Държавен вестник, брой 46 от 8.VI

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Настоящата методика е разработена и приета от Централната избирателна комисия в съответствие с чл. 77 от Закона за избиране на Велико народно събрание.

2. Методиката регламентира изчислителните дейности, по които се разпределят 200 мандата във Великото народно събрание съобразно гласуването по пропорционалния принцип.

3. Изчислителните дейности по разпределянето на мандатите се извършват в Централната избирателна комисия.

II. РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА МАНДАТИТЕ ВЪВ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ

4. Изчисленията се извършват въз основа на резултатите от гласуването в 28-те многомандатни избирателни района, определени от указа на председателя (президента) на републиката, издаден въз основа на чл. 18 от Закона за избиране на Велико народно събрание.

5. Данните се вземат от протоколите на секционните избирателни комисии, които районните избирателни комисии изпращат в Централната избирателна комисия.

6. Разпределянето на мандатите се извършва въз основа на действителните гласове, подадени за партиите и изборните коалиции.

Забележка. По-нататък, когато се говори за гласове или за райони, се разбират именно действителните гласове и многомандатните избирателни райони.

7. За всяка партия и коалиция се сумират гласовете, подадени за нея във всичките 28 района.

Забележка. По този начин за всяка партия и коалиция се формира така наречена "обща партийна сума" за страната като цяло.

8. Събират се всички действителни гласове, подадени в цялата страна за всички партии и коалиции.

Забележка. По този начин се формира така наречена "обща изборна сума". Това е сумата от гласовете, подадени за всички листи в 28-те района. "Общата изборна сума" е равна и на сумата от всичките "общи партийни суми" за участвуващите в изборите партии и коалиции.

9. Изчислява се колко гласа са 4% от "общата изборна сума", т. е. от всички действителни гласове, подадени в цялата страна.

10. Въз основа на чл. 76 от Закона за избиране на Велико народно събрание партиите и коалициите, получили по-малко от 4% от общия брой действителни гласове, се изключват от участие при разпределянето на мандати по пропорционалната избирателна система. Подадените за тях гласове отпадат от по-нататъшните изчисления.

11. 200-те мандата се разпределят между партиите и коалициите, които са достигнали или надхвърлили 4-процентовата бариера в смисъла на точки 9 и 10.

12. Върху "общите партийни суми", т. е. спрямо действителните гласове, подадени за всяка партия и коалиция в цялата страна, се прилага изчислителната процедура, известна в правото и в математиката като метод на Д'Ондт.

Пресмятанията се изразяват в следното: "общите партийни суми" се нареждат една до друга и се делят последователно на целите числа 1, 2, 3, . . и т. н. След това мандатите се разпределят строго по реда на намаляване на получените от деленето частни.

III. РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА МАНДАТИТЕ ПО ИЗБИРАТЕЛНИ РАЙОНИ

13. Получените по метода на Д'Ондт общо за страната мандати се разпределят в 28-те района по листите на партиите и коалициите. Това се извършва, като отново се прилага методът на Д'Ондт и задължително се спазват следните изисквания:

(1) Партиите и коалициите получават персонализирани мандати само в районите, където са регистрирали избирателни листи.

(2) Общият брой на персонализираните за всяка партия или коалиция мандати е равен на броя мандати, които партията (коалицията) е получила при първото разпределяне по метода на Д'Ондт общо за цялата страна съгласно точка 12.

(3) Във всеки район се разпределят толкова мандата, колкото са определени за него с указа на председателя (президента) на републиката.

Забележка. Ако броят на персонализираните мандати, разпределени в даден район, се окаже по-голям от предвидения в указа, то излишните в този район мандати се разпределят в районите, където не са попълнени всички полагащи се по указа мандати: В районите с незаети мандати се намира най-голямото частно от деленето при повторното прилагане на метода на Д'Ондт, на което не е присъден мандат. За партията (коалицията), на която принадлежи това частно, се извършва прехвърляне на един или повече от мандатите, които тя има в района с "излишни" мандати, към района, където не са заети всички мандати.

