Държавен вестник, брой 38 от 13.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 6 юни 1973 г. на своята Петдесет и осма сесия,

след като реши да приеме различни предложения относно минималната възраст за приемане на работа, въпрос, включен като четвърта точка в дневния ред на сесията,

като отбелязва текстовете на Конвенцията за минималната възраст (индустрия), 1919 г., Конвенцията за минималната възраст (корабоплаване), 1920 г., Конвенцията за минималната възраст (земеделие), 1921 г., Конвенцията за минималната възраст (преносвачи на въглища и огняри), 1921 г., Конвенцията за минималната възраст (неиндустриални дейности), 1932 г., Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (корабоплаване), 1936 г., Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (индустрия), 1937 г., Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (неиндустриални дейности), 1937 г., Конвенцията за минималната възраст (рибари), 1959 г. и Конвенцията за минималната възраст (подземни работи), 1965 г., като смята, че е настъпил моментът да се приеме обобщаващ акт по този въпрос, който да замести постепенно съществувашите актове, които се прилагат в ограничен брой сектори от икономиката, с цел пълното премахване на детския труд, след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и шести ден на месец юни 1973 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно минималната възраст за приемане на работа, 1973 г.:

Чл. 1. Всяка държава—членка на организацията, за която тази конвенция е в сила, се задължава да провежда национална политика, целяща да осигури реалното премахване на детския труд и да повишава постепенно минималната възраст за приемане на работа до равнище, което позволява на юношите да достигнат най-пълно физическо и умствено развитие.

Чл. 18. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.

Чл. 2. 1. Всяка държава—членка на организацията, ратифицирала тази конвенция, следва да уточни в декларация, приложена към ратификацията є, минималната възраст за приемане на работа на нейна територия и на транспортните средства, регистрирани на територията є; вън от разпоредбите на чл. 4—8 от конвенцията нито едно лице, ненавършило минимална възраст, не може да бъде прието на работа за която и да било професия.

2. Всяка държава—членка на организацията, ратифицирала тази конвенция, може впоследствие да уведоми генералния директор на Международното бюро на труда чрез нови декларации, че повишава минималната възраст, определена преди това.

3. Минималната възраст, определена в съответствие с ал. 1 на този член, не трябва да бъде по-ниска от възрастта, на която приключва задължителното образование, и във всеки случай—по-ниска от 15 години.

4. Въпреки разпоредбите на ал. 3 на този член всяка държава—членка на организацията, чиято икономика и училищни институции не са достатъчно развити, може след консултация със заинтересуваните организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, да определи като първи етап минимална възраст 14 години.

5. Всяка държава—членка на организацията, която по силата на предходната алинея определи минимална възраст над 15 години, трябва да заяви в докладите, които е задължена да представи въз основа на чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, че:

а) мотивите за нейното решение продължават да съществуват;

b) се отказва от позоваване на ал. 4 считано от определена дата.

Чл. 3. 1. Минималната възраст за приемане на всякакъв вид работа, която по своето естество или условията, при които се изпълнява, може да навреди на здравето, сигурността или нравствеността на юношите, не трябва да бъде под 18 години.

2. Видовете заетост или работа, посочени в ал. 1, се определят от националното законодателство или от компетентния орган след консултация със заинтересуваните организации на работодателите и на трудещите се, ако съществуват такива организации.

3. Въпреки разпоредбите на ал. 1 националното законодателство или компетентната власт може след консултации със заинтересуваните организации на работодателите и на трудещите се, ако съществуват такива организации, да разреши приемането на работа на юноши след навършване на 16-годишна възраст, при условие, че тяхното здраве, сигурност и нравственост са напълно гарантирани и са получили за съответната дейност специално и цялостно образование или професионална подготовка.

Чл. 4. 1. Доколкото е необходимо и след като се консултира със заинтересуваните организации на работодателите и на трудещите се, ако съществуват такива организации, компетентната власт може да не прилага тази конвенция за определени категории труд или дейности, когато прилагането є към тях създава специални и значителни затруднения при изпълнението.

2. Всяка държава—членка на организацията, която ратифицира тази конвенция, трябва в първия доклад за прилагането є, който следва да представи въз основа на чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, да мотивира изключването на категориите труд по ал. 1 на този член и да изложи в своите следващи доклади състоянието на законодателството и практиката относно тези категории труд, като уточнява в каква степен конвенцията е била приложена или е следвало да се приложи по отношение на тях.

3. Този член не разрешава да се изключат от приложното поле на тази конвенция видовете труд и дейности, предвидени в чл. 3.

Чл. 5. 1. Всяка държава—членка на организацията, чиято икономика и административни служби не са достатъчно развити, след консултации със заинтересуваните организации на работодателите и на трудещите се, ако съществуват такива организации, може да ограничи в първия етап приложното поле на конвенцията.

