Държавен вестник, брой 88 от 15.X

Определение на термина "бежанец"

Член 1

А. За целите на тази конвенция терминът "бежанец" се прилага към всяко лице, което:

1) е било считано за бежанец по силата на споразуменията от 12 май 1926 г. и 30 юни 1928 г. или по силата на конвенциите от 28 октомври 1933 г. и 10 февруари 1938 г., на протокола от 14 септември 1939 г. или на Устава на Международната организация за бежанците;

Решенията за непредоставяне правото да се считат за бежанци, приети от Международната организация за бежанците в периода на нейната дейност, не са пречка за предоставяне на статута на бежанец на лица, които отговарят на условията на точка 2;

2) в резултат на събития, станали преди 1 януари 1951 г., и при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея.

В случаите, когато някое лице се явява гражданин на няколко страни, изразът "страната на неговото гражданство" означава всяка една от страните, чиито гражданин е то, и такова лице не се счита лишено от закрилата на страната на неговото гражданство, ако без някаква действителна причина, произтичаща от основателни опасения, то не се обръща за закрила към една от страните, чийто гражданин се явява.

В. 1) За целите на тази конвенция думите "събития, станали преди 1 януари 1951 г." в чл. 1, раздел А означават или:

а) "събития, станали в Европа преди 1 януари 1951 г.", или:

b) "събития, станали в Европа или другаде преди 1 януари 1951 г.",

като всяка договаряща държава е длъжна да декларира при подписване, ратификация или присъединяване кое точно значение тя ще прилага по отношение на задълженията, поети от нея по силата на тази конвенция;

2) всяка договаряща държава, приела алтернативното значение (а), може във всеки момент да разшири обхвата на поетите от нея задължения чрез приемането на алтернативното значение (b), като уведоми в този смисъл Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

С. Тази конвенция прекратява действието си върху всяко лице, попадащо под разпоредбите на раздел А, ако това лице:

1) доброволно се възползва отново от закрилата на страната, чийто гражданин то е; или

2) след като веднъж е загубило своето гражданство, отново доброволно го е придобило; или

3) е придобило ново гражданство и се ползва от закрилата на страната на своето ново гражданство; или

4) отново се е установило доброволно в страната, която е напуснало или извън която то е пребивавало поради опасения от преследване; или

5) не може повече да се отказва от ползването на закрила от страната на своето гражданство, тъй като обстоятелствата, на основание на които то е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.

Разпоредбите на тази точка не се прилагат по отношение на бежанец, попадащ под определението на раздел А, точка 1, при условие, че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се ползва от закрилата на страната, чийто гражданин той е;

6) бидейки лице без гражданство, то е в състояние да се върне в страната на своето предишно обичайно местоживеене поради факта, че обстоятелствата, на основание на които лицето е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.

Разпоредбите на тази точка не се прилагат към бежанец, попадащ под определението на раздел А, точка 1 на този член, при условие, че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се върне в страната на предишното си обичайно местоживеене.

D. Тази конвенция не се прилага по отношение на лица, ползващи се в момента от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Когато оказването на такава закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини и ако положението на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица могат ipso facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от тази конвенция.

Е. Тази конвенция не се прилага спрямо лице, по отношение на което компетентните органи на страната, в която то пребивава, са признали правата и задълженията, произтичащи от притежаването на гражданството на тази страна.

F. Тази конвенция не се прилага по отношение на лицата, за които има сериозни основания да се предполага, че:

а) са извършили престъпление против мира, военно престъпление или престъпление против човечеството според определението, дадено за тези деяния в международните документи, изработени за вземане на отношение спрямо такива престъпления;

b) са извършили тежко престъпление от неполитически характер извън страната, която им е дала убежище, преди да бъдат допуснати в тази страна като бежанци;

с) са виновни за извършването на деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации.

Общи задължения

Член 2

Всеки бежанец има задължения към страната, в която се намира, които изискват от него по-конкретно да спазва законите и разпоредбите ѝ, както и да изпълнява мерките, предприети за поддържане на обществения ред.

