Държавен вестник, брой 107 от 13.XII

Преамбюл

Договарящите страни,

признавайки, че дивата фауна и флора в техните многообразни и красиви форми са незаменима част от естествените системи на Земята, която следва да се запази за сегашните и бъдещите поколения, осъзнавайки нарастващата стойност на дивата фауна и флора от естетична, културна, рекреационна и икономическа гледна точка, признавайки, че народите и държавите са и следва да са най-добрите пазители на собствената си дива фауна и флора, признавайки в допълнение, че международното сътрудничество е съществено за опазването на определени видове дива фауна и флора от прекомерна експлоатация чрез международна търговия, убедени в необходимостта от спешни подходящи мерки в тази насока, се договориха за следното:

Дефиниции

Член I

За целите на тази конвенция, освен ако контекстът не изисква друго:

а) изразът "видове" означава всеки вид, подвид или географски обособени популации от същите;

б) изразът "екземпляр" означава:

I) всяко животно или растение, независимо дали е живо или мъртво;

II) ако се отнася за животно: за видовете, включени в Приложения I и II - всяка лесно разпознаваема част или производна от тях, а за видовете, включени в Приложение III - всяка лесно разпознаваема част или производна от тях, споменати по отношение на вида в Приложение III;

III) ако се отнася за растение: за видовете, включени в Приложение I - всяка лесно разпознаваема част или производна от тях, а за видовете, включени в Приложения II и III - всяка лесно разпознаваема част или производна от тях, споменати по отношение на вида в Приложения II и III;

в) изразът "търговия" означава износ, реекспорт, внос и въвеждане от море;

г) изразът "реекспорт" означава износ на всеки екземпляр, който преди това е бил внесен;

д) изразът "въвеждане от море" означава внасяне в държава на екземпляри от всякакви видове, уловени в морска среда, която не попада под юрисдикцията на нито една държава;

е) изразът "научно ведомство" означава национално научно ведомство, определено в съответствие с чл. IХ;

ж) изразът "ръководно ведомство" означава национално ръководно ведомство в съответствие с чл. IХ;

з) изразът "страна" означава държава, за която тази конвенция е влязла в сила.

Основни принципи

Член II

1. Приложение I включва всички застрашени от изчезване видове, които са или биха могли да станат обект на търговия. Търговията с екземпляри от тези видове трябва да бъде обект на особено строго регламентиране с цел да не се поставя в по-нататъшна опасност оцеляването им и трябва да бъде разрешавана само при изключителни обстоятелства.

2. Приложение II включва:

а) всички видове, които, макар в момента да не са непременно застрашени от изчезване, биха могли да станат такива, освен ако търговията с екземпляри от такива видове не е обект на строго регламентиране с цел да се избегне използване, което е несъвместимо с оцеляването им; и

б) някои видове, които трябва да станат обект на регламентиране, за да стане ефективен контролът върху търговията с екземпляри от видове, споменати в Приложение II в изпълнение на буква "а".

3. Приложение III включва всички видове, които дадена страна в рамките на своята юрисдикция е определила, че са обект на регламентиране, с цел да се предотврати или ограничи тяхното използване, както и че са нуждаещи се от сътрудничеството на други страни при контрола на търговията.

4. Страните не разрешават търговията с екземпляри от видовете, включени в Приложения I, II и III, освен в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

Регламентиране на търговията с екземпляри от видовете, включени в Приложение I

Член III

1. Цялата търговия с екземпляри от видовете, включени в Приложение I, ще се извършва в съответствие с разпоредбите на този член.

2. За износ на всякакви екземпляри от видовете, включени в Приложение I, се изисква предварителното издаване и представяне на разрешително за износ. Разрешително за износ се издава само когато са спазени следните условия:

а) научното ведомство на държавата износителка е преценило, че такъв износ няма да навреди на оцеляването на вида;

б) ръководното ведомство на държавата износителка се е убедило, че екземплярът не е добит в нарушение на законите на съответната държава, отнасящи се до опазването на фауната и флората;

в) ръководното ведомство на държавата износителка се е убедило, че всеки жив екземпляр ще бъде така подготвен и транспортиран, че да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето му или жестокост;

г) ръководното ведомство на държавата износителка се е убедило, че за екземплярите е издадено разрешително за внос.

3. За внос на всеки екземпляр от видовете, включени в Приложение I, се изисква предварителното издаване и представяне на разрешително за внос и разрешително за износ или сертификат за реекспорт. Разрешително за внос се издава само когато са спазени следните условия:

а) научното ведомство на държавата износителка е преценило, че вносът ще се извършва за цели, които няма да навредят на оцеляването на съответния вид;

б) научното ведомство на държавата износителка се е убедило, че предлаганият получател на жив екземпляр разполага с необходимото оборудване, за да го отглежда и да се грижи за него; и

в) ръководното ведомство на държавата износителка се е убедило, че екземплярът няма да се използва предимно за търговски цели.