IV. ПРИМЕР ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИКАТА

В следните таблици числово е илюстриран пример за разпределяне на 25 мандата между 5 партии A, B, C, D и E. Разпределянето се извършва, като страната е разпределена на 6 многомандатни избирателни района Р1, Р2, Р3, Р4, Р5 и Р6. Броят на мандатите, които подлежат на разпределяне в районите, и броят на действителните гласове, които са подадени по райони, по партии (коалиции) и за страната като цяло, е, както следва:

Първото прилагане на метода на Д'Ондт за разпределянето на мандатите в национален мащаб (съгласно точка 12) дава следните резултати:

Първият мандат (1) се присъжда според най-голямото частно, в случая 2400000, намиращо се в колоната на партия А. Вторият мандат (2) се присъжда според второто по големина частно, в случая 2100000, намиращо се в колоната на партия В. Присъждането продължава до разпределянето и на последния, в случая 25-ти мандат.

Ако при деленето се получават равни частни, мандатите се присъждат според частните, които се намират в по-горен ред. В случая това е показано чрез частните 300000 и мандатите (17), (18) и (19), както и чрез частните 240000 и мандатите (22) и (23).

Крайният резултат от разпределянето на тези 25 мандата на национално ниво (за 5-те партии общо за 6-те района) е следният: партия А получава 10 мандата, партия В - 9 мандата, партия С - 4 мандата, партии D и Е по 1 мандат.

Разпределянето на получените от партиите и коалициите мандати в национален мащаб продължава с цел персонализирането на мандатите по партийни листи, но вече в самите избирателни райони. Повторно се прилага методът на Д'Ондт за всяка партия (коалиция) поотделно, като в първия ред се подреждат гласовете, които тя е получила в избирателните райони, и спрямо тях се прилага изчислителната процедура. За всяка партия разпределянето продължава до достигане на броя на мандатите, които тя е получила от първото прилагане на метода на Д'Ондт за страната като цяло.

Партия А получава по 3 мандата в първи и втори район, 2 мандата в трети район и по 1 мандат в четвърти и пети район.

Партия В получава по 3 мандата в първи и втори район, 2 мандата в трети район и 1 мандат в четвърти район.

Партия С получава 2 мандата в първи район и по 1 мандат в пети и шести избирателен район.

Партия D получава 1 мандат в шести район.

Партия Е получава 1 мандат в четвърти район.

Получава се следното разпределение за избирателните райони:

Получават се 2 "излишни" мандата: по 1 в райони Р1 И Р2, както и 2 незаети мандата: по 1 в райони Р4 и Р5.

Най-голямото частно, на което не е присъден мандат в район Р4, е 175000 за партия А, а в район Р5 то е 150000 за партия В.

Разпределянето продължава, като мандат (10) на партия А се прехвърля от район Р2 в район Р4, а мандат (8) за партия В се прехвърля от район Р1 в район Р5. В резултат се заемат всички мандати във всички избирателни райони. Партиите получават същия брой мандати, но крайното разпределение е следното:

Партия А получава 3 мандата в Р1, по 2 мандата в Р2, Р3 и Р4 и 1 мандат в Р5, т. е. общо 10 мандата. Партия В получава 3 мандата в Р2, по 2 мандата в Р1 и Р3 и по 1 мандат в Р4 и Р5, т. е. общо 9 мандата. Партия С получава 2 мандата в Р1 и по 1 мандат в Р5 и Р6, т. е. общо 4 мандата. Партия D получава 1 мандат в Р6. Партия Е получава 1 мандат в Р4.

В Р1 са усвоени точно 7 мандата, в Р2 - 5 мандата, в Р3 - 4 мандата, в Р4 - 4 мандата, в Р5 - 3 мандата и в Р6 - 2 мандата.

С това разпределянето на мандатите по партии (коалиции) и избирателни райони приключва.