Държавен вестник, брой 39 от 16.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 6 октомври 1936 г. на своята двадесет и първа сесия, след като реши да приеме различни предложения относно задълженията на орабопритежателя в случай на болест, злополука или смърт на моряците, въпрос, включен като втора точка в дневния ред на сесията, след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и четвърти ден от месец октомври 1936 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно задълженията на корабопритежателя при болест или злополука на моряците, 1936 г.:

Член 1. 1. Тази конвенция се прилага за всяко лице, наето на борда на кораб, който не е военен, регистриран е на територия, за която конвенцията е в сила, и обичайно се използува за морско корабоплаване.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, може да предвиди в своето национално законодателство изключения, каквито смята за необходими по отношение на:

а) лицата, наети на борда на кораби:

i) принадлежащи на държавата, които нямат търговско предназначение;

ii) за крайбрежен риболов;

iii) с брутен тонаж, по-малък от 25 тона;

iv) с примитивна дървена конструкция, като плоскодънни и джонки;

b) лицата, наети на борда за сметка на работодател, който не е корабопритежателят;

c) лицата, наети изключително в пристанищата за поправка, почистване, товарене или за разтоварване на корабите;

d) членовете на семейството на корабопритежателя;

е) лоцманите.

Член 2. 1. Задълженията на корабопритежателя трябва да покриват следните рискове:

а) болест или злополука, настъпили между датата, уговорена в трудовия договор за започване на службата и изтичането му;

b) смърт, настъпила от такава болест и злополука.

2. Националното законодателство може да предвиди изключения за:

а) злополука, която не е настъпила по време на службата на кораба;

b) злополука или болест, причинени от умишлено действие, умишлена вина или от лошо поведение на заболелия, увредения или починалия;

c) болест или недъг, прикрити нарочно в момента на наемането.

3. Националното законодателство може да предвиди, че задълженията на корабопритежателя не се прилагат за случаите на болест или на смърт, причинена непосредствено от болест, когато наетото лице е отказало да се подложи на медицински преглед в момента на наемането.

Член 3. За целите на тази конвенция помощта за сметка на корабопритежателя обхваща:

а) медицинското лечение и снабдяването с медикаменти и други лечебни средства в необходимото качество и количество;

b) храната и жилището.

Член 4. 1. Помощта трябва да бъде за сметка на корабопритежателя до излекуването на болния или увредения от злополука или до установяването на постоянен характер на болестта или на постоянна нетрудоспособност.

2. Националното законодателство може да предвиди, че помощта за сметка на корабопритежателя е ограничена за период, който не може да бъде по-кратък от 16 седмици считано от деня на злополуката или от началото на болестта.

3. Освен това, ако съществува система на задължителна осигуровка за болест, трудова злополука или за обезщетяване на трудовите злополуки, която е в сила за моряците на територията, където корабът е регистриран, националното законодателство може да предвиди:

а) корабопритежателят да престане да бъде отговорен по отношение на болно или увредено от злополука лице считано от момента, в който това лице има право на медицинска помощ

въз основа на система за осигуряване или обезщетяване;

b) корабопритежателят да престане да бъде отговорен считано от момента, предписан от закона, за отпускане на медицинска помощ по силата на осигурителна система или система за обезщетяване, даже болното или увреденото лице да не е обхванато от тази система, при условие, че то не е изключено от нея поради ограничение, което се отнася специално за чуждестранните работници или за работниците, които не живеят постоянно на територията, на която корабът е регистриран.

Член 5. 1. Когато болестта или злополуката причинят нетрудоспособност, корабопритежателят трябва да заплаща:

а) докато болният или увреденият от злополука пребивава на борда—цялото възнаграждение;

b) от момента на слизането от кораба, ако болният или увреденият издържа семейство, цялото или част от възнаграждението съобразно предписанията на националното законодателство до излекуването или до установяването на постоянен характер на болестта или на постоянна нетрудоспособност.

2. Националното законодателство може да ограничи отговорността на корабопритежателя само до изплащане на цялото или на част от възнаграждението на едно лице, слязло от кораба, за времетраене, което не може да бъде по-кратко от 16 седмици считано от деня на злополуката или от началото на болестта.

