ДОПЪЛНИТЕЛЕН АКТ ОТ СТОКХОЛМ ОТ 14 ЮЛИ 1967 Г.
ДОПЪЛНИТЕЛЕН АКТ ОТ СТОКХОЛМ ОТ 14 ЮЛИ 1967 Г.
Обн. ДВ. бр.4 от 14 Януари 1997г.
Чл. 1. Дефиниции
По смисъла на настоящия Допълнителен акт:
"Акт от 1934 г." е актът, подписан в Лондон на 2 юни 1934 г. на Хагската спогодба за международно заявяване на промишлени образци;
"Акт от 1960 г." е актът, подписан в Хага на 28 ноември 1960 г., на Хагската спогодба за международно заявяване на промишлени образци;
"Допълнителен акт от 1961 г." е актът, подписан в Монако на 18 ноември 1961 г., допълнителен към акта от 1934 г.;
"Организация" е Световната организация за интелектуална собственост;
"Международно бюро" е Международното бюро за интелектуалната собственост;
"Генерален директор" е генералният директор на организацията;
"Специален съюз" е Хагският съюз, учреден от Хагската спогодба от 6 ноември 1925 г. за международно заявяване на промишлени образци и поддържан от актовете от 1934 г. и 1960 г. и от допълнителния акт от 1961 г., както и от настоящия Допълнителен акт.
Чл. 2. Асамблея
(1) (а) Специалният съюз има асамблея, съставена от страните, които са ратифицирали настоящия акт или са се присъединили към него.
(б) Правителството на всяка страна е представено от един делегат, който може да бъде подпомаган от помощници, съветници и експерти.
(в) Разноските за всяка делегация се поемат от правителството, което я е изпратило.
(2) (а) Асамблеята:
I) разглежда всички въпроси относно поддържането и развитието на Специалния съюз и приложението на настоящата спогодба;
II) дава указания на Международното бюро относно подготовката на ревизионни конференции, като се вземат предвид съответно забележките на тези от страните от Специалния съюз, които не са ратифицирали настоящия акт или не са се присъединили към него;
III) изменя Правилника за прилагане и определя размера на таксите за международно заявяване на промишлени образци;
IV) разглежда и одобрява докладите и дейността на генералния директор относно Специалния съюз и му дава полезни указания относно въпроси от компетентността на Специалния съюз;
V) изработва програмата, приема тригодишния бюджет на Специалния съюз и одобрява неговия заключителен баланс;
VI) приема финансовия правилник на Специалния съюз;
VII) създава експертни комисии и работни групи, каквито той прецени за необходими за осъществяване целите на Специалния съюз;
VIII) определя кои от страните, които не са членки на Специалния съюз, и кои междуправителствени и международни неправителствени организации могат да бъдат допускани на заседанията му в качеството на наблюдатели;
IХ) приема изменения на чл. 2—5;
Х) извършва всякакви други дейности, необходими за постигане целите на Специалния съюз;
ХI) изпълнява всички други задачи, предвидени в настоящия Допълнителен акт.
(б) По въпросите, интересуващи и другите съюзи към организацията, Асамблеята взема решения след изслушване становището на Координационния комитет на организацията.
(3) (а) Всяка страна—член на Асамблеята, има право на един глас.
(б) Половината от страните—членки на Асамблеята, образуват кворум.
(в) Независимо от разпоредбите на подалинея 6, ако по време на сесия броят на представените държави е по-малък от половината, но е равен или по-голям от една трета от страните—членки на Асамблеята, същата може да взема решения. Решенията на Асамблеята обаче, с изключение на тези, които засягат процедурата, влизат в сила само ако са изпълнени посочените по-долу условия. Международното бюро съобщава за тези реше-ния на страните—членки на Асамблеята, които не са били представени, като ги поканва в срок от три месеца от датата на съобщението да изразят писмено своя вот или въздържане. Ако след изтичането на този срок броят на страните, изразили по този начин своя вот или въздържане, е поне равен на броя на страните, които не са достигнали за получаване на кворум по време на сесията, тези решения се прилагат, стига в същото време все още да е налице необходимото мнозинство.
