ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ОБМЕН НА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИ
ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ОБМЕН НА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИ
Обн. ДВ. бр.43 от 31 Май 1991г.
Преамбюл
Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали тази конвенция,
считайки, че целта на Съвета на Европа е постигането на по-голямо единство между членовете му;
убедени, че създаването на международна система за взаимопомощ, за да се улесни задачата на съдебните власти по получаването на информация по чуждо право, ще допринесе за постигането на тази цел,
се споразумяха за следното:
Член 1
Сфера на действие на конвенцията
1. Договарящите страни се задължават в съответствие с разпоредбите на тази конвенция да се снабдяват с информация по тяхното право и съдопроизводство в гражданската и търговската област, както и по тяхната съдебна организация.
2. Две или повече договарящи страни обаче могат да решат да разширят помежду си сферата на действие на тази конвенция в области, посочени в предходната алинея. Текстът на такива споразумения се предава на Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 2
Национални органи за взаимодействие
1. За да се изпълняват разпоредбите на тази конвенция, всяка от договарящите страни създава или определя самостоятелен орган (наричан по-нататък "приемателна агенция"):
а) за приемане заявките за информация от друга от договарящите страни, отнасящи се до чл. 1, ал. 1;
б) за предприемане на действия по тези заявки в съответствие с чл. 6.
Приемателната агенция може да бъде отдел в министерството или друг държавен орган.
2. Всяка от договарящите страни може да създаде или определи един или повече органи (наричани по-нататък "предавателна агенция") за получаване на заявките за информация от своите съдебни власти и за предаването им по-нататък на чуждите компетентни приемателни агенции. Приемателната агенция може да изпълнява ролята и на предавателна агенция.
3. Всяка договаряща страна съобщава на Генералния секретар на Съвета на Европа името и адреса на своята приемателна агенция и където е необходимо - на своята предавателна агенция или агенции.
Член 3
Органи, оторизирани да правят заявки за информация
1. Заявка за информация може да изхожда само от оторизиран съдебен орган, дори и ако не е била съставена от самия орган. Заявката може да бъде направена само където е било започнато съдопроизводство.
2. Всяка от договарящите страни, която не е създала или определила предавателна агенция, може да посочи чрез декларация, отправена до Генералния секретар на Съвета на Европа, кои от своите органи ще оторизира като съдебен орган по смисъла на предходната алинея.
3. Две или повече договарящи страни могат да решат да разширят помежду си тази конвенция за заявки от лица, които не са съдебни органи. Текстът на такива споразумения се съобщава на Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 4
Съдържание на заявката за информация
1. Заявката за информация се определя от съдебния орган, от който тя произлиза, както и от естеството на делото. Тя определя колкото е възможно по-точно въпросите, по които се желае правна информация от запитваната държава, а ако в запитваната държава съществува повече от една правна система - и правната система, по която се иска информация.
2. Заявката определя също фактите, необходими както за нейното правилно разбиране, така и за формулирането на точен и прецизен отговор. Където е необходимо, могат да се приложат копия от документи за изясняване обсега на заявката.
3. Заявката може да съдържа въпроси, различни от онези, определени в чл. 1, ал. 1, които се отнасят до принципните въпроси, съдържащи се в заявката.
4. Там, където заявката не е съставена от съдебен орган, необходимо е да бъде придружена от решението на този орган, който я оторизира.
Член 5
Предаване на заявка за информация
Заявка за информация се предава направо на приемателната агенция на запитваната държава от предавателна агенция или при липса на такава - от съдебния орган, от който тя произлиза.
Член 6
Органи, оторизирани да отговарят
1. Приемателната агенция, която получава заявката за информация, или сама съставя отговора, или изпраща заявката до друга държава или официален орган за отговор.
2. Приемателната агенция в определени случаи или поради административна организация може да изпрати заявката до частен орган или до квалифициран адвокат за подготвяне на отговора.
