Държавен вестник, брой 68 от 23.VIII

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) (1) Държавните детски градини, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет, са детските градини, в които се отглеждат, възпитават и обучават само деца със специални педагогически потребности - сензорни увреждания, умствено изоставане, езиково-говорни нарушения и физически увреждания.

(2) Държавните детски градини разполагат с материално-техническа база, осигуряваща условия за отглеждане, възпитание и обучение на деца от цялата страната.

(3) Държавните училища, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет, са:

1. училища, в които се обучават само ученици със специални педагогически потребности - увреден слух, нарушено зрение, умствено изоставане, езиково-говорни нарушения, физически увреждания и хронични заболявания, девиантно поведение;

2. училища, в които се обучават лица, лишени от свобода;

3. училища, в които всички изучавани профили, професии и специалности задоволят образователните интереси и потребности на повече от една област в страната;

4. българските училища в чужбина.

(4) Държавните обслужващи звена, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет, са:

1. обслужващи звена, които осигуряват научно, педагогически и информационно системата на народната просвета;

2. обслужващи звена за управление на международни проекти и програми в системата на народната просвета;

3. Националният дворец на децата, националните детски комплекси и центровете за ученически отдих и туризъм, които организират обучение, отдих, спорт и туризъм за деца и ученици;

4. домове за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителска грижа.

(5) Държавните обслужващи звена разполагат с материално-техническа база, осигуряваща условия за осъществяване предмета на тяхната дейност.

(6) Държавните детски градини, училища и обслужващи звена ползват имоти, които са публична държавна собственост.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Общински са детските градини, училища и обслужващите звена, които са с местно значение, финансират се от общинския бюджет и ползват имоти публична общинска собственост. В общинските училища могат да се обучават и ученици от други общини.

Чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Частни са детските градини и училищата, които се откриват или преобразуват по искане на български физически или юридически лица, не се финансират от държавния или от общинския бюджет и ползват собствена или наета материална база.

Чл. 12. (1) (Нова - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Държавните детски градини, училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по мотивирано предложение от финансиращото министерство или ведомство.

(2) (Нова - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по мотивирано предложение на общинския съвет след решение на общинския съвет и становище на инспектората по образованието към МОН.

(3) (Нова - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Предложението по ал. 1 и 2 за откриване или преобразуване съдържа:

1. мотиви за необходимостта от откриване или преобразуване:

2. наименование и адрес;

3. вид на детската градина, училището или на обслужващото звено;

4. степен на образование, форми на обучение, профили, професии и специалности за училището или дейности в обслужващото звено;

5. сведения за броя на децата и учениците, които ще се възпитават и обучават в детската градина, училището или в обслужващото звено, или сведения за възможностите за пренасочването им - при преобразуване;

6. санитарно разрешително от съответната хигиенно-епидемиологична инспекция;

7. сертификат за противопожарна безопасност;

8. сведения за материално-техническото, кадровото и финансовото осигуряване на дейността на детската градина, училището или на обслужващото звено;

9. акт за собственост.

(4) (Нова - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Предложението по ал. 1 и 2 за закриване съдържа:

1. мотиви за необходимостта от закриване;

2. наименование и адрес;

3. вид на детската градина, училището или на обслужващото звено;

4. степен на образование, форми на обучение, профили, професии и специалности за училището или дейности в обслужващото звено;

5. сведения за броя на децата и учениците в детската градина, училището или в обслужващото звено;

6. сведения за допълнително финансово обезпечаване при закриването на детската градина, училището или на обслужващото звено;

7. сведения за възможностите за пренасочване на децата и учениците;

8. акт за собственост и предложение за разпределение, прехвърляне и използване на сградния фонд и на материално-техническата база;

9. предложение за приемане и съхранение на задължителната училищна документация.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 75 от 1993 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Предложенията по ал. 1 за нова учебна година се правят не по-късно от края на предходната календарна година.

(6) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Изключения по определения в ал. 4 срок за преобразуване и закриване се допускат само в случаите, когато броят на учениците в паралелките или в групите на обслужващите звена е под нормативно определения минимум.

(7) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 75 от 1993 г., предишна ал. 5, бр. 3 от 1995 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Министърът на образованието и науката взима решение след експертната оценка на предложението в двумесечен срок от момента на постъпването му и издава заповед.

(8) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 75 от 1993 г., изм., бр. 68 от 1994 г. предишна ал. 6, бр. 3 от 1995 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Заповедта на министъра на образованието науката и по ал. 5 се обнародва в "Държавен вестник".

(9) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 75 от 1993 г., предишна ал. 7, бр. 3 от 1995 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Отказът на министъра да издаде заповед за откриване, преобразуване или закриване на държавно или общинско училище и обслужващо звено, както и неговото обжалване се уреждат със Закона за административното производство.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) (1) Министърът на образованието и науката назначава със заповед експертна комисия за акредитация на държавните детски градини, училища и обслужващи звена.

(2) Експертната комисия въз основа на критериите по чл. 11 и изискванията по чл. 12 представя на министъра на образованието и науката експертно становище с предложение за определяне или промяна в статута на държавните детски градини, училища и обслужващи звена.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Държавните и общинските детски градини се откриват, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) (1) Документите за откриване на частно училище или детска градина са:

1. молба до министъра;

2. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) проект за договор за обучение;

3. проект на учебен план за училището или програма за развитие и възпитание на децата в детската градина;

4. (доп. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) декларация, подписана от вносителя (вносителите) за спазване на държавните образователни изисквания за съответния вид и степен училище или детската градина и на медицинските изисквания;

5. документ за осигурена материална база;

6. санитарно разрешително от съответния териториален орган на Хигиенно-епидемиологичната инспекция;

7. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) уведомително писмо от здравното заведение, осъществяващо амбулаторно-поликлинична помощ на съответната територия, че ще осигури медицинското обслужване на децата или учениците;

8. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) списък за директора и учителския състав, съдържащ данни за заеманата учителска длъжност и копия от дипломите за завършено образование;

9. копие от съдебно решение за регистрация, ако вносителят е юридическо лице, или свидетелство за съдимост, ако вносителят е физическо лице;

10. декларация за осигурени учебно-технически средства, необходими за провеждане на учебно-възпитателния процес;

11. документ за платена държавна такса по тарифата на таксите, които се събират в системата на народната просвета;

12. копие от уведомително писмо, изпратено до кмета на общината, в която се открива училището или детската градина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Документите по ал. 1 за откриване на училище се внасят в Министерството на образованието и науката до 31 януари на годината, за която се иска откриване на училището.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Министърът на образованието и науката взима решение в двумесечен срок от постъпването на документите по ал. 1, като:

1. заповедта, с която се разрешава откриването на училище или детска градина, се изпраща за обнародване в "Държавен вестник";

2. отказът по направеното предложение се изпраща до съответното физическо или юридическо лице.

(4) (Зал. - ДВ, бр. 13 от 1994 г.)

(5) Отказът може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Частните училища се закриват със заповед на министъра на образованието и науката след проверка и експертно заключение на назначена от него комисия, когато:

1. не се спазват държавните образователни изисквания за учебните предмети от общозадължителната подготовка съгласно учебния план;

2. не се спазват учебните програми по учебните предмети от общозадължителната подготовка;

3. не се спазват изискванията за заемане на учителска длъжност;

4. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) не се спазва изискването, определено в чл. 5, ал. 1;

5. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 1998 г.) не се допускат контролни органи на Министерството на образованието и науката или не се изпълняват предписанията на контролните органи;

6. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) не се спазват санитарно-хигиенните норми и изисквания;

7. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) в срок от две учебни години след обнародването на акта за откриването не е започнала учебно-възпитателната дейност.

8. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) при смърт на физическото лице или прекратяване на юридическото лице, открило училището.

