Държавен вестник, брой 36 от 6.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 5 юни 1957 г., на своята четиридесета сесия,

след като реши да приеме различни предложения относно седмичната почивка в търговията и канцеларските служби, въпрос, включен като пета точка в дневния ред на сесията,

след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,

приема на този двадесет и шести ден от месец юни 1957 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно седмичната почивка (търговия и канцеларски служби), 1957 г.:

Член 1

Разпоредбите на тази конвенция се прилагат чрез националното законодателство, доколкото не се осъществяват от официални органи за определяне на заплатите, с колективните трудови договори, арбитражни решения или по друг подходящ начин съобразно националната практика и условия.

Член 2. Тази конвенция се прилага за целия персонал, включително за чираците, в посочените по-долу частни или публични организации, предприятия или административни служби:

а) търговски предприятия;

b) предприятия, учреждения и административни служби, в които персоналът е зает основно в канцеларска работа, включително канцелариите на лицата, които упражняват свободни професии;

c) индустрията, мините, транспорта или земеделието, доколкото заинтересуваните лица не са заети в предприятията, посочени в чл. 3, нито са обхванати от националната уредба или от други разпоредби относно седмичната почивка;

d) търговските служби на всяка друга организация;

e) службите на всяко друго предприятие, в което персоналът извършва канцеларска работа;

f) организации, които имат едновременно индустриален и търговски характер.

Член 3. 1. Тази конвенция се прилага и за персонала в тези предприятия и учреждения, които държавите-членки на организацията, ратифицирали конвенцията, посочват в декларация, придружаваща тяхната ратификация:

а) учреждения, предприятия и административни служби, които извършват услуги от личен характер;

b) пощенски и далекосъобщителни услуги;

c) предприятия за издаване на вестници;

d) заведения за развлечение и спектакли.

2. Всяка държава-членка на организацията, която ратифицира тази конвенция, може впоследствие да направи декларация, която съобщава на генералния директор на Международното бюро на труда, че приема задълженията от конвенцията в изброените в предходната алинея предприятия, които не са били посочени в нейната предходна декларация.

3. Всяка държава-членка на организацията, която ратифицира тази конвенция, трябва да посочи в годишните си доклади по чл. 22 от Устава на Международната организация на труда в каква степен е изпълнила или ще изпълни разпоредбите на конвенцията относно тези от предприятията, посочени в ал. 1 на този член, които са предмет на декларация, направена съобразно чл. 1 и 2, и какъв напредък е осъществен за постепенното прилагане на конвенцията в тези предприятия, учреждения и организации.

Член 4. 1. Когато е необходимо, се вземат подходящи мерки, за да се определи разграничителната линия между предприятия, учреждения и организации, за които се прилага конвенцията, и другите, за които не се прилага.

2. Във всеки случай, когато не изглежда сигурно дали тази конвенция се прилага за определено предприятие, учреждение или административна служба, въпросът се решава било от компетентната власт след проведени консултации с представителните заинтересувани организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, било по всякакъв друг начин, съобразен с националното законодателство и практика.

Член 5. Компетентната власт или съответният орган за всяка страна може да изключи от прилагането на тази конвенция:

а) предприятията, в които са наети само членове на семейството на работодателя, доколкото те не са наемни работници или не се смятат за такива;

b) лицата, които заемат висока ръководна длъжност.

Член 6. 1. Всички лица, за които се прилага тази конвенция, имат право, освен предвидените изключения в следващите членове, на седмична почивка от минимум 24 последователни часа за всеки период от 7 дни.

2. Седмичната почивка се разрешава, доколкото е възможно, по едно и също време на всички заинтересувани лица от едно и също предприятие, учреждение или организация.

3. Седмичната почивка трябва да съвпада, доколкото е възможно, с признатия почивен ден според традицията и обичаите на страната или на областта.

4. Традициите и обичаите на религиозните малцинства се уважават, доколкото това е възможно.

