Държавен вестник, брой 98 от 27.XII

Преамбюл

Народна република България и Федерална република Германия, ръководени от желанието да насърчават развитието на икономическите, научно-техническите и културните си отношения чрез премахването на двойното данъчно облагане, се договориха за следното:

Член 1

Обхват по отношение на лицата

Тази спогодба се прилага за лица, които са местни лица на едната договаряща се държава или на двете договарящи се държави.

Член 2

Данъци, за които се прилага спогодбата

(1) Тази спогодба се прилага за данъците върху дохода и върху имуществото, събирани съгласно законодателството на една от договарящите се държави, от нейни политически подразделения (лендери) или от нейни местни органи независимо от начина на тяхното събиране.

(2) За данъци върху дохода и върху имуществото се считат всички данъци, събирани върху общия доход, върху общото имущество или върху отделни елементи на дохода или имуществото.

(3) Съществуващите данъци, спрямо които се прилага тази спогодба, са по-специално:

а) във Федерална република Германия:

данъкът върху дохода;

данъкът върху корпорациите;

данъкът върху имуществото;

данъкът занятие,

наричани по-нататък "данъци на Федерална република Германия";

б) в Народна република България:

данъкът върху общия доход;

данъкът върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни и разведени без деца;

данъкът върху печалбата;

данъкът върху сградите,

наричани по-нататък "данъци на Народна република България".

(4) Спогодбата се прилага и за всички идентични или подобни по същество данъци, които ще се събират след подписването на спогодбата наред със съществуващите данъци или вместо тях. В края на всяка година компетентните органи на договарящите се държави се уведомяват взаимно, доколкото е необходимо, за настъпилите изменения в техните данъчни законодателства.

Член 3

Общи определения

(1) По смисъла на тази спогодба:

а) изразите "едната договаряща се държава" и "другата договаряща се държава" означават в зависимост от контекста Федерална република Германия или Народна република България, като териториалният обхват съвпада с обсега на приложение на данъчното право на съответната договаряща се държава;

б) терминът "лице" означава физически лица, юридически лица или други групировки на лица, които за целите на данъчното облагане се считат за юридически лица;

в) изразите "предприятие на едната договаряща се държава" и "предприятие на другата договаряща се държава" означават съответно предприятие, което се използува от местно лице на едната договаряща се държава, или предприятие, което се използува от местно лице на другата договаряща се държава;

г) изразът "международен транспорт" означава всеки превоз с морски кораб, речен кораб или самолет, които се използуват от предприятие с място на действително управление в едната договаряща се държава, освен ако корабът или самолетът се използуват само между места в другата договаряща се държава;

д) изразът "компетентни органи" означава по отношение на Федерална република Германия федералния министър на финансите, а по отношение на Народна република България - министъра на финансите или негов представител.

(2) При прилагането на спогодбата от едната договаряща се държава всеки израз, който не е изрично определен в спогодбата, има значението, което му се придава от законодателството на тази държава за данъците, за които се отнася спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго.

Член 4

Местно лице

(1) По смисъла на тази спогодба изразът "местно лице на едната договаряща се държава" означава:

а) за Федерална република Германия лице, което съгласно вътрешното законодателство е данъчно задължено там въз основа на неговото местожителство, обичайно пребиваване, мястото на неговото стопанско ръководство, неговото седалище или друг подобен белег;

б) за Народна република България:

аа) физическо лице, което е данъчно задължено за доходи съгласно вътрешното българско законодателство и няма постоянно пребиваване в трети държави;

бб) юридическо лице, което има своето седалище в Народна република България.

(2) Ако съгласно ал. 1 физическо лице е местно лице на двете договарящи се държави, важи следното:

а) лицето се счита за местно лице на държавата, в която има постоянно жилище; ако то разполага в двете държави с постоянно жилище, то се счита за местно лице на държавата, с която има по-тесни лични и икономически отношения (център на жизнени интереси);

б) ако не може да бъде определено в коя държава лицето има център на жизнени интереси или ако няма в никоя от държавите постоянно жилище, то се счита за местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;

в) ако не може да бъде определено съгласно букви "а" и "б" на коя от договарящите се държави лицето е местно лице, договарящите се държави ще постъпят съгласно чл. 24.