3. Ако на територията, на която е регистриран корабът, съществува система за задължително осигуряване за болест, трудови злополуки или за обезщетяване при трудови злополуки, която е в сила за моряците, националното законодателство може да предвиди:

а) корабопритежателят да престане да бъде отговорен по отношение на болно или увредено лице считано от момента, когато това лице има правото на парични обезщетения по силата на осигурителна система или на система за обезщетение;

b) корабопритежателят да престане да бъде отговорен считано от момента, предписан от закона, за отпускане на парично обезщетение по силата на осигурителна система или система за обезщетяване, даже когато болното или увреденото лице не е обхванато от тази система, при условие, че то не е изключено от нея поради ограничение, което се отнася специално за чуждестранните работници или за работниците, които не живеят постоянно на територията, на която корабът е регистриран.

Член 6. 1. Корабопритежателят трябва да понесе разходите за репатриране на всеки болен или пострадал от злополука, свален от кораба по време на пътуване поради болест или злополука.

2. Пристанището на репатрирането трябва да бъде:

а) пристанището на наемането;

b) пристанището на тръгването на кораба;

c) едно пристанище в страната на болния или на увредения или в страната, от която той произхожда; или

d) друго пристанище, определено по споразумение на заинтересувания и капитана или корабопритежателя с разрешението на компетентната власт.

3. Разходите за репатрирането трябва да обхванат всички разноски относно транспорта, жилището и прехраната на болния или на увредения, както и разходите за издръжка на болния или увредения до момента, определен за неговото тръгване.

4. Ако болният или увреденият е в състояние да работи, корабопритежателят може да се освободи от обезщетението за репатриране, ако му предостави подходяща работа на борда на кораб, който се отправя за едно от местоназначенията, предвидени в ал. 2 на този член.

Член 7. 1. Корабопритежателят трябва да понесе разходите за погребение в случай на смърт, настъпила на борда или на суша, когато преди смъртта си починалият би могъл да претендира за помощ за сметка на корабопритежателя.

2. Националното законодателство може да предвиди плащането от осигурителен институт на понесените от корабопритежателя разноски, когато системата на обществено осигуряване или на обезщетение предвижда обезщетение за разноски за погребение.

Член 8. Националното законодателство трябва да изисква от корабопритежателя или от неговия представител да вземе мерки за запазване на вещите, оставени на борда от болния, от пострадалия от злополука или от починалия, по отношение на които се прилага тази конвенция.

Член 9. Националното законодателство трябва да предвиди разпоредби, които осигуряват бързо и евтино решаване на споровете, които могат да възникнат от задълженията на корабопритежателя по силата на тази конвенция.

Член 10. Корабопритежателят може да бъде освободен от задълженията, установени в чл. 4, 6 и 7 на тази конвенция, доколкото тези задължения са поети от органи на държавната власт.

Член 11. Тази конвенция, както и националните законодателства, доколкото се отнасят до обезщетения, дължими по силата на конвенцията, трябва да бъдат тълкувани и прилагани по начин, който осигурява равенство в третирането на всички моряци без разлика на народност, постоянно местожителство или раса.

Член 12. Нито една разпоредба в тази конвенция не засяга който и да е закон, съдебно решение, обичай или споразумение между корабопритежателите и моряците, които осигуряват по-благоприятни условия от предвидените в нея.

Член 13. 1. Що се отнася до териториите, посочени в чл. 35 от Устава на Международната организация на труда, всяка държава—членка на организацията, която ратифицира тази конвенция, трябва да придружи ратификацията си с декларация, в която посочва:

а) териториите, за които държавата членка се задължава да прилага без изменение разпоредбите на конвенцията;

b) териториите, за които тя се задължава да прилага разпоредбите на конвенцията с изменения и в какво се състоят тези изменения;

c) териториите, в които конвенцията е неприложима и причините за това;

d) териториите, за които тя се въздържа от решение.

2. Задълженията по букви "a" и "b" на ал. 1 на този член се считат за неразделна част от ратификацията и имат същите последици.

3. Всяка държава членка може да оттегли с нова декларация всичките или част от резервите, направени в предходна декларация по силата на букви "b", "c" и "d" на ал. 1 на този член.

Член 14. Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 15. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 16. Веднага след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това всички държави—членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите рати фикации на другите държави—членки на ор ганизацията.

Член 17. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 18. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад относно приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 19. 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата членка на новата конвенция води по право независимо от чл. 16 до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 20. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.