4. За реекспорт на всеки екземпляр от видовете, включени в Приложение I, се изисква предварителното издаване и представяне на сертификат за реекспорт. Сертификат за реекспорт се издава само когато са спазени следните условия:

а) ръководното ведомство на държавата реекспортьорка се е убедило, че екземплярът е бил внесен в държавата в съответствие с разпоредбите на тази конвенция;

б) ръководното ведомство на държавата реекспортьорка се е убедило, че всеки жив екземпляр ще бъде така подготвен и транспортиран, че да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето му или жестокост;

в) ръководното ведомство на държавата реекспортьорка се е убедило, че за всеки жив екземпляр е издадено разрешително за внос.

5. За въвеждане от море на всеки екземпляр от видовете, включени в Приложение I, се изисква предварителното издаване на сертификат от ръководното ведомство на въвеждащата държава. Сертификат ще се издава само когато са спазени следните условия:

а) научното ведомство на въвеждащата държава е преценило, че въвеждането няма да навреди на оцеляването на съответния вид;

б) ръководното ведомство на въвеждащата държава се е убедило, че предлаганият получател на жив екземпляр разполага с подходящо оборудване да го отглежда и да се грижи за него;

в) ръководното ведомство на въвеждащата държава се е убедило, че екземплярът няма да се използва предимно за търговски цели.

Регламентиране на търговията с екземпляри от видовете, включени в Приложение II

Член IV

1. Цялата търговия с екземпляри от видовете, включени в Приложение II, се извършва в съответствие с разпоредбите на този член.

2. За износ на всякакви екземпляри от видовете, включени в Приложение II, се изисква предварителното издаване и представяне на разрешително за износ. Разрешително за износ се издава само когато са спазени следните условия:

а) научното ведомство на държавата износителка е преценило, че такъв износ няма да навреди на оцеляването на вида;

б) ръководното ведомство на държавата износителка се е убедило, че екземплярът не е добит в нарушение на законите на тази държава, отнасящи се до опазването на фауната и флората;

в) ръководното ведомство на държавата износителка се е убедило, че всеки жив екземпляр ще бъде така подготвен и транспортиран, че да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето му или жестокост.

3. Научното ведомство във всяка страна наблюдава както разрешителните за износ, издавани от тази държава за екземпляри от видовете, включени в Приложение II, така и самия износ на такива екземпляри. В случай че научното ведомство реши, че износът на екземпляри от някои от тези видове следва да бъде ограничен с цел запазването на вида в целия му обхват на равнище, съответстващо на ролята му в екосистемите, в които се среща и е значително над равнището, което би наложило включването на вида в Приложение I, научното ведомство препоръчва на съответното ръководно ведомство да вземе подходящи мерки за ограничаване издаването на разрешителни за износ на екземпляри от този вид.

4. За внос на всеки екземпляр от видовете, включени в Приложение II, се изисква предварителното издаване и представяне на разрешително за износ или сертификат за реекспорт.

5. За реекспорт на всеки екземпляр от видовете, включени в Приложение II, се изисква предварителното издаване и представяне на сертификат за реекспорт. Сертификат за реекспорт се издава само когато са спазени следните условия:

а) ръководното ведомство на държавата износителка се е убедило, че екземплярът е бил внесен в държавата в съответствие с разпоредбите на тази конвенция; и

б) ръководното ведомство на държавата реекспортьорка се е убедило, че всеки жив екземпляр ще бъде така подготвен и транспортиран, че да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето му или жестокост.

6. За въвеждане от море на всеки екземпляр от видовете, включени в Приложение II, се изисква предварителното издаване на сертификат от ръководното ведомство на въвеждащата държава. Сертификат се издава само когато са спазени следните условия:

а) научното ведомство на въвеждащата държава е преценило, че въвеждането няма да навреди на оцеляването на съответния вид;

б) ръководното ведомство на въвеждащата държава се е убедило, че отношението към всеки жив екземпляр ще е такова, че да се сведе до минимум рискът от нараняването му, увреждане на здравето му или жестокост.

7. Сертификатите, споменати в точка 6, могат да се издават по препоръка на научното ведомство след консултации с други национални научни ведомства или при необходимост с международни научни ведомства, отнасящи се до периоди, ненадвишаващи една година за общия брой на екземплярите, които ще се въвеждат през тези периоди.

Регулиране на търговията с екземпляри от видовете, включени в Приложение III

Член V

1. Цялата търговия с екземпляри от видовете, включени в Приложение III, се извършва в съответствие с разпоредбите на този член.

2. За износ на всякакви екземпляри от видовете, включени в Приложение III, се изисква предварителното издаване и представяне на разрешително за износ. Разрешително за износ се издава само когато са спазени следните условия:

а) ръководното ведомство на държавата износителка се е убедило, че екземплярът не е добит в нарушение на законите на съответната държава, отнасящи се до опазването на фауната и флората;

б) ръководното ведомство на държавата износителка се е убедило, че всеки жив екземпляр ще бъде така подготвен и транспортиран, че да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето му или жестокост.

3. За внос на всеки екземпляр от видовете, включени в Приложение III, се изисква освен в случаите, при които се прилага точка 4, предварителното представяне на сертификат за произход, а в случай, че вносът е от държава, която е включила вида в Приложение III - и разрешително за износ.

