Държавен вестник, брой 103 от 7.XII

Отменена с чл. 28, т. 3 от Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото - ДВ, бр. 101 от 22 ноември 2013 г., в сила от 18.10.2013 г.

Разпоредбите на Спогодбата ще продължат да се прилагат за данъчни години и периоди, които са приключили преди момента, в който разпоредбите на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (обн., ДВ, бр. 101 от 2013 г.) стават приложими.

Преамбюл

Република България и Швейцарската конфедерация,

желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане върху дохода и имуществото, с цел да развият и улеснят своите икономически отношения,

се споразумяха за следното:

Член 1

Обхват по отношение на лицата

Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната договаряща държава или на двете договарящи държави.

Член 2

Данъци, за които се прилага спогодбата

1. Тази спогодба се прилага за данъци върху дохода и имуществото, събирани за сметка на едната от договарящите държави, на нейно политическо подразделение или на орган на местната власт, независимо от начина, по който те се събират.

2. За данъци върху дохода и върху имуществото се считат всички данъци, събирани върху общия доход, върху съвкупното имущество или върху елементи от дохода или имуществото, включително данъците върху приходи от отчуждаването на движима или недвижима собственост, данъците върху общата сума на заплатите и надниците, плащани от предприятия, също както и данъците върху нарастването на имуществото.

3. Съществуващите данъци, за които се прилага спогодбата, са по-специално:

а) в Швейцария:

Федералните, кантоналните и местните данъци:

i) върху дохода (общ доход, трудови приходи, приходи от имущество, промишлена или търговска печалба, приходи от капитал и други доходи); и

ii) върху имуществото (съвкупното имущество, движимо и недвижимо имущество, промишлена и търговска собственост, капитал и резерви и други елементи на имуществото);

(по-нататък наричани "швейцарски данък");

б) в България:

i) данък върху общия доход;

ii) данък върху печалбата;

iii) данък върху сградите

(по-нататък наричани "български данък").

4. Спогодбата се прилага и за всички данъци от същия или подобен по естеството си вид, които са установени след датата на подписване на спогодбата, в допълнение на или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в данъчните им законодателства.

5. Спогодбата не се прилага за данъци, събирани при източника върху печалби от лотарии.

Член 3

Общи определения

1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

а) терминът "Швейцария" означава Швейцарската конфедерация;

б) терминът "България" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията, върху която България упражнява своя суверенитет, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, върху които България упражнява суверенни права в съответствие с международното право;

в) терминът "лице" включва физическите лица, юридическите лица, дружествата или другите независими субекти на правото, които се третират като юридически лица за целите на данъчното облагане, терминът също така включва и гражданските дружества;

г) терминът "дружество" включва всяко юридическо лице или даденост, която се счита за юридическо лице за целите на данъчното облагане;

д) изразите "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;

е) изразът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб или самолет, извършван от предприятие, мястото на действително управление на което е в една от договарящите държави, освен когато корабът или самолетът се използват само между места, разположени в другата договаряща държава;

ж) терминът "компетентен орган" означава:

i) в Швейцария - директорът на федералната данъчна администрация или негов упълномощен представител;

ii) в България - министърът на финансите или негов упълномощен представител.

2. За прилагането на спогодбата от една от договарящите държави всеки термин, който не е определен в нея, ако контекстът не изисква друго, има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава по отношение на данъците, спрямо които се прилага спогодбата.

Член 4

Местно лице

1. За целите на тази спогодба изразът "местно лице на едната договаряща държава" означава:

а) за Швейцария - всяко лице, което съобразно швейцарското законодателство подлежи на облагане в Швейцария поради неговото местожителство, местопребиваване, седалище на управление или всеки друг критерий от подобен характер; изразът обхваща също и събирателните дружества и простите командитни дружества по швейцарското право, които имат място на действително управление в Швейцария;

б) за България - всяко физическо лице, което съобразно българското законодателство подлежи на облагане в България за своя световен доход и което не е местно лице, на трета държава, както и всяко юридическо лице, което има седалище на управление или регистрация в България.

2. Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, неговото положение се определя по следния начин:

а) то се счита местно лице на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако разполага с постоянно жилище и в двете държави, то се счита за местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически интереси са по-тесни (център на жизнени интереси);

б) ако договарящата държава, в която се намира центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена, или ако то не разполага с постоянно жилище в която и да е от двете държави, то то се счита за местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;

в) ако това лице обичайно пребивава в двете държави или не пребивава обичайно в която и да е от тях, компетентните органи на държавите ще разрешат въпроса по взаимно споразумение.

3. Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 лице, различно от физическо лице, е местно лице и на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която е разположено седалището на действителното му управление.

Член 5

Място на стопанска дейност

1. За целите на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място, посредством което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) място на управление;

б) филиал;

в) кантора;

г) фабрика;

д) ателие; и

е) мина, кариера, нефтен или газов кладенец или всяко друго място за извличане на природни богатства.

3. Строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност само ако продължителността е повече от 9 месеца.

4. Независимо от предходните разпоредби на този член, счита се, че няма "място на стопанска дейност", когато:

а) се използват съоръжения само с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;

б) стоките, принадлежащи на предприятието, се съхраняват единствено с цел складиране, излагане или доставка, продажбата на стоки, представени на изложба или панаир, не се счита за място на стопанска дейност;

в) стоките, принадлежащи на предприятието, са придобити единствено с цел преработването им от друго предприятие;

г) определено място на дейност се поддържа единствено с цел закупуването на стоки за предприятието;

д) определено място на дейност се поддържа единствено с цел събирането или предоставянето на информация за предприятието, за извършване на научни изследвания, за упражняване на обикновен надзор над строителен или монтажен обект, доколкото самото предприятие не изпълнява в другата договаряща държава строителни работи, нито доставя или монтира машини или съоръжения или извършва друга подобна дейност от подготвителен или помощен характер;

е) определено място се поддържа изключително с цел съчетаното упражняване на дейности, посочени в букви от "а" до "д", при условие, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от такова съчетание, запазва своя подготвителен или спомагателен характер.

5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, различно от представител с независим статут, по отношение на когото се прилага ал. 6, действа за сметка на предприятие и има и обичайно упражнява в едната от договарящите държави правото да сключва договори от името на предприятието, се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всяка дейност, която това лице предприема за предприятието, освен ако дейността на такова лице е ограничена до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, няма да направят това определено място място на стопанска дейност съобразно разпоредбите на тази алинея.

6. Не се счита, че предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази договаряща държава посредством брокер, общ комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица работят в нормалните рамки на своята дейност.

7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което осъществява там своята стопанска дейност (независимо дали посредством място на стопанска дейност или не), само по себе си няма да дава основание което и да е от дружествата да се счита за място на стопанска дейност на другото.

Член 6

Доходи от недвижимо имущество

1. Доходите на местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско или горско стопанство), разположено в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава, в която се намира имуществото. Във всички случаи този термин обхваща принадлежностите към недвижимото имущество, правата, по отношение на които се прилагат разпоредбите на частното право досежно поземлената собственост, плодоползването на недвижими имущества, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания за разработване или за предоставяне на правото на разработване на минерални залежи, източници и други природни ресурси. Кораби, лодки и самолети не се считат за недвижимо имущество.

3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или под аренда или от използване в каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие, и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими професионални услуги.

Член 7

Печалби от стопанска дейност

1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством разположено там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието се облагат в другата държава, но сама такава част от тях, която е относима към това място на стопанска дейност.

2. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством място на стопанска дейност, разположено там, във всяка от договарящите се държави към това място на стопанска дейност се отнасят печалбите, които то би реализирало, ако беше самостоятелно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

3. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, възникнали за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са извършени в тази държава, където се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.

4. Ако в едната от договарящите се държави е възприето печалбите, отнасящи се до място на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределението на общата печалба на предприятието между неговите отделни звена, то разпоредбите на ал. 2 не ограничават тази договаряща държава да определя облагаемата печалба съобразно възприетия начин на разпределение; все пак, възприетият метод на разпределение трябва да бъде такъв, че полученият резултат да съответства на принципите, съдържащи се в този член.

5. Към мястото на стопанска дейност не се причисляват печалби само поради простата покупка на стоки за предприятието.

6. За целите на предходните алинеи печалбите, относими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същи начин, освен ако не съществува сериозна и достатъчна причина за противното.

7. Когато печалбите включват елементи на доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8

Морски, вътрешен и въздушен транспорт

1. Печалбите от експлоатацията на кораби и самолети в международния транспорт се облагат само в договарящата държава, където се намира мястото на действително управление на предприятието.

2. Печалбите от експлоатацията на кораби, обслужващи вътрешното корабоплаване, се облагат само в договарящата държава, където се намира мястото на действително управление на предприятието.

