Държавен вестник, брой 86 от 21.X

Чл. 3. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния от присъствуващите народни представители. Той ръководи заседанието до избирането на председател на Народното събрание.

(2) Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвени листове.

Чл. 4. (1) Под председателството на най-възрастния народен представител могат да се проведат само разисквания по избора на председател на Народното събрание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1995 г.) На първото заседание Народното събрание избира председател и петима заместник-председатели с тайно гласуване.

(3) Всеки народен представител и парламентарна група могат да издигат кандидатури за председател и заместник-председател на Народното събрание.

(4) За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от гласовете на присъствуващите народни представители. Ако при първото гласуване не се получи необходимото мнозинство, изборът се повтаря, като в него участвуват двамата кандидати, получили най-много гласове.

Чл. 5. (1) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени:

1. по тяхно искане.

2. по писмено искане на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно нарушаване на правата и задълженията в рамките на тяхната компетентност.

(2) В случаите по т. 1 на предходната алинея прекратяването на пълномощията се приема, без да се обсъжда и гласува.

(3) В случаите по т. 2 на ал. 1 искането се поставя на тайно гласуване и се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъствуващите народни представители.

(4) При предсрочно прекратяване на пълномощията нов избор се произвежда в 14-дневен срок от приемането на решението.

Чл. 6. (1) Народното събрание избира с явно гласуване от състава на народните представители 6 секретари.

(2) Председателят на Народното събрание определя 4 технически лица - квестори.

Чл. 7. На следващите заседания Народното събрание избира постоянни комисии.

Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание освен правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията:

1. съобщава и разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според тяхната компетентност;

2. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;

3. определя правила за вътрешния ред в сградите на Народното събрание, за организацията и щата на службите към него и за използуването на материалната база;

4. упражнява бюджета на Народното събрание;

5. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Народното събрание;

6. определя местата в заседателната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента;

7. следи за спазването на този правилник;

8. определя длъжностите и извършва назначенията и освобождаванията на служителите на Народното събрание.

(2) Председателят на Народното събрание може да възлага извършването на дейностите по ал. 1 на посочен от него заместник-председател.

(3) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. Той не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.

Чл. 9. (1) Председателят на Народното събрание се подпомага от съвещателен орган - Председателски съвет, който се състои от заместник-председателите на Народното събрание, председателите на парламентарните групи или упълномощени от тях заместници и председателя на Законодателната комисия.

(2) Председателят на Народното събрание може да поиска за участие в Председателския съвет и председатели на други постоянни комисии.

(3) Председателският съвет предлага проекта за програма за работа на Народното събрание за една или две седмици, проекта за дневен ред на заседанието, а също така и времето за обсъждане и изказване по всяка точка от него и разпределението му по парламентарни групи.

Чл. 10. Секретарите на Народното събрание:

1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание;

2. проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;

3. при необходимост четат текста на законопроектите, обсъждани от Народното събрание;

4. отчитат времето за изказвания на народните представители;

5. при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултата от гласуването;

6. при тайно гласуване организират и провеждат технически гласуването;

7. четат имената на народните представители при поименно гласуване;

8. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.

Чл. 11. Квесторите на Народното събрание:

1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в заседателната зала;

2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване и при провеждане на тайно гласуване;

3. следят в заседателната зала да присъствуват само народни представители и упълномощени от председателя длъжностни лица.

Чл. 12. (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи според партийната си принадлежност или политическата си ориентация.

(2) Парламентарните групи и коалиции, които се формират въз основа на регистрираните предизборни партии и коалиции, приемат името, с което са получили мандата си в Народното събрание в съответствие с решението на Централната избирателна комисия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1993 г.) Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.

(4) Когато партия или коалиция, участвувала самостоятелно в изборите, има по-малко от 20 народни представители, тя може да образува отделна парламентарна група и с по-малък брой народни представители, но не по-малко от 10.

(5) Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на отделна парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувани парламентарни групи и да създадат парламентарен съюз. Парламентарният съюз има правата на една парламентарна група.

(6) Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.

Чл. 13. (1) Всяка парламентарна група представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава на групата.

(2) Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на пленарно заседание.

(3) Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях се вписват в специален регистър на Народното събрание. Всяка промяна в състава на парламентарните групи се съобщава от председателя на Народното събрание на пленарно заседание.

Чл. 14. Името на парламентарната група или съюз не може да повтаря име на организация, партия или коалиция, която вече се е регистрирала по съответния ред.