(7) Частните детски градини се закриват по реда на ал. 6, когато:

1. (доп. - ДВ, бр. 3 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) не се спазва одобрената от Министерството на образованието и науката програма за развитието и възпитанието на децата в съответната детска градина;

2. не се спазват изискванията за заемане на учителска длъжност;

3. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) не се спазва изискването, определено в чл. 5, ал. 1;

4. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) не се допускат контролни органи на МНО или не се изпълняват предписанията на контролните органи;

5. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) не се спазват санитарно-хигиенните норми и изисквания;

6. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) в срок от две календарни години след обнародването на акта за откриването не е започнало обучението и възпитанието на децата;

7. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) при смърт на физическото лице или прекратяване на юридическото лице, открило детската градина.

(8) Частните училища и детски градини могат да се закрият и по мотивирано искане на физическото или юридическото лице, което е поискало откриването им.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Заповедите за закриване по ал. 6, 7 и 8 се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Предложенията за откриване на чуждестранни училища и детски градини или на български училища и детски градини с чуждестранно участие се правят по реда на чл. 14, ал. 1 и 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 1994 г., изм., бр. 73 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) При откриване на чуждестранно училище или българско държавно училище с чуждестранно участие въз основа на междуправителствена спогодба министърът на образованието и науката определя необходимите документи и прави предложение до Министерския съвет в съответствие с условията на спогодбата.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 68 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Министърът на образованието и науката в четиримесечен срок от постъпването на всички документи по чл. 14, ал. 1 внася в Министерския съвет съответно предложение.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 68 от 1994 г.) Училищата и детските градини по ал. 1 придобиват статут на юридически лица след обнародване решението на Министерския съвет в "Държавен вестник".

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 1994 г.) (1) В актовете на органите по чл. 14, ал. 3, т. 1 и чл. 15, ал. 3 се посочват:

1. наименованието и адресът на училището или детската градина;

2. видът на училището и степента на образование;

3. правото на училището да издава официален документ за завършен клас или степен на образование и/или документ за професионална квалификация;

4. лицето, което представлява училището.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Промени в обстоятелствата по ал. 1 след обнародването на акта могат да се извършат по искане на лицето, което представлява училището или детската градина.

Чл. 15б. (Нов - ДВ, бр. 68 от 1994 г., изм., бр. 3 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Министърът на образованието и науката определя изискванията към съдържанието на документите по чл. 14, ал. 1, реда за осъществяване на контрол по чл. 14, ал. 6 и 7 и условията за издаване на диплома (свидетелство) за придобита образователна степен и професионална квалификация по чл. 15а, ал. 1, т. 3.

(2) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Промените по чл. 15а, ал. 2 и изискванията по предходната алинея се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) (1) Признатите религиозни институции в страната могат да откриват духовни училища за свои ритуални нужди, в които не се придобива средно образование, за лица с основно образование, навършили 16-годишна възраст.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Министърът на образованието и науката разрешава откриването на училищата по ал. 1 след представянето на следните документи:

1. молба от съответния централен орган на религиозната институция в страната;

2. документ, удостоверяващ признаването на изповеданието по реда на Закона за изповеданията;

3. декларация, подписана от вносителя, че ще спазва изискванията по ал. 1;

4. документ за осигурена материална база;

5. санитарно разрешително от териториалния орган на ХЕИ;

6. списък на лицата, които ще извършват подготовката за ритуални нужди и копие от документите за завършено образование.

(3) Духовните училища, в които се придобива средно общо образование, се откриват по предложение на съответния централен орган на религиозната институция в страната по реда на чл. 14, ал. 1, 2 и 3.

(4) Училищата по ал. 1 и 3 се закриват по искане на съответната религиозна институция в страната, открила училището. Училищата по ал. 3 се закриват и в случаите и по реда, предвидени по чл. 14, ал. 6.

Чл. 17. Българските държавни училища в чужбина се откриват, преобразуват и закриват по реда на чл. 12 по предложение на Министерството на външните работи.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., бр. 3 от 1995 г.) Държавните и общинските училища и обслужващите звена имат право на:

1. наименования, символи, седалище и официален адрес, който съответства на адреса на дирекцията им;

2. собствен кръгъл печат и печат с държавния герб;

3. банкова сметка и счетоводен баланс;

4. номер и шифър по Единния класификатор на поделенията, организациите и учрежденията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., бр. 3 от 1995 г.) Държавното и общинското училище и обслужващото звено има право да:

1. притежава собствено недвижимо и движимо имущество и да се разпорежда с него;

2. предоставя собственото си имущество под наем, да извършва педагогически услуги и производствено-стопанска дейност, ако това не е във вреда на образователния процес и са спазени санитарно-хигиенните изисквания;

3. се разпорежда самостоятелно с бюджетните и извънбюджетните си средства;

4. създава и натрупва фондове, включително и във валута;

5. патентова и продава продукти от своята дейност;

6. определя вътрешната си структура;

7. (отм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.);

8. избира начина на приемане на учениците в съответствие с нормативните актове;

9. определя организацията, методиката и средствата на обучение;

10. издава държавни документи за завършен клас, образователна степен и професионална квалификация, ако са му предоставени права за това;

11. сключва договори за асоцииране с юридически лица от страната и чужбина, без да нарушава държавните интереси.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., бр. 3 от 1995 г.) Държавното и общинското училище и обслужващото звено носи отговорност за:

1. изпълнението на държавните образователни изисквания, засягащи неговата дейност;

2. поетите задължения при приемането на учениците;

3. създаването на условия за опазването на живота и укрепване здравето на учениците по време на обучението и на територията си;

4. законосъобразното изразходване на бюджетните и извънбюджетните средства и опазването на материално-техническата си база;

5. извършването на дейности и прояви, които противоречат на законите в страната, ограничават правата и свободите на личността или нарушават учебно-възпитателния процес.

(4) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Училищата по чл. 11 и 12 ЗНП и духовните училища по чл. 30 ЗНП, в които се придобива средно образование, освен правомощията по ал. 1, т. 1, 3 и 4, ал. 2, т. 1, 2, 4, 5, 6, 8, 9 и 11 и ал. 3, т. 1, 2, 3 и 5 имат следните права и задължения:

1. да притежават собствен печат;

2. да издават документи за завършен клас, образователна степен и професионална квалификация.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Като юридическо лице държавното и общинското училище и обслужващо звено се представлява от директор, чиито права и задължения се уреждат с този правилник.

Чл. 19. (1) Държавните изисквания за всеки вид училище се определят със закон.

(2) До приемането на закон по ал. 1 в сила са изискванията, определени със Закона за народната просвета и в този правилник.

Чл. 20. (1) Детските градини имат точно наименование, седалище и официален адрес, който съответства на адреса на дирекцията им, и кръгъл печат.

(2) Всяка детска градина се представлява от директор, чиито права и задължения се уреждат с този правилник.

Чл. 21. Детската градина носи отговорност за:

1. поетите задължения при приемането на децата;

2. създаване на условия за опазване на живота, предпазване от рискове и укрепване здравето на децата;

3. спазване на държавните изисквания за отглеждане и възпитание на децата;

4. допускане на прояви и действия, които унищожават достойнството или накърняват правата на детето, включително и на физически наказания.

Чл. 22. (1) Детските градини могат да бъдат:

1. целодневни, полудневни, седмични, за няколко часа, сезонни;

2. оздравителни - за често боледуващи и хронично болни деца;

3. специални - за деца с трайни увреждания: увреден слух, увредено зрение, речеви нарушения, умствена недостатъчност и съпътстващи увреждания.

(2) В случаите, когато такава специализация е невъзможна, в целодневните или седмичните детски градини се образуват съответните групи по ал. 1, т. 2 и 3.

(3) Откриването на детски градини и групи по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 се съгласува с компетентните териториални здравни органи.

(4) В целодневните и седмичните детски градини могат да се откриват яслени групи за деца от 10 месеца до 3 години. Тези групи се откриват и организират своята дейност по ред, определен от министъра на здравеопазването.

Чл. 23. (1) В детските градини се приемат деца с писмена молба на родителите. Към молбата родителите прилагат определените от общинския съвет и компетентните здравни органи документи.

