Държавен вестник, брой 36 от 6.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 4 юни 1934 г. на своята осемнадесета сесия,

след като реши да приеме различни предложения относно работното време в стъкларските предприятия за автоматично преработване на стъкло, въпрос, включен като трета точка в дневния ред на сесията,

след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,

приема на този двадесет и първи ден от месец юни 1934 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно стъкларските предприятия за плоско стъкло, 1934 г.:

Член 1. 1. Тази конвенция се прилага за лицата, които работят на последователни смени в непрекъснати по необходимост производства в стъкларски предприятия, произвеждащи чрез автоматични машини плоско стъкло или стъкло от подобен вид, което се различава само по дебелина и по другите размери.

2. За непрекъснато по необходимост производство се смята всяко производство, което поради автоматичното и непрекъснато захранване с течно стъкло и действие на машините се извършва по необходимост без прекъсване за нито един момент през деня, нощта и седмицата.

Член 2. 1. Лицата, за които се прилага тази конвенция, трябва да работят по график, който предвижда най-малко четири смени.

2. Работното време на тези лица не може да надвишава средно 42 часа седмично.

3. Тази средна величина се изчислява за период, който не надминава 4 седмици.

4. Работното време на 1 смяна не може да надвишава 8 часа.

5. Продължителността на почивката между 2 смени от една и съща група от работници не може да бъде по-малка от 16 часа; тази продължителност, ако е необходимо, може да бъде намалена при периодичното изменение на разписанието на смените.

Член 3. 1. Предвидените в чл. 2, ал. 2, 3 и 4 граници могат да бъдат превишени, а предвидената в ал. 5 продължителност на почивката може да бъде намалена само тогава, когато е необходимо, за да се избегне сериозно затруднение в нормалната работа на предприятието:

а) в случай на настъпила или на неминуема злополука при извършване на спешни работи с машините или съоръженията или в случай на непреодолима сила;

b) при непредвидено отсъствие на 1 или повече лица от 1 смяна.

2. За положения извънреден труд по силата на този член трябва да бъде дадена подходяща компенсация при условията, които националното законодателство определи, или чрез съгласуване между заинтересуваните организации на работодателите и на трудещите се.

Член 4. С цел да се улесни действителното прилагане на разпоредбите на тази конвенция всеки работодател трябва:

а) да обяви чрез ясни съобщения, поставени на видно място в предприятието, на друго подходящо място или по всеки друг начин, одобрен от компетентната власт, часовете, в които започва и свършва всяка смяна;

b) да подменя установеното разписание само съгласно начина и вида, одобрен от компетентната власт;

c) да впише в регистър според начина, одобрен от компетентната власт, положения извънреден труд въз основа на чл. 3, както и предоставената за него компенсация.

Член 5. Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 6. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 7. Веднага след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда, генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това всички държави—членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрация на следващите ратификации на другите държави—членки на организацията.

Член 8. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на официалното му регистриране в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена в този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и в последствие ще може да я денонсира при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 9. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 10. 1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата ревизираща я конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата—членка на новата ревизираща я конвенция, води по право, независимо от чл. 8, до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 11. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.