Чл. 15. (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.

(2) Условията за членуване, възникване и прекратяване на членството, както и правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.

(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание.

Чл. 16. Не могат да се образуват парламентарни групи, които защитават частни, местни и професионални интереси.

Чл. 17. (1) Народното събрание избира из своя състав постоянни и временни комисии.

(2) Постоянните комисии на Народното събрание са:

1. Законодателна комисия;

2. Икономическа комисия;

3. Комисия по бюджета и финансите;

4. Комисия по административно-териториалното устройство и местното самоуправление;

5. Комисия по външната политика;

6. Комисия по националната сигурност;

7. Комисия по труда и социалното осигуряване;

8. Комисия по правата на човека;

9. Комисия за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии;

10. Комисия по земеделието;

11. Комисия по културата;

12. Комисия по образованието и науката;

13. Комисия по вероизповеданията;

14. Комисия по радиото и телевизията;

15. Комисия по околната среда;

16. Комисия по здравеопазването;

17. Комисия за младежта, спорта и туризма;

18. Комисия по жалби, предложения и петиции на гражданите.

(3) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и съставите на постоянните комисии.

Чл. 18. (1) Всеки народен представител може да бъде избран най-много в две постоянни комисии.

(2) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание не могат да бъдат избирани в комисии.

(3) Всеки народен представител може да бъде избран в ръководството само на една постоянна комисия.

Чл. 19. (1) При определяне на състава на постоянните комисии се прилага принципът на пропорционално представителство на парламентарните групи.

(2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до двама заместник-председатели. То организира работата на комисията, ръководи заседанията и поддържа връзки с другите комисии. Комисиите могат да избират из своя състав секретар на комисията.

(3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират от състава на народните представители с явно гласуване по предложение на председателя на Народното събрание след консултации с ръководствата на парламентарните групи.

Чл. 20. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1994 г.) Всяка постоянна комисия може да наема експерти по граждански договор за изпълнение на конкретна задача, проекти и т. н. с решение на ръководството на комисията. Към комисиите за срока на действие на Народното събрание се назначават технически секретари и друг персонал от председателя на Народното събрание по предложение на председателя на комисията. Трудовите правоотношения с един технически секретар към комисиите на Народното събрание, както и към парламентарните групи, продължават до конституирането на новото Народно събрание с цел запазване на приемственост в работата.

(2) Постоянните комисии могат да приемат свои вътрешни правила в съответствие с разпоредбите на този правилник. Когато в правилата на комисията се уреждат взаимоотношения с трети лица (експерти и др.), те се утвърждават от председателя на Народното събрание.

(3) Разходите, необходими за дейността на постоянните комисии на Народното събрание, се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на ръководствата на комисиите.

Чл. 21. Постоянните комисии могат да образуват подкомисии и работни групи.

Чл. 22. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроектите и проектите за решения, декларации и обръщения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади и вземат становища по тях.

(2) Държавните органи, длъжностните лица, обществените организации и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, необходими за дейността на постоянните комисии.

(3) Законодателната комисия разглежда всички законопроекти и предложения за актове с нормативен характер и дава мнение за съответствието им с Конституцията и действуващите закони, като предлага тяхното приемане, отхвърляне, изменение или допълнение.

Чл. 23. (1) Постоянните комисии заседават във времето, определено за работа на Народното събрание, когато няма пленарни заседания. Периодичността, продължителността на заседанията и дневният им ред се определят от техните ръководства.

(2) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател по искане най-малко на 1/3 от членовете й или на председателя на Народното събрание.

Чл. 24. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити.

(2) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.

(3) Заседанията на Комисията по националната сигурност и на Комисията по външната политика са закрити. По решение на ръководствата на тези комисии отделни заседания могат да бъдат и открити.

(4) Народните представители, които не са членове на съответната комисия, могат да участвуват във всички нейни заседания без право да гласуват.

(5) Участвуващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на служебната и държавната тайна, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.

(6) При обсъждане на законопроектите и други въпроси вносителят или негов представител присъствува на заседанията на комисиите.

Чл. 25. Постоянните комисии заседават и вземат решения, когато присъствуват повече от половината от техните членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъствуващите при явно гласуване.

Чл. 26. (1) Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите.

(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад пред Народното събрание.

Чл. 27. (1) Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик.

