Държавен вестник, брой 38 от 13.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 25 октомври 1921 г. на своята Трета сесия, след като реши да приеме различни предложения относно употребата на оловния карбонат в бояджийството, въпрос, включен като шеста точка в дневния ред на сесията, след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция, приема следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно оловния карбонат (бояджийство), 1921 г., за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда, в съответствие с разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:

Чл. 1. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да забрани, освен в предвидените от чл. 2 случаи, употребата на оловния карбонат, на оловния сулфат и на всички продукти, съдържащи тези пигменти, при вътрешното боядисване на сградите с изключение на жп гарите и всички индустриални предприятия, в които употребата на оловния карбонат, на оловния сулфат и на всички продукти, които съдържат тези пигменти, е обявена за необходима от компетентните власти след консултации с организациите на работодателите и на работниците.

2. Разрешена е употребата на бели пигменти, съдържащи максимум 2 процента олово.

Чл. 2. 1. Разпоредбите на чл. 1 няма да се прилагат нито за декоративното бояджийство, нито за преденето и за очертаването на контурите.

2. Всяко правителство определя разграничителната линия между различните видове бояджийство и урежда употребата на оловен карбонат, оловен сулфат и на всички продукти, съдържащи тези пигменти, с оглед на тези дейности съобразно разпоредбите на чл. 5, 6 и 7 от тази конвенция.

Чл. 3. 1. Забранено е приемането на работа на младежи на възраст под 18 години и на жени в дейности за индустриално бояджийство, които включват употребата на бои, съдържащи оловен сулфат, оловен карбонат и всички продукти, съдържащи тези пигменти.

2. Компетентните власти имат право след консултации с организациите на работодателите и на работниците да разрешат наемането на чираци за професионално обучение в дейностите, забранени от предходната алинея.

Чл. 4. Забраните, предвидени в чл. 1 и 3, влизат в сила 6 години след датата на закриване на Третата сесия на Международната конференция на труда.

Чл. 5. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да уреди използуването на оловния карбонат, на оловния сулфат и на всички продукти, съдържащи тези пигменти, в дейностите, за които тяхната потреба не е забранена, на основата на следните принципи:

I. а) оловният карбонат, оловният сулфат и всички продукти, съдържащи тези пигменти, могат да бъдат използувани в бояджийството само под формата на тесто или боя, готова за употреба;

b) да взема мерки за отстраняване на опасността, произтичаща от използуването на боята за пулверизиране;

c) да взема мерки, когато това е възможно, за отстраняване на опасността от прашинки, предизвикани при шлифоването и сухото стъргане.

II. а) да взема мерки, за да могат бояджиите да поддържат необходимата чистота по време и след работа;

b) бояджиите трябва да носят работно облекло по време на целия работен ден;

c) да предвиди подходящи мерки, за да се избегне замърсяването на дрехите, които не се носят по време на работа, с употребяваните при боядисването материали.

III. а) случаите на отравяне с олово (сатурнизъм) и предполагаемите случаи на отравяне с олово са предмет на обявяване и на по-късна медицинска проверка, извършена от лекар, определен от компетентната власт;

b) компетентната власт може да изисква медицинско изследване на работниците, когато сметне това за необходимо.

IV. На бояджиите се дават инструкции, свързани със специалните предпазни мерки по отношение на хигиената в тяхната професия.

Чл. 6. С цел да осигури спазването на уредбата, предвидена в предходните членове, компетентната власт взема всички необходими мерки след консултации с организациите на работодателите и на работниците.

Чл. 7. Статистически данни, свързани с отравянията от олово при бояджиите, се събират:

а) за заболяванията—чрез обявяване и проверка на всички случаи на заболяване от сатурнизъм;

b) за смъртността—чрез метод, одобрен от официалната статистическа служба на всяка страна.

Чл. 8. Официалните ратификации на тази конвенция, при установените условия в Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Чл. 9. 1. Тази конвенция влиза в сила, след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

2. Тя обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка от датата, на която ней-ната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Чл. 10. Веднага, след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда, генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това държавите—членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации на другите държави—членки на организацията.

Чл. 11. Всяка държава членка, която ратифицира тази конвенция, се задължава да прилага разпоредбите на членове 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 най-късно от 1 януари 1924 г., както и да вземе необходимите мерки за тяхното действително прилагане.

Чл. 12. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да прилага разпоредбите є в своите колонии, владения или протекторати в съответствие с разпоредбите на чл. 35 на Устава на Международната организация на труда.

Чл. 13. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила, с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

Чл. 14. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Чл. 15. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.