2. Всяка държава—членка на организацията, която се позовава на ал. 1 от този член, трябва да уточни в декларация, приложена към ратификацията, отраслите на икономическа дейност или видовете предприятия, към които се прилагат разпоредбите на тази конвенция.

3. Приложното поле на конвенцията трябва да обхване поне следните отрасли: добивните индустрии; обработващите индустрии; строителството; електричеството, газта и водата; санитарните служби; транспорта, складовете и съобщенията, плантациите и другите земеделски предприятия, които произвеждат продукция предимно за търговски цели, с изключение на семейните или на малките предприятия, които произвеждат продукция за местния пазар и които не използват редовно наемни работници.

4. Всяка държава—членка на организацията, която е ограничила приложното поле на конвенцията въз основа на този член:

а) трябва да посочи в докладите, които е длъжна да представи съгласно чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, общото състояние на заетостта или работата на юношите и на децата в отраслите, изключени от обхвата на конвенцията, както и всеки напредък, осъществен в по-широкото прилагане на разпоредбите на конвенцията;

b) може по всяко време да разшири приложното поле на конвенцията чрез декларация, отправена до генералния директор на Международното бюро на труда.

Чл. 6. Тази конвенция не се прилага към труда, полаган от деца или от юноши в учебните заведения за общо образование, в професионалните или техническите училища или в другите заведения за професионална подготовка, към труда, полаган от лица на възраст под 14 години в предприятия, когато този труд се полага в съответствие с условията, установени от компетентната власт след консултация със заинтересуваните организации на работодателите и на трудещите се, ако съществуват такива организации и ако този труд е неразделна част от:

а) професионалното обучение или подготовката, за която носи отговорност на първо място училището или друго заведение за професионално обучение;

b) програмата за професионално обучение, одобрена от компетентната власт и изпълнявана предимно или изцяло в предприятие, или

c) програмата за ориентиране, предназначена да улесни избора на професия или вида на професионална подготовка.

Чл. 7. 1. Националното законодателство може да разреши приемането на леки работи на лица от 13 до 15 години при условие, че тези работи:

а) не могат да причинят увреждане на тяхното здраве или развитие;

b) не са от естество да се отразят неблагоприятно на тяхната прилежност в училището или на участието им в програмите за професионално ориентиране или професионална подготовка, одобрени от компетентната власт, или на тяхната възможност да се възползват от полученото образование.

2. Националното законодателство може също така, като се съобразява с условията, предвидени в букви "а" и "b" на предходната алинея, да разреши използването на труда на лица на възраст над 15 години, които още не са завършили задължителното си образование.

3. Компетентната власт определя дейностите, в които използването на труда може да се разреши в съответствие с ал. 1 и 2 на този член, като установява продължителността на работното време и съответните условия на заетост и труд.

4. Въпреки разпоредбите на ал. 1 и 2 държавата—членка на организацията, която е използвала разпоредбите на ал. 4 на чл. 2 и докато се позовава на тях, може да замени възрастта от 12 и 14 години с 13 и 15 години, посочени в ал. 1, и възрастта 14 с 15 години, посочени в ал. 2 на този член.

Чл. 8. 1. След като вземе мнението на заинтересуваните организации на работодателите и на трудещите се, ако съществуват такива организации, компетентната власт може независимо от забраната за приемане на работа, предвидена в чл. 2 от конвенцията, да разреши в отделни случаи участието в дейности, като например артистични представления.

2. Подобни разрешения, дадени по този начин, трябва да ограничават часовете на работното време за такъв вид труд или работа и да предписват условията, при които следва да се изпълняват.

Чл. 9. 1. Компетентната власт трябва да вземе всички необходими мерки, включително и надлежни санкции, за осигуряване на ефективното прилагане на разпоредбите на тази конвенция.

2. Националното законодателство или компетентната власт трябва да определи лицата, които трябва да следят за прилагането на разпоредбите на конвенцията.

3. Националното законодателство или компетентната власт следва да предвиди регистрите или другите документи, които работодателят е длъжен да води и да предоставя на разположение; те трябва да съдържат името и възрастта или рождената дата, надлежно удостоверени, доколкото е възможно, на лицата, наети от или които работят за него и чиято възраст е под 18 години.

Чл. 10. 1. Тази конвенция ревизира при условията, определени по-долу: Конвенцията за минималната възраст (индустрия), 1919 г.; Конвенцията за минималната възраст (морски труд), 1920 г.; Конвенцията за минималната възраст (земеделие), 1921 г.; Конвенцията за минималната възраст (преносвачи на въглища и огняри), 1921 г.; Конвенцията за минималната възраст (неиндустриални дейности), 1932 г.; Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (морски труд), 1936 г.; Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (неиндустриални дейности), 1937 г.; Конвенцията за минималната възраст (рибари), 1959 г. и Конвенцията за минималната възраст (подземни работи), 1965 г.