(3) Ако съгласно ал. 1 лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи се държави, то се счита за местно лице на държавата, в която се намира мястото на действителното му управление на стопанската дейност.

Член 5

Място на стопанска дейност

(1) По смисъла на тази спогодба "място на стопанска дейност" означава определено място, чрез което предприятие упражнява, цялостно или частично, стопанската си дейност.

(2) Изразът "място на стопанска дейност" обхваща по-специално:

а) място на ръководство;

б) филиал;

в) бюро;

г) фабрика;

д) ателие и

е) мина, петролно или газово находище, каменоломна или друго място за използуване на природни ресурси.

(3) Строителство или монтаж е място на стопанска дейност само ако продължителността му е повече от 12 месеца.

(4) Независимо от предходните разпоредби на този член не се считат за места на стопанска дейност:

а) определени места, които се използуват изключително за складиране, изложба или доставка на материали или стоки на предприятието;

б) стокови наличности на предприятието, които се поддържат изключително за складиране, изложба или доставка, включително продажбата на експонати при закриване на изложбата;

в) стокови наличности на предприятието, които се поддържат изключително с цел да се обработват или преработват от друго предприятие;

г) определено място, което се поддържа изключително с цел закупуване за предприятието на стоки или събиране на информация;

д) определено място, което се поддържа изключително с цел извършване за предприятието на други дейности от подготвителен или спомагателен характер;

е) определено място, което се поддържа изключително с цел съчетано упражняване на дейности, посочени в букви "а" до "д", при условие, че общата дейност на определеното място, произтичаща от съчетанието, има подготвителен или спомагателен характер.

(5) Ако местно лице на едната договаряща се държава извършва стопанска дейност в другата договаряща се държава чрез представител, счита се, че е налице място на стопанска дейност тогава, когато представителят:

а) притежава пълномощия да сключва договори от името на това лице;

б) упражнява обичайно пълномощията си в тази друга държава;

в) не работи като независим представител по смисъла на ал. 6 на този член.

Не се счита, че е налице място на стопанска дейност, когато представителят извършва само дейности по смисъла на ал. 4 на този член.

(6) Не се счита, че предприятието има място на стопанска дейност в едната договаряща се държава само защото осъществява там своята дейност чрез маклер, комисионер или някой друг независим представител, доколкото тези лица работят в нормалните граници на своята стопанска дейност.

Член 6

Доходи от недвижимо имущество

(1) Доходи, които местно лице на едната договаряща се държава получава от недвижимо имущество, което се намира в другата договаряща се държава, могат да бъдат облагани с данък в другата държава.

(2) Изразът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата се държава, в която се намира имуществото. Морски кораби, речни кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.

(3) Алинея 1 важи за доходи от непосредственото използуване, даване под наем или аренда, както и всякаква друга форма на ползуване на недвижимо имущество.

(4) Алинеи 1 и 3 важат също за доходи от недвижимо имущество на предприятие и за доходи от недвижимо имущество, което служи за упражняване на свободна професия.

Член 7

Печалби на предприятия

(1) Печалби на предприятие на едната договаряща се държава могат да бъдат облагани с данък в другата договаряща се държава само тогава, когато предприятието упражнява своята дейност в другата договаряща се държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност.

(2) Ако предприятие на едната договаряща се държава упражнява своята дейност в другата договаряща се държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, тогава, като се има предвид ал. 3, във всяка договаряща се държава се причисляват към това място на стопанска дейност печалбите, които то би могло да реализира, ако би упражнявало същата или подобна дейност при същите или подобни условия като самостоятелно предприятие и би било напълно независимо във взаимоотношенията си с предприятието, чието място на стопанска дейност е.

(3) При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се приемат за приспадане разходите, извършени за нуждите на това място на стопанска дейност, включително управленските и общоадминистративните разходи, независимо от това, дали те са извършени в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.

(4) Не се причислява печалба на място на стопанска дейност единствено поради обикновена покупка на стоки за предприятието.

(5) Когато печалбите включват доходи, които се третират в други членове на тази спогодба, то разпоредбите на тези членове не се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8

Корабен и въздушен транспорт

(1) Печалби от използуването на морски кораби, речни кораби или самолети в международния транспорт могат да бъдат облагани с данък само в договарящата се държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.