Член 7. 1. Когато естеството на работата, на извършваните услуги в предприятието или организацията и броят на обслужваното население или на заетите лица не позволяват прилагането на разпоредбите на чл. 6, се вземат мерки от компетентната власт или от съответния орган във всяка страна за определени категории лица или предприятия, включени в приложното поле на тази конвенция, да бъдат въведени специални режими за седмична почивка, като се вземат предвид съответните социални и икономически съображения.

2. Лицата, за които се прилагат специални режими, имат право за всеки период от 7 дни на почивка с обща продължителност, най-малко равна на предвидената в чл. 6.

3. Разпоредбите на чл. 6 се прилагат и за персонала в поделенията на предприятието, подчинени на специални режими, които, ако бяха самостоятелни, щяха да са подчинени на неговите разпоредби.

4. Мерките по ал. 1, 2 и 3 трябва да се вземат след проведени консултации с представителните организации на работодателите и на работниците, ако такива организации съществуват.

Член 8. 1. Временни, общи или частични отклонения от разпоредбите на чл. 6 и 7, включително и преустановяване или намаляване на почивката, могат да бъдат разрешени от компетентната власт или по начин, одобрен от нея съобразно националното законодателство и практика:

а) в случай на възникнала или неизбежна злополука, непреодолима сила или спешна за изпълнение работа по съоръженията, но само в рамките на необходимото, за да се избягнат сериозни затруднения в нормалното протичане на работата;

b) в случай на възникнало увеличаване на извънредна работа, произтичаща от особени обстоятелства, доколкото не може да се очаква от работодателя да прибегне до други мерки;

c) за да се предотврати погиването на нетрайни стоки.

2. Когато трябва да се определят случаите на временни отклонения по букви "а", "b" и "c" от предходната алинея, се правят консултации с представителните заинтересувани организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват.

3. Когато се прилагат временни отклонения съобразно условията, предвидени в този член, на заинтересуваните се разрешава компенсационна почивка с обща продължителност, най-малко равна на минималната почивка, предвидена в чл. 6.

Член 9. Доколкото заплатите се уреждат от законодателството или от административните власти, никакво намаление на заплатата на лицата, към които се прилага тази конвенция, не трябва да се допусне от прилагането на взетите мерки съобразно конвенцията.

Член 10. 1. За осигуряване на точното прилагане на правилата и разпоредбите, свързани със седмичната почивка, се вземат подходящи мерки от съответната инспекция или чрез други средства.

2. Ако начините, чрез които се изпълняват разпоредбите на тази конвенция, позволяват, действителното им прилагане се осигурява от установяването на подходяща система от санкции.

Член 11. Всяка държава-членка на организацията, която ратифицира тази конвенция, представя в годишните доклади по чл. 22 от Устава на Международната организация на труда:

а) списъци на категориите лица и категориите предприятия, подчинени на специални режими на седмична почивка, предвидени в чл. 7;

b) сведения за условията, при които може да се разрешават временните отклонения по чл. 8.

Член 12. Нито една от разпоредбите на тази конвенция не засяга който и да е закон, съдебно решение, обичай или споразумение, които осигуряват по-благоприятни условия на заинтересуваните трудещи се от предвидените в конвенцията.

Член 13. Прилагането на разпоредбите на тази конвенция може да бъде преустановено във всяка страна по заповед на правителството в случай на война или събития, които представляват опасност за националната сигурност.

Член 14. Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 15. 1. Тази конвенция обвързва само държавите-членки на Международната организация на труда, чиято ратификация е регистрирана от генералния директор.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави-членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 16. 1. Всяка държава-членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години след датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава-членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от настоящия член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и в последствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки период от 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 17. 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява всички държави-членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите-членки на организацията.

2. Като уведомява държавите-членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е била съобщена, генералният директор ще привлече вниманието им върху датата, от която тази конвенция влиза в сила.

Член 18. Генералният директор на Международното бюро на труда предоставя на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове на денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове.

Член 19. Всеки път когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 20. 1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата-членка на новата ревизираща конвенция, води по право независимо от член 16 до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите-членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 21. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.