(2) В доклада се отразяват взетото от комисията решение и различните становища с посочване на мнозинството, което ги е поддържало.

Чл. 28. (1) За заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения.

(2) За заседанията на Законодателната комисия се водят пълни стенографски протоколи, които се подписват от председателя на комисията и от стенографа.

Чл. 29. (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.

(2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една десета от народните представители.

(3) Задачите, числеността, съставът, срокът на дейност и финансовите средства на временните комисии се определят от Народното събрание.

(4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.

Чл. 30. (1) Народното събрание работи на три сесии годишно.

(2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници и от 1 до 31 август ежегодно.

(3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.

Чл. 31. (1) Народното събрание се свиква на сесия от неговия председател.

(2) В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането.

Чл. 32. (1) Пленарните заседания на Народното събрание се провеждат в сряда и четвъртък от 15.00 до 20.00 ч. и в петък от 9.00 до 13.00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължени, но не с повече от 2 часа.

(2) Народното събрание може да промени времето за заседания, както и да проведе извънредни заседания.

Чл. 33. (1) Заседанията на Народното събрание са публични.

(2) Лица, които не са народни представители или министри, могат да присъствуват по реда, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред.

(3) При безредие сред публиката председателят въдворява ред и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица.

Чл. 34. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато важни държавни интереси налагат това.

(2) Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители и Министерският съвет.

(3) При постъпило предложение за закрито заседание председателят поканва всички външни лица да напуснат залата. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.

(4) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са държавна тайна и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях.

(5) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.

Чл. 35. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, и с репортажи по телевизията.

(2) Председателят на Народното събрание може да поиска пряко предаване по телевизията на пленарни заседания по своя инициатива или по решение на Народното събрание. Българската телевизия може да предава заседанията на Народното събрание, след като уведоми за това председателя на Народното събрание.

Чл. 36. (1) Председателят открива заседанието, ако присъствуват повече от половината от народните представители.

(2) Когато преди началото на гласуването парламентарната група или народен представител изрази съмнение, че няма кворум, председателят разпорежда да се извърши преброяване на присъствуващите в залата.

(3) Председателят прекратява заседанието, когато в залата няма необходимия кворум.

Чл. 37. (1) Народното събрание по предложение на Председателския съвет приема програма за една или две работни седмици, разпределена по заседания.

(2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата едно- или двуседмична програма.

(3) Предложения за отпадане или за включване на нови точки в дневния ред или за други промени в него извън утвърдената програма могат да се правят само писмено пред председателя на Народното събрание най-късно до 18.00 ч. на деня, предшествуващ заседанието.

(4) Предложенията по ал. 3 се поставят на гласуване в началото на пленарното заседание, без да се обсъждат. Не се допуска правенето на нови устни предложения.

(5) В изключителни случаи Председателският съвет може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.

(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.

Чл. 38. (1) Председателят на Народното събрание ръководи заседанието и дава думата на ораторите.

(2) Никой народен представител не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.

(3) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка.

(4) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на ораторите:

1. в зависимост от поредността, представена от ръководствата на парламентарните групи за народните представители, които ще говорят от тяхно име, като се редуват представители на различни парламентарни групи;

2. в зависимост от поредността на заявките.

Чл. 39. (1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика или за обяснение на отрицателен вот.

(2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретното нарушение на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за:

1. прекратяване на заседанието;

2. отлагане на заседанието;

3. прекратяване на разискванията;

4. отлагане на разискванията.

(3) Процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от 2 минути, без да се засяга същността на главния въпрос.

Чл. 40. Народните представители говорят само от трибуната.

Чл. 41. (1) Когато ораторът се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата.

(2) Народният представител не може да говори по същество повече от един път по един и същи въпрос.

Чл. 42. (1) При определяне на дневния ред Председателският съвет определя и времето, необходимо за всяка точка. То се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за всяка от тях това време не може да бъде по-малко от 30 минути, ако бъде поискано от съответната парламентарна група.

(2) Всяка парламентарна група може да поиска удължаване на предварително определеното й по ал. 1 време, но не с повече от една трета. Останалите парламентарни групи имат право на съответно пропорционално удължаване на предвиденото за тях време.

(3) Ако Председателският съвет не е разпределил предварително времето за обсъждане и изказвания, по съответната точка от дневния ред от всяка парламентарна група могат да се изкажат трима оратори по 10 минути всеки. В рамките на 30 минути парламентарната група може да определи и друг брой оратори.

