Държавен вестник, брой 36 от 6.V

Денонсирана с чл. 2 на Закона за ратифициране на Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда, 1997 г. и за денонсиране на Конвенция № 34 относно платените бюра за настаняване - ДВ, бр. 10 от 28 януари 2005 г.

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 8 юни 1933 г. на своята седемнадесета сесия,

след като реши да приеме различни предложения относно платените бюра за настаняване, въпрос, включен като първа точка в дневния ред на сесията,

след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,

приема на този двадесет и девети ден от месец юни 1933 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно платените бюра за настаняване, 1933 г., за ратифициране от държавите-членки на Международната организация на труда, съобразно разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:

Член 1.

1. За целите на тази конвенция изразът "платено бюро за настаняване" означава:

а) бюрата за настаняване на работа, които имат за цел извличане на печалба, т.е. всяко лице, дружество, институция, агенция или друга организация, която служи като посредник за намирането на работа на трудещ се или на трудещ се за работодател с цел да се извлече пряко или косвено материална изгода; това определение не се прилага за вестниците или другите издания освен тези, на които изключителният или основният предмет на дейност е да служат като посредник между работодателите и трудещите се;

b) (Попр. - ДВ, бр. 143 от 1998 г.) бюрата за настаняване на работа, които нямат за цел извличане на печалба, т.е. службите за настаняване, дружества, институции, агенции или други организации, които не преследват материална изгода и получават от работодателя или от трудещия се за тази услуга встъпителна вноска, такса или каквото и да е възнаграждение.

2. Тази конвенция не се прилага за настаняването на работа на моряците.

Член 2.

1. Платените бюра за настаняване на работа с цел извличане на печалба, посочени в ал. 1, буква "а" на предходния член, трябва да бъдат премахнати в срок 3 години от влизането в сила на конвенцията за всяка държава-членка на организацията.

2. В срока, предшестващ тяхното премахване:

а) няма да бъде създавано ново бюро за настаняване на работа с цел извличане на печалба;

b) бюрата за настаняване на работа с цел извличане на печалба са под контрола на компетентната власт и могат да вземат само такси и разноски според одобрените тарифи от тази власт.

Член 3.

1. Отклонения от разпоредбите на ал. 1 от чл. 2 на тази конвенция могат да бъдат допускани по изключение от компетентната власт само след като се вземе мнението на заинтересуваните работодателски и работнически организации.

2. Допуснатите отклонения въз основа на този член се отнасят само за бюрата, свързани с настаняването на работа на категории трудещи се, ясно посочени от националното законодателство и принадлежащи към професии, в които настаняването на работа се извършва при специални условия, които оправдават отклонението.

3. Създаването на нови платени бюра за настаняване на работа въз основа на този член не се разрешава след изтичането на 3 години от срока, предвиден в чл. 2.

4. Всяко платено бюро за настаняване на работа, на което е разрешено отклонение, съгласно този член:

а) се контролира от компетентната власт;

b) трябва да притежава годишно разрешение, което се подновява по преценка на компетентната власт в течение най-много на 10 години;

c) може да взема само такси, които са включени в определен списък, одобрен от компетентната власт;

d) може да настанява или набира трудещи се за чужбина само ако му е дадено разрешително за това, и то при условие, че тези дейности се извършват по силата на споразумение между заинтересуваните страни.

Член 4. Платените бюра за настаняване на работа, които нямат за цел извличане на печалби, посочени в чл. 1, ал. 1, буква "b":

а) трябва да имат разрешение от компетентната власт и да се контролират от нея;

b) не могат да вземат възнаграждение, по-високо от размера, определен от компетентната власт, като се държи сметка за направените разноски;

c) могат да настаняват или да набират трудещи се за чужбина само ако са оправомощени от компетентната власт и при условие, че техните действия се извършват чрез прилагане на споразумение между заинтересуваните страни.

Член 5. Платените бюра за настаняване на работа по чл. 1 на тази конвенция, както и всяко лице, дружество, агенция или друга частна организация, която обикновено се занимава с настаняване на работа дори безплатно, трябва да заявят това пред компетентната власт и да посочат дали услугите им са безплатни или платени.

Член 6. Националното законодателство трябва да предвиди за всяко нарушение на разпоредбите на предходните членове и на разпоредбите, приети за тяхното прилагане, подходящи наказателни санкции, включващи, ако е необходимо, отнемането на позволителното или на разрешението, предвидено в тази конвенция.

Член 7. Годишните доклади по чл. 22 на Устава на Международната организация на труда трябва да съдържат всички необходими сведения за отклоненията, предвидени в чл. 3.

Член 8. Официалните ратификации на тази конвенция според условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 9.

1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави-членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 10. Веднага след като ратификациите на две държави-членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това всички държави-членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации на другите държави-членки на организацията.

Член 11.

1. Всяка държава-членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава-членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена в този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да я денонсира при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 12. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад относно прилагането на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 13. 1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата-членка на новата конвенция, води по право, независимо от чл. 11, до незабавното денонсиране на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция престава да бъде открита за ратифициране от държавите-членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 14. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.