Държавен вестник, брой 36 от 30.IV

Чл. 1. (1) С този правилник се уреждат устройството и дейността на държавните факултетски болници към Министерството на здравеопазването (МЗ).

(2) В съответствие с разпоредбите на този правилник всяка болница по ал. 1 изработва правилник за устройството и дейността си.

Чл. 2. (1) Факултетска е болница, която притежава необходимата материална база и кадри за клинично обучение на студенти и специализанти.

(2) Държавните факултетски болници са отделни юридически лица към Министерството на здравеопазването със седалище София на бюджетна издръжка и осъществяват диагностично-лечебна, профилактична и рехабилитационна дейност. В болниците се провежда клинично обучение на студенти и следдипломна специализация на лекари, стоматолози и друг персонал и се извършва научна дейност. За целта болниците сключват договори с Висшия медицински институт (ВМИ) - София, неговите факултети и други организации.

Чл. 3. В държавните факултетски болници в съответствие с профила им се:

1. установяват, лекуват и облекчават заболявания и телесни увреждания и се оказват спешна и родилна помощ и медико-козметични услуги;

2. извършват диагностични консултации и изследвания, поискани от лекари или стоматолози на извънболнична практика или от други болнични заведения.

Чл. 4. (1) В зависимост от основната специалност, на която отговаря профилът на влизащите в състава й клиники, факултетската болница е многопрофилна или специализирана.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1993 г.) Основни специалности в болницата са: вътрешна медицина, педиатрия, акушерство и гинекология, хирургия, ортопедотравматология, урология, неврология, психиатрия, офталмология, оториноларингология, дерматология и венерология, инфекциозни болести и стоматология, анестезиология и интензивна медицина.

Чл. 5. (1) Многопрофилна е факултетска болница, в която има разкрити най-малко две клиники (отделения) от различните специалности по чл. 4, ал. 2.

(2) Специализирана е факултетска болница, чиито клиники (отделения) съответстват на:

1. една от посочените в чл. 4, ал. 2 специалности;

2. една или повече тесни специалности, производни на една от основните специалности;

3. повече от една тясна специалност, производна на различни основни специалности, когато болницата е предназначена за лечение на заболявания на една и съща органна система или са от една и съща нозологична група.

Чл. 6. (1) Към всяка факултетска болница могат да се обособят структури за:

1. амбулаторна медицинска помощ с диагностично-консултативни функции и наблюдение;

2. трудова терапия.

(2) В зависимост от профила на болниците могат да се създават и структури за продължително лечение и рехабилитация.

Чл. 7. (1) Факултетската болница се състои от функционално обединени в едно цяло структури: клиники, отделения, клинични секции, операционни блокове, лаборатории, централизирани звена за апаратни изследвания, административни служби и др.

(2) Структурите по ал. 1 трябва да отговарят на определени от МЗ критерии и изисквания за лечение на болни и за клинично обучение на студенти и специализанти.

Чл. 8. (1) Основни диагностично-лечебни структури на факултетската болница са:

1. клиники, отделения и секции;

2. параклинични звена.

(2) Ръководител на клиника може да бъде само лице от съответната клинична специалност, което има званието професор или доцент или приравнени на тях.

(3) Ръководителят на клиниката съгласува единството на лечебно-диагностичния и учебния процес с ръководителя (завеждащ) на съответната катедра.

Чл. 9. (1) За уреждане на отношенията между държавните факултетски болници в София се създава междуболничен съвет.

(2) В междуболничния съвет се включват директорите и медицинските управители на факултетските болници и представители на МЗ.

(3) Председател на междуболничния съвет е представител на МЗ, определен от министъра на здравеопазването.

Чл. 10. (1) Междуболничният съвет решава всички проблеми, свързани със:

1. условията и реда за ползването на наличната диагностично-лечебна апаратура с междуболнична значимост и доставка на нова;

2. реда за извършване на веществени, енергийни, транспортни, информационни и други услуги от звена с общи обслужващи функции;

3. реда за извършване на междуболничните диагностично-лечебни консултации;

4. създаването на нови структури в болниците с междуболнична значимост, изискващи целеви инвестиции от държавния бюджет.

(2) Решенията на съвета се утвърждават от министъра на здравеопазването.

Чл. 11. За уреждане на отношенията между факултетските болници и ВМИ - София, по проблема на клиничното обучение на студенти и специализанти, доколкото това не може да се реши чрез преки преговори, се създава болнично-институтски координационен съвет.

Чл. 12. (1) Болнично-институтският координационен съвет се състои от по един представител на ръководството на всяка болница, равен брой представители на ВМИ и двама представители на МЗ.

(2) Първото заседание на болнично-институтския координационен съвет се свиква от ректора на ВМИ - София, и на него се избира председател с мандат, определен от съвета.

Чл. 13. (1) Болнично-институтският координационен съвет се свиква на редовно заседание от председателя един път на тримесечие. Свикването се извършва чрез писмена покана най-малко седем дни преди датата на заседанието, в която е посочен дневният ред.

(2) Извънредно заседание се свиква от председателя или по искане, подписано най-малко от 1/4 от членовете. Заседанието се насрочва в 3-дневен срок.

(3) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на съвета. Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите членове.

(4) В протокола на заседанието задължително се вписват мотивите на взетото решение.

Чл. 14. Болнично-институтският координационен съвет взема решения по:

1. критериите, на които трябва да отговарят двустранните договори между факултетските болници и ВМИ за осъществяване на учебна и научна дейност;

2. оптимизиране на условията за клинично обучение на студенти и специализанти и за провеждане на научна дейност;

3. закриването на съществуващи или откриването на нови дейности във факултетските болници, имащи отношение към клиничното обучение на студенти и специализанти.

Чл. 15. Факултетските болници се финансират за извършена от тях лечебно-диагностична и профилактична дейност:

1. от държавния бюджет в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Постановление № 220 на Министерския съвет от 1992 г. за определяне статута на националните центрове при закритата Медицинска академия и за уреждане на други правоотношения, свързани със закриването й (обн., ДВ, бр. 93 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 4 и 25 от 1993 г.);

2. от други извънбюджетни източници съгласно съответните нормативни актове.

Чл. 16. (1) Към всяка болница се изгражда комисия по медицинска етика.

(2) Членовете на комисията и председателят й се определят със заповед на медицинския управител.

(3) Мандатът на комисията е две години.

(4) При необходимост комисията може да привлича експерти.

Чл. 17. (1) Комисията по медицинска етика:

1. извършва възложени й от медицинския управител проверки по жалби на пациенти или техни представители;

2. извършва проверки при възникнали груби неетични взаимоотношения между лица от персонала на болницата или между тях и обучаващите се студенти и специализанти;

3. дава становище и следи за спазване на законовите изисквания за клинично изпитание на лекарствени средства, медицинска апаратура и медицински консумативи.

(2) Констатациите и заключенията на комисията се предоставят на медицинския управител, а по негова преценка - и на медицинския съвет.

Чл. 18. (1) Служителите от болницата са задължени да предоставят на комисията всички необходими документи и данни.

(2) При необходимост на лекарите (стоматолозите), влизащи в състава на комисията, както и на експерти с висше медицинско образование, които тя е поканила, се предоставя възможност за преглед на пациенти.