(2) Ако мястото на действителното управление на предприятие на морското и речното корабоплаване се намира на борда на кораб, счита се, че то се намира в договарящата се държава, в която се намира домуващото пристанище на кораба, или ако няма домуващо пристанище - в договарящата се държава, на която лицето, което използува кораба, е местно лице.

(3) Алинеи 1 и 2 важат съответно за участие на предприятие на корабоплаването и въздухоплаването в пул, съвместна дейност или друго международно обединение на предприятия.

Член 9

Дивиденти

(1) Дивиденти, които юридическо лице, местно лице на едната договаряща се държава, плаща на местно лице на другата договаряща се държава, могат да бъдат облагани с данък в тази друга държава.

(2) Все пак тези дивиденти могат да бъдат облагани и в договарящата се държава, на която юридическото лице, плащащо дивидентите, е местно лице; данъкът обаче не трябва да надвишава 15 на сто от брутната сума на дивидентите, ако получателят е действително ползуващото дивидентите лице.

(3) Използуваният в този член израз "дивиденти" означава:

а) обикновени дивиденти от акции, включително доходи от акции, "генусрехтен" или "генусшайнен", дялово участие в миннодобивната промишленост, учредителни дялове или други права на участие в печалбата, с изключение на вземания за дълг, както и разпределени печалби от юридически лица, местни лица на Народна република България;

б) други доходи, които съгласно законодателството на Федерална република Германия, на която разпределящото печалби юридическо лице е местно лице, са приравнени в данъчно отношение към доходите от акции и за целите на данъчното облагане във Федерална република Германия - доходи на анонимен акционер от неговото участие като анонимен акционер и разпределени печалби от дялово участие в инвестиционно имущество.

(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, ако действително ползуващото дивидентите лице, местно лице на едната договаряща се държава, упражнява в другата договаряща се държава, на която юридическото лице, плащащо дивидентите, е местно лице, стопанска дейност чрез намиращо се там място на стопанска дейност или свободна професия чрез намираща се там определена база и участието, за което се плащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилага съответно чл. 7 или чл. 13.

Член 10

Лихви

(1) Лихви, произхождащи от едната договаряща се държава и плащани на местно лице на другата договаряща се държава, се облагат, ако получателят е действително ползуващото лихвите лице, само в другата държава.

(2) Използуваният в този член израз "лихви" означава доходи от всякакъв вид вземания за дълг, в това число и когато вземанията са гарантирани с ипотечни права върху имоти или участие в печалбата на длъжника, по-специално доходи от държавни ценни книжа или облигации от заеми, включително свързаните с тях разлики между действителната и номиналната стойност, както и печалби от облигации. Санкции за закъсняло плащане не се считат за лихви по смисъла на този член.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато действително ползуващото лихвите лице, местно лице на едната договаряща се държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща се държава, от която произхождат лихвите, чрез намиращо се там място на стопанска дейност или свободна професия чрез намираща се там определена база и вземането, за което се плащат лихвите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилага съответно чл. 7 или чл. 13.

(4) Ако между длъжника и получателя на лихвите или между всеки от тях и трето лице съществуват особени отношения и поради това лихвите, произтичащи от вземането, надвишават сумата, която би била договорена между длъжника и получателя на лихвите, ако не съществуваха тези отношения, тогава този член ще се прилага само за последната сума. В този случай надвишаващата сума може да се облага с данък съгласно законодателството на всяка от договарящите се държави, като се вземат предвид и другите разпоредби на тази спогодба.

Член 11

Авторски и лицензионни възнаграждения

(1) Авторски и лицензионни възнаграждения, които произхождат от едната договаряща се държава и се получават от местно лице на другата договаряща се държава, могат да се облагат в другата държава.

(2) Все пак тези авторски и лицензионни възнаграждения могат да се облагат с данък в договарящата се държава, от която те произхождат, съгласно законодателството на тази държава; данъкът обаче не трябва да надвишава 5 процента от брутната сума на авторските и лицензионни възнаграждения, ако получателят е действително ползуващото авторските и лицензионни възнаграждения лице.

