Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 39 от 7.V

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ТАРИФАТА ЗА ТОПЛОЕНЕРГИЯ

 

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ТАРИФАТА ЗА ТОПЛОЕНЕРГИЯ

ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № 87 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 29 АПРИЛ 1993 Г., ОТМ.ОСН. ДВ 26 1994

Обн. ДВ. бр.39 от 7 Май 1993г.

Чл. 1. (1) Доставчиците продават топлинната енергия по цени, диференцирани по параметри, на топлоносителя съгласно Тарифата за топлоенергия (приложение №2), както следва:

1. топлинна енергия за стопански нужди, нежилищни сгради и помещения, доставяна с топлоносител водна пара с налягане над 0,25 МРа (2,5 ata) - 610 лв/Гкал;

2. топлинна енергия за стопански нужди, нежилищни сгради и помещения с топлоносител водна пара с налягане до 0,25 МРа (2,5 ata) или гореща вода - 488 лв/Гкал;

3. топлинна енергия за ведомства на бюджетна издръжка, подавана с топлоносител водна пара с налягане до 0,25 МРа (2,5 ata) или гореща вода - 350 лв/Гкал;

4. топлинна енергия за населението - 238 лв/Гкал.

(2) Цените на топлинната енергия са определени за доставянето й франко потребител съобразно границата за собственост:

1. когато топлопреносните мрежи са собственост на потребителя, топлинната енергия се измерва франко топлоизточника;

2. когато топлопреносните мрежи са собственост на доставчика, топлинната енергия се измерва франко основната абонатна станция на потребителя.

Чл. 2. (1) Цените на топлинната енергия се определят за 100 на сто връщане на кондензат (при топлоносител пара) и топла вода (при топлоносител гореща вода).

(2) Процентът на подлежащия на връщане кондензат или топла вода се определя от доставчика и от потребителя на топлинна енергия и се посочва в договора. За разликата между 100 на сто и договорения процент кондензат или топла вода за връщане потребителят заплаща по 36 лв/т.

(3) За невърнат кондензат под определения в договора за връщане процент потребителят заплаща по 152 лв/т.

Чл. 3. Когато към топлопреносната мрежа на основния потребител са присъединени други потребители, доставчикът сключва договор само с основния потребител, а той от своя страна - с подпотребителите.

Чл. 4. (1) При констатиране на повреди и грешки, както и при съмнение в показанията на контролно-измервателните уреди всяка от страните е длъжна веднага да уведоми другата, за да извършат съвместно проверката им и да съставят двустранен протокол за времето и начина за отстраняване на повредите.

(2) При повреди на измервателни прибори за параметрите на парата в основната абонатна станция на потребителя нейните температура и налягане се приемат за периода на повредата равни на температурата и налягането по приборите на доставчика.

(3) При повреда на разходомера за пара в основната абонатна станция на потребителя за разход през периода на повредата се приема установеният в договора между доставчика и потребителя максимален часов разход.

(4) При повреда на разходомера на кондензат в основната абонатна станция на потребителя за определяне на количеството върнат кондензат за периода на повредата се приемат данните от предишните отчетни месечни или тримесечни периоди, когато разходомерът е бил изправен.

Чл. 5. Констатирани грешки или възникнали спорове между доставчика и потребителя по измерване, отчитане и заплащане на доставената топлинна енергия и върнат кондензат се уреждат посредством двустранно подписан протокол през месеца, следващ месеца, в който е допусната грешка или е възникнал спорът.

Чл. 6. (1) Таксите за отопление се изчисляват въз основа на количеството доставена топлинна енергия за отчетния период, определено чрез показанията на измервателните уреди или по изчислителен път.

(2) Ако топломерът измерва доставената топлинна енергия на един потребител, таксата за отопление се определя въз основа на показанията на топломера.

(3) При наличие на топломер в абонатната станция на жилищна сграда, който измерва доставената топлинна енергия на повече потребители, доставчикът следва да сключи договор с лице, упълномощено от общо събрание на собствениците (чл. 47 от Закона за собствеността), което заплаща общата сума за топлинната енергия въз основа на показанията на топломера.

(4) Таксата за отопление на отделните абонати в сграда без измервателни уреди се определя в зависимост от кубатурата на ползваните помещения и припадащите се общи части независимо от наличието на отоплителни тела. Тя е различна за всеки месец и за всеки топлоизточник в зависимост от доставеното количество топлинна енергия съобразно външните температури.

(5) Количеството енергия, доставено като гореща вода, се определя по показанията на монтиран водомер за горещо водоснабдяване (G г.в.), като се приеме разликата между температурите на гореща и студена вода - 55 градуса С/0,0539 Гкал/куб.м. При наличие на рециркулация - 0,0566 Гкал/куб.м. Цената на един куб.м гореща вода за различните потребители се изчислява по фиксираните в чл. 1 цени на топлинната енергия.

(6) Количеството топлинна енергия, доставено като гореща вода за потребителите без водомери за горещо водоснабдяване през отоплителния период, се определя, като се приеме за едно лице за едно денонощие в жилище - 5000 Ккал - 1,19 лв., а извън отоплителния период - съгласно чл. 32 от Наредба № 2 за отчитане на топлинната енергия.

Чл. 7. Рекламация за неправилно изчислена стойност на доставената топлинна енергия може да се предявява пред доставчика на топлинна енергия в 20-дневен срок от получаване на съобщението за дължимата сума.

Чл. 8. (1) Топлинната енергия се заплаща месечно по ред и начин, за който доставчикът уведомява потребителите по подходящ начин (чрез средствата за масова информация, обяви и т.н.), ако това не е договорено между страните.

(2) Началната дата на възникване на задължението за заплащане на ползваната топлинна енергия от абонатите се определя от доставчика при условията на ал. 1.

(3) След изтичане на 15-дневен срок от определената дата по ал. 2 абонатът изпада в забава и заплаща на доставчика лихва в размер съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и Постановление № 5 на Министерския съвет от 1991 г. за лихвите по депозитите, влоговете и кредитите на населението и фирмите (ДВ, бр. 6 от 1991 г.) до окончателното заплащане на дължимото вземане.

Чл. 9. Потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, нежилищни сгради и помещения, подавана с топлоносител водна пара с налягане над 0,25 МРа (2,5 ata) и с топлоносител водна пара с налягане до 0,25 МРа (2,5 ata) или гореща вода, когато не са направили необходимото за договаряне с доставчика на количества и условия за потребление, заплащат консумираната енергия с увеличение в размер 10 на сто, за да се компенсират непредвидените разходи.

Промени настройката на бисквитките