(4) Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват.

(5) Ако оратор превиши определеното по предходните алинеи време за изказване, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.

(6) Предвиденият в предходните алинеи ред не се прилага при обсъждане на законопроектите при второто гласуване.

Чл. 43. (1) Народният представител има право на реплика.

(2) Репликата е кратко възражение по същество на приключило изказване. Тя се прави веднага след изказването и не може да бъде повече от 2 минути.

(3) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много до 3 реплики.

(4) Не се допуска реплика на репликата. Репликираният народен представител има право на отговор (дуплика) с времетраене до 2 минути след приключване на репликите.

Чл. 44. (1) Народният представител има право на лично обяснение до 3 минути, когато в изказване на пленарно заседание е засегнат лично или поименно. Личното обяснение се прави в края на заседанието.

(2) Народният представител има право за обяснение на своя отрицателен вот в рамките на 2 минути след гласуването.

(3) Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказал.

(4) За обяснение на отрицателен вот думата се дава най-много на трима народни представители.

(5) Не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.

Чл. 45. След като списъкът на ораторите е изчерпан или са се изказали представителите на всички парламентарни групи съгласно разпределението на времето за изказване по чл. 42, ал. 1 и 3 няма направени искания за удължаване на времето по чл. 42, ал. 2, председателят обявява разискванията за приключени.

Чл. 46. (1) Когато е постъпило предложение за прекратяване на разискванията, то не се обсъжда. Думата се дава само на един представител от парламентарна група, която не е съгласна с него.

(2) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 42, ал. 1.

(3) Ако предложението бъде прието, но има парламентарна група, която не е взела отношение или не е използувала пропорционално определеното й време, съразмерно на използуваното от други парламентарни групи, думата се дава на един или повече нейни представители, като председателят определя максималната продължителност на изказванията.

Чл. 47. Когато има предложение за отлагане на разискванията, се прилагат правилата на предходния член. При предложения за прекратяване на разискванията и за отлагането им най-напред се гласува предложението за прекратяване на разискванията.

Чл. 48. (1) Заседанието може да бъде прекратено или отложено с решение на Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.

(2) Когато са постъпили предложения за прекратяване на заседанието или за отлагането му, първо се гласува предложението за прекратяване на заседанието.

Чл. 49. (1) При шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, или когато важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време.

(2) Всяка парламентарна група има право да поиска почивка за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят дава почивка веднага, след като тя бъде поискана.

Чл. 50. Членовете на Министерския съвет имат право да присъствуват на заседанията на Народното събрание. Те могат да вземат думата винаги, когато я поискат.

Чл. 51. (1) Гласуването е лично. Гласува се "за", "против" и "въздържал се". Гласуването се извършва явно или тайно.

(2) Явното гласуване се извършва чрез:

1. вдигане на ръка;

2. саморъчно подписване;

3. поименно прочитане имената на народните представители (устно);

4. компютризирана система за гласуване.

(3) При компютризираната система гласуването става със специална карта. Никой не може да гласува с чужда карта.

(4) Тайното гласуване се извършва с бюлетини.

Чл. 52. Предложение за поименно гласуване, за гласуване чрез саморъчно подписване или за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предложението се поставя на гласуване без разисквания. Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.

Чл. 53. (1) Три минути преди започване на гласуването председателят обявява за него, за да могат народните представители, които са извън заседателната зала, да се явят за гласуване.

(2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.

Чл. 54. (1) Гласуването се извършва по следния ред:

1. предложения за отхвърляне;

2. предложения за отлагане за следващо заседание;

3. предложения за заместване;

4. предложения за поправки;

5. обсъждане текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки;

6. предложения за допълнения;

7. основното предложение.

(2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.

Чл. 55. (1) Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината присъствуващи народни представители, освен ако в Конституцията или закон е предвидено друго.

(2) В случай на равенство на гласовете предложението се смята за отхвърлено.

Чл. 56. (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага.

(2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени от парламентарна група веднага след приключването му, председателят може да разпореди то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен.

(3) При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата могат да се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.

Чл. 57. (1) За заседанията на Народното събрание се водят пълни стенографски протоколи, които се изготвят в деня на заседанието или най-късно на другия ден. Протоколът се подписва от стенографите, от отговорника на стенографите, от двамата дежурни секретари и от председателя най-късно три дни след изработването му.