3. Ако мястото на действително управление на предприятие за морско или вътрешно корабоплаване е на борда на кораб или лодка, се счита, че то е разположено в договарящата държава, където е пристанището на домуване на кораба или лодката, или ако няма такова пристанище, в договарящата държава, на която лицето, стопанисващо кораба или лодката, е местно лице.

4. Разпоредбите на ал. 1 на този член се прилагат и за печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

Член 9

Взаимозависими предприятия

1. Когато:

а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или ако

б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и предприятие на другата договаряща държава, и ако в двата случая двете предприятия в техните търговски и финансови взаимоотношения са свързани с приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала за едно от предприятията, но поради тези условия не е възникнала, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена.

2. Когато печалбите на предприятие на една от договарящите държави, обложени в тази държава, същевременно са включени в печалбите на предприятие от другата договаряща държава и съответно обложени, и ако така включените печалби представляват печалби, които биха били реализирани от това предприятие на другата държава, ако условията, договорени между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, компетентните органи на договарящите държави могат да се консултират с оглед на постигането на съгласие за уточняване на размера на печалбите в двете договарящи държави.

3. В случаите по ал. 1 договарящата държава няма да променя печалбите на дадено предприятие след изтичането на сроковете, предвидени в нейното национално законодателство и във всеки случай след изтичането на 5 години от края на годината, в течение на която печалбите, обект на промяна, са били реализирани от предприятието на тази държава. Тази алинея не се прилага при измама или съзнателна грешка.

Член 10

Дивиденти

1. Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице от другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга договаряща държава.

2. Такива дивиденти обаче могат да се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и съобразно законите на тази държава, но ако получателят е действителен ползвател на дивидентите, наложеният данък няма да надвишава:

а) 5% от брутната сума на дивидентите, ако действителният ползвател е дружество (различно от гражданско дружество), притежаващо пряко поне 25% от имуществото на дружеството, изплащащо дивидентите;

б) 15% от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.

Компетентните органи на държавите решават начина на приложение на това ограничение посредством взаимно споразумение.

Разпоредбите на тази алинея не засягат облагането на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.

3. Терминът "дивиденти", както е употребен в този член, означава доходи от акции, "жюисанс" акции или "жюисанс" права, минни акции, акции на основател, както и доходи от други корпоративни права, с изключение на вземания за дълг, както и доходи от други дружествени дялове, които се третират за целите на данъчното облагане по същия начин, както доходи от акции съгласно законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползвател на дивидентите, местно лице на едната договаряща държава, извършва производствена или търговска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга договаряща държава независима професия чрез определена база, разположена там, и участието, пораждащо дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.

5. Когато дружество, което е местно лице на едната от договарящите държави, получава доходи или печалби от другата договаряща държава, тази друга договаряща държава не може да облага с данък изплатените от дружеството дивиденти, освен доколкото тези дивиденти се плащат на местно лице на тази друга на тази друга държава или доколкото участието, пораждащо дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито пък да облага неразпределената печалба на дружеството с данък върху неразпределената печалба, дори ако платените дивиденти или неразпределената печалба се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произтичащи от тази друга държава.

Член 11

Лихви

1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава.

2. Все пак тези лихви може да се обложат и в договарящата държава, от която произхождат, и съгласно законодателството на тази държава, но ако лицето, което получава лихвите, е действителният им ползвател, така установеният данък не може да превишава 10 на 100 от брутната сума на лихвите.

Компетентните органи на договарящите държави чрез взаимно споразумение определят начина на приложение на това ограничение.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите съгласно ал. 1 се облагат само в договарящата държава, на която получателят на лихвите е местно лице, ако това лице е действителният ползвател на лихвите и ако същите се изплащат:

а) във връзка с продажбата на кредит на промишлено, търговско или научно оборудване;

б) във връзка с продажбата на кредит на стоки, доставяни от едно предприятие на друго предприятие, или

в) по заем от каквото и да е естество, нематериализиран от ценни книги на приносител, предоставен от банково учреждение.

4. Терминът "лихви", употребен в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това, дали са осигурени или не с ипотеки или с клауза за участие в печалбите на заемополучателя и по-специално доходи от държавни облигации и доходи от ценни книги, включително премии и печалби, свързани с такива ценни книги. Санкции за закъсняло плащане не се считат за лихви за целите на този член.

