Държавен вестник, брой 36 от 6.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 25 октомври 1921 г., на своята трета сесия,

след като реши да приеме различни предложения относно седмичната почивка в индустриалните предприятия, въпрос, включен като седма точка в дневния ред на сесията,

след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,

приема следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно седмичната почивка

(индустрия), 1921 г., за ратифициране от държавите-членки на Международната организация на труда, в съответствие с разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:

Член 1. 1. При прилагането на тази конвенция за "индустриални предприятия" се смятат:

a) мините, кариерите и всякакъв вид добивни индустрии;

b) индустриите, в които продуктите се изработват, изменят, почистват, поправят, украсяват, завършват, подготвят за продажба или в които материалите претърпяват промяна, включително и корабостроенето, индустриите за унищожаване на материали, както и производството, трансформирането и предаването на двигателна сила и на електричеството;

c) построяването, реконструкцията, поддържането, поправянето, изменението или разрушаването на всички сгради и постройки, жп линии, трамваи, пристанища, докове, вълноломи, канали, виадукти, събирателни водосточни тръби, кладенци, телеграфни и телефонни съоръжения, електрически съоръжения, газови заводи, водоснабдяване или други строителни дейности, както и подготвителните дейности и изграждането на основите, предшестващи дейностите, изброени по-горе;

d) пътнически или товарен транспорт по пътища, жп линии, по морски път или вътрешен воден път, включително и поддържането на стоки в докове, кейове, варфове и складове с изключение на ръчния транспорт.

2. Предходното изброяване е направено, като се имат предвид специалните национални изключения, предвидени в Конвенцията от Вашингтон, за ограничаване до 8 часа дневно и до 48 часа седмично броя на работните часове в индустриалните предприятия, когато тези изключения са приложими към тази конвенция.

3. Освен предходното изброяване, ако е необходимо, всяка държава-членка на организацията, може да определи разграничителната линия между индустрията, от една страна, и търговията и земеделието, от друга.

Член 2. 1. Целият персонал, зает във всяко индустриално предприятие, публично или частно, или в неговите клонове, освен в предвидените изключения в следващите членове, ползва за всеки 7-дневен период почивка от минимум 24 последователни часа.

2. Тази почивка се дава, доколкото е възможно, по едно и също време на целия персонал в предприятието.

3. Тя съвпада, доколкото е възможно, с почивните дни, установени от традицията или от обичаите на страната или на областта.

Член 3. Всяка държава-членка на организацията, може да изключи от прилагането на разпоредбите на чл. 2 лицата, заети в индустриалните предприятия, в които са заети само членовете на семейството на работника.

Член 4. 1. Всяка държава-членка на организацията, може да разрешава пълни или частични изключения (включително спиране или намаляване на почивките) по разпоредбите на чл. 2, особено като има предвид съответните икономически и хуманитарни съображения и след консултация с определените сдружения на работодателите и на работниците там, където такива сдружения съществуват.

2. Тази консултация няма да бъде необходима, когато вече са направени изключения от прилагането на действащото законодателство.

Член 5. Всяка държава-членка на организацията, трябва, доколкото е възможно, да установява разпоредби, които предвиждат почивки като компенсация за спиранията или намаленията по чл. 4 освен в случаите, когато местните споразумения или местните обичаи вече са ги предвидили.

Член 6. 1. Всяка държава-членка на организацията, изготвя списък на направените изключения съобразно чл. 3 и 4 от тази конвенция и го съобщава на Международното бюро на труда. Тя съобщава на всеки 2 години всички промени в този списък.

2. Международното бюро на труда представя доклад по този повод пред Генералната конференция на Международната организация на труда.

Член 7. За да улесни прилагането на разпоредбите на тази конвенция, на всеки работодател, директор или управител се възлагат следните задължения:

а) в случаите, когато седмичната почивка е дадена общо на целия персонал, да оповести дните и часовете на общата почивка чрез поставени на видно място обявления или на други подходящи за това места или по всякакъв друг начин, одобрен от правителството;

b) в случай, когато почивката не е обща за целия персонал, да запознае с помощта на регистър, съставен по форма, одобрена от законодателството на страната, или с правилник, издаден от компетентната власт, работниците и служителите, подчинени на особен режим на почивка, както и да посочи този режим.

Член 8. Официалните ратификации на тази конвенция при установените условия в Устава на Международната организация на труда ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 9. 1. Тази конвенция влиза в сила, след като ратификациите на две държави-членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

2. Тя обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 10. Веднага след като ратификациите на две държави-членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда, генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това държавите-членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации на другите държави-членки на организацията.

Член 11. Всяка държава членка, която ратифицира тази конвенция, се задължава да прилага разпоредбите на чл. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 най-късно от 1 януари 1924 г., както и да вземе необходимите мерки за тяхното действително прилагане.

Член 12. Всяка държава-членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да прилага разпоредбите є в своите колонии, владения или протекторати в съответствие с разпоредбите на чл. 35 на Устава на Международната организация на труда.

Член 13. Всяка държава-членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

Член 14. Всеки път когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 15. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.