Държавен вестник, брой 41 от 24.V

Преамбюл

Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали тази конвенция,

имайки предвид, че целта на Съвета на Европа е постигането на по-голямо единство между неговите членове, по-специално с оглед съхраняване и осъществяване на идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство;

вземайки под внимание Европейската културна конвенция, подписана в Париж на 19 декември 1954 г., по-специално чл. 5 от тази конвенция;

потвърждавайки, че археологическото наследство е от първостепенно значение за познаването на историята на цивилизациите;

признавайки, че докато нравствената отговорност за опазването на европейското археологическо наследство, най-ранния източник но европейската история, който сериозно е застрашен от унищожение, се поема преди всичко от непосредствено заинтересуваната държава, то също е и обща грижа на европейските държави;

имайки предвид, че първата мярка по опазване на това наследство трябва да бъде прилагането на неоспорими научни методи при археологическата научноизследователска работа или открития, за да се запази тяхната цялостна историческа значимост и стане невъзможна непоправимата загуба на научна информация, което може да стане при незаконни разкопки;

имайки предвид, че научната защита, гарантирана по този начин, на археологическите предмети:

а) ще бъде в интерес преди всичко на държавните колекции и

б) ще поощри така необходимата реформа на пазара на археологическите находки;

имайки предвид, че е необходимо да се забранят тайните разкопки и да се установи научен контрол на археологическите предмети, а също така чрез образованието да се разкрива цялостната научна значимост на археологическите разкопки;

се споразумяха за следното:

Член 1

За целите на тази конвенция всички исторически останки и предмети или каквито и да било други следи от човешко съществуване, които свидетелстват за епохи и цивилизации, за които главен или един от главните източници на научна информация са разкопките или откритията, ще бъдат считани за археологически предмети.

Член 2

С цел да се осигури опазването на обекти и места, където лежат неразкрити археологически предмети, всяка договаряща страна се задължава по възможност да предприеме мерки, за да:

а) определи границите и опази местата и районите от археологически интерес;

б) създаде зони - резервати за съхранение на материални доказателства, които ще бъдат изкопани от следващи поколения археолози.

Член 3

За да отдаде цялостна научна значимост на археологическите разкопки на местата, районите и зоните, определени в съответствие с чл. 2 на тази конвенция, всяка договаряща страна се задължава, доколкото е възможно:

а) да забрани и ограничи незаконните разкопки;

б) да предприеме необходимите мерки за извършване на разкопките въз основа на специално разрешение и само от квалифицирани лица;

с) да осигури контрол и съхранение на получените резултати.

Член 4

1. Всяка договаряща страна се задължава за целите на изучаването и разпространението на информацията за археологическите находки да предприеме всички практически мерки, необходими за осигуряване на най-бързо и пълно разпространение на информацията в научни публикации, посветени на археологически разкопки и открития.

2. Освен това всяка договаряща страна трябва да обсъди начини и средства за:

а) въвеждане на национален опис на притежаваните от държавата, а където е възможно - и на частно притежаваните археологически предмети;

б) изготвяне на научен каталог на притежаваните от държавата, а където е възможно - и на частно притежаваните археологически предмети.

Член 5

С оглед на научните, културните и образователните цели на тази конвенция всяка договаряща страна се задължава:

а) да улеснява движението на археологически предмети за научни, културни и образователни цели;

б) да поощрява обмена на информация относно:

(i) археологически предмети;

(ii) разрешени и незаконни разкопки между научни институти, музеи и компетентни национални служби;

с) да прави всичко възможно, за да информира компетентните власти в държавите на произход, договарящи страни по тази конвенция, за всяко предложение за предмети, за които се подозира, че произхождат от незаконни разкопки или незаконно от официални разкопки, заедно с необходимите подробности за това;

д) да се стреми чрез образователни средства да създава и развива обществено съзнание за стойността на археологическите находки за опазване на историята на цивилизацията, както и срещу заплахата за това наследство от неконтролирани разкопки.

Член 6

1. Всяка договаряща страна се задължава да оказва съдействие по най-подходящ начин, така, че да обезпечи международното движение на археологическите предмети по никакъв начин да не пречи на защитата на културния и научен интерес, придаван на такива предмети.