Недопускане на дискриминация

Член 3

Договарящите държави се задължават да прилагат разпоредбите на тази конвенция спрямо бежанците без каквато и да е дискриминация по отношение на раса, религия или страна на произход.

Религия

Член 4

Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, намиращи се на тяхна територия, статут, не по-малко благоприятен от този на техните собствени граждани, относно правото да изповядват своята религия и свободата да дават на своите деца религиозно възпитание.

Права, предоставяни извън тази конвенция

Член 5

Нищо в тази конвенция не засяга които и да са права и привилегии, предоставяни на бежанците от договаряща държава извън предвидените в тази конвенция.

Изразът "при същите обстоятелства"

Член 6

За целите на тази конвенция изразът "при същите обстоятелства" означава, че всички изисквания (включително изискванията, отнасящи се до продължителността и условията на престой или пребиваване в страната), на които би трябвало да отговаря лицето, за да се ползва от съответното право, ако то не би било бежанец, трябва да бъдат изпълнени от лицето, с изключение на изискванията, които поради своето естество не могат да бъдат изпълнени от бежанец.

Изключения от принципа на взаимността

Член 7

1. Освен в случаите, когато по силата на тази конвенция се предвижда по-благоприятен статут, всяка договаряща държава се задължава да предоставя на бежанците статута, който тя предоставя най-общо на чужденците.

2. След изтичането на тригодишен срок на пребиваване всички бежанци се освобождават от установената на територията на договарящите държави законодателна взаимност.

3. Всяка договаряща държава се задължава да предоставя и занапред на бежанците правата и привилегиите, на които вече имат право, при отсъствие на взаимност, към датата на влизане в сила на конвенцията по отношение на тази държава.

4. Договарящите държави се задължават да разгледат благосклонно възможността за предоставяне на бежанците при отсъствие на взаимност на права и привилегии извън предвидените в точки 2 и 3, както и евентуалното освобождаване от изискването за взаимност спрямо бежанците, които не отговарят на условията, предвидени в точки 2 и 3.

5. Разпоредбите на точки 2 и 3 се отнасят както за правата и привилегиите, предвидени в чл. 13, 18, 19, 21 и 22 на тази конвенция, така и за правата и привилегиите, които не са предвидени в нея.

Изключения от извънредните мерки

Член 8

По отношение на извънредните мерки, които могат да бъдат предприемани срещу личността, имуществото или интересите на граждани на чужда държава, договарящите държави се задължават да не ги прилагат по отношение на бежанците, формално граждани на тази държава, само на основание на тяхното гражданство. Договарящите държави, законодателствата на които не допускат прилагането на залегналия в този член общ принцип, при подходящи случаи се задължават да допускат изключения в полза на такива бежанци.

Временни мерки

Член 9

Нищо в тази конвенция не отменя правото на договаряща държава по време на война или при наличие на други тежки или извънредни обстоятелства да взема такива временни мерки, които счита за съществени с оглед на държавната сигурност, по отношение на дадено лице, преди въпросното лице да е било определено от договарящата държава като бежанец и ако по-нататъшното прилагане спрямо това лице на указаните мерки е необходимо в интерес на държавната сигурност.

Непрекъснатост на пребиваването

Член 10

1. Ако по време на Втората световна война бежанецът е бил изселен от родните си места и принудително въдворен на територията на една от договарящите държави, където живее и понастоящем, времето на този принудителен престой се счита за законно пребиваване на въпросната територия.

2. Ако бежанецът е бил принудително изселен по време на Втората световна война от територията на една от договарящите държави и до влизането в сила на тази конвенция се е върнал в нея с цел придобиване на постоянно местожителство, периодът на пребиваване преди и след въпросното принудително изселване се разглежда като непрекъснат във всички случаи, когато се изисква непрекъснатост на пребиваването.

Бежанци моряци

Член 11

Ако бежанците са лица на редовна служба в екипажите на кораби, плаващи под флага на една от договарящите държави, въпросната държава се задължава да разгледа благосклонно установяването на тези лица на нейна територия и издаването на тези лица на документи за пътуване или предоставянето им на временно право на пребиваване на нейна територия, по-специално с цел улесняване установяването им в друга страна.