4. В случай на реекспорт държавата вносителка приема сертификата, издаден от ръководното ведомство на държавата реекспортьорка, за това, че екземплярът е бил обработен в съответната държава или се реекспортира от нея като доказателство, че по отношение на съответния екземпляр са били спазени изискванията на тази конвенция.

Разрешителни и сертификати

Член VI

1. Разрешителните и сертификатите, издадени съгласно чл. III, IV и V, са в съответствие с този член.

2. Разрешителното за износ съдържа информацията, посочена в образеца, включен в Приложение IV, и може да се използва за износ само в шестмесечен срок от датата на издаването му.

3. Всяко разрешително или сертификат съдържа названието на тази конвенция, името и съответния печат на ръководното ведомство, което го издава, и контролен номер, даден му от ръководното ведомство.

4. Всички копия от разрешително или сертификат, издаден от ръководното ведомство, следва да са ясно обозначени, че са само копия, като такова копие не може да се използва вместо оригинала освен в указаните в него граници.

5. За всяка пратка екземпляри се изисква отделно разрешително или сертификат.

6. Ръководното ведомство на държавата износителка на всеки екземпляр анулира и задържа разрешителното за износ или сертификата за реекспорт, както и съответното разрешително за внос, представено във връзка с вноса на съответния екземпляр.

7. Когато е необходимо и възможно, ръководното ведомство може да постави белег върху някой екземпляр с цел да улесни разпознаването му. В този смисъл изразът "белег" означава всеки неизличим отпечатък, оловна пломба или други подходящи средства за идентифициране на екземпляр, изработен така, че да затрудни максимално подправянето му от упълномощени лица.

Изключения и други специални разпоредби, отнасящи се до търговията

Член VII

1. Изискванията на чл. III, IV и V не се отнасят до транзитното преминаване или претоварване на екземпляри през или на територията на страна, докато екземплярите са под митнически контрол.

2. В случай че ръководното ведомство на държавата износителка или реекспортьорка се убеди, че даден екземпляр е бил придобит преди влизането в сила на разпоредбите на тази конвенция, отнасящи се до такъв екземпляр, за съответния екземпляр няма да важат изискванията на чл. III, IV и V, когато то издаде сертификат за това.

3. Изискванията на чл. III, IV и V не се отнасят за екземпляри, които са лична или семейна собственост. Това изключение няма да важи в следните случаи:

а) когато екземпляри от видове, включени в Приложение I, са били придобити от собственика им извън държавата, в която е постоянното му местожителство, и се внасят в тази държава;

б) когато екземпляри от видове, включени в Приложение II:

I) са били придобити от собственика им извън пределите на държавата, в която е постоянното му местожителство, и в държавата, в която е станало добиването му от дивата природа;

II) се внасят в държавата, в която е постоянното местожителство на собственика им;

III) държавата, в която е станало добиването им от дивата природа, изисква предварителното издаване на разрешително за износ преди изнасянето на такива екземпляри, освен ако ръководното ведомство на държавата износителка или реекспортьорка се убеди, че екземплярите са били придобити, преди изискванията на тази конвенция да са влезли в сила по отношение на такива екземпляри.

4. Екземпляри от животински видове, включени в Приложение I, но отгледани в плен с търговска цел, както и растителни видове, включени в Приложение I, отгледани изкуствено с търговска цел, ще се третират като екземпляри от видовете, включени в Приложение II.

5. В случай че ръководното ведомство на държавата износителка се убеди, че даден екземпляр от животински вид е бил отгледан в плен или екземпляр от растителен вид е бил отгледан изкуствено или е част или производна от такова животно или растение, се приема сертификат, указващ горното, издаден от ръководното ведомство вместо разрешителните или сертификатите, изисквани съгласно чл. III, IV или V.

6. Разпоредбите на чл. III, IV и V няма да се прилагат по отношение на нетърговски заеми, дарения или обмен между учени или научни институции, регистрирани при ръководното ведомство на своята държава, на хербарийни екземпляри, други запазени, изсушени или вградени музейни екземпляри, както и на жив растителен материал, носещи обозначение, издадено или одобрено от ръководното ведомство.

7. Ръководното ведомство на всяка държава може да пренебрегне изискванията на чл. III, IV и V и да разреши движението без разрешителни или сертификати на екземпляри, които са част от пътуваща зоологическа градина, цирк, менажерия, изложба на растения или друга пътуваща изложба, при условие че:

а) износителят или вносителят регистрира в пълни подробности тези екземпляри пред съответното ръководно ведомство;

б) екземплярите са в една от категориите, споменати в точка 2 или 5;

в) ръководното ведомство се е убедило, че всеки жив екземпляр ще бъде транспортиран и гледан по начин, така че да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето му или жестокост.

Мерки, предприемани от страните

Член VIII

1. Страните вземат подходящи мерки за прилагане разпоредбите на тази конвенция и за забрана на търговията с екземпляри в нарушението й. Тези мерки включват:

а) наказания за търгуване с такива екземпляри или връщането им; и

б) конфискация на такива екземпляри или връщането им в държавата износителка.

