Държавен вестник, брой 39 от 16.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Сиатъл от Административния съвет на Международното бюро на труда на 6 юни 1946 г. на своята двадесет и осма сесия, като реши да приеме различни разпоредби относно прехраната и сервирането на борда на корабите, въпрос, включен като четвърта точка от дневния ред на сесията, след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и седми ден от месец юни 1946 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно прехраната и сервирането (екипажи на корабите), 1946 г.:

Член 1. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, за която тази конвенция е в сила, отговаря за установяването на задоволително ниво на изхранването и обслужването на екипажите на своите морски кораби— публична или частна собственост, предназначени за търговски цели, за превоз на стоки или пътници и вписани на територията на държавата, за която конвенцията е в сила.

2. Националното законодателство или при липса на такова законодателство—колективните трудови договори, сключени между работодателите и трудещите се, определят кои кораби или кои категории от тях се смятат за морски кораби по смисъла на тази конвенция.

Член 2. Компетентната власт упражнява следните функции, доколкото те не се изпълняват по подходящ начин по силата на колективни трудови договори:

а) изработване и прилагане на правилници относно снабдяването с хранителни продукти и вода, обслужване при изхранването, както и построяване, местонахождение, проветряване, отопление, водоснабдяване и обзавеждане на кухнята и другите помещения на борда, използувани за общо обслужване, включително помещенията за хранителни продукти в кораба и хладилните отделения;

b) проверка на борда на снабдяването с хранителни продукти и вода, както и на помещенията, стопанисването и обзавеждането на складовете, обработването и подготвянето на хранителните стоки;

c) издаване на свидетелства за правоспособност на членовете на персонала, за които се изисква определена квалификация;

d) проучване на методи за осигуряване на задоволително изхранване и обслужване на екипажа и разпространяване на обучението по прилагането им.

Член 3. 1. Компетентната власт трябва да упражнява своята дейност в тясно сътрудничество с организациите на корабопритежателите и на моряците, с националните и с местните органи, които се занимават с въпросите на изхранването и обществената хигиена; тя може в случай на нужда да използува услугите на тези органи.

2. Дейностите на тези органи съответно се координират, за да се избегне всяко смесване или неяснота в компетентността.

Член 4. Компетентната власт трябва да разполага с постоянен напълно квалифициран персонал, който включва и инспектори.

Член 5. 1. Всяка държава—членка на организацията, трябва да поддържа в сила законодателство относно прехраната и обслужването, което цели да се опазва здравето и осигури благополучието на посочените в чл. 1 екипажи на корабите.

2. Това законодателство трябва да изисква:

а) задоволително снабдяване с хранителни продукти и вода, като се държи сметка за състава на екипажа, както и за времетраенето и характера на пътуването, количеството, хранителната стойност, качеството и разнообразието на храната;

b) устройството и обзавеждането на кухненската служба и обслужването при изхранването във всеки кораб трябва да позволяват да се доставя подходяща храна на членовете на екипажа.

Член 6. Националното законодателство трябва да предвижда система от контрол от компетентната власт относно:

а) снабдяването с продукти и вода;

b) помещенията и съоръженията, използувани за складиране и обработване на хранителните продукти и на водата;

c) кухнята и всяко друго обзавеждане, използувано за приготвянето и сервирането на храната;

d) професионалната годност на членовете от кухненския и сервитьорския персонал, за които са установени определени изисквания от законодателството.

Член 7. 1. Националното законодателство или при липса на такова законодателство—колективните трудови договори, сключени между работодатели и трудещи се, трябва да предвиждат през определени интервали от време инспекция по море от капитана или от специално определен за това офицер, придружаван от отговорен член от персонала от кухнята и обслужването на:

а) снабдяването с хранителни продукти и вода;

b) всички помещения и съоръжения, използувани за складирането и обработването на хранителни продукти и вода, както и на кухнята и на всяко съоръжение, използувано за приготвянето и сервирането на храната.

2. Резултатите от всяка проверка трябва да бъдат отразени писмено.