Личен статут

Член 12

1. Личният статут на бежанеца се определя от законите на страната на неговото местоживеене или при липса на местоживеене - от законите на страната на неговото пребиваване.

2. Придобитите по-рано права на бежанеца, свързани с неговия личен статут, и по-специално правата, произтичащи от брак, се уважават от всяка договаряща държава при спазване, ако това е необходимо, на формалностите, предвидени от законодателството на тази държава при условие, че съответното право би било признато от законодателството на тази държава, ако въпросното лице не бе станало бежанец.

Движимо и недвижимо имущество

Член 13

Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците възможно най-благоприятен статут и във всеки случай не по-малко благоприятен, отколкото предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства по отношение придобиването на движимо и недвижимо имущество и други свързани с това права, а също по отношение на наемни или други договори, отнасящи се до движимо и недвижимо имущество.

Авторски права и индустриална собственост

Член 14

По отношение на закрилата на индустриалната собственост, като изобретения, образци и модели, търговски марки и търговски названия, както и правата върху литературни, художествени и научни произведения в страната на обичайното му местопребиваване бежанецът се ползва със същата закрила, както и гражданите на тази страна. На територията на всяка друга договаряща държава на него му се предоставя същата закрила, каквато се предоставя на тази територия на гражданите на страната, в която е обичайното му местопребиваване.

Право на сдружаване

Член 15

По отношение на сдруженията с неполитически характер и такива с идеална цел и на професионалните съюзи договарящите държави предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, най-благоприятния статут, предоставян на граждани на чужда държава при същите обстоятелства.

Право на достъп до съдилищата

Член 16

1. Всеки бежанец има право на свободен достъп до съдилищата на територията на всички договарящи държави.

2. По отношение на правото на достъп до съдилищата на територията на договарящата държава, в която е обичайното му местопребиваване, всеки бежанец се ползва от същия статут, както и нейните граждани, включително правото на правна помощ и освобождаването от заплащането на съдебните разходи (cautio ju dicatum solvi).

3. На всеки бежанец в договарящите държави, които не са страната на обичайното му местопребиваване, се предоставя същият статут по отношение на въпросите, посочени в точка 2, както на гражданите на страната на неговото обичайно местопребиваване.

Наемане на работа срещу заплащане

Член 17

1. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхната територия, най-благоприятния статут по отношение правото им да бъдат наемани на работа, от какъвто се ползват гражданите на чужди държави при същите обстоятелства.

2. Във всички случаи ограничителните мерки, налагани по отношение на чужденците или наемането на работа на чужденци с оглед защита на националния пазар на работната сила, не се прилагат към бежанец, който е бил освободен от такива мерки към датата на влизане в сила на тази конвенция за съответната договаряща държава или който отговаря на едно от следните условия:

а) да пребивава в страната не по-малко от три години;

b) съпругът (съпругата) на който да има гражданството на страната на пребиваване. Бежанец не може да се позове на тази разпоредба, ако е напуснал съпруга (съпругата) си;

с) да има едно или няколко деца, които имат гражданството на страната на пребиваване.

3. Договарящите държави се задължават да разглеждат благосклонно вземането на мерки за изравняване правата на всички бежанци по отношение на наемането на работа с правата на своите граждани и по-специално правата на бежанците, които са влезли на тяхна територия по изпълнение на програми за набиране на работна ръка или съгласно имиграционни планове.

Лична трудова инициатива

Член 18

Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, възможно най-благоприятния статут и във всеки случай не по-малко благоприятен от предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства по отношение на правото на трудова инициатива в селското стопанство, промишлеността, занаятите и търговията, а така също и правото да учредяват търговски и промишлени фирми.

Свободни професии

Член 19

1. Всяка договаряща държава се задължава да предоставя на бежанците, законно пребиваващи на нейна територия, които притежават дипломи, признати от компетентните органи на тази държава, и които желаят да практикуват свободни професии, възможно най-благоприятен статут и във всеки случай не по-малко благоприятен, отколкото предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства.