3. Където приложението на предходната алинея може да бъде свързано с разходи, приемателната агенция, преди да извърши препращането, посочено в ал. 2, съобщава на органа, от който произхожда заявката, на частния орган или на адвоката, на които се изпраща заявка, колкото е възможно по-точно размера на евентуалните разходи и изисква тяхното съгласие.
Член 7
Съдържание на отговора
Предмет на отговора е да даде информация по един обективен и безпристрастен начин за съдопроизводството на запитваната страна на съдебния орган, от когото произтича заявката. Отговорът съдържа подходящи за случая релевантни законови текстове и релевантни съдебни решения. Той се придружава в размер, считан за необходим за точното информиране на запитващия орган, от допълнителни документи като извлечения от теоретични трудове и "trаvеаих рrераrаtivеs"*. Може да се придружава и от обяснителни коментари.
Член 8
Последствия от отговора
Дадената в отговора информация няма задължителен характер за съдебния орган, от когото произтича запитването.
Член 9
Адресиране на отговора
Отговорът се адресира от приемателната агенция до предавателната агенция, ако запитването е било изпратено от тази агенция, или до съдебния орган, ако запитването е било изпратено директно от него.
Член 10
Задължение за отговор
1. Приемателната агенция, до която е било изпратено искането за информация, подчинявайки се на условията на чл. 11, предприема действия по заявката в съответствие с чл. 6.
2. Когато отговорът не е съставен от приемателната агенция, тя е задължена да осигури отговорът да бъде изпратен в съответствие с изискванията, посочени в чл. 12.
Член 11
Изключения към задължението за отговор
Запитаната държава може да откаже да предприеме действия по искането на информация, ако нейните интереси се засягат от случая, посочен в заявката, или ако тя счете, че отговорът може да навреди на суверенитета или на сигурността й.
Член 12
Ограничение на времето за отговор
Отговорът на една заявка за информация се дава колкото е възможно по-бързо. Ако обаче подготовката на отговора изисква по-дълго време, приемателната агенция информира за това запитващия чуждестранен орган и в същото време определя, ако е възможно, вероятната дата, на която ще бъде изпратен отговорът.
Член 13
Допълнителна информация
1. Приемателната агенция, а така също органът или лицето, на което тя е наредила изготвянето на отговора в съответствие с чл. 6, може да изисква от органите, които са направили заявката, да дадат допълнителна информация, която се смята за необходима за съставянето на отговора.
2. Искането за допълнителна информация се изпраща от приемателната агенция по същия начин, предвиден от чл. 9 за предаване на отговора.
Член 14
Езици
1. Заявката за информация и приложенията се изготвят на езика на запитваната държава или на един от официалните й езици или се придружават от превод на този език. Отговорът се изготвя на езика на запитваната държава.
2. Обаче две или повече от договарящите страни може да се споразумеят помежду си да не съобразяват с изискванията на предходната алинея.
Член 15
Разходи
1. Отговорът не трябва да изисква парично заплащане или разходи освен онези, определени в чл. 6, ал. 3, които се поемат от държавата, отправила запитването.
2. Обаче две или повече от договарящите страни може да се споразумеят помежду си да не се съобразяват с изискванията на предходната алинея.
Член 16
Федерални държави
Във федерални държави функциите на приемателната агенция, различни от онези, посочени в чл. 2, ал. 1, буква "а", може по конституционни причини да бъдат делегирани на други държавни органи.
Член 17
Влизане на конвенцията в сила
1. Тази конвенция е открита за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа. Тя е обект на ратифициране или приемане. Документите за ратификация или приемане се депозират чрез Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Конвенцията влиза в сила 3 месеца след датата на депозиране на третия ратификационен или приемателен документ.
3. Що се касае до подписваща държава, която ратифицира или приема допълнително конвенцията, тя влиза в сила 3 месеца след датата на депозиране на нейните документи за ратификация или приемане.