(2) В оздравителните детски градини или групи се приемат често боледуващи и хронично болни деца от заболявания, определени с инструкция на министъра на здравеопазването. В тази инструкция се определят условията и редът за насочването и настаняването на тези деца.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) В детските градини или групи за деца с трайни увреждания се приемат деца въз основа на заключения на медико-педагогическа комисия по предложение на районния психодиспансер. Съставът и функциите на тази комисия се определят с инструкция на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.

(4) От детските градини не се освобождават децата, отложени от училищно обучение по реда на чл. 8, като за тях се създават подготвителни групи.

Чл. 24. (1) За пребиваването на децата в държавните и общинските детски градини родителите или настойниците заплащат такси по тарифа, определена от Министерския съвет.

(2) От такси се освобождават родителите на деца със заболявания, определени с нормативен акт на министъра на здравеопазването.

(3) В държавните и общинските детски градини посещението на децата може да бъде прекъсвано и подновявано по всяко време с предварително уведомяване от страна на родителите, но не по-късно от един ден. За времето, през което е прекъснато посещението, не се заплаща такса.

(4) В държавните и общинските детски градини могат да се извършват допълнителни педагогически и други услуги по желание на родителите срещу заплащане съобразно възрастовите и физиологическите особености на децата.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Броят на децата в група за всеки вид общинска или държавна детска градина се определя с наредба на министъра на образованието и науката в съответствие с държавните образователни изисквания.

Чл. 26. (1) Общообразователното училище осигурява три степени на общо образование - начално, основно и средно.

(2) До приемането на държавните образователни изисквания за степените на образование със закон в сила са определените със Закона за народната просвета и с този правилник изисквания.

Чл. 27. (1) Началното образование е с четиригодишен срок на обучение и се осъществява в самостоятелни начални училища или в началните класове на основни или средни общообразователни училища.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., бр. 73 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) В първи клас на общинските и държавните училища децата постъпват без изпит освен в случаите, когато това е указано в утвърдения от министъра на образованието и науката учебен план.

(3) Училището се избира от родителите или настойниците на децата, като при по-голям брой желаещи да се обучават в едно училище предимство се дава на живеещите в района на училището, определен от общинския съвет.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) За деца, навършили 6-годишна възраст, които недостатъчно владеят български език, училището организира подготвителни класове съгласно държавните образователни изисквания.

Чл. 28. (1) За приетите в I клас ученици училището изпраща сведение до 30 септември в общинския съвет по местоживеенето им, където се води списък на подлежащите на училищно обучение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) По желание на родителите или настойниците учениците от началните класове могат да се преместват от едно училище в друго през време на цялата учебна година, но не по-късно от 30 дни преди приключване на срока или учебната година. Преместването се извършва въз основа на отпускно удостоверение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) При преместване на ученик в друго училище директорът на приемащото училище изпраща в 14-дневен срок копие от отпускното му удостоверение и сведение за записването в общинския съвет по местоживеене на ученика. Копие от сведението за записване се изпраща и до директора на училището, от което ученикът се премества.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) За завършен I, II и III клас училището издава удостоверение, а при завършен IV клас - свидетелство за начално образование по образец, утвърден от министъра на образованието и науката.

Чл. 30. (1) Основното образование е с четиригодишен срок на обучение след началното и се осъществява в самостоятелни прогимназиални училища или в прогимназиални класове на основни или средни общообразователни училища.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., изм., бр. 3 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) В V клас се приемат без приемен изпит освен в случаите, когато това е указано в утвърдения от министъра на образованието и науката или министъра на културата учебен план ученици, завършили начално образование, като училището се избира от родителите или настойниците. При по-голям брой желаещи да се обучават в едно училище предимство се дава на живеещите в района на училището, определен от общинския съвет.

Чл. 31. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) По желание на родителите или настойниците учениците от прогимназиалните класове могат да се преместват от едно училище в друго през време на цялата учебна година, с изключение на случаите по чл. 10, ал. 2, но не по-късно от 30 дни преди приключването на срока или учебната година.

(2) При преместване на ученик от прогимназиален клас от едно училище в друго се процедира по реда на чл. 28, ал. 3.

Чл. 32. (1) Учениците се записват в по-горен прогимназиален клас след успешното приключване на учебната година, удостоверено с ученическата книжка за същото училище или с удостоверение за завършен съответен клас - за друго училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) На ученици, завършили пълния курс на обучение и положили успешно определените в учебния план изпити, училището издава свидетелство за основно образование по образец, утвърден от министъра на образованието и науката.

(3) На ученици, завършили VIII клас, но неположили изпитите за основно образование, училището издава удостоверение за завършен последен клас на основното образование. Този документ им дава право да придобиват професионална квалификация и да упражняват професии, за които се изисква основно образование, но не дава право за продължаване на образованието в по-висока степен.

Чл. 33. (1) Средното образование е от три- до петгодишен срок на обучение след основното и се осъществява в самостоятелни гимназии или в гимназиални класове на средни общообразователни училища.

(2) В гимназиите или в отделните гимназиални паралелки на средни общообразователни училища обучението може да бъде профилирано, като за гимназиите това се урежда с акта за създаването или преобразуването им, а за профилираните паралелки - с решение на педагогическия съвет на училището.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.)

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Учениците постъпват в гимназии или гимназиални класове на средните общообразователни училища след завършено основно образование по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката.

(2) Класът, след който се постъпва в средните училища по изкуствата и културата, се определя с нормативен акт на министъра на културата. Редът за постъпване в тези училища се определя с наредба на министъра на културата. На учениците, постъпили в тези училища преди завършване на основно образование, училището осигурява завършване на образователната степен съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 от този правилник.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., бр. 3 от 1995 г.) (1) Ученици могат да се преместват от една гимназия в друга или от един гимназиален клас в друг след успешно приключен първи или втори учебен срок и при наличие на свободни места, с изключение на случаите по чл. 10, ал. 2. Редът за полагане на приравнителните изпити и техният брой се определят с решение на педагогическия съвет и се утвърждават със заповед от директора на приемащото училище съобразно разликите в учебните планове за всеки отделен клас.

(2) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) При преместване директорът издава отпускно удостоверение и изпраща копие от личния картон на ученика в другото училище.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Учениците се записват в по-горен гимназиален клас след успешно завършен предходен клас, удостоверен с ученическата книжка за същото училище, или с удостоверение за завършен съответен клас за друго училище и при условията на чл. 35.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) На лицата, завършили пълния курс на средно образование и положили успешно предвидените в учебния план зрелостни изпити, училището издава диплома за средно образование по образец, утвърден от министъра на образованието и науката.

(3) На лицата, завършили последен клас, но неположили зрелостни изпити, училището издава удостоверение за завършен последен клас на средно образование. Този документ им дава право да придобиват професионална квалификация и да упражняват професии, които изискват средно образование, но не дава право да продължат образованието си в по-висока степен.

Чл. 37. Професионалното образование осигурява придобиването на професионална квалификация след завършването на начално, основно и средно общо образование или едновременно със завършване на основно или средно образование.

Чл. 38. (1) Професионалното образование се осъществява в професионално-занаятчийски училища или в професионални гимназии.

(2) В професионално-занаятчийските училища се приемат ученици над 13-годишна възраст, които имат завършено начално или основно образование, както и завършен прогимназиален клас. В тези училища се осигурява придобиването на професионална квалификация и завършване на основно образование, на прогимназиален клас или само на професионална квалификация.

(3) В професионалните гимназии се приемат ученици със завършено основно образование или след завършен гимназиален клас на общообразователно училище. В тези училища се осигурява придобиване на професионална квалификация и завършване на средно образование.

(4) (Ал. 4 заличена, предишна ал. 5 - ДВ, бр. 75 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Приемането на ученици в професионалните училища се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.

(5) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Наименованието на всяко професионално училище се определя в акта за създаването или преобразуването му съгласно държавните образователни изисквания за вида училище. До приемането на тези изисквания със закон професионалните училища запазват сегашните си наименования.

