и препоръки се осведомяват Министерството на външните работи, МТ и други заинтересувани министерства и ведомства.

(2) Министерствата и другите ведомства, взели участие в работата на международни организации, разглеждащи въпросите на безопасността на корабоплаването, информират Хидрографската служба при МНО за взетите решения.

Чл. 71. Хидрографската служба при МНО има изключително право да изработва, отпечатва и разпространява морски карти, лоции, планове и пособия за корабоплаването и други стопански и научни дейности по море в морските пространства на Народна република България.

Чл. 72. (1) Подготовката на водолазите от различните ведомства и организации по Черноморското крайбрежие на Народна република България се извършва в полигони, определени от органите на МНО съгласувано с органите на МВР и МТ.

(2) Водолазната дейност извън определените полигони може да се извършва само с разрешение от старшите военноморски началници във Варна за Варненския район - от нос Шабла до нос Атанас, и в Бургас за Бургаския район - от нос Атанас до гр. Мичурин.

Чл. 73. (1) Заявките за водолазна дейност за следващата седмица извън обявените полигони се представят на старшите военноморски началници съответно във Варна и Бургас всеки четвъртък до 9 часа, в които се посочват: целта, съставът на водолазната група, районът, времето за работа и осигуряваните мерки за безопасност. Заявките за водолазна дейност, свързана с археологическа цел, предварително съгласувани с Министерството на културата, науката и просветата, се изпращат в 2 екземпляра.

(2) Решението за извършване на водолазна дейност за следващата седмица се обявява до 12 часа всеки петък.

(3) Изменения и допълнения по планираните мероприятия в седмичните заявки се извършват най-късно до 15 часа на предишния ден за следващия.

(4) Старшите военноморски началници във Варна и Бургас информират ежедневно до 20 часа съответните гранични поделения за разрешените за следващия ден заявки.

Чл. 74. При необходимост органите на МНО могат след предварително оповестяване да забранят водолазната и спортната дейност за определено време в отделни участъци на Черноморското крайбрежие.

Чл. 75. (1) Туристическите комплекси от системата на Българската асоциация за туризъм и отдих - Албена, Златни пясъци, Дружба, Слънчев бряг и Дюни, оборудват полигони за леководолазна дейност с учебни интереси и като хоби. В тях българските и чуждестранните граждани упражняват водолазна дейност под ръководството на инструктори при строго спазване на правилата за безопасност.

(2) Мястото и размерите на полигоните се съгласуват с МВР, МНО и МТ.

Чл. 76. Чуждестранни граждани, които посещават Народна република България и носят със себе си леководолазни дихателни апарати, са длъжни да ги регистрират във входния граничен контролно-пропускателен пункт.

Чл. 77. При извършване на водолазна дейност, освен в случаите на специално разрешение от компетентните органи, се забраняват:

1. изваждане от морското дъно, преместване или фотографиране на паметници на културата и природни забележителности;

2. използуване на апарати и системи за търсене на археологически обекти;

3. подводен риболов.

Чл. 78. Контролът по изпълнението на разпоредбите по реда и извършването на водолазна дейност се осъществява от органите на МВР и МНО.

Чл. 79. Нарушителите на реда за извършване на водолазна дейност се наказват с глоба от 50 до 5000 лв. по чл. 78 от Закона за морските пространства на Народна република България, ако не подлежат на по-тежко наказание.