Държавен вестник, брой 38 от 13.V

Чл. 1. 1. Тази конвенция се прилага за децата и юношите, наети на работа в неиндустриални дейности срещу работна заплата или пряко или косвено получаване на доход.

2. При прилагането на тази конвенция за "неиндустриални дейности" се смятат всички дейности, различни от тези, които са признати от компетентните власти за индустриални, земеделски и морски.

3. Компетентната власт определя разделителната линия между неиндустриалните дейности, от една страна, и индустриалните, земеделските дейности и морските дейности, от друга.

4. Националното законодателство може да изключи от прилагането на тази конвенция:

а) домашната прислуга в частно домакинство;

b) наемането на работа, която не е определена като вредна или увреждаща за деца и юноши, нито опасна за тях; деца в семейни предприятия, където работят само родителите и техните деца или децата, поставени под тяхно настойничество или попечителство.

Чл. 2. 1. Децата под 14 години, които са приети на работа на пълен или непълен работен ден, и децата над 14 години, които подлежат на задължително образование, не трябва да бъдат наемани или да работят през нощта за период най-малко от 14 последователни часа, които трябва да обхващат интервала от 8 ч. вечерта до 8 ч. сутринта.

2. Националното законодателство може поради местните условия да замени този интервал с друг от 12 часа, който не може да започва по-късно от 8 ч. и 30 мин. вечерта и да завършва по-рано от 6 ч. сутринта.

Чл. 3. 1. Децата над 14 години, които не подлежат на задължително образование при пълна учебна програма, както и юношите под 18 години не трябва да бъдат наемани или да работят през нощта за период най-малко от 12 последователни часа, които обхващат интервала от 10 ч. вечерта до 6 ч. сутринта.

2. Когато изключителни обстоятелства засягат определен клон от дейността или определена област, компетентната власт може след проведени консултации със заинтересуваните организации на работодателите и на работниците да реши, че за децата и юношите, работещи в този клон или област, интервалът от 11 ч. вечерта до 7 ч. сутринта може да бъде заменен с интервала от 10 ч. вечерта до 6 ч. сутринта.

Чл. 4. 1. В страните, където климатът прави работата през деня много трудна, нощният период може да бъде по-кратък от определения период в предходните членове, при условие, че ще бъде разрешена компенсационна почивка през деня.

2. Когато поради особено сериозни обстоятелства националният интерес изисква забраната на нощния труд, той може да бъде преустановен по решение на правителството за юноши, които са навършили 16 години.

3. Националното законодателство може да възложи на подходяща компетентна власт правомощието да издава временни индивидуални разрешения за юноши, които са навършили 16 години, да работят през нощта, когато непреодолими обстоятелства, свързани с професионалното обучение, го изискват, при условие, че периодът на ежедневната почивка не е по-малък от 11 последователни часа.

Чл. 5. 1. Националното законодателство може да възложи на подходяща компетентна власт правомощието да издава индивидуални временни разрешения на деца и юноши под 18 години да участвуват като артисти във вечерни публични спектакли или през нощта като актьори в снимане на филми.

2. Националното законодателство определя минималната възраст, за която може да бъде издадено индивидуално разрешение.

3. Разрешение не може да бъде издадено, когато поради естеството на спектакъла или правенето на снимки, или поради условията, при които се провеждат, участието в тях може да бъде опасно за живота, здравето или за морала на детето или юношата.

4. При издаването на разрешенията трябва да бъдат спазвани следните условия:

а) периодът на заетостта да не надхвърля полунощ;

b) да бъдат предвидени точни гаранции, за да се опазят здравето и моралът на детето или юношата, да се осигури добро отношение към него и да не се позволи нощният труд да навреди на образованието му;

c) детето или юношата трябва да ползват почивка от най-малко 14 последователни часа.

Чл. 6. 1. С цел да се осигури ефективното прилагане на разпоредбите на тази конвенция националното законодателство трябва:

а) да предвиди система от официална инспекция и контрол, съобразени с особеностите на различните клонове от дейности, за които се прилага конвенцията;

b) да задължи всеки работодател да има на разположение регистър или официални документи, в които се посочват имената и датите на раждане на всички лица под 18 години, които е наел, както и работните им часове; за деца или юноши, работещи на обществени пътища или места, регистърът или документите трябва да посочва и работните часове, определени от трудовия договор;

c) да предвиди мерки, за да осигури определянето и контрола на лицата под 18 години, които работят за сметка на работодател или за своя сметка на обществени пътища или места;

d) да предвиди санкции за работодателите и за другите възрастни лица, отговорни за нарушаването на това законодателство.

2. Годишните доклади, които трябва да бъдат представени въз основа на чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, трябва да съдържат пълни сведения за законодателството, което осъществява разпоредбите на тази конвенция, и особено сведения, свързани със:

а) всички интервали, които заменят интервала, посочен в чл. 2 въз основа на разпоредбите на ал. 2 на този член;

b) степента на използване на изключенията по ал. 2 на чл. 3;

c) властите, на които е предоставено правомощието да издават индивидуални разрешения въз основа на разпоредбите на ал. 1 на чл. 5 и за минималната възраст, определена за издаване на разрешения съобразно ал. 2 на същия член.

Чл. 7. 1. Всяка държава—членка на организацията, която преди датата на приемане на законодателство, позволяващо ратифицирането на тази конвенция, не притежава законодателство за ограничаване на нощния труд на децата и юношите в неиндустриалните дейности, може чрез декларация, приложена към ратификацията є, да замени възрастта от 18 години с по-ниска възраст, но в никакъв случай по-малка от 16 години.

2. Всяка държава—членка на организацията, която е направила такава декларация, може да я анулира по всяко време с последваща декларация.

3. Всяка държава—членка на организацията, за която е в сила декларация, направена съобразно ал. 1 на този член, трябва да посочва всяка година в своя доклад по прилагането на тази конвенция какъв напредък е осъществен за цялостното прилагане на разпоредбите на конвенцията.

Чл. 8. Особености при прилагането на конвенцията в Индия.

Чл. 9. Нито една разпоредба в тази конвенция не засяга който и да е закон, съдебно решение, обичай или споразумение между работодателите и трудещите се, които осигуряват по-благоприятни условия от предвидените в конвенцията.

Чл. 10. Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Чл. 11. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Чл. 12. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Чл. 13. 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите—членки на организацията.

2. Като уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е съобщена, генералният директор привлича вниманието им върху датата, от която тази конвенция влиза в сила.

Чл. 14. Генералният директор на Международното бюро на труда представя на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове на денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове.

Чл. 15. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за прилагането на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Чл. 16. 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата ревизираща конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията на новата ревизираща я конвенция от една държава членка ще доведе по право, независимо от чл. 12, до денонсиране на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Чл. 17. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.