Чл. 39. (1) В професионалните училища се придобива професионална квалификация по професии за специалисти и работници съгласно държавните образователни изисквания за професия, специалност и квалификация след завършена степен на образование.

(2) Професионално-практическото обучение на учениците се осъществява при условия, съобразени със санитарно-хигиенните и здравните изисквания, определени с акт на министъра на здравеопазването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) До приемането на държавните образователни изисквания по ал. 1 със закон в сила е Списъкът на професиите и специалностите, по които се приемат ученици в професионалните училища, утвърден от министъра на образованието и науката.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Сроковете и формите на обучение в професионалните училища се определят съгласно държавните образователни изисквания за професия, специалност и квалификация след завършена степен на образование. До приемането на тези изисквания със закон сроковете и формите на обучение се определят от учебни планове, утвърдени от министъра на образованието и науката.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Ученик може да се премести по същата или сродна професия (специалност) в същото или в друго професионално училище след успешно приключен първи или втори учебен срок и при наличие на свободни места с изключение на случаите по чл. 10, ал. 2. Редът за полагане на приравнителни изпити и техният брой се определят с решение на педагогическия съвет и се утвърждават със заповед от директора на приемащото училище съобразно разликите в учебните планове.

(2) Ученик може да се премести от професионална гимназия в съответния клас на общообразователна гимназия или на средно общообразователно училище при спазване изискванията на ал. 1.

(3) Ученик може да се премести от общообразователна гимназия или от гимназиален клас на средно общообразователно училище в професионална гимназия при спазване изискванията на ал. 1, но не по-късно от 2 години преди завършване на образованието.

(4) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Ученик може да се премести по друга професия (специалност) в същото или в друго професионално училище при спазване изискванията на ал. 1, но не по-късно от две години преди завършване на образованието.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Учениците се записват в по-горен клас на професионално училище след успешно успешно завършен предходен клас, удостоверена с ученическата книжка за същото училище или с удостоверение за завършен съответен клас - за друго училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) На ученици, завършили пълния курс на обучение в професионално-занаятчийско училище и положили успешно определените в учебния план изпити, училището издава свидетелство за основно образование по чл. 32, ал. 2 и свидетелство за професионална квалификация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) На ученици, завършили пълния курс на обучение в професионална гимназия и положили успешно определените в учебния план зрелостни изпити, училището издава диплома за средно образование по чл. 36, ал. 2 и свидетелство за професионална квалификация.

(4) За професии, упражняването на които изисква правоспособност, освен документите по ал. 2 и 3 се издава и свидетелство за правоспособност.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Свидетелство за професионална квалификация се издава по образец, утвърден от министъра на образованието и науката съгласувано със съответните министерства и ведомства, а за правоспособност - от съответния компетентен орган.

(6) (Ал. 6 зал., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) На лица, завършили последния клас на професионално училище, но неположили изпитите за съответната степен на образование, училището издава удостоверение за завършен последен клас на основното или средното образование. Тези лица имат право да получат свидетелство за професионална квалификация и правоспособност, но нямат право да продължат образованието си в по-висока степен.

Чл. 43. (1) Професионалните училища могат да организират обучение за придобиване на професионална квалификация с лица с начално, основно или средно образование, както и за преквалификация и повишаване на квалификацията по договор с юридически или физически лица.

(2) Учебните планове и програми за повишаване на квалификацията и за преквалификация се приемат от педагогическия съвет на училището и се утвърждават от директора.

(3) Професионалните училища могат да провеждат изпити за професионална квалификация и правоспособност с лица, които са се обучавали извън училището.

(4) Обучението, провеждането на изпити и издаването на документи по ал. 1 и 2 се заплащат по тарифите за педагогически услуги.

Чл. 44. (1) В българските държавни, общински и частни професионални училища професионалната подготовка за всяка професия се организира съгласно държавните образователни изисквания.

(2) В чуждестранните професионални училища и в българските професионални училища с чуждестранно участие професионалната подготовка може да се организира по чуждестранни програми, които не противоречат на държавните образователни изисквания.

Чл. 45. (1) Специалните училища се създават за ученици, за които са необходими специални грижи, помощ и закрила от държавата и обществото.

(2) Специалните училища са:

1. за ученици с хронични заболявания - оздравителни, болнични, санаториални;

2. за ученици с трайни болестни увреждания - училища за деца с умствена недостатъчност, речеви нарушения, слухови увреждания, зрителни увреждания, съпътстващи увреждания;

3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) за учениците със специфични образователни нужди-домове-училища за деца и юноши, възпитателни училища-интернати, социално-педагогически интернати.

Чл. 46. (1) Оздравителните училища са специализирани общообразователни училища (интернати) или професионални училища (интернати) за учебно-възпитателна и лечебна работа с боледуващи ученици от:

1. заболявания на дихателната система (туберкулоза, неспецифични и алергични заболявания);

2. сърдечносъдови и колагенови заболявания;

3. стомашно-чревни, чернодробни и бъбречни заболявания;

4. еднокриннообменни заболявания;

5. психични разстройства;

6. гръбначни изкривявания и заболявания на опорно-двигателния апарат и леки форми на детска церебрална парализа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Подборът, насочването и приемането на ученици в оздравителните училища се извършват съгласно инструкция на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.

(3) Учебно-възпитателната и лечебната дейност на оздравителните училища се осъществява съгласно държавните образователни изисквания за обучение на деца с хронични заболявания.

Чл. 47. (1) Санаториалните и болничните училища и паралелки се откриват към санаториумите и болниците, в които се лекуват деца и юноши, подлежащи на задължително обучение.

(2) Училищата по ал. 1 са основни общообразователни, в които обучението се извършва при специален режим и при спазване на държавните образователни изисквания за съответната степен на образование.

Чл. 48. (1) В училищата за деца с трайни болестни увреждания се осъществява учебно-възпитателна и рехабилитационна дейност, насочена към коригиране и компенсиране на нарушенията и стимулиране развитието на учениците.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Приемането на учениците в училищата по ал. 1 става въз основа на заключение на медико-педагогическа комисия, чиито състав и функции се определят с инструкция на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.

(3) По решение на комисията по ал. 2 ученици с коригирани или компенсирани в достатъчна степен увреждания могат да се насочат за обучение в масовите училища при определен от нея облекчен режим.

Чл. 49. (1) Коригирането и компенсирането на отклоненията в развитието се осъществяват и в самостоятелни логопедически кабинети, центрове и кабинети за рехабилитация на слуха и говора или на зрението. В тях се обслужват както ученици, обучаващи се в специални училища, така и от масовите училища.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) С разрешението на Министерството на образованието и науката могат да се откриват паралелки или групи за деца с трайни увреждания в общо-образователни или професионални училища.

Чл. 50. (1) В училищата за деца с умствена недостатъчност обучението се организира до VIII клас, а децата с увредено зрение или увреден слух могат да завършат средно, общо или професионално образование в съответствие с държавните образователни изисквания.

(2) Ученици, завършили последния клас на училище за деца с умствена недостатъчност, получават удостоверение за завършен клас и имат право да придобиват професионална квалификация в професионално-занаятчийски училища по професии, определени от министъра на здравеопазването или в специални учебно-професионални заведения, но нямат право да продължават образованието си в по-висока степен.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Завършилите училища за деца с увредено зрение или за деца с увреден слух и положили успешно зрелостни изпити се ползват с всички права на завършили средно образование.

Чл. 51. (1) В домовете-училища за деца и юноши се отглеждат, обучават и възпитават ученици, които нямат семейство или родителите им са лишени от родителски права.

(2) Домовете-училища са основни общообразователни и организират дейността си съгласно държавните образователни изисквания за обучение на деца със специфични образователни нужди.

Чл. 52. (1) Възпитателните училища-интернати са за ученици, настанени в тях по реда на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Предложенията, присъдите, определенията и постановленията за настаняване на ученици в училищата по ал. 1 се представят от съответния компетентен орган в Министерството на образованието и науката до 30 юли.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Разпределението на учениците се извършва от комисия при Министерството на образованието и науката, като настаняването става до 20 август, а постъпването в училище до 5 септември.

