КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ЛИЦА, ОСЪДЕНИ НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ЗА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО В ДЪРЖАВАТА, ЧИИТО ГРАЖДАНИ СА (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 73 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 19 ЯНУАРИ 1979 Г. - ДВ, БР. 8 ОТ 1979 Г. В СИЛА ОТ 26 АВГУСТ 1979 Г.)
КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ЛИЦА, ОСЪДЕНИ НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ЗА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО В ДЪРЖАВАТА, ЧИИТО ГРАЖДАНИ СА
(РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 73 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 19 ЯНУАРИ 1979 Г. - ДВ, БР. 8 ОТ 1979 Г. В СИЛА ОТ 26 АВГУСТ 1979 Г.)
Обн. ДВ. бр.9 от 28 Януари 1994г.
Преамбюл
Договарящите държави,
като се ръководят от желанието да развиват съществуващите отношения на взаимно доверие и сътрудничество,
като имат предвид, че изтърпяването на наказание от осъдените в държавата, чиито граждани са, би съдействувало за по-ефективно постигане на целите за поправяне и превъзпитание на правонарушителите,
като изхождат от принципа за хуманност,
се споразумяха за следното:
Член 1
Гражданите на всяка от договарящите държави, осъдени на лишаване от свобода в друга договаряща държава, се предават по взаимно съгласие между тези държави за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са.
Гражданството на осъдения се определя съгласно законодателството на държавите - страни по тази конвенция. Гражданин на договарящата държава е лице, което според закона на тази държава има гражданство на същата държава.
Член 2
Предаването на осъдения за изтърпяване на наказание в държавата, чийто гражданин е той, може да се извършва след влизането на присъдата в законна сила.
Член 3
Осъденият, предаден за изтърпяване на наказание в държавата, чийто гражданин е той, не може отново да бъде привлечен към наказателна отговорност за същото деяние с изключение на случаите, предвидени с член 15 от тази конвенция.
Член 4
Предаването на осъдения по реда, предвиден в тази конвенция, не се извършва, ако:
а) съгласно законодателството на държавата, гражданин на която е осъденият, деянието, за което той е осъден, не е престъпление;
б) в държавата, гражданин на която е осъденият, за извършеното деяние той е изтърпял наказание или е бил оправдан, или делото е било прекратено, а също така, ако лицето е освободено от наказание от компетентния орган на тази държава;
в) наказанието не може да бъде изпълнено в държавата, гражданин на която е осъденият, поради изтичане на давностния срок или на друго основание, предвидено от законодателството на тази държава;
г) осъденият има постоянно местожителство на територията на държавата, чийто съд е постановил присъдата;
д) не е постигнато съгласие за предаване на осъдения при условията, предвидени в тази конвенция.
Член 5
Предаването на осъдения за изтърпяване на наказание се извършва по предложение на държавата, чийто съд е постановил присъдата, ако държавата, чийто гражданин е осъденият, е съгласна да го приеме за изпълнение на присъдата при спазване условията на тази конвенция.
Държавата, чийто гражданин е осъденият, може да се обърне към държавата, съдът на която е постановил присъдата, с молба да се разгледа въпросът за възможността за предаване на осъдения.
Осъденият и неговите роднини могат да се обръщат към компетентните органи на държавата, от съда на която лицето е осъдено, или на държавата, чийто гражданин е той, с молба за предаване на осъдения. Възможността за такова искане се разяснява на осъдения.
Член 6
По въпросите на тази конвенция компетентните органи на договарящите държави се свързват помежду си непосредствено. Всяка договаряща държава ще съобщи на депозитаря наименованието на своя компетентен орган.
Член 7
С цел предаване на осъдения за изтърпяване на наказание компетентният орган на държавата, от съда на която е постановена присъдата, се отнася до компетентния орган на държавата, чийто гражданин е осъденият.
Молбата се съставя в писмена форма и към нея се прилагат:
а) заверени преписи от присъдата и намиращите се към делото решения на висшестоящите съдебни инстанции, документи за влизане на присъдата в законна сила;
б) документ за частта от наказанието, изтърпяна от осъдения, и онази част от наказанието, която подлежи на по-нататъшно изтърпяване съгласно законодателството на държавата, съдът на която е постановил присъдата;
в) документ за изпълнение на допълнителното наказание, ако такова наказание е било наложено;
г) текст на члена на наказателния закон, въз основа на който е осъдено лицето;
д) документ за гражданството на осъдения;
е) други документи, ако това смятат за необходимо органите на държавата, съдът на която е постановил присъдата;
ж) заверен превод на молбата и на прилаганите към нея документи.
При необходимост органите на държавата, чийто гражданин е осъденият, могат да поискат допълнителни документи или сведения.
Член 8
Компетентният орган на държавата, чийто гражданин е осъденият, във възможния най-кратък срок уведомява компетентния орган на държавата, от съда на която е постановена присъдата, за съгласието или отказа да приеме осъдения при условията, предвидени в тази конвенция.
Член 9
Мястото, времето и редът за предаване на осъдения се определят чрез договаряне между компетентните органи на заинтересуваните държави.
Член 10
Наложеното на осъдения наказание се изтърпява въз основа на присъдата на съда на тази държава, в която той е бил осъден.
Съдът на държавата, чийто гражданин е осъденият, въз основа на постановената присъда взема решение за нейното изпълнение, определяйки според закона на своята държава същия срок за лишаване от свобода, какъвто е определен от присъдата.
Ако според законодателството на държавата, чийто гражданин е осъденият, за дадено деяние максималният срок за лишаване от свобода е по-малък от определения с присъдата, съдът определя максимален срок за лишаване от свобода, предвиден от законодателството на тази държава за извършване на даденото деяние.
