Държавен вестник, брой 36 от 6.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана във Вашингтон от правителството на Съединените американски щати на 29 октомври 1919 г.,

след като реши да приеме различни предложения относно "ограничаването до 8 часа на ден и до 48 часа на седмица работното време в индустриалните предприятия", въпрос, включен като първа точка в дневния ред на сесията на конференцията, състояла се във Вашингтон,

след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,

приема следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно работното време (индустрия), 1919 г., за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда, съобразно разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:

Член 1. 1. При прилагането на тази конвенция за "индустриални предприятия" се смятат:

a) мините, кариерите и всякакъв вид добивни индустрии;

b) индустриите, в които продуктите се изработват, изменят, почистват, поправят, украсяват, завършват, подготвят за продажба или в които материалите претърпяват промяна, включително и корабостроенето, индустриите за разрушаване на материали, както и производството, трансформирането и предаването на двигателна сила изобщо и на електричество;

c) построяването, реконструкцията, поддържането, поправянето, изменението или разрушаването на всички сгради и постройки, жп линии, трамваи, пристанища, докове, вълноломи, канали, виадукти, събирателни водосточни тръби, кладенци, телеграфни и телефонни съоръжения, електрически съоръжения, газови заводи, водоснабдяване или други строителни дейности, както и подготвителните дейности и изграждане на основите, предшестващи дейностите, изброени по-горе;

d) пътнически или товарен транспорт по пътища, жп линии, по вода, морски път или вътрешен воден път, включително и поддържането на стоки в докове, пристанища, варфове и складове с изключение на ръчното пренасяне.

2. Разпоредбите, свързани с вътрешния воден транспорт, се определят от специална конференция относно работата по море и по вътрешните водни пътища.

3. Във всяка страна компетентната власт определя разграничителната линия между индустрията, от една страна, и търговията и земеделието, от друга.

Член 2. Във всички индустриални предприятия, публични или частни, или в техните клонове, каквито и да са, с изключение на тези, в които са наети членовете на семейството на работодателя, продължителността на работния ден на персонала не може да надвишава 8 часа на ден и 48 часа на седмица с изключение на случаите, предвидени по-долу:

а) разпоредбите на тази конвенция не се прилагат за лица, които заемат надзорна, управленска или изискваща доверие длъжност;

b) когато по силата на закон, обичай или на споразумение между организациите на работодателите и на работниците или при липса на такива организации—между представителите на работодателите и на работниците, продължителността на работния ден, на един или на повече дни от седмицата е по-малка от 8 часа, акт на компетентната власт или споразумение между посочените организации или между представители на заинтересуваните страни може да разреши превишаването на границата от 8 часа през другите дни от седмицата; предвиденото превишаване никога не може да бъде повече от 1 час на ден;

c) когато работата се извършва на смени, продължителността на работния ден може да надхвърли 8 часа на ден или 48 часа на седмица при условие, че средният брой работни часове, изчислен за период от 3 седмици или по-малко, не превишава 8 часа на ден и 48 часа на седмица.

Член 3. Ограничаването на работните часове, предвидено в чл. 2, може да бъде превишено в случай на възникнала или на неизбежна злополука, в случай на спешни работи по машините или техническите съоръжения или в случай на непреодолима сила, но само в рамките на необходимото, за да се избягнат затрудненията в нормалната работа на предприятието.

Член 4. Ограничаването на работните часове, предвидено в чл. 2, може да бъде превишено в дейности, чието непрекъснато функциониране поради естеството на работата трябва да бъде осигурено от последователни смени, при условие че броят на работните часове не надвишава средно 56 часа на седмица. Този режим не засяга почивките, които могат да бъдат осигурени на трудещите се от националните закони като компенсация на техния седмичен почивен ден.

Член 5. 1. В извънредни случаи, при които определените в чл. 2 ограничения бъдат признати за неприложими, и само в тези случаи споразуменията между организациите на работниците и на работодателите могат да изготвят за продължителен период график, който определя продължителността на работния ден, ако правителството, на което трябва да бъдат съобщени, ги превърне в правилници.

