Държавен вестник, брой 39 от 16.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана във Вашингтон от правителството на Съединените американски щати на 29 октомври 1919 г.,

след като реши да приеме различни предложения относно "работата на жените преди и след раждане (включително и въпроса за обезщетенията при майчинство)", въпрос, включен като трета точка от дневния ред на сесията на конференцията, състояла се във Вашингтон,

след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,

приема следната конвенция, която ще се нарича Конвенция за закрилата на майчинството, 1919 г., за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда, съобразно разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:

Член 1. 1. При прилагането на тази конвенция за "индустриални предприятия" се смятат:

а) мините, кариерите и всякакъв вид добивни индустрии;

b) индустриите, в които продуктите се изработват, изменят, почистват, поправят, украсяват, завършват, подготвят за продажба или в които суровините претърпяват промяна, включително и корабостроенето, индустриите за унищожаване на материали, както и производството, трансформирането и предаването на двигателна сила изобщо и на електричеството;

c) построяването, реконструкцията, поддържането, поправянето, изменението или разрушаването на всички сгради и постройки, жп линии, трамваи, пристанища, докове, вълноломи, канали, виадукти, събирателни водосточни тръби, кладенци, телеграфни и телефонни съоръжения, електрически съоръжения, газови заводи, водоснабдяване или други строителни дейности, както и подготвителните дейности и изграждането на основите, предшестващи дейностите, изброени по-горе;

d) пътнически или товарен транспорт по пътища, жп линии, по вода, морски или вътрешен воден път, включително и поддържането на стоки в докове, пристанища, варфове и складове с изключение на ръчното пренасяне.

2. При прилагането на тази конвенция за "търговско предприятие" се смята всяко място за продажба на стоки или за извършване на търговска операция.

3. Във всяка страна компетентната власт определя разграничителната линия между индустрията, от една страна, и търговията и земеделието, от друга.

Член 2. За прилагането на тази конвенция терминът "жена" означава всяко лице от женски пол, каквато и да е неговата възраст или националност, омъжено или не, а терминът "дете"— всяко дете, законно или не.

Член 3. Във всички индустриални или търговски предприятия— частни или публични, или в техните клонове с изключение на тези предприятия, където са заети само членовете на семейството на работодателя, жената:

а) не може да бъде задължена да работи 6 седмици след раждането;

b) има право да преустанови работа при представяне на медицинско свидетелство, което установява, че раждането по всяка вероятност ще настъпи в срок 6 седмици;

c) получава през целия период на отсъствието си по силата на букви "а" и "b" обезщетение, достатъчно за нейната и на детето є из-

дръжка, при добри хигиенни условия; това обезщетение, чийто точен размер се определя от компетентната власт във всяка страна, се удържа от обществените фондове или се предоставя от осигурителната система; освен това тя има право да ползва безплатно лекарска и акушерска помощ; никаква грешка от страна на лекаря или на акушерката при определяне датата на раждане не може да попречи на жената да получи полагащото є се обезщетение, на което има право, считано от датата на медицинското свидетелство до датата на раждането;

d) има право във всички случаи при положение, че кърми детето си, на две почивки от половин час, за да има възможност да накърми детето си.

Член 4. В случаите, когато една жена отсъства от работа по силата на букви "а" и "b" от чл. 3 на тази конвенция или отсъства по-дълго поради болест, удостоверена с медицинско свидетелство, че се дължи на нейната бременност или на раждането, поради което тя не може да се върне на работа, е незаконно от страна на работодателя є да я уволни през определена максимална продължителност, установена от компетентната власт на всяка страна, както и да є отправи предизвестие за уволнение, чийто срок изтича през времето, когато продължава това нейно отсъствие.

Член 5. Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 6. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да я прилага в тези от своите колонии, владения или протекторати, които не се ползват с пълно самоуправление:

а) с изключение на случаите, когато разпоредбите на конвенцията не са приложими поради местните условия; или

b) могат да се предвидят изменения, необходими за приспособяването на конвенцията към местните.

2. Всяка държава членка трябва да изпрати своето решение относно всяка от една от своите колонии, владения или протекторати, които не се ползват с пълно самоуправление.

Член 7. Веднага след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда, генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това всички държави—членки на Международното бюро на труда.

Член 8. Тази конвенция влиза в сила от датата, на която това уведомление бъде направено от генералния директор; тя обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 9. Всяка държава членка, която ратифицира тази конвенция, се задължава да прилага разпоредбите є най-късно от 1 юли 1921 г., както и да вземе необходимите мерки за тяхното дейст-вително прилагане.

Член 10. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на официалното му регистриране в Международното бюро на труда.

Член 11. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за прилагането на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 12. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.