(2) Към стенографския протокол се прилагат мотивите и текстът на законопроектите, решенията и другите актове на Народното събрание и предложенията по тях и когато не са четени в заседание, както и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система.

Чл. 58. Народните представители могат да преглеждат стенограмите на изказванията си и да искат поправянето на грешки в тях в еднодневен срок от изготвянето на стенографския протокол. Възникналите спорове се решават от председателя по доклад на дежурните секретари и стенографа.

Чл. 59. (1) Поправки на фактически грешки в приетите от Народното събрание актове се извършват по нареждане на председателя до подписване на протокола, след като се изслушат вносителят и докладчикът на съответната комисия.

(2) Председателят на Народното събрание обявява поправките пред Народното събрание.

Чл. 60. Законопроектите заедно с мотивите към тях се изпращат до председателя на Народното събрание и незабавно се регистрират в специален регистър.

Чл. 61. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между постоянните комисии в 3-дневен срок от постъпването им.

(2) Всички законопроекти се изпращат и на Законодателната комисия, която ги разглежда след получаване на становище от съответната постоянна комисия.

(3) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересуваните постоянни комисии пред председателя в двудневен срок от получаването на разпореждането за разпределение, който се произнася по тях в същия срок.

(4) Председателят на Народното събрание на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти и за техните вносители.

Чл. 62. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 48 часа от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на Законодателната комисия мотивирано становище в срокове, съобразени със законодателната програма и приетите едно- или двуседмични програми за работа на Народното събрание.

(2) Законопроектът се включва в дневния ред на Народното събрание не по-късно от 7 дни след представяне на доклада на Законодателната комисия.

Чл. 63. (1) Законодателната комисия задължително се произнася по всеки законопроект след обсъждане на постъпилите становища на другите постоянни комисии.

(2) Законодателната комисия изготвя мотивиран доклад до Народното събрание с предложение да приеме законопроекта така, както е внесен, с изменение и допълнение или да го отхвърли.

Чл. 64. Законопроектите заедно с мотивите към тях и доклада на Законодателната комисия, както и на други постоянни комисии се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани.

Чл. 65. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.

(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание.

(3) Законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на Законодателната комисия и становището на вносителя и на съответната постоянна комисия, когато те се различават от предложението на Законодателната комисия.

(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта, като могат да правят и писмени предложения по отделни текстове, които се представят на председателя.

Чл. 66. (1) Всички законопроекти, постъпили в Народното събрание, които уреждат една и съща материя, се обсъждат в постоянните комисии и Законодателната комисия едновременно и се внасят за обсъждане на едно и също заседание на Народното събрание.

(2) Когато един законопроект бъде приет на първо гласуване, други законопроекти, които уреждат същата материя и са внесени след започване на пленарното обсъждане на приетия на първо гласуване законопроект, могат да бъдат обсъдени, ако вносителят ги представи като законопроект за изменение и допълнение на съответния закон. Тези законопроекти се разглеждат по общия ред, предвиден в тази глава.

Чл. 67. (1) След приключване на първото гласуване, когато сметне за необходимо, Народното събрание може да реши допълнително обсъждане на законопроекта, като го предостави отново на Законодателната комисия.

(2) Законодателната комисия внася мотивиран доклад по направените писмени предложения по отделни текстове не по-късно от 7 дни от получаване на приетия на първо гласуване законопроект.

Чл. 68. (1) Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст.

(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения, постъпили в писмена форма до началото на обсъждането. Това ограничение не се прилага, когато се правят поправки и допълнения към писмено внесени предложения.

(3) Гласуването се извършва по реда на чл. 54.

Чл. 69. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това - само с решение на Народното събрание.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1992 г.) (1) Председателят на Народното събрание съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.

(2) В 3-дневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на Законодателната комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.

(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа. Когато то не е в сесия, този срок тече от първото пленарно заседание.

(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.

(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен изцяло и по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.

(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 68, като се гласуват само текстовете, които са оспорени.

Чл. 70. (1) Комисията по външната политика, Законодателната комисия и другите компетентни комисии дават предварително заключение по ратифицирането и денонсирането на международни договори от Народното събрание.

(2) Текстът на договорите не може да бъде изменян. Резерви към многостранни договори могат да се правят само когато те са допустими.

Чл. 71. (1) Проекти за решения, декларации и обръщения могат да внасят народните представители и парламентарните групи.

(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в 3-дневен срок от постъпването им.