2. Средната продължителност на работния ден, изчислена в зависимост от броя на седмиците, определен от графика, не може в никакъв случай да надхвърли 48 часа на седмица.

Член 6. 1. Правилници на органите на публичната власт определят по отрасли или по професии:

а) постоянните отклонения, които могат да се приемат за подготвителните или допълнителните дейности, които трябва непременно да се извършат извън определената продължителност на работата в предприятието или за някои категории лица, чиято работа е разпокъсана;

b) временните отклонения, които могат да се приемат, за да позволят на предприятията да се справят с увеличаването на извънредната работа.

2. Тези правилници трябва да се приемат след консултации със заинтересуваните организации на работодателите и на работниците там, където такива организации съществуват. Те определят максималната продължителност на извънредния труд, който може да бъде разрешаван за всеки отделен случай. Заплащането на този извънреден труд се увеличава най-малко с 25 процента спрямо нормалната заплата.

Член 7. 1. Всяко правителство изпраща в Международното бюро на труда:

а) списък на дейностите, определени като непрекъснати по необходимост по смисъла на чл. 4;

b) пълни сведения относно прилагането на споразуменията, предвидени в чл. 5;

c) пълни сведения относно разпоредбите, приети въз основа на чл. 6, и тяхното прилагане.

2. Международното бюро на труда представя всяка година по този въпрос доклад на Генералната конференция на Международната организация на труда.

Член 8. 1. За да се улесни прилагането на разпоредбите на тази конвенция, всеки работодател е длъжен:

а) да разгласи чрез обяви, разлепени в предприятието или на всяко друго подходящо място, или по всякакъв друг начин, одобрен от правителството, часовете, в които започва и свършва работният ден, или в случай, че работата се извършва на смени, часовете, в които започва и свършва всяка смяна; часовете да бъдат определени така, че да не се надвишават границите, предвидени от тази конвенция, и веднъж обявени, те могат да се променят само по начина и във форма на обявление, одобрени от правителството;

b) да обяви по същия начин разрешените почивки по време на работния ден, които не са включени в работното време;

c) да впише в регистър съобразно начина, одобрен от законодателството на всяка страна или от правилник на компетентната власт, извънредния труд, положен по силата на чл. 3 и 6 на тази конвенция.

2. Смята се за противозаконно допускането на работа на лице извън определените часове съобразно буква "а" или по времето на определените часове съобразно буква "b".

Членове 9—13: Особености в прилагането на конвенцията, които засягат Япония, Индия, Китай, Персия, Сиам1 и Румъния.

Член 14. Изпълнението на разпоредбите на тази конвенция може да бъде спряно във всяка страна по заповед на правителството, в случай на война или на обстоятелства, представляващи опасност за националната сигурност.

1Днешен Тайланд—бел. ред.

Член 15. Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 16. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да я прилага в тези от своите колонии, владения или протекторати, които не се ползват с пълно самоуправление:

а) с изключение на случаите, когато разпоредбите на конвенцията не са приложими поради местните условия; или

b) когато могат да се предвидят изменения, необходими за приспособяването на конвенцията към местните условия.

2. Всяка държава членка трябва да изпрати своето решение относно всяка от своите колонии, владения или протекторати, които не се ползват с пълно самоуправление.

Член 17. Веднага след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това всички държави—членки на Международната организация на труда.

Член 18. Тази конвенция влиза в сила от датата, на която ратификацията на две държави—членки на Международната организация на труда, бъде регистрирана от генералния директор; тя обвързва само членовете, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 19. Всяка държава членка, която ратифицира тази конвенция, се задължава да прилага разпоредбите є най-късно от 1 юли 1921 г. и да вземе необходимите мерки за действителното є прилагане.

Член 20. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на официалното му регистриране в Международното бюро на труда.

Член 21. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 22. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.