(3) Употребеният в този член израз "авторски и лицензионни възнаграждения" означава възнаграждения от всякакъв вид, които се плащат за използуването или за правото на използуване на авторски права върху произведенията на литературата, изкуството или науката, включително кинематографични филми, радио-телевизионни и други носители на картина и звук, на патенти (включително изобретения, защитени с авторски свидетелства и рационализаторски предложения), марки, образци или модели, планове, секретни формули или методи, на програми за електронноизчислителни машини или за използуването или правото на използуване на промишлени, търговски или научни съоръжения и оборудване или информация за промишлени, търговски или научен опит.

(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, ако действително ползуващото авторските и лицензионни възнаграждения лице, местно лице на едната договаряща се държава, упражнява в другата договаряща се държава, от която произхождат авторските и лицензионни възнаграждения, стопанска дейност чрез намиращо се там място на стопанска дейност или свободна професия чрез намираща се там определена база и правата или имуществото, за които се плащат авторските и лицензионни възнаграждения, са действително свързани с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилага съответно чл. 7 или чл. 13.

(5) Счита се, че авторските и лицензионни възнаграждения произхождат от едната договаряща се държава тогава, когато длъжникът е самата тази държава, нейно политическо подразделение (лендер), неин местен орган или местно лице на тази държава. Ако обаче длъжникът на авторските и лицензионни възнаграждения без оглед на това, дали е местно лице на едната договаряща се държава или не, има място на стопанска дейност или определена база в едната договаряща се държава и задължението за плащане на авторските и лицензионни възнаграждения е свързано с това място на стопанска дейност или определена база и ако плащането на авторските и лицензионни възнаграждения е за сметка на мястото на стопанска дейност или определената база, счита се, че авторските и лицензионни възнаграждения произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

(6) Ако между длъжника и получателя на възнагражденията или между всеки от тях и трето лице съществуват особени отношения и поради това авторските и лицензионни възнаграждения, произтичащи от услугата, надвишават сумата, която би била договорена между длъжника и получателя на възнагражденията, ако не съществуваха тези отношения, тогава този член ще се прилага само за последната сума. В този случай надвишаващата сума може да се облага с данък съгласно законодателството на всяка от договарящите се държави, като се вземат предвид и другите разпоредби на тази спогодба.

Член 12

Печалби от продажбата на имущество

(1) Печалби, които местно лице на едната договаряща се държава получава от продажбата на недвижимо имущество по смисъла на чл. 6, което се намира в другата договаряща се държава, могат да се облагат с данък в другата държава.

(2) Печалби от продажбата на движимо имущество, числящо се към стопанския актив на място на стопанска дейност, каквото предприятие на едната договаряща се държава има в другата договаряща се държава, или принадлежащо на определена база, с каквато разполага местно лице на едната договаряща се държава за упражняване на свободна професия в другата договаряща се държава, включително печалби, които се реализират при продажбата на такова място на стопанска дейност (отделно или заедно с цялото предприятие) или такава определена база, могат да бъдат облагани с данък в другата държава.

(3) Печалби от продажбата на морски кораби, речни кораби или самолети, използувани в международния транспорт, и на движимо имущество, което служи за използуването на тези кораби или самолети, се облагат с данък само в договарящата се държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.

(4) Печалби от продажбата на дялове от капитала на юридическо лице, местно лице на едната договаряща се държава, могат да се облагат в тази държава.

(5) Печалби от продажбата на имущество, непосочено в ал. 1 до 4, се облагат с данък само в договарящата се държава, на която продавачът е местно лице.

Член 13

Свободна професия

(1) Доходи, които местно лице на едната договаряща се държава получава от свободна професия или от друга самостоятелна работа, могат да бъдат облагани само в тази държава освен ако лицето обичайно разполага в другата договаряща се държава с определена база за извършване на своята дейност. Ако то разполага с такава определена база, тогава доходите могат да бъдат облагани в другата държава, но само дотолкова, доколкото те могат да бъдат причислени към тази определена база.

(2) Изразът "свободна професия" обхваща по-специално самостоятелно упражнявана научна, литературна, художествена, възпитателна или преподавателска дейност, както и самостоятелната дейност на лекари, адвокати, инженери, архитекти, зъболекари и експерт-счетоводители.