2. В допълнение към мерките, предвидени в точка 1, всяка страна има право да установи, ако сметне за целесъобразно, друг метод за вътрешно възстановяване на разходи, направени в резултат на конфискацията на екземпляр, оттъргуван в нарушение на мерките, взети за прилагане на разпоредбите на тази конвенция.

3. Доколкото е възможно, страните осигуряват преминаването на екземплярите, обект на търговия, през необходимите формалности с минимално забавяне. С цел да улесни подобно преминаване страната може да укаже изходни и входни пунктове, на които екземплярите да бъдат представени за митническа обработка. Освен това страните осигуряват необходимите грижи за всички живи екземпляри по време на транзитното им преминаване, задържане или товарно-разтоварни операции с цел да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето им или жестокост.

4. В случай на конфискация на жив екземпляр в резултат на мерките, споменати в точка 1:

а) екземплярът се предава на ръководното ведомство на държавата, извършила конфискацията;

б) след консултация с държавата износителка ръководното ведомство връща екземпляра на съответната държава за нейна сметка или в спасителен център, или на място, което ръководното ведомство намери за подходящо и съответстващо на целите на тази конвенция; и

в) ръководното ведомство може да потърси съвет от научно ведомство или, ако намери за необходимо, може да се консултира със секретариата с цел да улесни вземането на решение съгласно буква "б", включително и за избора на спасителен център или друго място.

5. "Спасителен център" в смисъла на точка 4 означава институция, натоварена от ръководното ведомство да се грижи за живи екземпляри, особено за такива, които са били конфискувани.

6. Всяка страна води на отчет търговията с екземпляри от видовете, включени в Приложения I, II и III, който да отразява:

а) имената и адресите на износителите и вносителите; и

б) броя и вида на издадените разрешителни и сертификати; държавите, с които е извършена такава търговия; бройките или количествата и типовете екземпляри, наименованието на видовете така, както са включени в Приложения I, II и III, а когато е възможно - и размерите и пола на съответните екземпляри.

7. Всяка страна изготвя периодично сведение по приложението на тази конвенция и представя пред секретариата:

а) ежегоден доклад, съдържащ резюме на информацията, указана в буква "б" на точка 6;

б) двегодишен доклад по законодателните, нормативните и административните мерки, взети за прилагането на разпоредбите на тази конвенция.

8. Там, където това не противоречи на законите на съответната страна, информацията, спомената в точка 7, следва да е открита за обществеността.

Ръководни и научни ведомства

Член IX

1. Всяка страна определя за целите на тази конвенция:

а) едно или повече ръководни ведомства, компетентни да издават разрешителни или сертификати от името на съответната страна; и

б) едно или повече научни ведомства.

2. При депозирането на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване всяка страна същевременно уведомява правителството депозитар относно името и адреса на ръководното ведомство, упълномощено да поддържа връзките с останалите страни и със секретариата.

3. Съответната страна уведомява секретариата относно всяка промяна в названията или пълномощията съгласно разпоредбите на този член с цел това да бъде предадено на всички останали страни.

4. Всяко ръководно ведомство, споменато в точка 2, при поискване от секретариата или от ръководното ведомство на друга страна им съобщава за изображенията на печатите, гербовете или други средства, които то използва при заверката на разрешителни или сертификати.

Търговия с държави, които не са страна по конвенцията

Член Х

В случай на износ или реекспорт за или на внос от държава, която не е страна по тази конвенция, всяка страна може да приеме от съответната държава аналогична документация, издадена от нейните компетентни власти, която адекватно да отговаря на изискванията на тази конвенция, отнасящи се до разрешителните и сертификатите.

Конференция на страните

Член XI

1. Секретариатът свиква среща на конференцията на страните не по-късно от 2 години след влизането в сила на тази конвенция.

2. След това секретариатът свиква редовни срещи най-малко веднъж на всеки 2 години, освен ако конференцията на страните не реши другояче, както и извънредни срещи по всяко време при писмено искане на най-малко една трета от страните.

3. На тези срещи, независимо дали са редовни или извънредни, страните извършват преглед на прилагането на тази конвенция и могат:

а) да вземат каквито решения намерят за необходимо с цел да улеснят секретариата в изпълнението на задълженията му;

б) да разглеждат и приемат поправки на Приложения I и II в съответствие с чл. ХV;

в) да преценяват напредъка по отношение на възстановяването и запазването на видовете, включени в Приложения I, II и III;

г) да получават и разглеждат докладите, получени от секретариата или от която и да е от страните;

д) при необходимост да издават препоръки за подобряване ефективността на тази конвенция.

4. На всяка своя редовна среща страните могат да определят времето и мястото на следващата си редовна среща, която се провежда в съответствие с разпоредбите на точка 2.

5. На всяка сесия страните могат да определят и приемат процедурни правила за срещата.

6. Организацията на обединените нации, специализираните й органи и Международната агенция по атомна енергия, както и всяка държава, която не е страна по тази конвенция, могат да бъдат представени на срещите на конференцията от наблюдатели, които са с право на участие, но са без право на глас.