(3) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.

(4) Народното събрание обсъжда и гласува проектите за решения, декларации и обръщения не по-късно от 7 дни от постъпването на становището на постоянните комисии.

(5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.

Чл. 72. (1) Народните представители имат право да отправят до министър-председателя или до отделни министри въпроси, които имат актуален характер.

(2) Народният представител не може да зададе повече от два въпроса на едно заседание.

Чл. 73. (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 48 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят.

(2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно Министерския съвет за постъпилите въпроси.

Чл. 74. (1) Народното събрание изслушва въпросите и отговорите по тях по принцип всеки петък.

(2) Времето за изложение на въпросите е до 3 минути.

(3) Министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска отлагане на отговора, но с не повече от 7 дни.

(4) Министърът отговаря устно. Отговорът му не се обсъжда и не може да бъде репликиран. Народният представител, задал въпроса, има право единствено да заяви дали е доволен или не от отговора.

Чл. 75. (1) Народните представители имат право да отправят питания до Министерския съвет или до отделни министри.

(2) Питанията трябва да се отнасят до въпроси от компетентността на Министерския съвет или на отделните министри или до дейността на администрацията, за която те отговарят.

Чл. 76. (1) Министрите са длъжни да отговарят на питанията в срок от 14 дни от получаването им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът трябва да бъде писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това.

(2) Министър-председателят или отделният министър могат да поискат продължаване на срока, но не повече от 7 дни.

(3) Министър, който не е отговорил в срока по ал. 1 и не е поискал удължаване на срока по ал. 2, е длъжен в едноседмичен срок да се яви пред Народното събрание и да даде обяснение.

Чл. 77. Питанията се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма и се подписват от народния представител. Те трябва да бъдат ясно и точно формулирани и да не съдържат обвинения.

Чл. 78. (1) Председателят на Народното събрание обявява всеки петък постъпилите питания.

(2) Председателят уведомява своевременно министър-председателя или съответния министър за постъпилите питания и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.

(3) Министърът е задължен да присъствува лично и да даде разяснения.

(4) Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъствува от заседанието.

Чл. 79. Народните представители могат писмено да оттеглят питанията си преди получаването на отговор, за което председателят уведомява Народното събрание и съответния министър.

Чл. 80. (1) След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 5 минути.

(2) След отговора на питането народният представител, който го е направил, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса.

(3) По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Само народният представител, направил питането, може в рамките на 2 минути да заяви дали е доволен или не от отговора.

Чл. 81. Когато се получи писмен отговор на питане, председателят съобщава за това на следващото заседание на Народното събрание и връчва екземпляр от него на народния представител, който е направил питането.

Чл. 82. (1) Народното събрание може да реши да започнат разисквания по питането, когато постъпи предложение най-малко от една пета от всички народни представители.

(2) Разискването се провежда по реда, установен в глава пета на този правилник.

(3) По питането се приема решение.

Чл. 83. (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика или по конкретен повод.

(2) Разискванията започват на следващото заседание след постъпване на искането за вот на доверие.

(3) След приключване на разискванията Народното събрание приема решение на същото заседание.

(4) Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъствуващите народни представители.

Чл. 84. Една пета от народните представители могат да предложат Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, като внесат мотивирано проекторешение.

Чл. 85. (1) Разискванията по проекторешението за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от 3 дни от постъпване на предложението.

(2) По време на разискванията не могат да бъдат правени промени и допълнения в текста на проекторешението.

(3) Гласуването на проекторешението се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.

(4) Проекторешението се смята за прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.

Чл. 86. При гласуване на доверие на Министерския съвет не може да се поставя на разглеждане искане за гласуване на недоверие по същия повод по-рано от 6 месеца от приемане на решението за доверие.

Чл. 87. Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.

Чл. 88. Всички държавни органи, длъжностни лица, политически партии, обществени организации и граждани са задължени да оказват съдействие, като предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания.

Чл. 89. Формата, в която се предоставят сведения, се определя от Народното събрание или от съответната комисия.

Чл. 90. (1) Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице или гражданин да се яви и отговори на поставени въпроси.

(2) Поканата за явяване се връчва чрез службите на Народното събрание.

Чл. 91. Когато лицето, задължено да даде необходимите сведения, не се яви пред Народното събрание или пред съответната комисия на определеното време и място, то се довежда принудително по ред, определен в закона.