Член 14

Работна заплата

(1) Като се имат предвид чл. 15, 17, 18 и 19, заплати, надници и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща се държава получава от несамостоятелна работа, могат да бъдат облагани с данък само в тази държава освен ако работата се извършва в другата договаряща се държава. Ако работата се извършва там, получените за това възнаграждения могат да бъдат облагани с данък в другата държава.

(2) Независимо от ал. 1 възнагражденията, които местно лице на едната договаряща се държава получава за упражнявана в другата договаряща се държава несамостоятелна работа, могат да бъдат облагани с данък само в първата държава, когато:

а) получателят се намира в другата държава общо не повече от 183 дни в течение на съответната данъчна година и

б) възнагражденията се плащат от работодател или от името на работодател, който не е местно лице на другата държава, и

в) изплащаните възнаграждения не са за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят има в другата държава.

(3) Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждения, изплащани за несамостоятелна работа, осъществявана на борда на морски кораб, речен кораб или самолет, използувани в международния транспорт, се облагат с данък в договарящата се държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.

Член 15

Възнаграждения за участие в

надзорен или управителен съвет

Възнаграждения и други подобни плащания за участие в надзорен или управителен съвет, които местно лице на едната договаряща се държава получава в качеството си на член на надзорен или управителен съвет на юридическо лице, което е местно лице на другата договаряща се държава, могат да бъдат облагани с данък в другата държава.

Член 16

Дейци на изкуството и спортисти

(1) Независимо от чл. 13 и 14 доходи, които местно лице на едната договаряща се държава получава като деец на изкуството, като например сценичен, филмов, радио- и телевизионен деец на изкуството, или като музикант, или като спортист от упражнявана лично от него дейност в другата договаряща се държава, могат да бъдат облагани с данък в другата държава.

(2) Когато доходи от дейност, която лично извършва в това си качество деец на изкуството или спортист, се получават не от самия деец на изкуството или спортист, а от друго лице, тогава тези доходи независимо от разпоредбите на чл. 7, 13 и 14 могат да се облагат в договарящата се държава, в която деецът на изкуството или спортистът упражнява своята дейност.

(3) Доходи на посочени в ал. 1 и 2 лица не се облагат в договарящата се държава, в която тези лица упражняват своята дейност, ако престоят на професионалния деец на изкуството или спортист в тази договаряща се държава се финансира изцяло или в значителна степен от обществени средства на другата договаряща се държава или се осъществява в рамките на културен обмен, съгласуван между договарящите се държави.

Член 17

Пенсии

Като се има предвид чл. 18, ал. 1, пенсии и други подобни възнаграждения, които се плащат на местно лице на едната договаряща се държава за предишна несамостоятелна работа, се облагат само в тази държава.

Член 18

Изпълнение на държавни функции

(1) Възнаграждения, включително пенсии, които се плащат от едната договаряща се държава, нейно политическо подразделение (лендер) или неин местен орган на физическо лице за извършени услуги на тази държава, нейно политическо подразделение (лендер) или неин местен орган в изпълнение на държавни функции, се облагат само в тази държава. Това не важи, когато възнагражденията се плащат на лице, постоянно живеещо в другата договаряща се държава.

(2) За възнаграждения и пенсии за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност на едната договаряща се държава, нейно политическо подразделение (лендер) или неин местен орган, се прилагат чл. 14, 15 и 17.

Член 19

Учители, студенти и други

обучаващи се лица

(1) Физическо лице, което по покана на едната договаряща се държава или на университет, висше учебно заведение, училище, музей или някакво друго културно учреждение на тази договаряща се държава или в рамките на официален културен обмен пребивава в тази договаряща се държава в продължение най-много на 2 години само за да упражнява преподавателска дейност, да чете лекции или да осъществява научноизследователска дейност при това заведение и което е или е било местно лице на другата договаряща се държава непосредствено преди пристигането си в първата държава, се освобождава от данък в първата държава за възнагражденията, получавани във връзка с тази дейност, при условие, че тези възнаграждения са получени от източник извън тази държава.