2. Договарящите държави се задължават да полагат всички усилия в съответствие със своите закони и конституции за осигуряване заселването на такива бежанци в своите територии извън метрополията, за чиито международни отношения те носят отговорност.

Купонно разпределение

Член 20

Там, където съществува система на купонно разпределение, регулираща общото разпределение на дефицитни продукти за цялото население, бежанците се ползват със същия статут, както и гражданите на държавата.

Жилищно настаняване

Член 21

По отношение на жилищното настаняване договарящите държави се задължават, доколкото този въпрос е уреден от съществуващите закони или разпоредби или се контролира от обществените органи, да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, възможно най-благоприятен статут и във всеки случай не по-малко благоприятен, отколкото предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства.

Обществено образование

Член 22

1. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците същия статут, какъвто те предоставят и на собствените си граждани по отношение на придобиването на първоначално образование.

2. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците възможно най-благоприятен статут и във всеки случай не по-малко благоприятен, отколкото предоставяния най-общо на чужденци при същите обстоятелства по отношение на придобиването на друго освен първоначално образование и по-специално по отношение достъпа до курсове за обучение, признаването на издадени в чужбина свидетелства за образование, дипломи и степени, освобождаването от учебни такси и налози и даването на стипендии.

Социални помощи

Член 23

Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, същия статут по отношение правото на социални помощи и подпомагане, както предоставения на собствените им граждани.

Трудово законодателство и социални осигуровки

Член 24

1. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, същия статут, какъвто се предоставя на собствените им граждани по отношение на следното:

а) трудовото възнаграждение, включително семейните надбавки, доколкото последните представляват част от възнаграждението, продължителността на работния ден, положения труд в извънработно време, платения отпуск, ограниченията за надомна работа, долната възрастова граница за постъпване на работа, стажуване и професионално обучение, женския труд и труда на младежите, ползването на привилегиите на колективното договаряне - доколкото всички тези въпроси са регулирани от законодателството или се контролират от административните органи;

b) социалните осигуровки (правните разпоредби по отношение на трудови злополуки, професионални заболявания, майчинство, болест, инвалидност, старост, смърт, безработица, семейни ангажименти и други непредвидени случаи, които се включват в системата от социални осигуровки съгласно националното законодателство) при следните ограничения:

(i) възможни са специални споразумения за запазване на придобити права или права в процес на придобиване;

(ii) националното законодателство на страната на местопребиваване може да предписва специални разпоредби относно надбавките или частите от такива, подлежащи на изплащане изцяло от обществените фондове, и относно издръжките, изплащани на лица, които не отговарят на условията за личен принос, даващи право на нормална пенсия.

2. Правото на обезщетение при смърт на бежанец в резултат от трудова злополука или професионално заболяване не се обезсилва от обстоятелството, че постоянното местопребиваване на получателя на обезщетението е извън територията на договарящата държава.

3. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците привилегиите, произтичащи от спогодби, сключени помежду им, или такива, които предстои да бъдат сключени в бъдеще, относно запазването на права, придобити или в процес на придобиване по отношение на социалните осигуровки единствено при условията, които се прилагат за гражданите на страните, подписали въпросните спогодби.

4. Договарящите държави ще разглеждат благосклонно възможностите за предоставяне на бежанците във възможно най-пълна степен на всички привилегии, произтичащи от подобни спогодби, които са или ще влязат в сила между тези договарящи държави и държави, които не са страна по конвенцията.

Административно съдействие

Член 25

1. В случай, че упражняването на дадено право от страна на бежанец нормално изисква съдействието на органите на чужда страна, към които той няма възможност да се обърне направо, договарящите държави, на чиято територия той пребивава, се задължават да осигурят оказването на такова съдействие от техните собствени органи или от международен орган.

2. Органът или органите, посочени в точка 1, се задължават да издават или да осигурят издаването под тяхно ръководство на бежанците на такива документи или удостоверения, каквито обикновено се издават на чужденци от или чрез органи в тяхната собствена страна.

3. Така издадените документи или удостоверения заместват официалните документи, издавани на чужденци от или чрез органите в техните страни, и трябва да се уважават при отсъствие на доказателства за тяхната невалидност.