(г) При условията на разпоредбите на чл. 5, ал. 2 решенията на Асамблеята се вземат с мнозинство от две трети от подадените гласове.
(д) Въздържанието не се счита за глас.
(е) Един делегат може да представлява само една страна и може да гласува само от нейно име.
(ж) Страните от Специалния съюз, които не са членове на Асамблеята, се допускат на нейните заседания в качеството на наблюдатели.
(4) (а) Генералният директор свиква Асам-блеята на редовна сесия веднъж на две години и, с изключение на извънредни случаи, по времето и на мястото на провеждане на общото събрание на организацията.
(б) Генералният директор свиква Асамблеята на извънредни сесии по искане на една четвърт от страните—членки на Асамблеята.
(в) Дневният ред на всяка сесия се подготвя от генералния директор.
(5) Асамблеята приема свой вътрешен правилник.
Чл. 3. Международно бюро
(1) (а) Международното заявяване на промишлени образци и свързаните с това задължения, както и всички други административни задачи, отнасящи се до Специалния съюз, се изпълняват от Международното бюро.
(б) По-специално Международното бюро подготвя заседанията и осигурява секретариата на Асамблеята и на експертните комисии и работни групи, създадени от Асамблеята.
(в) Генералният директор е най-висшият служител на Специалния съюз и го представлява.
(2) Генералният директор има служител, посочен от него, взема участие без право на глас във всички заседания на Асамблеята и във всички експертни комисии и работни групи, създадени от Асамблеята. Генералният директор или служител, посочен от него, изпълнява служебно функцията на секретар на тези органи.
(3) (а) Съгласно директивите на Асамблеята Международното бюро подготвя конференциите за ревизиране разпоредбите на спогодбата.
(б) Международното бюро може да се консултира с междуправителствени и международни неправителствени организации по подготовката на ревизионните конференции.
(в) Генералният директор и лицата, посочени от него, вземат участие без право на глас в разискванията на тези конференции.
(4) Международното бюро изпълнява всички други задачи, които са му възложени.
Чл. 4. Финанси
(1) (а) Специалният съюз има свой бюджет.
(б) Бюджетът на Специалния съюз обхваща характерните за него приходи и разходи, неговото участие в бюджета на общите за съюзите разходи, както и при необходимост сумата, поставена на разположение на бюджета на конференцията на организацията.
(в) Общи за съюзите са разходите, които не са свързани изключително със Специалния съюз, а и с един или няколко от другите съюзи, ръководени от организацията. Участието на Специалния съюз в тези общи разходи е пропорционално на интереса, който тези разходи представляват за него.
(2) Бюджетът на Специалния съюз се съставя, като се спазват изискванията за координация с бюджетите на другите съюзи, ръководени от организацията.
(3) Бюджетът на Специалния съюз се финансира от следните източници:
I) таксите за международно заявяване и такси за други услуги, извършени от Международното бюро по отношение на Специалния съюз;
II) сумата от продажбата на или роялтите върху изданията на Международното бюро, касаещи Специалния съюз;
III) дарения, завещания и помощи;
IV) наеми, лихви и разни други приходи.
(4) (а) Размерът на таксите, посочени в ал. 3 (I), се определя от Асамблеята по предложение на генералния директор.
(б) Размерът на тези такси се определя така, че приходите на Специалния съюз от такси и други източници да позволяват покриването поне на разходите на Международното бюро във връзка със Специалния съюз.
(в) Ако бюджетът не бъде приет преди началото на нова финансова година, той остава на нивото на бюджета от предшестващата година съгласно финансовия правилник.
(5) При изпълнение на разпоредбите на ал. 4, буква "а" размерът на таксите и сумите, дължими за други услуги, оказани от Международното бюро във връзка със Специалния съюз, се определя от генералния директор, който докладва за това на Асамблеята.