7. Всеки орган или агенция, технически квалифициран в защитата, опазването или стопанисването на дивата фауна или флора, принадлежащ към посочените по-долу категории, който е информирал секретариата за своето желание да бъде представен на срещи на конференцията от наблюдатели, се допуска, освен ако най-малко една трета от присъстващите страни възразят:

а) международни органи и организации, независимо дали са правителствени или неправителствени, както и национални правителствени органи и организации;

б) национални неправителствени органи и организации, одобрени за тази цел от държавата, в която се намират.

Когато бъдат допуснати, тези наблюдатели имат право на участие, но нямат право на глас.

Секретариат

Член XII

1. С влизането в сила на тази конвенция изпълнителният директор на Програмата на ООН по околната среда осигурява секретариат. Той може да потърси помощ в размер и по начин, какъвто намери за добре, от подходящи междуправителствени или неправителствени международни или национални органи и организации, които са технически квалифицирани в защитата, опазването и стопанисването на дивата фауна и флора.

2. Функциите на секретариата са:

а) да урежда и обслужва сесиите на страните;

б) да изпълнява функциите, възложени му съгласно разпоредбите на чл. XV и XVI от тази конвенция;

в) да осъществява такива научни и технически изследвания в съответствие с програмите, одобрени от конференцията на страните, каквито биха допринесли за прилагането на тази конвенция, включително изследвания върху стандартите за подходяща подготовка и транспортиране на живи екземпляри, както и на начините за идентифициране на екземплярите;

г) да проучва докладите на страните и да изисква от страните каквато допълнителна информация сметне за целесъобразна за целите на прилагането на тази конвенция;

д) да привлича вниманието на страните върху всички въпроси, отнасящи се до целите на тази конвенция;

е) да публикува периодично и да разпространява сред страните последните издания на Приложения I, II и III заедно с информация, която да улесни идентифицирането на екземплярите от видовете, включени в тези приложения;

ж) да изготвя ежегодни доклади до страните за своята дейност и за прилагането на тази конвенция, както и всякакви други доклади, изискани от сесиите на страните;

з) да изготвя препоръка за прилагането на целите и изискванията на тази конвенция, включително размяна на информация от научно или техническо естество;

и) да изпълнява всички други функции, възложени му от страните.

Международни мерки

Член XIII

1. Когато секретариатът се убеди на базата на предоставената му информация, че някой от видовете, включени в Приложение I или II, страда от отрицателното въздействие на търговията с екземпляри от този вид или че изискванията на тази конвенция не се прилагат ефективно, той предава тази информация на упълномощеното ръководно ведомство на съответната страна или страни.

2. В случай че страна получи информация по смисъла на точка 1, тя уведомява секретариата във възможно най-кратки срокове за съответните факти, доколкото позволява собственото й законодателство, а когато е необходимо, предлага и изправителни мерки. В случай че страна сметне за желателно провеждането на разследване, същото може да се извърши от едно или повече лица, изрично упълномощени от страните.

3. Информацията, предоставена от страната или произтичаща от разследване по смисъла на точка 2, се разглежда от следващата конференция на страните, която прави каквито препоръки сметне за целесъобразни.

Влияние върху вътрешното законодателство и международните конвенции

Член XIV

1. Разпоредбите на тази конвенция по никакъв начин не ограничават правото на страните да приемат:

а) по-строги вътрешни мерки относно условията за търгуване, придобиване или транспортиране на екземпляри от видовете, включени в Приложения I, II и III, както и изцяло да забрани тези дейности;

б) вътрешни мерки, ограничаващи или забраняващи търговията, придобиването или транспортирането на видове, които не са включени в Приложения I, II или III.

2. Разпоредбите на тази конвенция по никакъв начин не накърняват разпоредбите на каквито и да било вътрешни мерки или задълженията на страните по друг действащ или предстоящ да влезе в сила за дадена страна договор, конвенция или международно споразумение, отнасящо се до други аспекти на търговията, придобиването или транспортирането на екземпляри, включително всякакви мерки, отнасящи се до митниците, общественото здравеопазване, ветеринарната или растителната карантина.

3. Изискванията на тази конвенция няма по никакъв начин да накърняват разпоредбите или задълженията, произтичащи от друг договор, конвенция или международно споразумение, сключено или предстоящо да бъде сключено между държави за създаването на съюз или на регионално търговско съглашение, с което се установява общ външен митнически контрол и се премахва митническият контрол между страните по това споразумение дотолкова, доколкото се отнася до търговията между държавите - членки в подобен съюз или съглашение.

4. Държава, която е страна по тази конвенция, но е страна и по друг договор, конвенция или международно споразумение в сила по времето на влизането в сила на тази конвенция и съгласно чиито разпоредби се установява защита на морските видове, включени в Приложение II, се освобождава от задълженията, наложени й според онези разпоредби по тази конвенция, които се отнасят до търговията с екземпляр от видовете, включени в Приложение II, когато са уловени от кораби, регистрирани в тази държава и в съответствие с разпоредбите на другия договор, конвенция или международно споразумение.

5. Независимо от разпоредбите на чл. III, IV и V за износ на екземпляр, уловен в съответствие с точка 4, се изисква единствено сертификат от ръководното ведомство на държавата, която го е добила, удостоверяващ, че съответният екземпляр е уловен в съответствие с разпоредбите на другия договор, конвенция или международно споразумение.