4. Без ущърб за изключенията, които могат да бъдат предвидени в полза на местните жители, за описаните в този член услуги може да се заплаща такса, която обаче трябва да бъде умерена и сравнима по размер с таксите, заплащани от местните жители за подобни услуги.

5. Разпоредбите на този член не засягат по никакъв начин чл. 27 и 28.

Свобода на движение

Член 26

Всяка договаряща държава е длъжна да предостави на бежанците, законно пребиваващи на нейна територия, правото на избор на местоживеене и на свободно движение по цялата територия в съответствие с разпоредбите, отнасящи се най-общо до чужденци при същите обстоятелства.

Документи за самоличност

Член 27

Договарящите държави са длъжни да издават документи за самоличност на всеки бежанец, пребиваващ на тяхна територия и непритежаващ валиден документ за пътуване.

Документи за пътуване

Член 28

1. Договарящите държави са длъжни да издават на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия документи за пътуване извън тази територия освен в случаите, когато важни съображения за националната сигурност или опазване на обществения ред изискват обратното; разпоредбите на приложението към тази конвенция трябва да се прилагат по отношение на такива документи. Договарящите държави могат да издават такъв документ за пътуване на всеки друг бежанец, пребиваващ на нейна територия; особено е необходимо те да разглеждат благосклонно издаването на документи за пътуване на бежанци на тяхна територия, които не са в състояние да се снабдят с документ за пътуване от страната на своето законно местоживеене.

2. Документи за пътуване, издадени на бежанци съгласно предишни международни спогодби между страните по тази конвенция, се признават и разглеждат от договарящите се държави по същия начин, както и ако са издадени в съответствие с този член.

Парични налози

Член 29

1. Договарящите държави се задължават да не налагат на бежанците каквито и да било мита, налози или такси, различни или по-високи от тези, налагани на собствените им граждани при подобни обстоятелства.

2. Разпоредбите на горната точка не се противопоставят на прилагането спрямо бежанците на законите и разпоредбите относно таксите за издаване на чужденци на административни документи, включително документи за самоличност.

Прехвърляне на имущество

Член 30

1. Всяка договаряща държава е длъжна в съответствие със собствените си закони и разпоредби да позволява на бежанците да прехвърлят имущество, внесено от тях на нейна територия, в друга страна, където им е било разрешено да се преселят.

2. Всяка договаряща държава е длъжна да разглежда благосклонно молбите, подадени от бежанци за разрешаване прехвърлянето на имущество, където и да се намира то, ако е необходимо за тяхното преселване в друга страна, където са били допуснати.

Бежанци, пребиваващи незаконно в страната, където са потърсили убежище

Член 31

1. Договарящите държави се задължават да не налагат наказания заради незаконно влизане или пребиваване на тяхна територия на бежанци, които, пристигайки направо от територия, където са били застрашени животът и свободата им по смисъла на чл. 1, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната.

2. Договарящите държави се задължават да не прилагат по отношение придвижването на такива бежанци каквито и да било ограничения освен необходимите, като такива ограничения могат да се прилагат само до регулиране статута на бежанците в страната или до получаването от тях на разрешение за преминаването им в друга страна. Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците достатъчен срок и всички необходими улеснения за получаване на разрешение за преминаване в друга страна.

Експулсиране

Член 32

1. Договарящите държави се задължават да не експулсират бежанец, законно пребиваващ на тяхна територия, освен по съображения за национална сигурност или опазване на обществения ред.

2. Експулсирането на такъв бежанец може да става само в изпълнение на решение, взето в съответствие с установените законни процедури. Освен при наличие на важни съображения, отнасящи се до националната сигурност, на бежанеца трябва да се даде възможност да приведе доказателства, с които да се защити, както и да обжалва решението и да бъде представен за целта пред компетентните органи или пред лице или лица, специално определени от компетентните органи.

3. Договарящите държави се задължават да предоставят на такъв бежанец достатъчен срок за получаване на разрешение за законно преминаване в друга страна. Договарящите държави си запазват правото да прилагат през този срок такива вътрешни мерки, каквито счетат за необходимо.