2. Влизането в сила на тази конвенция не е пречка за по-нататъшната ратификация на Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (морски труд), 1936 г.; Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (индустрия), 1937 г.; Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (неиндустриални дейности), 1937 г.; Конвенцията за минималната възраст (рибари), 1959 г. и Конвенцията за минималната възраст (подземни работи), 1965 г.

3. Конвенцията за минималната възраст (индустрия), 1919 г.; Конвенцията за минималната възраст (морски труд), 1920 г.; Конвенцията за минималната възраст (земеделие), 1921 г. и Конвенцията за минималната възраст (преносвачи на въглища и огняри), 1921 г. се закриват за по-нататъшна ратификация, когато всички държави—членки на организацията, които са се присъединили към тях, чрез ратификацията на тази конвенция или посредством декларацията до генералния директор на Международното бюро на труда дадат своето съгласие.

4. С влизането в сила на задълженията по тази конвенция:

а) фактът, че една държава—членка на организацията, ратифицирала Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (промишленост), 1937 г., приема задълженията по тази конвенция и определя в съответствие с чл. 2 минималната възраст не по-малка от 15 години, води по право до незабавното денонсиране на Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (индустрия), 1937 г.;

b) фактът, че една държава—членка на организацията, ратифицирала Конвенцията за минималната възраст (индустриални дейности), 1932 г., приема задълженията по тази конвенция, води до незабавното денонсиране на Конвенцията за минималната възраст (неиндустриални дейности), 1932 г.;

c) фактът, че една държава—членка на организацията, ратифицирала Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (неиндустриални дейности), 1937 г., приема задълженията по тази конвенция за неиндустриални дейности в рамките на същата и определя в съответствие с чл. 2 от тази конвенция минималната възраст не по-малка от 15 години, води по право до незабавното денонсиране на Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (неиндустриални дейности), 1937 г.;

d) фактът, че една държава—членка на организацията, ратифицирала Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (морски труд), 1936 г., приема задълженията по тази конвенция за морски труд и определя в съответствие с чл. 2 от тази конвенция минималната възраст не по-малка от 15 години или уточни, че ал. 3 от тази конвенция се прилага за морския труд, води по право до незабавното денонсиране на Конвенцията (ревизирана) за минималната възраст (морски труд), 1936 г.;

e) фактът, че една държава—членка на организацията, ратифицирала Конвенцията за минималната възраст (рибари), 1959 г., приема задълженията по тази конвенция за морския риболов и определя в съответствие с чл. 2 от тази конвенция минималната възраст не по-малка от 15 години или уточни, че чл. 3 от тази конвенция се прилага към морския риболов, води по право до незабавното денонсиране на Конвенцията за минималната възраст (рибари), 1959 г.;

f) фактът, че една държава—членка на организацията, ратифицирала Конвенцията за минималната възраст (подземен труд), 1965 г., приема задълженията по тази конвенция и определя в съответствие с чл. 1 минималната възраст не по-малка от възрастта, равна на тази, която е била определена в изпълнение на конвенцията от 1965 г., и уточни, че такава възраст се прилага в съответствие с чл. 3 от тази конвенция за подземен труд, води до незабавното денонсиране на Конвенцията за минималната възраст (подземен труд), 1965 г.

5. От влизането в сила на тази конвенция:

а) поемането на задълженията по нея води до денонсиране на Конвенцията за минималната възраст (индустрия), 1919 г., съгласно нейния чл. 12;

b) поемането на задълженията по нея води до денонсирането на Конвенцията за минималната възраст (земеделие), 1921 г., съгласно нейния чл. 9;

c) поемането на задължения по нея за морския труд води до денонсирането на Конвенцията за минималната възраст (морски труд), 1920 г., съгласно нейния чл. 10 и на Конвенцията за минималната възраст (преносвачи на въглища и огняри), 1921 г., съгласно нейния чл. 12.

Чл. 11. Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Чл. 12. 1. Тази конвенция обвързва само държавите—членки на Международната организация на труда, чиято ратификация е регистрирана от генералния директор.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца след датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международната организация на труда.

Чл. 13. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Чл. 14. 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации и актове на денонсиране, които са му съобщени от държавите—членки на организацията.

2. Като уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е съобщена, генералният директор ще привлече вниманието им върху датата, от която конвенцията влиза в сила.

Чл. 15 . Генералният директор на Международното бюро на труда предоставя на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове на денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове.

Чл. 16. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на генералната конференция доклад относно прилагането на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за цялостна или частична ревизия.

Чл. 17. 1. В случай, когато конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата членка на новата конвенция води по право, независимо от чл. 13, до незабавното денонсиране на тази конвенция, при условие, че новата ревизираща конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция остава в нейната форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.