(2) Ако физическо лице е или е било местно лице на едната договаряща се държава непосредствено преди пристигането си в другата договаряща се държава и ако то пребивава временно в другата държава само като студент в университет, висше учебно заведение, училище или друго подобно учебно заведение на тази друга държава или като стажант (във Федерална република Германия, включително волонтери или практиканти) или като друго лице за продължаване на образованието си, се освобождава от облагане в тази друга държава от деня на първото му пристигане в другата държава във връзка с това му пребиваване:

а) по отношение на всички парични преводи от чужбина, предназначени за неговата издръжка, образование или обучение, и

б) в продължение най-много на три години по отношение на всички възнаграждения в размер до 7200 зап. гер. марки или тяхната еквивалентна стойност в българска валута за всяка отделна година, получавани за работа, която лицето извършва в другата договаряща се държава.

(3) Физическо лице, което пребивава в едната договаряща се държава само като получател на помощ, издръжка или стипендия на благотворителна, научна или педагогическа организация предимно за следване или научноизследователска работа и е или е било местно лице на другата договаряща се държава непосредствено преди пристигането си в първата държава, се освобождава от облагане в първата договаряща се държава за паричните преводи от чужбина, предназначени за неговата издръжка, следване или обучение.

Член 20

Други доходи

Доходи на местно лице на едната договаряща се държава, които не се третират в предходните членове, се облагат без оглед на техния произход само в тази държава.

Член 21

Имущество

(1) Недвижимо имущество по смисъла на чл. 6, което принадлежи на местно лице на едната договаряща се държава и се намира в другата договаряща се държава, може да се облага с данък в другата държава.

(2) Движимо имущество, числящо се към стопанския актив на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща се държава има в другата договаряща се държава, или което принадлежи на определена база, с каквато разполага местно лице на едната договаряща се държава за упражняване на свободна професия в другата договаряща се държава, може да се облага в другата държава.

(3) Морски кораби, речни кораби и самолети, използувани в международния транспорт, както и движимо имущество, което служи за експлоатацията на тези кораби или самолети, се облагат само в договарящата се държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.

(4) Дялове от капитала на юридическо лице, местно лице на едната договаряща се държава, могат да се облагат с данък в тази държава.

(5) Всяко друго имущество на местно лице на едната договаряща се държава се облага само в тази държава.

Член 22

Освобождаване от двойно данъчно облагане

(1) За местно лице на Федерална република Германия данъкът се определя по следния начин:

а) доколкото не се прилага буква "б", от основата за изчисляване на данъка на Федерална република Германия се изключват доходите от Народна република България, както и намиращите се в Народна република България имущества, които съгласно тази спогодба могат да бъдат облагани в Народна република България. Федерална република Германия обаче ще вземе предвид така изключените доходи и имущества при определяне на данъчната ставка.

За разпределени печалби горепосочените разпоредби се прилагат само тогава, когато разпределените печалби се плащат на юридическо лице, местно лице на Федерална република Германия, от юридическо лице, местно лице на Народна република България, в което юридическото лице на Федерална република Германия участвува най-малко с 10 на сто.

За целите на данъчното облагане на имущество от основата за изчисление на данъка на Федерална република Германия също се изключват участия, чиито разпределени печалби, в случай че се изплащат такива, следва да бъдат изключени от основата за изчисление на данъка съгласно предходното изречение;

б) от събирания данък върху дохода и данък върху корпорациите на Федерална република Германия върху долупосочените доходи от Народна република България при съблюдаване разпоредбите на данъчното право на Федерална република Германия относно прихващането на чуждестранни данъци се прихваща данъкът на Народна република България, който съгласно данъчното право на Народна република България и в съответствие с тази спогодба е платен за:

аа) разпределени печалби, които не спадат към буква "а";

бб) възнаграждения, за които се прилага чл. 11;

вв) печалби от продажба на дялове по смисъла на чл. 12, ал. 4;

гг) възнаграждения, за които се прилага чл. 15;

дд) доходи, за които се прилага чл. 16;

в) разпоредбите на буква "а" не се прилагат за печалби на място на стопанска дейност за движимо и недвижимо имущество, числящо се към стопанския актив на място на стопанска дейност, и за печалби от продажбата на такова имущество освен ако местното лице на Федерална република Германия докаже, че доходите на мястото на стопанска дейност или на юридическо лице произхождат изключително или почти изключително от производство или продажба на стоки, от технически консултации или технически услуги, от банкови или застрахователни операции в Народна република България.

