Държавен вестник, брой 36 от 6.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 8 юни 1949 г. на своята тридесет и втора сесия,

след като реши да приеме различни предложения относно трудовите клаузи в договорите, сключени с публична власт, въпрос, включен като шеста точка в дневния ред на сесията,

след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,

приема на този двадесет и девети ден от месец юни 1949 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно трудовите клаузи (административни договори), 1949 г.:

Член 1. 1. Тази конвенция се прилага към договорите, които отговарят на следните условия:

а) поне една от страните на договора е орган на публичната власт;

b) изпълнението на договора води до:

i) разход от фондове на орган на публичната власт;

ii) наемането на работници от другата страна по договора;

c) договорът се сключва с цел:

i) строителство, преработка, поправка или разрушаване на публични съоръжения;

ii) изработване, сглобяване, поддържане или пренасяне на материали или на технически съоръжения;

iii) изпълнение или предоставяне на услуги;

d) договорът е сключен от централен орган на власт на държава-членка на организацията, за която конвенцията е в сила.

2. Компетентната власт определя в каква степен и при какви условия конвенцията се прилага за сключените договори с органи на власт, различни от органите на централната власт.

3. Тази конвенция се прилага за извършените дейности от подизпълнителите или от лицата, на които е прехвърлено изпълнението на договора; трябва да се вземат подходящи мерки от компетентната власт, за да се осигури прилагането на конвенцията към тези дейности.

4. Договорите, които водят до разходи от публични фондове на стойност, която не над-хвърля граница, определена от компетентната власт, след проведени консултации с организациите на заинтересуваните работодатели и работници, ако такива организации съществуват, могат да бъдат изключени от прилагането на тази конвенция.

5. Компетентната власт може след проведени консултации със заинтересуваните организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, да изключи от приложното поле на конвенцията лицата, които заемат ръководни длъжности или длъжности от технически или научен характер, на които условията за наемане на работа не са уредени от националното законодателство, от колективен трудов договор или от арбитражно решение и които обикновено не извършват физическа работа.

Член 2. 1. Договорите, за които тази конвенция се прилага, трябва да съдържат клаузи, които гарантират на заинтересуваните трудещи се заплати (включително и добавки), продължителност на работното време и други условия на труда, които не трябва да бъдат по-неблагоприятни от установените условия за труд от същия характер в професията или в индустрията от същата област, чрез:

а) колективен трудов договор или друга приета процедура за преговори между организациите на работодателите и на трудещите се, които представляват съществена част от работодателите и от трудещите се от професията или от съответната индустрия, или

b) арбитражно решение, или

c) националното законодателство.

2. Когато условията на труда, посочени в предходната алинея, не са уредени за областта, където се извършва работата, по някои от начините, посочени по-долу, клаузите, които трябва да бъдат включени в договорите, гарантират на заинтересуваните трудещи се заплати (включително добавки), продължителност на работното време и други условия, които не са по-неблагоприятни от:

а) установените условия в колективния трудов договор или в друга приета процедура за преговори, от арбитражно решение или от националното законодателство за работа от същия характер в професия от индустрията в най-близката подобна област, или

b) общото ниво, установено от работодателите, които са от същата професия или индустрия както страната, с която е сключен договорът, и които се намират в сходни условия.

3. Клаузите, които трябва да се включат в договорите, и всички изменения в тях се определят от компетентната власт по най-подходящ начин за националните условия след проведени консултации с организациите на заинтересуваните работодатели и трудещите се, ако такива организации съществуват.

4. Компетентната власт взема подходящи мерки, като например публикуването на условията на договорите, както и други мерки, за да се даде възможност на изпълнителите да се запознаят със съдържанието на тези клаузи.

Член 3. Когато подходящи разпоредби, свързани със здравето, сигурността и благосъстоянието на трудещите се, заети с изпълнението на договорите, не са приложими по силата на националното законодателство, колективен трудов договор или арбитражно решение, компетентната власт трябва да вземе съответните мерки, за да осигури на заинтересуваните трудещи се справедливи и разумни условия на здраве, сигурност и благосъстояние.

Член 4. Законите, правилниците или другите актове, които изпълняват разпоредбите на тази конвенция:

а) трябва:

i) да бъдат доведени до знанието на всички заинтересувани;

ii) да определят лицата, натоварени с осигуряване на изпълнението им;

iii) да изискат да бъдат поставени на видно място или на други подходящи места в предприятието обявления с цел да се информират трудещите се за техните условия на труд;

b) трябва, освен ако други мерки, които са в сила, гарантират действителното прилагане на определени разпоредби, да предвидят:

i) поддържането на подходящи обявления за продължителността на работното време и за заплатите, изплащани на заинтересуваните трудещи се;

ii) режим на инспекция, който да осигури действителното им прилагане.

Член 5. 1. В случай на нарушения при прилагането на клаузите, включени в договорите с органите на публичната власт, се предвиждат съответни санкции чрез отказ от сключване на договора или по друг начин.