Член 18
Присъединяване на държава - нечленка на Съвета на Европа
1. След влизане в сила на конвенцията Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани всяка държава нечленка да се присъедини към нея.
2. Такова присъединяване може да се извърши след депозиране чрез Генералния секретар на Съвета на Европа на документ за присъединяване, което ще влезе в сила 3 месеца след датата на неговото депозиране.
Член 19
Териториален обхват на конвенцията
1. Всяка от договарящите страни по време на подписването или депозирането на своите документи за ратификация, приемане или присъединяване определя територията или териториите, върху които ще се прилага тази конвенция.
2. Всяка от договарящите страни при депозиране на своите документи за ратификация, приемане или присъединяване или малко по-късно може чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири тази конвенция върху всяка друга територия, посочена в декларацията, и за чиито международни отношения е отговорна или от името на които е упълномощена да окаже подкрепа.
3. Всяка декларация, направена в изпълнение на предходната алинея, по отношение на територията, посочена в тази декларация, може да бъде оттеглена според процедурата, посочена в чл. 20 на тази конвенция.
Член 20
Времетраене и денонсиране на конвенцията
1. Конвенцията остава в сила за неопределено време.
2. Всяка от договарящите страни може, доколкото това я засяга, да денонсира тази конвенция посредством нотификация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Денонсирането влиза в сила 6 месеца след датата на получаване на нотификацията от Генералния секретар.
Член 21
Функции на Генералния секретар на Съвета на Европа
Генералният секретар на Съвета на Европа осведомява страните - членки на Съвета на Европа, и всяка държава, която се е присъединила към тази конвенция, за:
а) всяко подписване;
б) всяко депозиране на документи за ратификация, приемане или присъединяване;
в) всяка дата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с чл. 17;
г) всяка декларация, получена в изпълнение на условията на ал. 2 от чл. 1, ал. 3 от чл. 2, ал. 2 от чл. 3 и ал. 2 и 3 от чл. 19;
д) всяка нотификация, получена в изпълнение на условията на чл. 20, и датата, от която денонсирането влиза в сила.
В уверение на което долуподписаните, бидейки надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.
Съставена в Лондон на 7 юни 1968 г. на френски и английски език, като двата текста са еднакво валидни, в по един екземпляр, който остава депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа предава заверено копие на всяка от подписалите или присъединилите се държави.
За правителството на Република Австрия: В. Гредлер, Страсбург, 6 септември 1968 г.;
За правителството на Кралство Белгия: Й. Й. Лодевик, Страсбург, 31 януари 1972 г.;
За правителството на Република Кипър: С. Н. Пилаваки, Страсбург, 29 октомври 1968 г.;
За правителството на Кралство Дания: Нийлс Мадсен;
За правителството на Френската република: Анри Блин;
За правителството на ФРГ: Густаф Хайнеман;
За правителството на Кралство Гърция: К. Калабокиас;
За правителството на Исландската република: Хенрик Св. Бьорнсън, Париж, 27 февруари 1969 г.;
За правителството на Италианската република: А. Асетати, Страсбург, 6 ноември 1968 г.;
За правителството на Великия дук на Люксембург: Ж. Дюпон;
За правителството на Малта: Томазо Каруана Демайо;
За правителството на Кралство Холандия: Й. Х. Ройен;
За правителството на Кралство Норвегия: Елизабет Швайгард Зелмер;
За правителството на Португалската република: Жозе Медейрос Ферейра, Страсбург, 27 април 1977 г.;
За правителството на Кралство Швеция: Херман Клинг;
За правителството на Швейцарската конфедерация: Д. Ганебен, Страсбург, 23 юни 1969 г.;
За правителството на Турската република: Хасан Динсър;
За правителството на Великобритания и Северна Ирландия: Гардинър С.