В този случай данъкът на Народна република България, който се събира съгласно данъчното право на Народна република България и в съответствие с тази спогодба върху горепосочените доходи и имущества, се прихваща съгласно разпоредбите на данъчното право на Федерална република Германия относно прихващането на чуждестранни данъци от данъка върху дохода и данъка върху корпорациите на Федерална република Германия, който се събира върху тези доходи, или от данъка върху имуществото на Федерална република Германия, събиран върху същите имущества.

(2) За местно лице на Народна република България данъкът се определя по следния начин:

а) когато местно лице на Народна република България получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба се облагат във Федерална република Германия, тези доходи и имущества се изключват от облагане в Народна република България, като се спазват и разпоредбите на букви "б" и "в";

б) когато местно лице на Народна република България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на чл. 9 и 11 на тази спогодба са обложени във Федерална република Германия, Народна република България прихваща от данъка, който събира върху доходите на това местно лице, сума, равна на данъка, платен във Федерална република Германия. Това прихващане обаче не може да надвишава частта от данъка, изчислен преди прихващането и съответствуващ на дохода, получен от Федерална република Германия;

в) когато в съответствие с която и да е разпоредба на тази спогодба доходи, които местно лице на Народна република България получава, или имущество, което притежава, са изключени от облагане в Народна република България, Народна република България може въпреки това при определяне размера на данъка върху останалите доходи и имущество на това местно лице да вземе предвид изключените доходи и имущество.

Член 23

Равенство в третирането

(1) Едната договаряща се държава не бива да подлага на данъчното облагане лица, които са местни лица на другата договаряща се държава, на каквото не би подложила лица, които са местни лица на трета държава, с която няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

(2) Този член важи независимо от чл. 2 за данъци от всякакъв вид и наименование.

Член 24

Уреждане на спорни въпроси

(1) Ако едно лице е на мнение, че мерките на едната договаряща се държава или на двете договарящи се държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, което не съответствува на тази спогодба, то може независимо от правните средства, предвидени от вътрешното законодателство на тези държави, да отнесе своя случай пред компетентните органи на договарящата се държава, на която то е местно лице. Случаят трябва да бъде представен в срок от три години след първото уведомяване за мярка, която води до данъчно облагане, несъответствуващо на тази спогодба.

(2) Ако компетентният орган счита възражението за основателно и самият той не е в състояние да намери задоволително решение, той ще положи усилия да уреди случая чрез договаряне с компетентния орган на другата договаряща се държава с цел да се избегне данъчно облагане, несъответствуващо на спогодбата. Постигнатото споразумение се прилага независимо от сроковете, предвидени от вътрешното законодателство на договарящите се държави.

(3) Компетентните органи на договарящите се държави полагат усилия за отстраняване по взаимно съгласие на трудностите и съмненията, които възникват при тълкуването или прилагането на спогодбата. Те могат също така съвместно да обсъждат как да се избягва двойното данъчно облагане в случаите, които не се разглеждат в спогодбата.

(4) Компетентните органи на договарящите се държави могат да се свързват пряко за постигане на споразумение по смисъла на горните алинеи.

Член 25

Размяна на информация

(1) Компетентните органи на договарящите се държави разменят информация, която е необходима за изпълнението на тази спогодба. Всяка информация, получена от едната договаряща се държава, се счита за секретна както получаваната информация въз основа на вътрешното законодателство на тази държава и до нея могат да имат достъп само лица, особени юрисдикции или органи (включително съдилища или административни органи), които са натоварени с установяването или събирането, с изпълнението или съдебното дирене или с вземане на решения по жалби във връзка с данъците, посочени в тази спогодба. Тези лица или органи могат да използуват информацията само за тези цели.

(2) Алинея 1 не трябва да се тълкува така, като че ли задължава едната договаряща се държава:

а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или другата договаряща се държава;

б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по реда на обичайната административна практика на тази или другата договаряща се държава;

в) да предоставя информация, която би разкрила търговска, промишлена, занаятчийска или професионална тайна или търговска процедура или чието предоставяне противоречи на обществения ред.