(6) (а) Специалният съюз притежава оборотен фонд, който се набира от излишъците в приходите и, ако тези излишъци не достигнат, от еднократна вноска, направена от всяка страна от Специалния съюз. Ако оборотният фонд се окаже недостатъчен, Асамблеята взема решение за неговото увеличение.
(б) Размерът на първоначалната вноска на всяка държава в оборотния фонд или на нейното участие в увеличаването му е пропорционален на вноската на тази страна, като член на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост, в бюджета на този Съюз за годината, в която е учреден фондът или е взето решение за неговото увеличение.
(в) Размерът и сроковете на плащанията се определят от Асамблеята по предложение на генералния директор и след консултация с Координационния комитет на организацията.
(7) (а) В Споразумението за седалище, сключено със страната, на чиято територия е седалището на организацията, се предвижда, че ако оборотният фонд е недостатъчен, тази страна дава аванси. Размерът на тези аванси и условията, при които се дават, са предмет за всеки отделен случай на отделни споразумения между въпросната страна и организацията.
(б) Страната, посочена в буква "а", и организацията, всяка поотделно, имат право да денонсират задължението за даване на аванси чрез писмено уведомление. Денонсирането влиза в действие три години след края на годината, през която то е било оповестено.
(8) Проверката на сметките се осигурява според условията във финансовия правилник от една или няколко страни от Специалния съюз или от външни ревизори, посочени от Асамблеята с тяхно съгласие.
Чл. 5. Изменения в чл. 2—5
(1) Предложения за изменение на настоящия Допълнителен акт могат да се представят от всички страни—членки на Асамблеята, или от генералния директор. Генералният директор изпраща предложения на страните—членки на Асамблеята, поне шест месеца преди да бъдат подложени на разглеждане от Асамблеята.
(2) Изменения, посочени в ал. 1, се приемат от Асамблеята. Приемането изисква три четвърти от подадените гласове, а всяко изменение на чл. 2 и на настоящата алинея изисква четири пети от подадените гласове.
(3) Всяко изменение, посочено в ал. 1, влиза в сила един месец след получаването от генералния директор на писмени уведомления за приемане, направени в съответствие с техните конституционни правила от три четвърти от страните, които са били членове на Асамблеята по времето, когато изменението е било прието. Всяко така прието изменение обвързва страните, които са членки на Асамблеята по времето, когато изменението влиза в сила, или които станат членки на по-късна дата.
Чл. 6. Изменение на акта от 1934 г. и на Допълнителния акт от 1961 г.
(1) (а) Цитирането в Акта от 1934 г. на "Международното бюро за индустриална собственост в Берн", на "Бернското международно бюро" или на "Международното бюро" се отнася до Международното бюро съгласно дефиницията в чл. 1 на настоящия Допълнителен акт.
(б) Член 15 на акта от 1934 г. се отменя.
(в) Всяко изменение на правилника , визиран в чл. 20 на акта от 1934 г., се извършва според процедурата, предвидена в чл. 2 (2) (а) (III) и (3) (г).
(г) В чл. 21 на акта от 1934 г. думите "ревизирана през 1928 г." се заменят с думите "за закрила на литературните и художествените произведения".
(д) Позоваванията в чл. 22 на акта от 1934 г. на чл. 16, 16 bis и 17 bis на Общата конвенция се отнасят до тези разпоредби на Стокхолмския акт на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, които съответстват на споменатия Стокхолмски акт на чл. 16, 16 bis и 17 bis от предшестващите актове на Парижката конвенция.
(2) (а) Всяко изменение на таксите, посочени в чл. 3 на Допълнителния акт от 1961 г., се извършва според процедурата, предписана от чл. 2 (2) (а) (III) и (3) (г).
(б) Алинея 1 на чл. 4 от Допълнителния акт от 1961 г., както и думите "когато резервният фонд е достигнал този размер" в ал. 2 на този член се отменят.
(в) Позоваванията в чл. 6(2) на Допълнителния акт от 1961 г. на чл. 16 и 16 bis на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост се отнасят до тези разпоредби на Стокхолмския акт на тази конвенция, които отговарят в Стокхолмският акт на чл. 16 и 16 bis от предшестващите актове на Парижката конвенция.