5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако действителният ползвател на лихвите, местно лице на едната договаряща държава, извършва производствена или търговска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга договаряща държава независима професия чрез определена база, разположена там, и задължението, пораждащо лихвата, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.

6. Лихвите се считат за възникнали в една от договарящите държави, когато платец е самата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, за които е договорен дългът, пораждащ лихвите, и които понасят тежестта на лихвите, тези лихви се считат за произлизащи от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и действителния ползвател на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което те се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена от платеца и действителния ползвател при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави и като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 12

Авторски и лицензионни възнаграждения

1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и изплащани на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да бъдат облагани и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази договаряща държава, но ако получателят е действителният ползвател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 5% от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения.

Компетентните органи на договарящите държави посредством взаимно споразумение ще определят начина за приложението на това ограничение.

3. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или отстъпване на правото за използване на всяко авторско право за литературно-художествено или научно произведение, включително кинофилми, на всеки патент, фабрична или търговска марка, дизайн или модел, план, секретна формула или процес, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползвател на авторските и лицензионните възнаграждения, местно лице на едната договаряща държава, извършва производствена или търговска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга договаряща държава независима професия чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, пораждащи авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.

5. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в една от договарящите държави, когато платец е самата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, които пораждат задължението за изплащане на авторски и лицензионни възнаграждения и които понасят тежестта на тези авторски и лицензионни възнаграждения, то те се считат за произлизащи от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и действителния ползвател или между тях двамата и някое трето лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид извършеното, за което те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена от платеца и действителния ползвател при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави и като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 13

Печалби от прехвърляне на имущество

1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от актива на място на стопанска дейност, който предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, принадлежащо на определена база на разположение на местно лице на едната договаряща държава в другата договаряща държава с оглед упражняването на независима професия, включително печалби от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, се облагат в тази друга държава.

3. Печалбите от прехвърлянето на кораби и самолети, използвани в международния транспорт, на кораби, обслужващи вътрешното корабоплаване, или на движимо имущество, служещо за експлоатацията на такива кораби или самолети, се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.

4. Печалбите от прехвърляне на имущество, непосочено в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която лицето, чието имущество се отчуждава, е местно лице.

Член 14

Независими професии

1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от свободна професия или от други дейности с независим характер, се облагат само в тази държава, освен ако то има редовно на разположение определена база за извършване на своята дейност в другата договаряща държава. Ако то има такава определена база, доходите могат да бъдат облагани в тази договаряща държава, но само такава част от тях, каквато е относима към тази определена база.

2. Терминът "свободна професия" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и независимите дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.

Член 15

Зависими професии

1. Съобразно разпоредбите на чл. 16, 18 и 19 заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на една от договарящите държави за работа по трудов договор, се облагат само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по такъв начин, полученото възнаграждение се облага в тази друга държава.

2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за работа по трудов договор, извършена в другата договаряща държава, се облага само в първата държава, ако:

а) получателят се намира в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни в посочената финансова година, и

б) възнаграждението се изплаща от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и

в) възнаграждението не се изплаща за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят има в другата държава.

3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за работа, извършена на борда на кораб или самолет в международния транспорт или кораб, обслужващ вътрешното корабоплаване, се облага в тази договаряща държава, където е разположено мястото на действителното управление на предприятието.

Член 16

Директорски възнаграждения

Директорските възнаграждения, жетони за присъствие или други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната от договарящите държави в качеството му на член на управителен или контролен съвет на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

Член 17

Артисти и спортисти

1. Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на изпълнител, като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист, музикант или в качеството му на спортист от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Когато доходи от лични дейности на изпълнителя или спортиста в това им качество се получават не от изпълнителя или спортиста, а от друго лице, тези доходи независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15 се облагат в договарящата държава, в която се извършват дейностите на изпълнителя или спортиста. Разпоредбите на настоящата алинея не се прилагат, ако е установено, че изпълнителят, спортистът и лицата, с които те са свързани, не участват пряко или непряко в печалбите на лицето, за което се отнася тази алинея.

3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 на този член не се прилагат за доходи, произтичащи от дейностите на изпълнители или професионални спортисти, които пряко или непряко са финансирани в значителна степен за сметка на обществени фондове.

Член 18

Пенсии

Като се имат предвид разпоредбите на ал. 2 на чл. 19, пенсиите и другите подобни възнаграждения, изплатени на местно лице на една от договарящите държави за извършена в миналото работа, се облагат само в тази договаряща държава.