Присъединения съгласно чл. 18:
Коста Рика 15 март 1976 Коста Рика
Лихтенщайн 6 ноември 1972 Лихтенщайн
Испания 19 ноември 1973 Испания
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Е Н П Р О Т О К О Л
към Европейската конвенция за обмен на
правна информация между държавите
(Ратифициран с Решение на Великото народно събрание от 25 януари 1991 г.,
Указ № 41 от 1991 г., ДВ, бр. 13 от 1991 г.
Ратификационните документи са депозирани на Генералния секретар на
Съвета на Европа на 31 януари 1991 г.
В сила от 1 май 1991 г.)
Държавите - членки на Съвета на Европа, подписващи се под този протокол, разглеждайки разпоредбите на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, открита за подписване в Лондон на 7 юни 1968 г. (наричана по-долу "конвенцията");
считайки, че е желателно да се разшири системата на международна взаимопомощ, създадена чрез тази конвенция, в областта на наказателното право и процес в многостранни рамки, открити за всички договарящи се страни от конвенцията;
считайки, че с оглед на отстраняването на икономически пречки при съдебни дела и даването на възможност на лица в икономически слаба позиция по-лесно да упражняват своите права в страните членки е желателно също така да се разшири системата, установена с конвенцията, и в областта на правната помощ и съвети по граждански и търговски дела;
отбелязвайки, че чл. 1, ал. 2 от конвенцията предвижда, че две или повече договарящи се страни може да решат да разширят помежду си сферата на обхват на конвенцията за области, различни от посочените в конвенцията;
отбелязвайки, че чл. 3, ал. 3 от конвенцията предвижда, че две или повече договарящи се страни може да решат да разширят действието на конвенцията за искания, които изхождат от други органи, различни от съдебните органи,
се съгласиха на следното:
Глава първа.
Член 1
Договарящите страни се задължават в съответствие с разпоредбите на конвенцията да си обменят информация по тяхното материално и процесуално право и съдебната организация в областта на наказателното право, включително органите на наказателното преследване, както и относно законодателството, отнасящо се до изпълнението на наложените наказателни мерки. Това задължение се отнася до всички процесуални действия във връзка с правонарушения, преследването на които по време на искането за информация попада под юрисдикцията на съдебните органи на запитващата страна.
Член 2
Искането за информация по въпроси от областите, посочени в чл. 1, може:
а) да изхожда не само от съд, но от всеки съдебен орган, имащ юрисдикция да възбуди наказателно преследване на правонарушения или да превежда в изпълнение произнесени присъди, влезли в сила и неподлежащи на обжалване;
б) да бъде извършено не само когато наказателното преследване е било възбудено, но също така и когато се предвижда възбуждането на такова производство.
Глава втора.
Член 3
В рамките на действията, посочени в чл. 1, ал. 1 на конвенцията, договарящите страни се съгласяват, че исканията за информация могат:
а) да изхождат не само от съдебни органи, но също и от орган или лице, работещо в официални системи за правна помощ или правен съвет, от името на лица в икономически слаби позиции;
б) да бъдат направени не само когато наказателното производство е започнало, но също така и когато се предвижда започването на такова производство.
Член 4
1. Всяка от договарящите страни, която не е създала или назначила един или повече органи, които да действат като предавателна агенция или агенции, както е предвидено в чл. 2, ал. 2 от конвенцията, ще трябва да създаде или назначи такава агенция или агенции с цел предаването на всяко искане за информация в съответствие с чл. 3 на този протокол на компетентната чуждестранна приемателна агенция.
2. Всяка от договарящите страни съобщава на Генералния секретар на Съвета на Европа името и адреса на предавателната агенция или агенции, създадени или назначени в съответствие с предходната алинея.
Глава трета.
Член 5
1. Всяка държава по време на подписването или депозирането на своите документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване може да декларира, че ще бъде обвързана само с едната от глави I и II на този протокол.