6. Нищо в тази конвенция няма да попречи на кодифицирането и развитието на морското право от Конференцията на ООН по морско право, свикана в съответствие с резолюция 275ОС (XXV) на Общото събрание на ООН, както и на сегашните или бъдещите претенции и юридически възгледи на нито една държава, отнасящи се до морското право и до естеството и обхвата на държавната юрисдикция, отнасяща се до бреговете и флага й.

Поправки към Приложения I и II

Член XV

1. По отношение на поправките към Приложения I и II, внесени от събрания на конференцията на страните, важат следните разпоредби:

а) всяка страна може да предложи поправка към Приложения I и II за разглеждане на следващата сесия. Текстът на предложената поправка се внася в секретариата най-малко 150 дни преди сесията. Секретариатът се консултира по въпроса за поправката с другите страни и заинтересуваните органи в съответствие с разпоредбите на букви "б" и "в" на точка 2 и предава отговора на всички страни не по-късно от 30 дни преди срещата;

б) поправките се приемат с мнозинство две трети от присъстващите и гласуващи страни. За тази цел изразът "присъстващите и гласуващи страни" означава страни, които присъстват и гласуват "за" или "против". Въздържалите се от гласуване страни няма да се броят сред двете трети, необходими за приемането на поправка;

в) поправките, приети на сесия, влизат в сила 90 дни след съответната сесия за всички страни с изключение на особеното мнение по силата на точка 3.

2. По отношение на поправките към Приложение I или II в периодите между сесиите на конференцията на страните важат следните разпоредби:

а) всяка страна може да предложи по пощенски път, както е описано в тази точка, поправка към Приложение I или II за обсъждане между две срещи;

б) в случай че става дума за морски видове, след като получи текста на предложената поправка, секретариатът го съобщава на всички страни. Той също така се консултира и с междуправителствените органи, изпълняващи функции, свързани с тези видове, най-вече с оглед да се сдобие с научни данни, каквито тези органи са в състояние да предоставят, както и да осигури координация с всички мерки за опазване, предприети от тези органи. Секретариатът съобщава на страните при първа възможност изказаните възгледи и предоставените данни от въпросните органи, както и собствените си заключения и препоръки;

в) за другите видове освен морските, след като получи текста на предложената поправка, секретариатът незабавно го съобщава на всички страни, а във възможно най-кратки срокове след това и собствените си препоръки;

г) всяка страна може в 60-дневен срок от датата, на която секретариатът е съобщил на страните за препоръките си по смисъла на букви "б" и "в", да предаде на секретариата всякакви забележки по предложената поправка заедно със свързаните с нея данни и информация;

д) секретариатът във възможно най-кратки срокове съобщава на страните получените отговори, както и собствените си препоръки;

е) в случай че в 30-дневен срок от датата на предаването на отговорите и препоръките в съответствие с буква "д" секретариатът не получи нито едно възражение по отношение на предлаганата поправка, същата влиза в сила 90 дни по-късно за всички страни освен за онези, които са направили резерви в съответствие с точка З;

ж) в случай че секретариатът получи възражение от някоя от страните, предлаганата поправка се гласува по пощенски път съгласно разпоредбите на букви "з", "и" и "й";

з) секретариатът уведомява страните за получаването на възражение;

и) в случай че секретариатът не получи гласовете "за", "против" и "въздържали се" поне от половината страни в 60-дневен срок от датата на уведомяването им по смисъла на буква "з", предлаганата поправка се отнася до следващата сесия на конференцията за по-нататъшно обсъждане;

й) в случай че се получат гласове от най-малко половината страни, поправката се приема с две трети мнозинство от страните, гласували "за" и "против";

к) секретариатът уведомява всички страни за резултатите от гласуването;

л) в случай че предишната поправка бъде приета, тя влиза в сила 90 дни след датата на уведомлението относно приемането й от секретариата на всички страни с изключение на онези, които направят резерва в съответствие с точка 3.

3. През 90-дневния период, предвиден в буква "в" на точка 1 или буква "л" на точка 2, всяка страна може да направи резерва чрез писмено уведомление до правителството депозитар по отношение на поправката. До оттеглянето на такова подобно мнение страната се третира като държава, която не е страна по тази конвенция по отношение на търговията със съответните видове.

Приложение III и поправки към него

Член XVI

1. Всяка страна може по всяко време да представи в секретариата списък на видове, които тя смята, че са обект на регулиране в рамките на собственото й законодателство за целите, споменати в точка 3 на чл. II. Приложение III включва имената на страните, представили видове за включване в него, научното наименование на така представените видове, както и онези части или производни от съответните животни и растения, споменати по отношение на видовете за целите на буква "б" на чл. I.

2. Всеки списък, представен по силата на точка 1 на този член, се съобщава във възможно най-кратки срокове от секретариата на страните. Списъкът влиза в сила като част от Приложение III 90 дни след датата на такова съобщение. По всяко време след съобщаването на такъв списък всяка от страните може чрез писмено уведомление до правителството депозитар да формулира резерва по отношение на даден вид или части и производни от него, като до оттеглянето на такава резерва страната се третира като държава, която не е страна по тази конвенция по отношение на търговията със съответните видове, части или производни.