2. Всяка договаряща страна се задължава:

а) по отношение на музеи или други подобни институции, чиято политика за придобиване е под контрол на държавата, да предприеме необходимите мерки, за да се избегне придобиването от тях на археологически предмети, за които по определени начини се подозира, че произхождат от незаконни разкопки или са незаконно предоставени от официални разкопки;

б) по отношение на музеи или други подобни институции, разположени на територията на договаряща страна, но чиято политика на придобиване не подлежи на контрол от страна на държавата:

(i) да им предаде текста на тази конвенция;

(ii) да положи всички усилия за получаване на подкрепа от страна на посочените музеи и институции за спазване на изложените в предходната точка принципи;

с) да ограничи, доколкото е възможно, посредством образование, информация, бдителност и сътрудничество движението на археологически предмети, за които по определени причини се подозира, че са получени от незаконни разкопки или незаконно от официални разкопки.

Член 7

За да се осигури прилагането на принципа за сътрудничество в опазването на археологическото наследство, който е в основата на тази конвенция, всяка договаряща страна се задължава в рамките на поетите с тази конвенция задължения да разглежда всякакви въпроси, свързани с идентифициране или установяване на автентичност, повдигнати от всяка друга договаряща страна, и активно да сътрудничи в рамките, допустими от нейното законодателство.

Член 8

Предвижданите от тази конвенция мерки не могат да ограничат законната търговия или право на собственост на археологически предмети, нито да нарушат действуващите правни норми за трансфер на такива предмети.

Член 9

Всяка договаряща страна своевременно уведомява Генералния секретар на Съвета на Европа за мерките, които би могла да предприеме с оглед прилагане разпоредбите на тази конвенция.

Член 10

1. Тази конвенция е открита за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране или приемане. Ратификационните документи и документите за приемане се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Тази конвенция влиза в сила 3 месеца от датата на депозиране на третия ратификационен документ или документ за приемане.

3. По отношение на подписала държава, която ратифицира или приеме конвенцията впоследствие, тя влиза в сила 3 месеца от датата на депозиране на нейния ратификационен документ или документ за приемане.

Член 11

1. След влизането в сила на тази конвенция:

а) всяка държава - нечленка на Съвета на Европа, която е договаряща страна по Европейската културна конвенция, подписана в Париж на 19 декември 1954 г., може да се присъедини към тази конвенция;

б) Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани всяка друга държава нечленка да се присъедини към конвенцията.

2. Присъединяването се извършва чрез депозиране при Генералния секретар на Съвета на Европа на документ за присъединяване и то влиза в сила 3 месеца от датата на депозирането.

Член 12

1. Всяка подписваща държава при подписването или при депозирането на своя ратификационен документ или документ за приемане или всяка присъединяваща се държава може да определи територията или териториите, върху които тази конвенция ще бъде прилагана.

2. Всяка подписала държава при депозирането на своя ратификационен документ или документ за приемане или на по-късна дата или всяка присъединяваща се държава при депозирането на своя документ за присъединяване или на по-късна дата може чрез декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа да разшири приложението на тази конвенция върху друга територия или територии, определени в тази декларация, и за чиито международни отношения тя е отговорна или от името на които е упълномощена да действа.

3. Всяка декларация, направена в изпълнение на предходната точка, може да бъде оттеглена по отношение на всяка територия, посочена в такава декларация, в съответствие с процедурата, установена в чл. 13 на тази конвенция.

Член 13

1. Тази конвенция остава в сила за неопределен срок.

2. Всяка договаряща страна може, доколкото е заинтересувана, да денонсира тази конвенция с нотификация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа.

3. Денонсирането влиза в сила 6 месеца от датата на получаване на нотификацията от Генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 14

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, и всяка държава, която се е присъединила към тази конвенция, за:

а) всяко подписване;

б) депозирането на всеки ратификационен документ, документ за приемане или присъединяване;

с) всяка дата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с чл. 10;

д) всяка декларация, получена в изпълнение разпоредбите на точки 2 и 3 на чл. 12;

е) всяка нотификация, получена в изпълнение разпоредбите на чл. 13, и датата, на която денонсирането влиза в сила.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Съставена в Лондон на 6 май 1969 г. на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа предава заверено копие от нея на всяка подписала или присъединила се държава.