Държавен вестник, брой 39 от 16.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Сиатъл от Административния съвет на Международното бюро на труда на 6 юни 1946 г. на своята двадесет и осма сесия, като реши да приеме различни предложения относно пенсиите на моряците, въпрос, включен като втора точка от дневния ред на сесията, след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и седми ден от месец юни 1946 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно пенсиите на моряците, 1946 г.:

Член 1. В тази конвенция терминът "моряк" обхваща всяко лице, наето на борда или за обслужване на всеки морски кораб, който не е военен кораб и е регистриран на територията на държава, за която конвенцията е в сила.

Член 2. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, за която тази конвенция е в сила, трябва да въведе или да осигури въвеждането съобразно националното законодателство на пенсионен режим за моряците, които се оттеглят от морска служба.

2. Режимът може да предвижда такива изключения, каквито държавата—членка на организацията, сметне за необходими по отношение на:

а) лицата, наети на борда или за обслужване на:

i) държавни кораби, когато нямат търговско предназначение;

ii) кораби, които не са предназначени за търговски цели, за превоз на стоки или на пътници;

iii) рибарски кораби;

iv) кораби, предназначени за лов на тюлени;

v) кораби, чийто бруто-регистър тонаж е по-малък от 200 бруто-регистър тона;

vi) кораби с примитивна дървена конструкция, като плоскодънни или джонки;

vii) доколкото се отнася до Индия и през течение на период в продължение най-много на 5 години от датата на регистрирането на ратификацията на Индия—кораби, предназначени за крайбрежно плаване с бруто-регистър тонаж, който не превишава 300 тона;

b) членовете на семейството на корабопритежателите;

c) лоцманите, които не са членове на екипажа;

d) лицата, наети на борда на кораба или за обслужване на кораба за сметка на друг работодател, а не на корабопритежателя, с изключение на офицерите или радистите и на персонала от общото обслужване;

е) лицата, наети в пристанищата, които обичайно не се наемат на морска служба;

f) лицата на държавна служба, които имат право на обезпечения, най-малко равностойни като цяло на предвидените в тази конвенция;

g) лица, които не получават възнаграж-

дение за своята служба или получават само номинално възнаграждение, или получават възнаграждение изключително като част от печалбата;

h) лицата, които работят изключително за своя сметка;

i) лицата, наети на борда за обслужване на китоловни кораби, на плаващи заводи или на кораби, предназначени за тяхното транспортиране, или на друго основание за целите на лова на китове или подобни работи, в съответствие с условията, предвидени в разпоредбите на специален колективен трудов договор за китоловците или аналогично споразумение, сключено от заинтересувана организация на моряците и определящо размера на възнагражденията, работното време, както и другите условия на труда;

j) лицата, чието постоянно местожителство не е на територията на държавата;

k) лицата, които не са граждани на държавата.

Член 3. 1. Пенсионният режим трябва да отговаря на едно от следните условия:

а) предвидените пенсии:

i) трябва да се отпускат на моряците, които са прослужили определен период на работа по море, при навършването на 55- или 60-годишна възраст съобразно предвиденото с режима;

ii) не трябва, включително с всички други пенсии от общественото осигуряване, които се изплащат едновременно на пенсионирания, да бъдат по-ниски от сбора, получен от 1,5 на сто за всяка прослужена година на работа по море от възнаграждението, въз основа на което е заплащана за негова сметка осигурителна вноска, в случай че режимът предвижда отпускане на пенсия, считано от навършването на 55-годишна възраст, и 2 на сто, когато режимът предвижда пенсия при навършването на 60-годишна възраст;

b) да предвижда пенсии, чието финансиране, включително и това на всички пенсии по общественото осигуряване, които едновременно се изплащат на пенсионирания, както и финансирането на всяко обезщетение от общественото осигуряване, изплащано на лица, които са били издържани от починалия пенсионер (така, както са определени от националното законодателство), изисква постъпления от всякакви източници в размер най-малко 10 на сто от общото възнаграждение, въз основа на което се изплащат осигурителните вноски, определени от режима.

2. Моряците не трябва да участвуват колективно с повече от половината от разходите за пенсии, изплащани съобразно този режим.

Член 4. 1. Пенсионният режим трябва да съдържа съответни разпоредби за запазване на правата, които са в процес на придобиване от лицата, които престават да попадат под действието на този режим, или за изплащането на тези лица на парична сума, която представлява връщане на осигурителните вноски, внесени за тяхна сметка.

2. Пенсионният режим трябва да предвижда право на обжалване при всички спорове, които възникват във връзка с неговото прилагане.

3. Пенсионният режим може да предвиди пълно или частично лишаване от правото на пенсия или спиране на пенсията в случай, когато заинтересуваният е действувал с измама.

4. Корабопритежателите и моряците, които участвуват при покриването на разходите за пенсиите, изплащани по силата на пенсионния режим, трябва да имат правото да участвуват със свои представители в неговото управление.

Член 5. Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 6. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тази конвенция влиза в сила 6 месеца след датата, на която бъдат регистрирани ратификациите на пет от следните държави: САЩ, Аржентина, Австралия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Китай, Дания, Финландия, Великобритания и Северна Ирландия, Гърция, Индия, Ирландия, Италия, Норвегия, Холандия, Полша, Швеция, Турция и Югославия, като се има предвид, че три държави от тези пет трябва да притежават търговски флот с брутен тонаж от 1 милион регистрирани варела. Тази разпоредба има за цел да улесни, да подтикне и да ускори ратификацията на тази конвенция от държавите—членки на Международната организация на труда.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 6 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 7. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международното бюро на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 8. 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите—членки на организацията.

2. Като уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е била съобщена, генералният директор привлича вниманието им върху датата, от която тази конвенция влиза в сила.

Член 9. Генералният директор на Международното бюро на труда представя на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове за денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове.

Член 10. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 11. 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата членка на новата конвенция води по право независимо от чл. 7 до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 12. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.