Забрана за експулсиране или връщане ("rеfоиlемепt") на бежанци

Член 33

1. Никоя договаряща държава няма по какъвто и да е начин да експулсира или връща ("rеfоиlеr") бежанец до границата на територията, където са били застрашени животът или свободата му по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи.

2. От облагите от тази разпоредба обаче не може да се възползва бежанец, за който има основания да се смята, че представлява опасност за сигурността на страната, в която се намира, или който, веднъж осъждан с окончателна присъда за особено тежко престъпление, представлява опасност за обществото на тази страна.

Натурализация

Член 34

Договарящите страни се задължават да улесняват според възможностите си асимилацията и натурализацията на бежанците. Те се задължават да полагат в частност всички усилия за ускоряване на процедурите по натурализацията, както и за свеждане до минимум на таксите и разходите по тези процедури.

Сътрудничество на националните органи с Организацията на обединените нации

Член 35

1. Договарящите държави се задължават да сътрудничат със Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците или с всяка друга служба на Организацията на обединените нации, която би могла да я наследи, при упражняване на нейните функции и по-специално да я улесняват в нейните задължения да наблюдава прилагането на разпоредбите на тази конвенция.

2. С оглед улесняване Службата на Върховния комисар или всяка друга служба на Организацията на обединените нации, която би могла да я наследи, при изготвянето на доклади до компетентните органи на Организацията на обединените нации договарящите държави се задължават да им предоставят в подходяща форма исканата информация и статистически данни относно:

а) положението на бежанците,

b) прилагането на тази конвенция, и

с) законите, разпоредбите и указите, които в момента са в сила или предстои да влязат в сила по отношение на бежанците.

Информация относно националното законодателство

Член 36

Договарящите държави се задължават да уведомяват Генералния секретар на Организацията на обединените нации за всички закони и разпоредби, които биха могли да приемат за осигуряване прилагането на тази конвенция.

Връзка с предишни конвенции

Член 37

Без да се накърнява чл. 28, точка 2 от тази конвенция, тази конвенция заменя по отношение на страните по нея споразуменията от 5 юли 1922 г., 31 май 1924 г., 12 май 1926 г., 30 юни 1928 г. и 30 юли 1935 г., конвенциите от 28 октомври 1933 г. и 10 февруари 1938 г., протокола от 14 септември 1939 г. и спогодбата от 15 октомври 1946 г.

Разрешаване на спорове

Член 38

Всеки спор между страни по тази конвенция относно нейното тълкуване или прилагане, който не може да бъде разрешен чрез други средства, се отнася до Международния съд по искане на която и да е от страните по спора.

Подписване, ратифициране и присъединяване

Член 39

1. Настоящата конвенция е открита за подписване в Женева на 28 юли 1951 г., след което ще бъде депозирана при Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Конвенцията ще бъде открита за подписване в Службата на Организацията на обединените нации в Европа от 28 юли до 31 август 1951 г., след което ще бъде отново открита за подписване в Главната квартира на Организацията на обединените нации от 17 септември 1951 г. до 31 декември 1952 г.

2. Тази конвенция е открита за подписване от всички държави - членки на Организацията на обединените нации, както и от всички други държави, поканени да присъстват на Конференцията на пълномощниците за статута на бежанците и лицата без гражданство, или до които е изпратена покана да я подпишат от страна на Общото събрание. Конвенцията подлежи на ратификация, като ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Тази конвенция е открита от 28 юли 1951 г. за присъединяване към нея на страните, посочени в точка 2. Присъединяването става чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Клауза за териториално приложение

Член 40

1. Всяка държава има право при подписване, ратификация или присъединяване към тази конвенция да декларира, че тази конвенция разширява действието си върху всички или която и да е от териториите, за чиито международни отношения тя отговаря. Тази декларация влиза в сила с влизането в сила на конвенцията по отношение на въпросната държава.

2. Разширяването на действието на тази конвенция във всеки момент след това става чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, като то влиза в сила от деветдесетия ден след получаване от Генералния секретар на Организацията на обединените нации на това уведомление или от влизането в сила на тази конвенция за въпросната държава, ако тази дата е по-късната.