Член 19

Държавна служба

1. а) Възнагражденията, различни от пенсия, изплатени от едната договаряща държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или юридически лица на публичното право на физическо лице за оказани услуги от публичен характер на тази договаряща държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или юридическо лице, се облагат само в тази държава.

б) Такова възнаграждение обаче се облага само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази държава и физическото лице е местно лице на тази държава, което:

i) е гражданин на тази държава или

ii) е станало местно лице на тази държава не единствено с цел извършването на услугите.

2. а) Пенсиите, които една от договарящите държави, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или юридическо лице на публичното право изплащат било пряко, било от обществени фондове на физическо лице за услуги от държавен характер, оказани на тази държава, подразделение, орган на местната власт или юридическо лице, се облагат само в тази държава.

б) Такава пенсия обаче се облага само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази договаряща държава.

3. Разпоредбите на чл. 15, 16 и 18 се прилагат по отношение на възнаграждения и пенсии за услуги, оказани във връзка с производствена и търговска дейност, извършена от едната договаряща държава, нейно подразделение, орган на местната власт или юридическо лице на публичното право.

Член 20

Учащи се

1. Плащанията, които учащ се, стажант или практикант, който е или е бил местно лице на едната договаряща държава непосредствено преди да посети другата договаряща държава и който се намира в първата държава единствено с цел обучение или стаж, получава за своята издръжка, обучение или стаж, не се облагат в тази договаряща държава при условие, че са от източници извън тази държава.

2. Що се отнася до стипендии и възнаграждения за трудова дейност, за които ал. 1 не се прилага, на учащите се, стажантите или практикантите по смисъла на ал. 1 ще бъде дадено правото за времето на своето обучение или стаж да се възползват от същите данъчни облекчения, намаления или освобождавания, които се отнасят до местните лица на държавата, в която се осъществява престоят им.

Член 21

Други доходи

1. Елементите от дохода на местно лице на едната договаряща държава без оглед на това, къде възникват, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, се облагат само в тази държава.

2. Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определени в ал. 2 на чл. 6, когато получателят на такива доходи, местно лице на едната договаряща държава, извършва промишлена и търговска дейност в другата договаряща държава посредством място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга договаряща държава независима професия чрез определена база, разположена там, и правото или имуществото, пораждащи доходите, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.

Член 22

Имущество

1. Имуществото, състоящо се от недвижима собственост на местно лице на една от договарящите държави, посочено в ал. 2 на чл. 6, намиращо се в другата договаряща държава, се облага само в тази друга държава.

2. Имуществото, състоящо се от движими вещи, съставляващи част от актива на място на стопанска дейност, което предприятие от едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или движими вещи, които принадлежат на определена база, с която местно лице на едната договаряща държава разполага в другата договаряща държава с цел упражняване на независима професия, се облага в тази друга държава.

3. Имуществото, състоящо се от кораби и самолети, използвани в международния транспорт, кораби, обслужващи вътрешното корабоплаване, както и движимите вещи, служещи за експлоатацията на тези кораби и самолети, се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.

4. Всички други елементи на имуществото на местно лице на едната договаряща държава се облагат само в тази държава.

Член 23

Премахване на двойното данъчно облагане

1. В България двойното данъчно облагане се избягва, както следва:

а) когато местно лице на България получава доходи или притежава имущество, които съобразно разпоредбите на тази спогодба се облагат в Швейцария, такива доходи или имущества ще се освобождават от данък в България, като се имат предвид разпоредбите на точка "б", но при изчисляване на сумата на данъка върху останалия доход или имущество на такова местно лице могат да се вземат предвид и освободените доходи и имущества;

б) когато местно лице на България получава лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които съобразно разпоредбите на чл. 11 и 12 могат да се обложат в Швейцария, България допуска за приспадане от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Швейцария.

Това приспадане обаче не може да надхвърля тази част от българския данък, изчислена преди намалението, отговаряща на дохода, облаган в Швейцария.