2. Всяка държава, направила такава декларация, може да декларира впоследствие чрез нотификация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, че ще бъде обвързана с разпоредбите и на двете глави I и II. Такава нотификация влиза в сила от датата на нейното получаване.
3. Всяка договаряща страна, която се е обвързала с разпоредбите и на двете глави I и II, може по всяко време да декларира чрез нотификация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, че иска да бъде обвързана само с едната от двете глави I и II. Такава нотификация влиза в сила 6 месеца след датата на получаването й.
4. Разпоредбите на глави I и II в зависимост от случая са приложими само между договарящи страни, които са обвързани със съответната глава.
Член 6
1. Този протокол е открит за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа, подписали конвенцията, които могат да станат страни по него чрез:
а) подписване без резерви по отношение на ратификацията, приемането или одобрението;
б) подписване с резерви по отношение на ратификацията, приемането или одобрението, последвани от ратификация, приемане или одобрение.
2. Документите за ратификация, приемане или одобрение се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Държава - членка на Съвета на Европа, не може да подпише този протокол без резерв относно ратификацията, приемането или одобрението, нито да го ратифицира, приеме или одобри, освен ако едновременно или предварително е ратифицирала или приела конвенцията.
Член 7
1. Този протокол влиза в сила 3 месеца след датата, на която три държави - членки на Съвета на Европа, са станали страни по този протокол в съответствие с разпоредбите на чл. 6.
2. В случаите, когато една държава членка подпише допълнително протокола без резерв по отношение на ратификация, приемане или одобрение или която го ратифицира, приеме или одобри, протоколът влиза в сила 3 месеца след датата на такова подписване или след датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или одобрение.
Член 8
1. След влизане в сила на този протокол всяка държава, която се е присъединила или е била поканена да се присъедини към конвенцията, може да бъде поканена от Съвета на министрите да се присъедини към този протокол.
2. Присъединяването може да се извърши с депозиране чрез Генералния секретар на Съвета на Европа на документ за присъединяване и то влиза в сила 3 месеца след датата на депозирането му.
Член 9
1. Всяка държава по време на подписването или депозирането на документа за ратификация, приемане или одобрение може да определи територията или териториите на приложение на този протокол.
2. Всяка държава при депозиране на своите документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване или след това може с декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разпростре действието на този протокол до всяка друга територия или територии, определени в декларацията и за чиито международни отношения тя е отговорна и от името на които е оторизирана да действува.
3. Всяка декларация, направена в съответствие с предходната алинея, по отношение на територия, посочена в тази декларация, може да бъде оттеглена посредством нотификация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа. Оттеглянето ще влезе в сила 6 месеца след датата на получаването на нотификацията от Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 10
1. Всяка договаряща страна в зависимост от нейната заинтересуваност може да денонсира този протокол посредством нотификация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Такова денонсиране влиза в сила 6 месеца след датата на получаване на нотификацията от Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Денонсирането на конвенцията денонсира автоматично и този протокол.
Член 11
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, и всяка държава, присъединила се към конвенцията, за:
а) всяко подписване без уговорка по отношение на ратифициране, приемане или одобрение;
б) всяко подписване с уговорка по отношение на ратифициране, приемане или одобрение;
в) всяко депозиране на документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;
г) всяка дата на влизане в сила на този протокол в съответствие с чл. 7;
д) всяка нотификация, получена в изпълнение на разпоредбите на чл. 4;
е) всяка декларация или нотификация, получена в съответствие с разпоредбите на чл. 9, и всяко оттегляне на такава декларация;
ж) всяка нотификация, получена в съответствие с разпоредбите на чл. 10, и датата, от която денонсирането влиза в сила.
Като доказателство за което долуподписаните, бидейки надлежно оправомощени за това, подписаха този протокол.
Съставен в Страсбург на 15 март 1978 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в по един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа предава заверени копия на всяка от подписалите и присъединилите се държави.
------------------------------ * (фр.) Подготвителни работи.