В случаите, когато според законодателството на държавата, чийто гражданин е осъденият, за извършване на дадено деяние не се предвижда наказание лишаване от свобода, съдът определя според законодателството на своята държава наказание, което да съответствува най-много на наложеното с присъдата.
Частта от наказанието, изтърпяна от осъдения в държавата, съдът на която е постановил присъдата, се зачита в срока на наказанието, а при определяне на наказание без лишаване от свобода изтърпяната част от наказанието се взема под внимание.
Наложеното с присъдата допълнително наказание, ако не е било изпълнено, се определя от съда на държавата, чийто гражданин е осъденият, ако такова наказание за извършване на даденото деяние е предвидено от законодателството на тази държава. Допълнителното наказание се определя по реда, предвиден в този член.
Член 11
По отношение на лицето, предадено за изтърпяване на наказание на държавата, чийто гражданин е то, настъпват същите правни последици от осъждането, както и за лицата, осъдени в тази държава за извършване на такова деяние.
Член 12
Компетентният орган на договарящата държава, на която е предаден осъденият за изтърпяване на наказание, уведомява компетентния орган на държавата, в която е постановена присъдата, за решението на съда за изпълнение на присъдата, прието в съответствие с член 10 от тази конвенция.
Член 13
Изпълнението на неизтърпяното преди предаването на осъдения наказание, както и пълното или частично освобождаване от наказание след приемане на решение за изпълнение на присъдата се извършват в съответствие със законодателството на държавата, на която е предаден осъденият.
Помилването на осъдения се извършва от онази държава, на която той е предаден за изтърпяване на наказание.
Амнистията след предаването на осъдения се осъществява в съответствие с актовете за амнистия, издадени в държавата, от съда на която е постановена присъдата, и в държавата, чийто гражданин е осъденият.
Преразглеждане на присъдата спрямо осъдения, предаден на държавата, чийто гражданин е той, може да се извърши само от съда на държавата, в която е постановена присъдата.
Член 14
Ако след предаването на осъдения за изтърпяване на наказание присъдата бъде изменена в държавата, където тя е била постановена, препис от решението за това и други необходими документи се изпращат на компетентния орган на държавата, на която е предаден осъденият. Съдът в тази държава решава въпроса за изпълнение на такова решение по реда, предвиден с член 10 от тази конвенция.
Ако след предаването на осъдения за изтърпяване на наказание присъдата бъде отменена с прекратяване на наказателното дело в държавата, където е била постановена, препис от решението за това и завереният му превод веднага се изпращат за изпълнение на компетентния орган на държавата, на която е предаден осъденият.
Член 15
Ако след предаването на осъдения за изтърпяване на наказание присъдата в държавата, където тя е била постановена, бъде отменена и се предвиди ново разследване или съдебно разглеждане на делото, препис от решението за това и други материали, необходими за новото разглеждане на делото, се изпращат до компетентния орган на държавата, на която е предаден осъденият, за решаване на въпроса за привличането му под отговорност според законодателството на тази държава.
Член 16
Всяка договаряща държава разрешава да се извършва транзитен превоз през нейната територия на осъдени, предавани в съответствие с тази конвенция на трета договаряща се държава. Такъв превоз се разрешава по молба на държавата, чийто гражданин е осъденият.
Член 17
Разходите, свързани с предаването на осъдения, възникнали преди неговото предаване, се поемат от договарящите държави, в които те са възникнали. Другите разходи, свързани с предаването на осъдения, включително и по транзитния му превоз, поема държавата, чийто гражданин е осъденият.
Член 18
Въпросите, възникващи при прилагане на тази конвенция, се решават съгласувано между компетентните органи на договарящите държави.
Член 19
Тази конвенция не засяга разпоредбите на други международни договори, в които участвуват договарящите държави.
Член 20
Тази конвенция подлежи на ратификация от подписалите я държави. Ратификационните документи се депозират при правителството на Германската демократична република, което изпълнява функциите на депозитар на тази конвенция.
Тази конвенция влиза в сила на деветдесетия ден от деня на депозиране на третия ратификационен документ. За държавата, чийто ратификационен документ е депозиран след влизането в сила на тази конвенция, тя влиза в сила на деветдесетия ден от деня на депозирането на нейния ратификационен документ.
Член 21
Тази конвенция ще действува в продължение на пет години от деня на влизането й в сила. След изтичането на този срок действието на конвенцията автоматически се продължава всеки път за нов петгодишен период.
Всяка договаряща държава може да прекрати участието си в тази конвенция, като изпрати на депозитаря 12 месеца преди изтичането на текущия петгодишен срок на нейното действие писмено съобщение за това.
Член 22
Към тази конвенция след влизането й в сила могат да се присъединят със съгласието на всички договарящи държави други държави, като предадат на депозитаря документи за присъединяване. Присъединяването се смята за влязло в сила пред изтичането на деветдесет дни от деня на получаването от депозитаря на последното съобщение за съгласие за такова присъединяване.
Член 23
Депозитарят незабавно уведомява всички подписали тази конвенция и присъединили се към нея държави за датата на депозиране на всеки ратификационен документ или документ за присъединяване, за датата на влизане в сила на конвенцията, както и за получаването от него на други съобщения, произтичащи от тази конвенция.
Член 24
Депозитарят на тази конвенция взема съответните мерки за регистриране на тази конвенция в Организацията на обединените нации съгласно нейния устав.
Член 25
Тази конвенция се предава за съхранение на депозитаря, който изпраща по съответния начин заверени преписи от конвенцията на държавите, подписали конвенцията, и на присъединилите се към нея.
Съставена в Берлин на 19 май 1978 г. в един екземпляр на руски език.