2. В Швейцария двойното данъчно облагане се избягва, както следва:

а) когато местно лице на Швейцария получава доходи или притежава имущество, които съобразно разпоредбите на тази спогодба могат да бъдат облагани в България, такива доходи и имущества ще се освобождават от данък в Швейцария, като се имат предвид разпоредбите на точки "б" и "в", но за изчисляване на сумата на данъка върху останалите доходи и имущества на такова местно лице може да приложи такава ставка, както, ако въпросните доходи и имущества не биха били освободени;

б) когато местно лице на Швейцария получава дивиденти, лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, които съобразно разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 се облагат в България, Швейцария допуска намаление на данъците за това местно лице по негово искане; това намаление се състои от:

i) приспадане на данъка, платен в България в съответствие с разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 от швейцарския данък, който се налага върху доходите на това местно лице, като приспаднатата сума не може да надвишава размера на швейцарския данък, изчислен преди приспадането и отговарящ на доходите, обложени в България; или

ii) цялостно намаление на швейцарския данък; или

iii) частично освобождаване на дивидентите, лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения от швейцарски данък, но най-малко приспадане на данъка, платен в България върху брутната сума на дивидентите, лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения.

Швейцария ще определи вида на тези облекчения и ще уреди процедурата съобразно швейцарските разпоредби, отнасящи се до изпълнението на международните съглашения, сключени от Конфедерацията с цел избягване на двойното данъчно облагане;

в) когато дружество, което е местно лице на Швейцария, получава дивиденти от дружество, което е българско местно лице, по отношение на швейцарския данък, дължим върху тези дивиденти, то се ползва от същите предимства, които би имало, ако дружеството, изплащащо дивидентите, беше швейцарско местно лице.

Член 24

Равенство в третирането

1. Гражданите на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е облагане или свързани с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са и могат да бъдат подложени гражданите на тази друга договаряща държава при същите обстоятелства. Тази разпоредба независимо от разпоредбите на чл. 1 се прилага и за лица, които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

2. Терминът "граждани" означава:

а) всички физически лица, които имат гражданство на една от договарящите държави;

б) всички юридически лица, дружества и асоциации, създадени в съответствие със законите в сила в една от държавите.

3. Облагането на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга договаряща държава, отколкото облагането на предприятия на тази друга държава, които извършват същата дейност. Тази разпоредба обаче не задължава една от договарящите държави да предоставя на местни лица на другата договаряща държава лични намаления, приспадания и облекчения на данъка с оглед на гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.

4. Освен случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 или ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други разходи на предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава за целите на определянето на облагаемите печалби на такова предприятие подлежат на приспадане от облагаемата печалба при същите условия, както ако биха били платени на местно лице на първата държава. По същия начин задълженията на предприятие на едната договаряща държава към местно лице на другата договаряща държава за целите на определяне на облагаемото имущество на такова предприятие подлежат на приспадане при същите условия, както ако биха били договорени с местно лице на първата държава.

5. Предприятията на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира, пряко или непряко, от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, не се подлагат в първата договаряща държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни, отколкото данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата договаряща държава.

6. Разпоредбите на този член не следва да възпрепятстват България да обложи с данък съобразно българското законодателство общата сума на печалбите от място на стопанска дейност в България на физическо лице, което е швейцарско местно лице, или на дружество, което е швейцарско местно лице, стига само гореспоменатата данъчна ставка да не надхвърля данъчната ставка, с която се облагат обичайно печалбите на място на стопанска дейност от трета държава.

7. Разпоредбите на този член независимо от разпоредбите на чл. 2 се прилагат по отношение на данъци от всякакъв род и вид.

Член 25

Процедура на взаимното споразумение

1. Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата, предвидени в националните законодателства на тези държави, да отнесе своя случай пред компетентните органи на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят попада под ал. 1 на чл. 24, на тази договаряща държава, на която е гражданин. Случаят трябва да бъде представен в срок три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.

2. Компетентният орган полага усилия, ако възражението изглежда основателно и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава, с оглед да се избегне облагане, което не е в съответствие със спогодбата.

3. Компетентните органи на договарящите държави полагат усилия да разрешават посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата. Те могат също така да се консултират помежду си за избягване на двойното данъчно облагане в случаите, които не са предвидени в спогодбата.

4. Компетентните органи на държавите могат да поддържат пряка връзка с цел постигане на споразумение по смисъла на предходните алинеи. Ако се счете, че за постигането на това споразумение е необходима устна размяна на мнения, такава може да се осъществи в рамките на комисия, съставена от представители на компетентните органи на договарящите държави.

Член 26

Дипломатически представители и консулски служители

1. Разпоредбите на тази спогодба не засягат данъчните привилегии, които ползват дипломатическите представители или консулските служители съобразно общите норми на международното право или съобразно разпоредбите на специални споразумения.