(4) При особени случаи учениците се приемат и по време на учебната година.

Чл. 53. (1) Срокът на престоя на ученик във възпитателно училище-интернат не може да бъде повече от 3 години освен в случаите, когато учениците остават в училището по собствено желание със съгласието на педагогическия съвет.

(2) За всеки ученик се води лична документация, която е поверителна и се предоставя само на упълномощени длъжностни лица.

(3) В издадените документи за образователна степен, завършен клас или професионална квалификация се вписват само видът на училището и местонахождението му.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.)

Чл. 54. (1) Социалнопедагогическият интернат е основно училище за ученици, които нямат подходящи условия за живот в семейството си, лишени са от родителски грижи и надзор, извършили са или са склонни към извършване на противообществени прояви.

(2) В социалнопедагогически интернати се настаняват деца по предложение на компетентните органи.

(3) Приемането става от комисия, назначена от директора на училището.

(4) Социалнопедагогическите интернати са целогодишни, като освобождаването на учениците през почивните дни или ваканциите става по преценка на директора, ако са налице условия за това.

Чл. 55. Училищата към местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се организират съобразно съответните закони и се ръководят от собствен правилник.

Чл. 56. (1) Вечерните училища се организират за обучение на лица, навършили 16-годишна възраст, които не се обучават в дневно училище, както и за прекъснали обучението си за продължителен период от време.

(2) Във вечерни училища се приемат и лица под 16-годишна възраст, които поради встъпване в граждански брак или по други причини са загубили право да учат в дневни училища.

Чл. 57. За работещите на смени се откриват сменни училища.

Чл. 58. (1) Вечерните училища са общообразователни или професионални.

(2) Обучението във вечерните училища се извършва по специална организация на учебния процес при спазването на държавните образователни изисквания за знания и умения.

Чл. 59. Според характера на своята дейност обслужващите звена са:

1. научно-информационни;

2. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) консултационно-информационни;

3. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) звена за планиране и финансиране на училища и обслужващи звена;

4. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) звена за управление на международни програми.

5. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) извънучилищни педагогически учреждения;

6. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) звена за организиран отдих и спорт;

7. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) звена за временно пребиваване на деца и ученици от екологично застрашени райони на страната;

8. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) звена със социално предназначение.

Чл. 60. Статутът и характерът на обслужващите звена се определят с акта за създаването или преобразуването им.

Чл. 61. (1) Учебно-възпитателният процес в системата на народната просвета се организира в следните форми на обучение:

1. дневна;

2. вечерна;

3. задочна;

4. кореспондентска;

5. индивидуална;

6. самостоятелна.

(2) Дневното обучение е присъствена форма, която се провежда в рамките на установения учебен ден.

(3) Вечерното обучение е присъствена форма и се организира в подходящо за учениците време.

(4) Задочното обучение е частично присъствена форма, при която се съчетават дневното и самостоятелното обучение.

(5) Кореспондентското обучение е неприсъствена форма, при която на учениците се осигуряват чрез кореспонденция необходимите учебни материали, периодично се поставят задачи и се осъществява контрол върху подготовката им.

(6) Индивидуалното обучение е присъствена форма, която се осъществява чрез индивидуален учебен план.

(7) Самостоятелното обучение е неприсъствена форма, при която учениците се подготвят изцяло по самосотоятелен път.

Чл. 62. Обучението на учениците до 16-годишна възраст е дневно освен в случаите, посочени в чл. 9, ал. 2 и чл. 56, ал. 2.

Чл. 63. Завършването на всяка образователна степен в различни форми на обучение се удостоверява с едни и същи по вид документи, които дават равни права на завършилите.

Чл. 64. (1) Според степента на подготовката си учениците се организират в последователни класове.

(2) Един клас се организира за една учебна година.

(3) Класовете се номерират във възходящ ред с римски цифри.

Чл. 65. (1) В зависимост от броя на приетите ученици класовете се разделят на паралелки.

(2) Паралелките от един клас се обозначават с началните букви на българската азбука, които се поставят след номера на класа.

(3) В зависимост от особеностите на учебния предмет паралелката може да се дели на групи или да се организират сборни групи от различни паралелки.

(4) По някои учебни предмети или теми, определени в учебния план или програма, обучението може да се организира индивидуално.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Броят на учениците в паралелка и делението на паралелките на групи се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

(2) Разпределението на учениците по паралелки се извършва от директора на училището при спазване изискването на ал. 1.

(3) В началото на учебната година директорът назначава класен ръководител на всяка паралелка.

Чл. 67. (1) Когато ученик, подлежащ на задължително обучение, по преценка и препоръка на здравните органи не е в състояние да посещава за повече от 30 дни учебни занятия, училището организира индивидуалното му обучение в домашни условия. В тези случаи училището осигурява от 6 до 10 учебни часа индивидуални занимания.

(2) За ученици от гимназиалните класове или от професионалните училища алинея 1 се прилага по учебни предмети, по които обучението в домашни условия е възможно след решение на педагогическия съвет.

Чл. 68. (1) Учебно-възпитателният процес в системата на народната просвета се организира в учебни години, учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни часове.

(2) Между учебните години и по време на учебната година учениците ползват ваканции.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) (1) Учебната година започва не по-рано от 15 септември и е с продължителност 12 месеца.

(2) Учебните занятия са с продължителност не повече от 38 и не по-малко от 31 учебни седмици и се разпределят в два учебни срока.

(3) Продължителността на учебните срокове и ваканциите се определят с учебния план.

Чл. 70. (1) Учебната седмица е петдневна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1993 г.) Броят на задължителните учебни часове се определя от учебния план, като за една учебна седмица те не могат да превишават:

1. в I-II клас - 22 учебни часа;

2. в III-IV клас - 25 учебни часа;

3. в V-VIII клас - 30 учебни часа;

4. в IХ-ХI (ХII или ХIII) клас - 32 учебни часа;

5. при вечерна форма на обучение - 22 учебни часа.

Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1993 г.) В един учебен ден се организират от 4 до 7 задължителни учебни часа.

(2) При наличие на необходимите санитарно-хигиенни условия и по желание на родителите с решение на педагогическия съвет може да се създаде целодневна организация на учебно-възпитателния процес. При тази организация задължителните часове се съчетават с форми на самоподготовка, занимания по интереси и организиран отдих.

(3) Седмичното разписание на учебно-възпитателния процес се съобразява с психо-физическите особености и възможности на учениците, приема се от педагогическия съвет и се утвърждава от директора на училището не по-късно от 3 дни преди започване на учебната година.

Чл. 72. (1) Продължителността на учебния час е:

1. в I - II клас - 35 минути;

2. в III - IV клас - 40 минути;

3. в останалите класове - 45 минути в дневното и 40 минути във вечерното обучение;

4. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) по учебна и лабораторна практика - 50 минути.

(2) Почивките между учебните часове са с продължителност не по-малко от 10 и не повече от 30 минути.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1993 г.) При двусменен режим на обучение, с разрешение на министерството, продължителността на учебния час в V-ХI (ХII или ХIII) клас може да бъде 40 минути.

Чл. 73. Изискванията по този раздел са в сила до утвърждаването на новите държавни образователни изисквания за заетост на учениците.

Чл. 74. Учебното съдържание в системата на народната просвета се структурира в учебни предмети, а обучението по учебните предмети се осъществява чрез система от урочни и извънурочни дейности.

Чл. 75. (1) Чрез учебния предмет се обхващат в определена последователност система от основополагащи знания и методи, подходящи за усвояване на закономерности в съответната област на човешкото познание и култура.

(2) Според характера и насочеността си учебните предмети се групират като общообразователни и професионални.

(3) Общообразователните учебни предмети осигуряват усвояването на необходимите за всеки човек познания и култура.

(4) Професионалните учебни предмети осигуряват придобиването на квалификация за упражняването на определена професионална дейност.