(г) Позоваванията в ал. 1 и 3 на чл. 7 на Допълнителния акт от 1961 г. на правителството на Швейцария се отнасят до генералния директор.
Чл. 7. Изменение на акта от 1960 г.
(1) Позоваванията в акта от 1960 г. на "Бюро на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост" или на "Международното бюро" се отнасят до Международното бюро съгласно дефиницията в чл. 1 на настоящия Допълнителен акт.
(2) Членове 19, 20, 21 и 22 на Акта от 1960 г. се отменят.
(3) Позоваванията в акта от 1960 г. на правителството на Швейцария се отнасят до генералния директор.
(4) В чл. 29 на акта от 1960 г. думите "периодични" (ал. 1) и "на Международния комитет по промишлените образци или" (ал. 2) се заличават.
Чл. 8. Ратифициране на Допълнителния акт и присъединяване към него
(1) (а) Страните, които са ратифицирали акта от 1934 г. или Акта от 1960 г. преди 13 януари 1968 г., както и страните, които са се присъединили поне към един от тези актове, могат да подпишат и ратифицират настоящия Допълнителен акт или да се присъединят към него.
(б) Ратификацията на настоящия Допълнителен акт или присъединяването към него от страна, която е обвързана от Акта от 1934 г., без да бъде обвързана и от Допълнителния акт от 1961 г., води автоматично до ратификация на Допълнителния акт от 1961 г. или до автоматично присъединяване към същия.
(2) Документите за ратификация и присъединяване се депозират при генералния директор.
Чл. 9. Влизане в сила на допълнителния акт
(1) По отношение на първите пет страни, депозирали своите документи за ратификация или присъединяване, настоящият Допълнителен акт влиза в сила три месеца след депозирането на петия документ за ратификация или присъединяване.
(2) По отношение на всяка друга страна настоящият Допълнителен акт влиза в сила три месеца след датата, на която генералният директор е оповестил неговата ратификация или присъединяването към него, освен ако в документа за ратификация или присъединяване е посочена последваща дата. В последния случай настоящият акт влиза в сила по отношение на така посочената дата.
Чл. 10. Автоматично приемане за определени разпоредби от определени страни
(1) При условията на чл. 8 и на следващата алинея всяка страна, която не е ратифицирала акта от 1934 г. или не се е присъединила към него, става обвързана от Допълнителния акт от 1961 г. и от чл. 1 до 6 на настоящия Допълнителен акт от датата, на която нейното присъединяване към акта от 1934 г. влезе в сила. Ако обаче на тази дата настоящият Допълнителен акт още не е влязъл в сила съгласно чл. 9, ал. 1, тогава тази страна се обвързва от посочените членове на настоящия Допълнителен акт само от датата на влизане в сила на този акт съгласно чл. 9, ал. 1.
Чл. 11. Подписване на Допълнителния акт
(1) (а) Настоящият Допълнителен акт се подписва в един-единствен екземпляр на френски език и се депозира при правителството на Швеция.
(б) След консултация със заинтересуваните правителства генералният директор изготвя официални текстове на други езици, посочени от Асамблеята.
(2) Настоящият Допълнителен акт остава открит за подписване в Стокхолм до 13 януари 1968 г.
(3) Генералният директор предава два заверени от правителството на Швеция преписа от подписания текст на настоящия Допълнителен акт на правителствата на всички страни от Специалния съюз и при поискване на правителството на всяка друга страна.
(4) Генералният директор регистрира настоящия Допълнителен акт при Секретариата на Организацията на обединените нации.
(5) Генералният директор уведомява правителствата на всички страни от Специалния съюз за подписвания, депозирания на документи за ратификация или присъединяване, влизане в сила и прави всички други съответни уведомления.
Чл. 12. Преходна разпоредба
До встъпването в длъжност на първия генерален директор позоваванията в настоящия Допълнителен акт на Международното бюро на организацията или на генералния директор се отнасят съответно до Бюрото на Съюза, учреден от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, или до неговия директор.