Чл. 92. Всеки народен представител може да бъде избран в органите на Народното събрание. Той е задължен да участвува в тяхната работа.

Чл. 93. Народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните органи и организации, като ползуват неплатен отпуск до края на пълномощията на Народното събрание.

Чл. 94. Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им.

Чл. 95. Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански договор.

Чл. 96. (1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, които според закона са несъвместими с положението на народен представител.

(2) Народният представител няма право да дава съгласие или да използува служебното си положение и името си за рекламна дейност.

(3) Народните представители в едномесечен срок от избирането им представят на председателя на Народното събрание декларация за имущественото си състояние към момента на избирането им.

(4) Народните представители ежегодно представят на председателя на Народното събрание препис от декларацията, подадена пред данъчните органи.

Чл. 97. Народният представител има право на платен годишен отпуск в размер на два календарни месеца, който по принцип съвпада с ваканциите на Народното събрание.

Чл. 98. (1) Народните представители са длъжни да присъствуват на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които са избрани.

(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия.

Чл. 99. При отсъствие по болест народният представител има правата по Кодекса на труда.

Чл. 100. (1) (Ал. 1 отм., нова - ДВ, бр. 44 от 1992 г.) Народните представители не могат да бъдат задържани освен за извършено тежко престъпление с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 30, ал. 2) - с разрешение на неговия председател.

(2) (Ал. 2 отм., нова - ДВ, бр. 44 от 1992 г.) Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 30, ал. 2) - неговият председател.

(3) (Ал. 3 става Чл. 100а - ДВ, бр. 44 от 1992 г., нова ал. 3 - ДВ, бр. 44 от 1992 г.) Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил тежко престъпление, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава - до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 44 от 1992 г.) Искането на главния прокурор се разглежда от Народното събрание, което се произнася с решение на първото заседание след изтичане на 48 часа. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 44 от 1992 г.) Когато Народното събрание не заседава (чл. 30, ал. 2), разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от неговия председател след изтичане на 48 часа от постъпване на искането на главния прокурор. Разрешението, дадено от председателя, се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.

(6) (Нова - ДВ, бр. 44 от 1992 г., обявена за противоконституционна с РКС 10/92 - ДВ, бр. 63 от 1992 г.).

(7) (Нова - ДВ, бр. 44 от 1992 г.) Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.

(8) (Нова - ДВ, бр. 44 от 1992 г.) Когато е отправено искане за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител, Народното събрание може да избере анкетна комисия, която да проучи данните за извършено престъпление и да информира Народното събрание.

Чл. 100а. (Предишна ал. 3 на Чл. 100 - ДВ, бр. 44 от 1992 г.) Народните представители не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учения.

Чл. 101. (1) Народен представител, избран за член на Министерския съвет, за времето, през което той изпълнява функциите на министър, се замества от следващия в избирателната листа кандидат.

(2) Когато бъде освободен като министър, пълномощията на народен представител на лицето по ал. 1 се възстановяват, а на заместващия го се прекратяват.

Включването на Чл. 100 предстои.

Чл. 102. Народните представители нямат право да прекъсват оратора, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.

Чл. 103. По отношение на народните представители могат да се прилагат следните дисциплинарни мерки:

1. напомняне;

2. забележка;

3. порицание;

4. отнемане на думата;

5. отстраняване от заседание;

6. отстраняване от 3 заседания.

Чл. 104. Напомняне се прави от председателя на всеки оратор, който се отклони от предмета на разискванията или наруши реда на заседанието по какъвто и да е друг начин.

Чл. 105. (1) Забележка се прави от председателя към народен представител, на когото е направено вече напомняне на същото заседание, но продължава да нарушава реда.

(2) Забележка се прави и на народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.

Чл. 106. Порицание се налага от председателя на народен представител, който въпреки напомнянето или забележката продължава да нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата.

Чл. 107. Председателят отнема думата на народен представител, който:

1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 103 дисциплинарни мерки;

2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да завърши.

Чл. 108. Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:

1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;

2. продължително и непрекъснато не дава възможност за нормална работа в заседателната зала;

3. гласува с чужда карта.

Чл. 109. (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от 3 заседания народен представител, който:

1. оскърбява Народното събрание или държавния глава;

2. призовава към насилие в залата или в сградата на Народното събрание;

3. повторно е гласувал с чужда карта.

(2) Отстраненият от заседанието народен представител по чл. 108 и 109 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.