Чл. 76. (1) Общообразователната и професионалната подготовка се групират като общозадължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема.

(2) Общозадължителната подготовка осигурява достатъчния обем от знания и умения, определен с изискванията за базово равнище за образователната степен или периода на обучение.

(3) Задължителноизбираемата подготовка се изгражда върху образователните изисквания за второ и по-високо равнище на знания и умения в дадена област на познание.

(4) Свободноизбираемата подготовка се провежда извън задължителното учебно време и чрез нея се задоволяват специфични индивидуални интереси и потребности на ученика. Тя може да се провежда в училището или извън него.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Завършването на образователна степен в професионално училище се установява от усвояването на задължителната общообразователна подготовка.

Чл. 77. (1) Учебното съдържание се систематизира в учебни планове и учебни програми.

(2) Учебният план определя наименованието, броя и разположението на учебните предмети по класове, учебното време за всеки предмет, графика на учебно-възпитателния процес, изпитите за завършване на образователната степен, начина за изчисляване на общия успех.

(3) Учебната програма определя целите и задачите на обучението, структурата и обема на учебното съдържание, учебните форми и изходното равнище на подготовката по всеки учебен предмет и за всеки клас.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) До приемането на новите държавни изисквания за знания и умения учебният план на средното общообразователно училище, учебните планове на професионалните училища и учебните програми за общозадължителна подготовка се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(5) (Нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Училищните учебни планове се разработват в съответствие с изискванията на утвърдените по ал. 4 учебни планове и се приемат от педагогическия съвет.

Чл. 78. Учениците могат да се обучават по индивидуални учебни планове и програми, които да предвиждат усвояването на знания и умения за по-кратък срок, на по-високи равнища или едновременно за два или повече класа. Тези планове и програми се приемат от педагогическия съвет и се утвърждават от директора на училището.

Чл. 79. (1) Усвояването на учебното съдържание от учениците се подпомага от учебници, учебно-помощна литература, учебни пособия и други информационни средства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Съответствието на учебниците и учебните пособия с държавните образователни изисквания се установява от държавни експертни комисии, а въвеждането им в практика става по ред, определен от министъра на образованието и науката.

Чл. 80. По време на училищното обучение знанията и уменията на учениците се проверяват чрез тестови и други устни, писмени и практически форми на контрол.

Чл. 81. (1) Контролът се осъществява текущо и периодично.

(2) Текущият контрол се провежда от учителите чрез избрани от тях форми за проверка.

(3) Периодичният контрол се провежда от учителите и от държавните органи за управление на образованието.

Чл. 82. Независимо от системата за проверка оценката за знания и умения се приравнява към действащата в страната шестобална система на оценяване.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) (1) В удостоверението за завършен първи клас се вписва обща годишна оценка.

(2) В удостоверението за завършен втори и трети клас се вписват годишните оценки по учебните предмети, определени с учебния план.

(3) В свидетелството за завършено начално образование се вписват годишните оценки по учебните предмети, определени с учебния план за четвърти клас.

(4) Във всички останали класове в ученическите книжки, дневниците, личните картони и дипломите за завършена степен на образование се вписват срочни и годишни оценки, както и оценките за завършена степен на образование съгласно изискванията на учебния план. Случаите, в които срочната оценка се признава за годишна, а годишната - за оценка, вписвана в дипломата за завършена степен на образование, се уреждат с учебния план.

(5) (Ал. 5 заличена, предишна ал. 6 - ДВ, бр. 73 от 1995 г.) Оценките по учебните предмети от свободноизбираемата подготовка се вписват в диплома за завършена образователна степен, без да участват в оформянето на общия успех.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Учениците имат право еднократно да се явят на изпити за промяна на оценката по не повече от 3 учебни предмета за образователна степен. Изпитите се полагат след приключване на последната учебна година за съответната образователна степен.

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1995 г.) Ученикът завършва класа, ако по всички учебни предмети, определени в учебния план като задължителни, има годишна оценка най-малко среден (3).

(2) Ученици, които имат слаб (2) по не повече от 3 задължителни учебни предмета, полагат поправителни изпити по тях, но на не повече от 2 сесии през учебната година. Поправителните сесии се провеждат след приключване на учебните занятия, като между двете поправителни сесии има не по-малко от 50 календарни дни.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1995 г.) Ученици, които по здравословни причини не са се явили на поправителните изпити по ал. 2, могат да се явят на допълнителна сесия по ред, определен от педагогическия съвет на училището.

(4) Ученици, които имат оценки слаб (2) по 4 или повече задължителни учебни предмета или не са положили поправителните си изпити, повтарят класа.

(5) Условно преминаване в следващ клас не се допуска.

(6) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Учениците от първи клас не повтарят класа освен по препоръка на лекарско-консултативна комисия и писмено заявено желание на родителите (настойниците).

Чл. 86. Учениците завършват начално образование, ако са приключили успешно обучението си в IV клас.

Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Учениците завършват основно образование, ако са приключили успешно обучението си в VIII клас и са положили успешно определените в учебния план изпити за основно образование.

(2) Ученици, допуснати до изпити за основно образование, имат право на 2 явявания на тези изпити в течение на учебната година.

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., доп. - бр. 73 от 1995 г.) Учениците завършват средно образование, ако са приключили успешно обучението си в последния гимназиален клас и са положили успешно предвидените в учебния план зрелостни изпити. Получената оценка на зрелостния изпит е окончателна.

(2) Зрелостни изпити се провеждат в 3 сесии: юнска - от от 26 май до 30 юни, септемврийска - от 5 до 25 септември, и януарска - от 10 до 30 януари.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г., бр. 73 от 1995 г.) Всеки ученик има право да се явява на зрелостни изпити при спазване изискванията на действащия учебен план към момента на явяването му.

Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Ученикът придобива професионална квалификация, ако е завършил последния клас по изучаваната професия и след успешно полагане на предвидените в учебния план държавни квалификационни изпити.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Ученикът придобива правоспособност за упражняване на професия след успешно полагане на предвидените в нормативните актове на компетентните органи изпити.

Чл. 90. (1) Държавните квалификационни изпити и изпитите за правоспособност се провеждат в 3 сесии: юнска - от 26 май до 30 юни, септемврийска - от 5 до 25 септември, и януарска - от 10 до 30 януари.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Всеки ученик има право да се яви на държавни квалификационни изпити на шест сесии при спазване изискванията на действащия учебен план.

(3) Правото на повторни явявания на изпити за правоспособност се определя от съответния компетентен орган.

Чл. 91. (1) За заемане на учителска длъжност се изисква висше или полувисше образование и учителска правоспособност.

(2) Учителската правоспособност се определя от присъдената квалификация "учител" в дипломата за завършено образование или в дипломата за преквалификация.

(3) Лицата с висше образование без учителска правоспособност се ползват с всички права на учители с висше образование, когато извършват професионална подготовка на ученици по специалността си.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Изискванията за заемане на учителска длъжност съобразно придобитото образование и правоспособност се определят с инструкция на министъра на образованието и науката.

Чл. 92. Не може да възниква трудово правоотношение за заемане на учителска длъжност с лице:

1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано или амнистирано;

2. лишено от правото да заема учителска длъжност по съдебен ред;

3. страдащо от заболявания, определени с инструкция на министъра на здравеопазването, които застрашават здравето или възпитанието на децата и учениците.

Чл. 93. (Отм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.)

Чл. 94. Учителят е длъжен да:

1. изпълнява определените си задължения в длъжностната характеристика, Кодекса на труда и други нормативни актове;

2. опазва живота и здравето на учениците и децата по време на учебно-възпитателния процес и на други дейности, организирани от него или от училището;

3. повишава системно професионалната си квалификация;

4. изпълнява решенията на педагогическия съвет и на другите органи за управление на образованието.

Чл. 95. Учителят няма право да накърнява човешките и гражданските права на ученика, да унижава личното му достойнство и да прилага форми на физическо и психическо насилие върху неговата личност.