3. Страна, представила даден вид за включване в Приложение III, може да го оттегли по всяко време чрез уведомление до секретариата, който ще уведоми останалите страни за това оттегляне. Оттеглянето влиза в сила 30 дни след такова уведомление.

4. Всяка страна, представяща списък по силата на точка 1, представя пред секретариата копие от всички вътрешни закони и нормативни актове, приложими по отношение на опазването на съответните видове, заедно с всякакви тълкувания, каквито страната намери за необходимо или каквито секретариатът поиска. През времето, в което видът е включен в Приложение III, страната следва да представя всички поправки по такива закони и нормативни актове заедно със съответните тълкувания, когато бъдат приети.

Поправки към конвенцията

Член XVII

1. По писмено искане на най-малко една трета от страните секретариатът свиква извънредна среща на конференцията на страните за разглеждане и приемане на поправки по тази конвенция. Такива поправки се приемат с мнозинство две трети от присъстващите и гласуващи страни. За тази цел изразът "присъстващите и гласуващи страни" означава страни, които присъстват и гласуват "за" и "против". Въздържалите се от гласуване страни няма да се броят сред двете трети, необходими за приемането на поправка.

2. Текстът на предлаганата поправка се съобщава от секретариата на всички страни най-малко 90 дни преди датата на сесията.

3. Поправката влиза в сила за приелите я страни 60 дни, след като две трети от страните представят документ за приемането на поправката пред правителството депозитар. Впоследствие поправката влиза в сила за всяка друга страна 60 дни, след като такава страна депозира своя документ за приемане на поправката.

Решаване на споровете

Член XVIII

1. Всеки спор, възникващ между две или повече страни относно тълкуването или прилагането на разпоредбите на тази конвенция, е предмет на преговори между заинтересуваните страни.

2. Ако този спор не може да бъде решен по начина, предвиден в точка 1, страните могат по взаимно съгласие да предадат спора на арбитраж, по-специално на Постоянния арбитражен съд в Хага, като арбитражното решение е задължително за страните, предали спора.

Подписване

Член XIX

Тази конвенция е открита за подписване във Вашингтон до 30 април 1973 г., а след това - в Берн до 31 декември 1974 г.

Ратификация, приемане, утвърждаване

Член ХХ

Тази конвенция подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при правителството на Швейцарската конфедерация, което изпълнява функциите на правителство депозитар.

Присъединяване

Член XXI

1. (Предишен текст на чл. XXI - ДВ, бр. 107 от 2013 г., в сила от 29.11.2013 г.) Тази Конвенция е открита за присъединяване за неограничен срок. Документите за присъединяване се депозират при правителството депозитар.

2. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2013 г., в сила от 29.11.2013 г.) Конвенцията е отворена за присъединяване на регионални икономически интегрирани организации, учредени от суверенни държави, които имат компетенции по отношение на воденето на преговори, сключването и прилагането на международни споразумения по въпросите, отправени към тях от техните държави членки и обхванати от тази Конвенция.

3. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2013 г., в сила от 29.11.2013 г.) В договорите за своето присъединяване съответните организации декларират обхвата на своите компетенции по въпросите, регулирани от Конвенцията. Посочените организации също така информират правителството депозитар за всяко съществено изменение на обхвата на своите компетенции. Нотификации от регионални икономически интегрирани организации, засягащи техните компетенции по въпросите, регулирани от тази Конвенция и измененията в нея, се предоставят на страните от правителството депозитар.

4. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2013 г., в сила от 29.11.2013 г.) По въпросите, които са в техните компетенции, регионалните икономически интегрирани организации упражнят правата и изпълняват задълженията, които тази Конвенция съответно предоставя или налага на техните държави членки, които са страни по Конвенцията. В тези случаи държавите – членки на организациите, не са оправомощени да упражняват тези права индивидуално.

5. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2013 г., в сила от 29.11.2013 г.) В областта на своите компетенции регионалните икономически интегрирани организации упражняват правата си да гласуват с брой гласове, равен на броя на техните държави членки, които са страни по Конвенцията. Тези организации не упражняват правото си да гласуват, ако техните държави членки упражнят своето право на глас, както и обратното.

6. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2013 г., в сила от 29.11.2013 г.) Всяко позоваване на "страна" по смисъла, използван в член 1, буква "з" от тази Конвенция, на "държава/държави" или "държава страна/държави страни" по Конвенцията се разбира като включващо и позоваване на всяка регионална икономически интегрирана организация, имаща компетенции по отношение на воденето на преговори, сключването и прилагането на международни споразумения по въпросите, обхванати от тази Конвенция.

Влизане в сила

Член XXII

1. Тази конвенция влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване при правителството депозитар.

2. За всяка държава, която ратифицира, приеме или утвърди тази конвенция или се присъедини към нея след депозирането на десетия документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, тази конвенция влиза в сила 90 дни след депозирането от тази държава на нейния документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

Резерви

Член XXIII

1. Разпоредбите на тази конвенция не са обект на общи резерви. Конкретни резерви могат да бъдат направени в съответствие с разпоредбите на този член и на чл. XV и XVI.