3. По отношение на териториите, необхванати от действието на тази конвенция в момента на подписване, ратификация или присъединяване, всяка заинтересувана държава трябва да разгледа възможността от предприемане на необходимите мерки за разширяване прилагането на тази конвенция върху тези територии при наличие, където това се изисква по конституционни съображения, на съгласие на правителствата на съответните територии.

Федерална клауза

Член 41

По отношение на федерални или неунитарни държави се прилагат следните разпоредби:

а) по отношение на онези членове от конвенцията, попадащи под законодателната юрисдикция на федералния законодателен орган, задълженията на федералното правителство в този смисъл са същите, както задълженията на страните по нея, които не са федерални държави;

b) по отношение на онези членове от конвенцията, попадащи под законодателната юрисдикция на влизащите във федерацията щати, провинции и кантони, които по силата на конституционната уредба на федерацията не са длъжни да предприемат законодателни действия, федералното правителство трябва, колкото е възможно по-рано и с благосклонна препоръка, да доведе тези членове до знанието на съответните органи на щатите, провинциите или кантоните;

с) всяка федерална държава - страна по тази конвенция, се задължава по искане на всяка друга договаряща държава, предадено чрез Генералния секретар на Организацията на обединените нации, да представи изложение за законите и практиката на федерацията и съставящите я части по отношение на всяка една от разпоредбите на тази конвенция, в което да се указва до каква степен разпоредбата е влязла в действие чрез предприемане на законодателни или други мерки.

Резерви

Член 42

1. При подписване, ратификация на тази конвенция или присъединяване към нея всяка държава може да направи резерви по членовете на конвенцията, с изключение на чл. 1, 3, 4, 16, точка 1, 33, 36-46 включително.

2. Всяка държава, направила резерва в съответствие с точка 1, може по всяко време да оттегли резервата си чрез писмено уведомление за това, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Влизане в сила

Член 43

1. Тази конвенция влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране на шестия документ за ратификация или присъединяване.

2. За всяка държава, ратифицирала тази конвенция или присъединила се към нея след датата на депозиране на шестия документ за ратификация или присъединяване, конвенцията влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране от въпросната държава на нейния документ за ратификация или присъединяване.

Денонсиране

Член 44

1. Всяка договаряща държава може по всяко време да денонсира тази конвенция чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

2. Денонсирането влиза в сила за съответната държава една година след датата на получаване на уведомлението за това от Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Всяка държава, направила декларация или уведомление в съответствие с чл. 40, може по всяко време след това да заяви чрез писмено уведомление до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, че тази конвенция преустановява действието по отношение на въпросната територия една година след датата на получаване на това уведомление от Генералния секретар.

Преразглеждане

Член 45

1. Всяка договаряща държава може по всяко време да поиска преразглеждане на тази конвенция чрез писмено уведомление до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

2. Общото събрание на Организацията на обединените нации трябва да препоръча мерките, ако такива са необходими, които следва да се вземат по отношение на това искане.

Уведомления от Генералния секретар на Организацията на обединените нации

Член 46

Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява всички държави - членки на Организацията на обединените нации, както и нечленуващите държави, посочени в чл. 39:

а) за декларации и уведомления в съответствие с чл. 1, раздел В;

b) за подписвания, ратификации и присъединявания в съответствие с чл. 39;

с) за декларации и уведомления в съответствие с чл. 40;

d) за резерви и оттегляне на резерви в съответствие с чл. 42;

е) за датата на влизане в сила на конвенцията в съответствие с чл. 43;

f) за денонсирания и уведомления в съответствие с чл. 44;

д) за искания за преразглеждане в съответствие с чл. 45.

В уверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени представители, подписаха тази конвенция от името на своите правителства.

Съставена в Женева на 28 юли 1951 г. в един екземпляр, английският и френският текстове на който имат еднаква сила и който се депозира в архивите на Организацията на обединените нации и от който надлежно заверени копия се предоставят на всички държави - членки на Организацията на обединените нации и на нечленуващите държави, посочени в чл. 39.