Чл. 96. За виновно неизпълнение на професионалните си задължения и нарушаване на трудовата дисциплина учителите носят дисциплинарна отговорност и се наказват съгласно Кодекса на труда.

Чл. 97. Системата на народната просвета създава възможности на учителите да повишават професионалната си квалификация, както чрез организирани видове и форми на обучение, така и чрез самостоятелна подготовка.

Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Средствата за повишаване професионалната квалификация на учителите се осигуряват от Министерството на образованието и науката, ако:

1. се въвеждат нови или се променят съществуващите държавни образователни изисквания;

2. по обективни причини се налага преквалификация за изменение на длъжността или характера на работата.

(2) Във всички останали случаи средствата за повишаване на квалификацията се поемат от лицето или спонсори.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) До въвеждането на държавните образователни изисквания за учителска правоспособност, професионална пригодност и квалификация със закон учителите могат да придобиват клас-квалификация и да ползват произтичащите от това права съгласно нормативните актове на Министерството на образованието и науката.

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Нормите за учебната заетост на учителите се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 101. Ученици са лицата, включени във формите на училищно обучение.

Чл. 102. (1) Ученикът има право да:

1. избира училището, профила на обучение, предметите и дейностите, предвидени в учебния план като избираеми;

2. участва по собствен избор в организираните от училището извънкласни форми на дейност;

3. получава от училището информация по въпросите, свързани с неговото обучение;

4. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) се консултира по въпроси, свързани с професионалното му ориентиране;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) получава от учителите консултации при организиране на самостоятелната си подготовка;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) бъде защитен от училището и от други институции при накърняване на личното му достойнство и нарушаване на човешките му права;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) дава мнения и предложения пред ръководството на училището по отношение на организацията и провеждането на цялостната му дейност;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) ползва безплатно цялата училищна материално-техническа база в извънучебно време за развитие на интересите и способностите си по ред, определен от директора на училището;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) избира и бъде избиран в колективните органи за управление на училището;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) бъде поощряван с морални и материални награди за високи резултати в учебната си дейност съгласно правилника на училището.

(2) Ученикът няма право да:

1. отсъства от учебни занятия без уважителни причини, удостоверени по ред, определен в правилника на училището;

2. употребява наркотични средства и алкохол, както и да пуши;

3. участва в политически партии и организации до навършване на пълнолетие;

4. учи в дневна форма на обучение, ако е сключил граждански брак.

Чл. 103. Ученикът е длъжен да:

1. изпълнява учебните си задължения;

2. спазва училищния правилник, нормите на поведение в училището и в обществото и законите на страната;

3. съхранява и развива училищните традиции.

Чл. 104. (1) за виновно неизпълнение на задълженията си по Закона за народната просвета, този правилник и правилника на училището учениците носят дисциплинарна отговорност и се наказват със:

1. забележка;

2. порицание;

3. преместване в друга паралелка;

4. предупреждение за изключване;

5. изключване от училището.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1994 г.) Наказанията по ал. 1, т. 1 и 2 се налагат и отменят от класния ръководител или от директора, а наказанията по т. 3, 4 и 5 се налагат от директора на училището след решение на педагогическия съвет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 1994 г.) Срокът на наказанията по ал. 1, т. 1 и 2 се определя от класния ръководител или от директора. Срокът на наказанията по ал. 1, т. 3, 4 и 5 се определя от педагогическия съвет на училището. Ако наложеното наказание не се отмени до изтичане на определения срок, то се заличава след изтичането на този срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 1994 г.) Наказанията и тяхното отменяне или заличаване се вписват в ученическата книжка и в дневника на класа, а наказанието по т. 5 се вписва и в личния картон на ученика.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 13 от 1994 г.) Органът, който има право да налага наказанието, преди неговото налагане изслушва ученика и проверява обстоятелствата, свързани с нарушението.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 13 от 1994 г.) Наказанието по ал. 1, т. 5 се налага като крайна мярка при особено тежки нарушения. Решението се приема от педагогическия съвет по доклад на класния ръководител, като ученикът има право на защита от определен от него учител или съученик. Заповедта на директора за налагане на наказанието може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 13 от 1994 г.) Общината настанява в друго училище ученици в задължителна училищна възраст, наказани по ал. 1, т. 5.

(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 13 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Ученици, навършили задължителната училищна възраст и наказани по ал. 1, т. 5, могат да подновят обучението си в същото училище не по-рано от 1 година след налагането на наказанието или да продължат обучението си без прекъсване в друго училище. При отказ да бъдат приети в друго училище инспекторат по образованието проверява причината за отказа и при установяване на необоснованост настанява ученика в посоченото от него училище.

Чл. 105. (1) Степента на виновност и видът на наказанието за допуснати неизвинени отсъствия от учениците се определят в правилника на училището.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Изключване от училище поради неизвинени отсъствия се допуска при положение, че ученикът е отсъствал без уважителни причини не по-малко от 30 учебни часа през учебната година.

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Педагогическият съвет определя условията, при които дневната форма на обучение може да бъде заменена с вечерна, кореспондентска, индивидуална, самостоятелна или да бъде удължен учебният срок за ученици, които са отсъствали продължително време от учебни занятия по уважителни причини.

Чл. 106. (Възстановен чрез поправка на неправилно изменение - ДВ, бр. 90 от 1993 г.) (1) Органи за управление на училището са директорът, педагогическият и училищният съвет.

(2) Органи за управление на детската градина са директорът и педагогическият съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Органите за управление на обслужващото звено се определят с правилника за устройството и дейността му.

Чл. 107. (1) Директорите на училище, детска градина и обслужващо звено заемат длъжността с конкурс при условията и по реда, определени в Кодекса на труда и чл. 37 от Закона за народната просвета.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Трудовите договори с директорите на училищата и обслужващи звена се сключват от министъра на образованието и науката, а с директорите на детски градини - от кмета на общината.

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г., попр., бр. 90 от 1993 г.) Министърът или кметът сключва трудов договор с лицето, класирано на първо място в конкурса.

(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г., попр., бр. 90 от 1993 г.) При констатирани процедурни нарушения в допускането и/или провеждането на конкурса министърът (кметът) в зависимост от нарушението може да сключи трудов договор със следващия класирал се кандидат или да анулира конкурса.

(5) (Нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г., попр., бр. 90 от 1993 г., ал. 5 зал., предишна ал. 6, ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Не може да възниква трудово правоотношение за заемане на директорска длъжност с лице, което не отговаря на изискванията на чл. 91, ал. 1 и чл. 92.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 75 от 1993 г., попр., бр. 90 от 1993 г., предишна ал. 7, ДВ, бр. 3 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) При отсъствие на директора за срок повече от 30 календарни дни министърът на образованието и науката, съответно кметът, сключва трудов договор с друго лице за временно изпълняване на длъжността без конкурс.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 75 от 1993 г., попр., бр. 90 от 1993 г., предишна ал. 8, ДВ, бр. 3 от 1995 г.) При отсъствие на директора за срок, по-малък от 30 календарни дни, той определя свой заместник от състава на училището, детската градина или обслужващото звено.

Чл. 108. (1) Директорът организира, ръководи и отговаря за цялостната дейност на училището или детската градина, като:

1. осъществява държавната политика в областта на образованието;

2. представлява училището или детската градина пред органи, организации и лица;

3. осъществява вътрешен контрол в съответствие с правомощията му, предоставени с нормативни актове;

4. разпорежда се с бюджета и с извънбюджетните постъпления, като се отчита пред колективния орган за управление;

5. сключва договори с юридически и физически лица по предмета на дейност на училището или детската градина;

6. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) сключва и прекратява трудови договори с помощник-директорите, учителите, възпитателите, специалистите с педагогически функции, служителите и работниците по реда на Кодекса на труда;

7. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) обявява свободните места в бюрата по труда и в инспекторатите по образованието в 3-дневен срок от овакантяването им;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) награждава и наказва ученици, учители и служители в съответствие с Кодекса на труда, Закона за народната просвета и този правилник.