2. За целите на спогодбата дипломатическите представители и консулските служители на една от договарящите държави, акредитирани в другата договаряща държава или в трета държава, които са граждани на акредитиращата държава, се считат за местни лица на последната, ако те там подлежат на същите данъчни задължения по отношение на дохода и имуществата им, както местните лица на тази държава.

3. Спогодбата не се прилага по отношение на международни организации, органи и служители в тях и по отношение на лица, които са членове на дипломатически мисии, консулски служби или постоянни представителства на трети държави, които се намират на територията на една от договарящите държави и не се считат за местни лица на нито една от договарящите държави във връзка с данъчното облагане на дохода и имуществото им.

Член 27

Влизане в сила

1. Тази спогодба ще бъде ратифицирана и ратификационните документи ще бъдат разменени колкото може по-скоро в София.

2. Спогодбата влиза в сила на петнадесетия ден след размяната на ратификационните документи и разпоредбите й се прилагат за всички данъци, събираеми за данъчните години, които започват след 31 декември на годината, в която са разменени ратификационните документи.

3. От деня, в който тази спогодба влезе в сила, обмяната на нотите между България и Швейцария относно облагането на предприятията за морско корабоплаване и въздушен транспорт от 20 януари 1969 г. губи своята валидност.

Член 28

Прекратяване на действието

Тази спогодба остава в сила до прекратяването й от една от договарящите страни. Всяка договаряща страна може да прекрати спогодбата по дипломатически път, като уведоми за прекратяването най-малко шест месеца преди края на всяка календарна година. В такъв случай спогодбата престава да действа за всички данъци, събираеми за данъчните години, които започват след 31 декември на годината, за края на която е обявено прекратяването на спогодбата.

В удостоверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.

Изготвена в Берн на 28 октомври 1991 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български и френски език, като и двата текста имат еднаква сила.

ПРОТОКОЛ

ПРОТОКОЛ

Република България и Швейцарската конфедерация,

в момента на подписване на Спогодбата между Република България и Швейцарската конфедерация за избягване на двойното данъчно облагане върху дохода и имуществото, състояло се в Берн на 28 октомври 1991 г., се споразумяха за следните разпоредби, които представляват неразделна част от спогодбата:

Към чл. 3, ал. 1, буква "д"

В България за предприятия се считат също и индивидуалните и колективните фирми на физически лица, както и стопанската дейност на онези лица, които са регистрирани в общините съобразно българското законодателство.

Към чл. 7, ал. 1 и 2

Когато предприятие от една от договарящите държави продава стоки или осъществява дейност посредством място на стопанска дейност, разположено в другата договаряща държава, печалбите от това място на стопанска дейност не се изчисляват на основата на брутната сума, получена от предприятието, а само на базата на приходите, относими към действителната дейност на това място, за тези продажби и тази дейност. В случаите на договори за проучване, за доставка, за монтаж и строителство на съоръжения или сгради за промишлеността, търговията и науката или за обществени работи, когато предприятието има място на стопанска дейност, печалбите от това място на стопанска дейност не се определят на базата на брутната сума на договора, а само на основата на частта от договора, която действително се изпълнява от това място на стопанска дейност в договарящата държава, където това място на стопанска дейност е разположено. Печалбите, относими към частта от договора, която се изпълнява от седалището на предприятието, се облагат само в държавата, на която това предприятие е местно лице.

Към чл. 8, ал. 1 и 4

Разпоредбите на тези алинеи, също както и разпоредбите на чл. 3, ал. 1, буква "е", чл. 13, ал. 3, чл. 15, ал. 3 и чл. 22, ал. 3, се прилагат също по аналогия за пътните превозни средства, използвани за международен транспорт.

Към чл. 12, ал. 2

Дотогава, докогато Швейцарската конфедерация не въведе във вътрешното си законодателство облагане при източника за лицензионните и авторските възнаграждения, изплатени на лица, които не са местни лица, разпоредбите на ал. 2 на чл. 12 не се прилагат и лицензионните и авторските възнаграждения се облагат само в държавата, на която действителният ползвател е местно лице.

Към чл. 19

Изразът "юридическо лице на публичното право" не включва предприятията за въздушен транспорт без разлика дали те принадлежат на държавата или на трето лице.

Съставен в два екземпляра в Берн на 28 октомври 1991 г. на френски и български език, като и двата са еднакво валидни.