2. Трябва да се вземат подходящи мерки относно удръжките от заплатите съобразно клаузите на договора или по всякакъв друг начин с цел да се позволи на заинтересуваните трудещи се да получават заплатите, на които имат право.

Член 6. Годишните доклади, които се представят по чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, трябва да съдържат пълни сведения за мерките за прилагането на разпоредбите на тази конвенция.

Член 7. 1. Когато територията на някоя държава-членка на организацията, обхваща обширни области, където поради разпръснатост на населението или състоянието на развитието им компетентната власт смята, че прилагането на разпоредбите на тази конвенция е неосъществимо, може да изключи от прилагането на конвенцията тези области изобщо или да допусне изключения за някои предприятия или видове дейности, които тя сметне за подходящи.

2. Всяка държава-членка на организацията, трябва да посочи в първия си годишен доклад относно прилагането на тази конвенция, който представя по чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, всяка област, за която се прибягва до разпоредбите на този член. След това никоя държава-членка на организацията, не може да прибягва до разпоредбите на този член освен за областите, които е посочила.

3. Всяка държава-членка на организацията, която прибягва до разпоредбите на този член, трябва да преразглежда на интервали, не по-големи от 3 години, и след консултации с организациите на заинтересуваните работодатели и трудещите се, ако такива организации съществуват, възможността да разшири прилагането на тази конвенция в области, изключени по силата на ал. 1.

4. Всяка държава-членка на организацията, която прибягва до разпоредбите на този член, трябва да посочи в своите следващи годишни доклади областите, за които се отказва от правото да прибягва към въпросните разпоредби, и напредъка, който е постигнат, с цел постепенното прилагане на конвенцията в тези области.

Член 8. Компетентната власт може временно да отмени прилагането на разпоредбите на тази конвенция след консултации с организациите на заинтересуваните работодатели и трудещите се там, където такива организации съществуват, в случаите на непреодолима сила или на обстоятелства, които представляват опасност за националното благосъстояние или за националната сигурност.

Член 9. 1. Тази конвенция не се прилага за договорите, сключени преди влизането є в сила, за заинтересуваната държава-членка на организацията.

2. Денонсирането на конвенцията няма да засегне прилагането на договорите, сключени преди влизането є в сила.

Член 10. Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 11. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави-членки на международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 12. 1. Декларациите, които трябва да бъдат изпратени до генералния директор на Международното бюро на труда съобразно чл. 35, § 2 от Устава на Международната организация на труда, трябва да съдържат:

а) териториите, за които държавата членка се задължава да прилага без изменение разпоредбите на конвенцията;

b) териториите, за които тя се задължава да прилага разпоредбите на конвенцията с изменения и в какво се състоят тези изменения;

c) териториите, в които конвенцията е неприложима и причините за това;

d) териториите, за които тя се въздържа от решение.

2. Задълженията по букви "a" и "b" на ал. 1 на този член се считат за неразделна част от ратификацията и имат същите последици.

3. Всяка държава членка може да оттегли с нова декларация всичките или част от резервите, направени в предходна декларация по силата на букви "b", "c" и "d" на ал. 1 на този член.

4. Всяка държава членка може по времето, през което тази конвенция може да бъде денонсирана съгласно разпоредбите на чл. 14, да из-прати до генералния директор нова декларация, с която да измени изцяло или частично предходната декларация, като изложи положението в определени територии.

Член 13. 1. Декларациите, изпратени до генералния директор на Международното бюро на труда съобразно разпоредбите на § 4 и 5 на чл. 35 от Устава на Международната организация на труда, трябва да посочват дали разпоредбите на конвенцията ще бъдат прилагани в дадена територия със или без изменение; когато декларацията посочва, че разпоредбите на конвенцията ще се прилагат с изменения, тя трябва да пояснява същността на тези изменения.

2. Заинтересуваната държава членка, заинтересуваните държави членки или заинтересуваната международна институция могат да оттеглят изцяло или частично с нова декларация правото да прибягват до посочено изменение в предходна декларация.

3. Заинтересуваната държава членка, заинтересуваните държави членки или заинтересуваната международна институция могат през периода, през който конвенцията може да бъде денонсирана съгласно разпоредбите на чл. 14, да изпратят до генералния директор на Международното бюро на труда нова декларация, с която да се изменят изцяло или частично предходните декларации, като изложат положението относно приложението на конвенцията.

Член 14. 1. Всяка държава-членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането.

2. Всяка държава-членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да я денонсира при изтичането на всеки период от 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 15. 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява държавите-членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове на денонсиране, които са му съобщени от държавите-членки на организацията.

2. Като уведомява държавите-членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е била съобщена, генералният директор привлича вниманието им върху датата, от която тази конвенция влиза в сила.

Член 16. Генералният директор на Международното бюро на труда представя на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове на денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове.

Член 17. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 18. 1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата-членка на новата конвенция, води по право, независимо от чл. 14, до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите-членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 19. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.