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) организира приемането на деца и ученици и обучението и възпитанието им в съответствие с държавните образователни изисквания;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) подписва документите за завършен клас и образователна степен и съхранява печата с държавния герб на училището;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) съдейства на компетентните органи за установяване на нарушения по чл. 47 и 48 от Закона за народната просвета;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) контролира правилното водене и съхраняване на училищната документация;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) осигурява условия за здравно-профилактична дейност в училището или детската градина;

14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) председател е на педагогическия и училищния съвет и осигурява изпълнение на решенията им.

(2) Правата и задълженията на директора на обслужващо звено се определят от нормативните актове и от правилника на звеното.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Помощник-директорът подпомага директора при организирането на учебната, административната или учебно-производствената дейност на училището, съгласно нормативните актове и съответната длъжностна характеристика.

Чл. 110. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Педагогическият съвет на училището (детската градина) включва в състава си помощник-директори всички учители, възпитатели и специалисти с педагогически функции, които са на щатна работа в него.

(2) В състава на педагогическия съвет се включва и медицинското лице, което обслужва училището или детската градина.

Чл. 111. (1) Педагогическият съвет като специализиран орган за управление:

1. приема правилника на училището (детската градина);

2. (изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) приема учебния план на училището в съответствие с чл. 77, ал. 5;

3. избира формите на обучение и реда за провеждането им;

4. обсъжда и взема решения по резултатите от обучението;

5. определя начина за приемане на ученици в училището при спазване изискванията на нормативните актове;

6. (изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., бр. 3 от 1995 г.) определя реда и условията за провеждане на поправителни и приравнителни изпити, както и на изпити за ученици на самостоятелна подготовка;

7. приема индивидуалните планове и програми за обучение на ученици;

8. обсъжда и предлага на директора решения за награждаване и наказване на ученици;

9. определя дейностите извън държавните образователни изисквания и приема програми за осъществяването им;

10. обсъжда и взема решения по анализа на здравното състояние и физическата дееспособност на учениците;

11. (нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г., изм., бр. 3 от 1995 г.) определя представител по чл. 37, ал. 4 от Закона за народната просвета.

(2) Педагогическият съвет на детската градина изпълнява функциите по ал. 1 съобразно предмета на дейността си.

Чл. 112. (1) Педагогическият съвет се свиква най-малко веднъж на два месеца от директора. Извънредно заседание се свиква по искане на най-малко 1/3 от числения му състав.

(2) Решенията се приемат с обикновено мнозинство при присъствието на не по-малко от 2/3 от числения му състав.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Решенията на педагогическия съвет могат да бъдат отменяни от самия съвет с квалифицирано мнозинство (2/3 от гласовете на присъстващите) или от министъра на образованието и науката.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) За всяко заседание на педагогическия съвет се води протокол.

Чл. 113. (1) В състава на училищния съвет се включват:

1. представители на учителите, които са на щатна работа в училището;

2. представители на родителите и обществеността;

3. представители на учениците.

(2) Общият брой на членовете и нормите на представителство в съвета се определят в правилника на училището.

(3) Представителите на учителите не могат да бъдат повече от 1/3 от числения състав на съвета.

(4) Представителите на учителите се избират от педагогическия съвет.

(5) Представителите на учениците, родителите и обществеността се избират при условия и по ред, определени в правилника на училището.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) Училищният съвет като консултативен орган обсъжда отчети, проекти и други материали и прави предложения пред компетентните органи за решаване на проблемите, свързани с развитието и дейността на училището.

Чл. 115. (1) Училищният съвет се свиква не по-малко от 2 пъти през учебната година от директора. Извънредни съвети могат да се свикват по искане на най-малко 1/3 от списъчния му състав.

(2) Училищният съвет взема решения с обикновено мнозинство при присъствието на най-малко 2/3 от състава му.

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) За всяко заседание на училищния съвет се води протокол.

Чл. 115а. (Нов - ДВ, бр. 73 от 1995 г.) (1) Към училищата, детските градини и обслужващите звена се учредяват училищни настоятелства.

(2) Устройството и функциите на училищното настоятелство се уреждат с Правилник за училищното настоятелство.

Чл. 116. (1) Във всяко училище се води следната задължителна училищна документация:

1. (нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) книга за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) дневник за всяка паралелка;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) материална книга за взетите часове;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) главна книга за учениците до VIII клас и лични картони за учениците от IX до последния клас;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) регистрационни книги за издадените документи: за завършена степен на образование и за придобита професионална квалификация;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) протоколи от изпитите;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) книга за санитарното състояние;

8. (нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) входящ и изходящ дневник;

9. (нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) заповедна книга;

10. (нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г., изм., бр. 3 от 1995 г.) книга за впечатленията от контролната дейност на директора (помощник-директора по учебната дейност и помощник-директора по учебно-производствената дейност) и книга за впечатленията на контролните органи на МНО;

11. (нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) инвентарна книга;

12. (нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) отчетни счетоводни форми;

13. (нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) книга с протоколите от заседанията на педагогическия съвет;

14. (нова - ДВ, бр. 75 от 1993 г.) книга с протоколите от заседанията на училищния съвет;

15. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) разносна книга;

16. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) летописна книга;

17. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) книга за резултатите от изпитите на учениците на самостоятелно или кореспондентско обучение и явяващите се на приравнителни изпити;

18. (нова - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) списък-образец № 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1993 г., бр. 3 от 1995 г.) Документите по ал. 1, т. 4, 5, 13, 16 и 17 се съхраняват безсрочно, по т. 1, 3, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15 и 18 - пет години, а по т. 2 и 6 - две години.

Чл. 117. Задължителната училищна документация се номерира, прошнурова и подпечатва с печата на училището.

Чл. 118. В държавните и общинските детски градини задължително се водят дневник за всяка група, материална книга и книга за санитарното състояние.

Чл. 119. В обслужващите звена задължителната документация се определя с правилника им.

Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Финансирането на дейностите в системата на народната просвета се осъществява както със средствата от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката и други министерства и ведомства, към които има училища, така и от местните бюджети чрез общинските съвети.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Размерът на средствата по ал. 1 се определя с годишни нормативи за един ученик или дете, диференцирани по видове и степени училища и детски градини (групи), утвърдени от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 121. (1) Средствата за издръжка в държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи звена се осигуряват и предоставят на училищата, детските градини и обслужващите звена от съответния финансиращ орган по чл. 120, ал. 1.

(2) Получените по реда на ал. 1 средства не могат да се използват за други цели.

Чл. 122. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 1995 г.) Държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи звена освен от бюджета осигуряват средства за издръжка и развитие на материално-техническата база от собствени приходи (наеми, такси, дарения, целеви средства от юридически или физически лица).

(2) Училищата, детските градини и обслужващите звена могат да реализират доходи в левове и валута и от собствени дейности: обучение на чуждестранни граждани, педагогически и други услуги по предмета на дейността си, учебно производство и др.

Чл. 123. (1) Директорът на училището или обслужващото звено открива банкова сметка.

(2) Директорът разработва проект на бюджета на училището (обслужващото звено) и го предлага за утвърждаване на съответния финансиращ орган.

(3) След утвърждаване на бюджета директорът осигурява изпълнението му, за което се отчита пред колективния орган за управление.

Чл. 124. (1) Частните училища получават от държавния бюджет по норматив средства за веществена издръжка за всеки ученик в задължителна училищна възраст.

(2) Предоставените по реда на ал. 1 средства не могат да се използват за други цели.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Министерството на образованието и науката упражнява контрол за спазването на държавните образователни изисквания и изразходването на предоставените от бюджета средства за обучение на ученици в частните училища.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Министерството на образованието и науката съгласувано с Министерството на финансите определя ведомствена тарифа за услугите, които се заплащат в системата на народната просвета.

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 119 от 1998 г.) Организацията и управлението на финансово-икономическата дейност на държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи звена се уреждат със специфични икономически правила, утвърдени от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на финансите.