2. Всяка държава може при депозирането на своя документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да направи конкретна резерва по отношение на:

а) всеки вид, включен в Приложения I, II и III;

б) всяка част или производна от животински или растителен вид, включен в Приложение III.

3. Докато държава - страна по конвенцията, не оттегли резервата си, направена в съответствие с разпоредбите на този член, тя се счита за държава, която не е страна по тази конвенция по отношение на търговията с тези видове, части или производни, посочени в резервата.

Денонсиране

Член XXIV

Всяка страна може по всяко време да денонсира тази конвенция с писмено уведомление до правителството депозитар. Денонсирането влиза в сила дванадесет месеца след подписването на това уведомление от правителството депозитар.

Депозитар

Член XXV

1. Оригиналът на тази конвенция, чиито текстове на английски, испански, китайски, руски и френски език имат еднаква автентичност, се депозира при правителството депозитар, което предава заверени копия от него на всички държави, подписали конвенцията или депозирали документ за присъединяване към нея.

2. Правителството депозитар информира всички подписали или присъединили се към тази конвенция държави и секретариата относно всяко подписване, депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване влизането в сила на тази конвенция, поправките към нея, внасяне или оттегляне на резерви и уведомления за денонсиране.

3. Веднага, след като тази конвенция влезе в сила, заверено копие от нея се предава от правителството депозитар на секретариата на Организацията на обединените нации за регистриране и публикуване в съответствие с чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации.

В уверение на което долуподписаните пълномощници, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Съставена във Вашингтон на трети март хиляда деветстотин седемдесет и трета година.

С Решение № 189 на Бюрото на Министерския съвет от 1990 г. (необнародвано) Република България се присъедини към конвенцията. Конвенцията е ратифицирана и с Решение на Великото народно събрание от 1990 г. (ДВ, бр. 103 от 1990 г.) и влезе в сила за нашата страна от 16 април 1991 г. За ръководно ведомство, компетентно да издава разрешителни по смисъла на конвенцията за внос, износ и реекспорт на застрашени видове животни и растения, е определено Министерството на околната среда с адрес: София, ул. Уйлям Гладстон 67. Като научни ведомства са определени Институтът по ботаника с ботаническа градина, Институтът по зоология, Институтът по екология и Националният природонаучен музей - София. В приложенията на конвенцията са включени над 10 000 вида растения и животни, чиито списъци се актуализират на всеки 3 години. От чуждестранните видове са включени всички видове папагали (с изключение на вълнистите, холандските нимфи и огърличестия папагал), всички видове дневни и нощни грабливи птици, жерави, дропли и др. От влечугите са включени всички видове сухоземни костенурки, всички видове крокодили, питони, бои и др. От бозайниците са включени всички видове диви котки (пантера, рис, каракал, тигър, всички видове маймуни и полумаймуни, носорози, смокове и др.). В Приложение I от българските видове са включени: видра, тюлен монах, къдроглав пеликан, кръстат орел, морски орел, сокол скитник, тънкоклюн свирец, нимска есетра. В Приложение II от българските видове са включени вълк, дива котка, кафява мечка, черен щъркел, бял лопатар, розово фламинго, червеногуша гъска, всички видове орли, мишелови, ястреби, блатари, соколи, сив жерав, всички видове сови, кукумявки, бухал, двата вида сухоземни костенурки, турска боа (пясъчница), бял аполон, медицинска пиявица. От растенията в това приложение са включени всички видове орхидеи и двата вида циклами.

Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора

Секретариат

Поправка

В съответствие с чл. XVII от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, подписана във Вашингтон, Д.С. на 3 март 1973 г., беше свикана извънредна среща на конференцията на страните в Бон (Федерална република Германия) на 22 юли 1979 г.

Следните страни бяха представени: Ботсуана, Дания, Египет, Еквадор, Заир, Индия, Канада, Кения, Коста Рика, Нигерия, Норвегия, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Панама, Сенегал, Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики, Федерална република Германия, Финландия, Франция, Чили, Швейцария, Швеция, Южна Африка.

С необходимото мнозинство от две трети от присъстващите и гласуващи страни срещата прие следната поправка към конвенцията:

В края на чл. XI, точка 3, буква "а" се добавят думите ", и приема финансови разпоредби".

Бон, 22 юни 1979 г.

Генерален секретар: Питър Х. Сенд

(ОБН. - ДВ, БР. 107 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 29.11.2013 Г.)

В съответствие с член XVII, параграф 3 от Конвенцията Габоронското изменение влиза в сила 60 дни след като 54 от 80-те държави, които са били страни по CITES на 30 април 1983 г. (т.е. две трети от тях), са депозирали техните инструменти за приемане. Все пак, по това време то ще влезе в сила само за тези държави, които са приели изменението (без оглед на датата, когато са станали страни по Конвенцията). Измененият текст на Конвенцията ще се прилага автоматично по отношение на всяка държава, която стане страна по Конвенцията, след датата на влизане в сила на изменението. Обаче за държавите, които са станали страни по Конвенцията преди посочената дата и не са приели изменението, то ще влезе в сила 60 дни след като го приемат.