Член 26

Дипломатически и консулски привилегии

Тази спогодба не засяга данъчните привилегии, ползувани от членовете на дипломатически мисии и консулски представителства, както и от служители на международни организации съгласно общите норми на международното право или въз основа на специални споразумения.

Член 27

Клауза за Западен Берлин

Съгласно Четиристранното споразумение от 3 септември 1971 г. тази спогодба се разпростира и върху Берлин (Западен) в съответствие с установените процедури.

Член 28

Влизане в сила

(1) Тази спогодба подлежи на ратифициране; ратификационните документи ще бъдат разменени колкото е възможно по-скоро в София.

(2) Тази спогодба влиза в сила един месец след размяната на ратификационните документи и се прилага в двете договарящи се държави:

а) за данъците, които се събират за данъчния период, следващ годината, в която спогодбата е влязла в сила, и за последващи данъчни периоди;

б) за данъците, събирани при източника върху доходи, плащани след 31 декември на годината, в която спогодбата е влязла в сила.

Член 29

Денонсиране

Тази спогодба остава в сила за неопределено време, но всяка от договарящите се държави до края на всяка календарна година след изтичането на пет години от края на календарната година, през която спогодбата е влязла в сила, може писмено по дипломатически път да уведоми другата договаряща се държава за денонсирането й. В този случай спогодбата престава да се прилага в двете договарящи се държави:

а) за данъците, които се събират за данъчната година, следваща данъчната година, в която е обявено денонсирането, и за последващи данъчни години;

б) за данъците, събирани при източника върху доходи, изплащани след 31 декември на годината на денонсирането.

Изготвена в Бон на 2 юни 1987 г. в два оригинала, всеки на български и немски език, като двата текста имат еднаква сила.

ПРОТОКОЛ

Народна република България и Федерална република Германия при подписването на 2 юни 1987 г. в Бон на Спогодбата между двете държави за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото се договориха за следните разпоредби, които са неразделна част от спогодбата:

1. Към член 7

а) към изпълнението на строителни или монтажни дейности в договарящата се държава, в която се намира мястото на стопанска дейност, могат да се причисляват само такива доходи, които са резултат от самите тези дейности. Ако във връзка с тези дейности или независимо от тях от главното място на стопанска дейност или от друго място на стопанска дейност или от трето лице се доставят машини или съоръжения, стойността на тези доставки не се причислява към изпълнението на строителните или монтажните дейности;

б) доходи, произхождащи от планови, проектантски, конструкторски или проучвателни работи, както и от технически услуги, извършвани от местно лице на едната договаряща се държава в тази договаряща се държава и които са във връзка с място на стопанска дейност в другата договаряща се държава, не се причисляват към това място на стопанска дейност.

2. Към членове 9 и 10

Независимо от разпоредбите на тези членове дивиденти и лихви могат да бъдат облагани в договарящата се държава, от която произхождат, съгласно законите на тази държава, ако:

а) се основават на права и вземания, свързани с участие в печалби (включително доходи на анонимен акционер от неговото участие или от заем, за предоставянето на който кредиторът получава лихви в зависимост от печалбата или облигации от печалби по смисъла на данъчното право на Федерална република Германия), и

б) дивидентите или лихвите подлежат на прихващане при определянето на печалбата на длъжника.

3. Към членове 9 и 11

Компетентните органи на договарящите се държави по взаимно споразумение уреждат начина на прилагане на разпоредбите относно намаляването на данъка и освобождаването от данък.

4. Към член 22

Ако юридическо лице, местно лице на Федерална република Германия, използува доходи от източници в Народна република България, за разпределяне на печалби алинея 1 не изключва тежестите от разпределението съгласно разпоредбите на данъчното право на Федерална република Германия.

5. Към член 26

Независимо от разпоредбите на чл. 4 физическо лице, което е член на дипломатическа мисия или на консулско представителство, каквото едната договаряща се държава има в другата договаряща се държава или в трета държава, се счита за целите на спогодбата за местно лице на изпращащата държава, ако:

а) съгласно международното право не се облага в приемащата държава за доходи от източници извън тази държава и

б) подлежи в изпращащата държава на същите данъчни задължения за неговия световен доход като местно лице на изпращащата държава.

Изготвен в Бон на 2 юни 1987 г. в два оригинала, всеки на български и немски език, като двата текста имат еднаква сила.