Член 8. Представителите на компетентната власт на територията на държавата, на която е вписан корабът, извършват специална проверка при всяка писмена жалба, подадена от известен брой членове или от съответната част от екипажа, определена от националното законодателство, или от името на призната организация на корабопритежателите или на моряците. За да не се забавя отпътуването на кораба, такива жалби би трябвало да бъдат подадени незабавно, когато това е възможно, и най-малко 24 часа преди часа, определен за отпътуването от пристанището.

Член 9. 1. Инспекторите имат право да правят препоръки на корабопритежателя, на капитана на кораба или на всяко друго отговорно лице с цел да се подобри нивото на обслужването и на сервирането на борда.

2. Националното законодателство трябва да предвижда санкции по отношение на:

а) всеки корабопритежател, капитан, член на екипажа или всяко друго отговорно лице, което не се съобразява с разпоредбите на действуващото национално законодателство;

b) всяко лице, което се опитва да пречи на инспектора да упражнява своите функции.

3. Инспекторите трябва да представят на компетентната власт периодични отчети, изготвени по единен образец, за своята дейност и за резултатите от нея.

Член 10. 1. Компетентната власт трябва да изработва годишен доклад.

2. Този годишен доклад се публикува във възможно най-кратък срок след края на годината, за която се отнася, и трябва да бъде поставен свободно на разположение на всички заинтересувани организации и лица.

3. Екземпляри от годишния доклад се изпращат в Международното бюро на труда.

Член 11. 1. Курсове за професионално обучение по обслужването и работата в кухнята на борда на морските кораби се организират от определени за тази цел учебни заведения или по друг начин, одобрен от организациите на корабопритежателите и на моряците по тяхно общо съгласие.

2. Предвиждат се и курсове за постоянно усъвършенствуване на лицата, които вече притежават професионална подготовка, за да поддържат своите теоретични и практически познания.

Член 12. 1. Компетентната власт събира по възможност винаги най-новите сведения относно изхранването и методите за закупуване, складиране и запазване на хранителните припаси, а също и за приготвянето и сервирането на храната, като се държи особено сметка на изискванията при работа в кухнята и по обслужването на борда на кораба.

2. Тези сведения се предоставят безплатно или срещу минимално заплащане на разположение на производители и търговци, специализирани в доставката на хранителни продукти и съоръжения за кухни и столове на кораби, а също така на капитани, отговорници за сервирането, корабни готвачи, корабопритежатели, моряци и на техните организации. За тази цел се използуват съответни начини за популяризиране, като например наръчници, брошури, афиши, диаграми или обявления в периодичните професионални издания.

3. Компетентната власт издава препоръки с цел да се избегне разхищаването на хранителни продукти, да се улесни поддържането на съответно ниво на хигиена и за осигуряване на максимално удобство за работа.

Член 13. Компетентната власт може да се освободи от своето задължение относно издаването на свидетелства за правоспособност на персонала в кухнята и за сервирането, както и от събирането и разпространяването на сведения, като възложи това напълно или частично на централна организация или орган, който упражнява аналогични функции, на всички моряци.

Член 14. Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 15. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тази конвенция влиза в сила 6 месеца след датата, на която бъдат регистрирани ратификациите на девет от следните държави: САЩ, Аржентина, Австралия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Китай, Дания, Финландия, Великобритания и Северна Ирландия, Гърция, Индия, Ирландия, Италия, Норвегия, Холандия, Полша, Швеция, Турция и Югославия, като се има предвид, че пет държави от тези девет трябва да притежават търговски флот с брутен тонаж от 1 милион регистрирани варела. Тази разпоредба има за цел да улесни, да подтикне и да ускори ратификацията на тази конвенция от държавите—членки на Международното бюро на труда.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 6 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 16. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 17. 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите—членки на организацията.

2. Като уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е била съобщена, генералният директор привлича вниманието им върху датата, от която тази конвенция влиза в сила.

Член 18. Генералният директор на Международното бюро на труда представя на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове на денонсиране, които той е регистрирал съгласно предходните членове.

Член 19. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 20. 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата членка на новата конвенция води по право независимо от чл. 16 до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 21. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.