ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД
ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД ОТ 1997 Г.
Обн. ДВ. бр.43 от 30 Май 1997г., отм. ДВ. бр.31 от 16 Април 2004г.
Отменен с § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за устройството и дейността на гаранционния фонд - ДВ, бр. 31 от 16 април 2004 г., в сила от 1 януари 2004 г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството на Гаранционния фонд, наричан по-нататък "фонда", и дейността по набирането, управлението и разходването на средствата по него.
Чл. 2. Фондът е юридическо лице със седалище в София и има предмет на дейност извършване на плащания по задължителните застраховки "гражданска отговорност" и "злополука" в предвидените от Закона за застраховането случаи.
Раздел II.
Управление на фонда
Чл. 3. Фондът се управлява от 5-членен управителен съвет в състав председател и четирима членове.
Чл. 4. Застрахователите, извършващи задължително застраховане, определят с решение на управителния си орган свой представител за участие в управителния съвет на фонда и представят предложението си на министъра на финансите.
Чл. 5. (1) Министърът на финансите назначава председателя и членовете на управителния съвет на фонда измежду представителите на застрахователите за срок три години и сключва с тях договори за управление. С договорите се определят правата и задълженията на членовете на управителния съвет, включително и тяхното възнаграждение.
(2) Един застраховател не може да бъде представляван в съвета на фонда повече от два последователни мандата.
(3) Разпоредбата на ал. 2 се прилага доколкото броят на застрахователите, извършващи задължително застраховане, позволява това.
Чл. 6. За членове на управителния съвет се назначават лица, които имат висше юридическо или икономическо образование и стаж по съответната специалност не по-малко от 10 години или имат друго висше образование и не по-малко от 10 години стаж в застраховането.
Чл. 7. (1) Членовете на управителния съвет на фонда се освобождават предсрочно при:
1. оттегляне на представителството от съответния застраховател;
2. извършено грубо нарушение на Закона за застраховането или на нормативните актове по неговото прилагане;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от три месеца;
4. извършено умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда.
(2) В случаите по ал. 1, с изключение на т. 1, както и при оставка или смърт на член на управителния съвет съответният застраховател запазва правото си на представителство до края на мандата.
Чл. 8. (1) Управителният съвет на фонда:
1. приема правила за работата си;
2. определя административно-управленската структура на фонда;
3. организира и осъществява контрол за целевото разходване на средствата по фонда;
4. определя условията и реда за изплащане на обезщетения;
5. анализира разходването на средствата по фонда.
(2) Управителният съвет до три месеца след приключване на финансовата година представя в Министерството на финансите отчет за дейността на фонда през изтеклата година.
Чл. 9. (1) Управителният съвет разглежда и решава всички въпроси, свързани с дейността му, на заседания, които се провеждат най-малко един път месечно по предварително оповестен дневен ред.
(2) Заседанията се свикват от председателя или по предложение най-малко на двама от членовете на управителния съвет.
(3) Заседанията се провеждат, ако присъстват повече от половината от членовете на управителния съвет.
(4) Заседанията на управителния съвет се ръководят от неговия председател.
Чл. 10. (1) Управителният съвет приема решенията си с явно гласуване и с мнозинство от повече от половината от общия брой на членовете му.
(2) Всеки член на управителния съвет на фонда има право на един глас.
Чл. 11. За всяко заседание на управителния съвет на фонда се води протокол, който се подписва от всички присъствали членове.
Чл. 12. По решение на управителния съвет председателят назначава директор на фонда, който организира изпълнението на решенията на управителния съвет и участва без право на глас в неговите заседания.
Чл. 13. По решение на управителния съвет председателят може да възложи на директора сключването на трудови договори със служителите на фонда, както и други представителни функции.
Раздел III.
Приходи и разходи на фонда
Чл. 14. Приходите на фонда са от вноски на застрахователите, осъществяващи задължителни застраховки, глоби и имуществени санкции по чл. 95 и 96 от Закона за застраховането, от инвестиции на средствата на фонда и от възстановени суми по чл. 91, ал. 2 от Закона за застраховането.
Чл. 15. (1) Средствата на фонда могат да се инвестират по решение на управителния съвет в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, облигации, издадени или гарантирани от общините, ценни книжа, приети за търговия на фондовата борса, банкови депозити.
(2) Размерът на инвестираните средства не може да надвишава определените в чл. 52, ал. 2 от Закона за застраховането съотношения от средствата на фонда.
Чл. 16. При временен недостиг на средства за покриване на неотложни плащания фондът може да получава кредити след съгласие на директора на Дирекцията за застрахователен надзор.
Чл. 17. Средствата на фонда се разходват за:
1. плащания на увредени лица в случаите, предвидени от Закона за застраховането;
2. административни и други разходи, свързани с дейността, утвърдени от министъра на финансите по предложение на съвета на фонда.
Чл. 18. Фондът изплаща обезщетение на:
1. пострадалите от пътно-транспортно произшествие в случаите, когато причинителят не може да бъде установен;
2. пострадалите от пътно-транспортно произшествие в случаите, когато причинителят не е сключил задължителна застраховка "гражданска отговорност";
3. пострадалите от пътно-транспортно произшествие в случаите, когато причинителят не е бил правоспособен водач;
4. пострадалите от пътно-транспортно произшествие като пътници в средство за обществен превоз в случаите, когато превозвачът не е сключил задължителна застраховка "злополука".
Чл. 19. Фондът не изплаща обезщетение на пострадалите лица:
1. за причинени имуществени вреди в случаи по чл. 18, т. 1;
2. в случаи по чл. 18, т. 2, когато причинителят има друга застраховка за гражданска отговорност, по която пострадалият има възможност да бъде обезщетен;
3. когато пострадалите са съпрузи и роднини по права линия до втора степен включително на водача или собственика на моторното превозно средство в случаите по чл. 18, т. 3 и 4.
Чл. 20. Не могат да предявяват претенции по реда на регресния иск към фонда застрахователи, изплатили обезщетение на пострадалите лица.
Чл. 21. Обезщетението, което фондът изплаща, не може да надвишава установения минимален размер на застрахователните суми за задължителни застраховки съгласно българското законодателство.
Раздел IV.
Изплащане на обезщетения
Чл. 22. (1) Пострадалите лица предявяват претенцията си към фонда с писмена молба, придружена от всички доказателства относно застрахователното събитие, правото на пострадалия да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на причинените вреди.
(2) Претенцията по задължителна застраховка "злополука" се придружава и с доказателства за това, че пострадалият по време на злополуката е имал качеството на пътник по смисъла на чл. 85 от Закона за застраховането.
Чл. 23. Управителният съвет на фонда въз основа на анализ на законодателството и съдебната практика приема правила за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
Чл. 24. (1) Управителният съвет на фонда разглежда претенцията и се произнася в едномесечен срок от постъпването є.
(2) Ако доказателствата са недостатъчни или непълни, заинтересуваните лица се уведомяват, като им се определя срок, в който да представят необходимите данни и документи.
(3) В случаи, представляващи особена сложност, или ако предоставянето на доказателства е затруднено или невъзможно в определените срокове, срокът за произнасяне може да бъде удължен с не повече от два месеца.
Чл. 25. (1) Въз основа на представените доказателства в писмена форма се предлага на заинтересуваните лица обезщетение в размер, определен съгласно приетите по чл. 23 правила.
(2) Ако са съгласни с определеното обезщетение, заинтересуваните лица сключват споразумение с фонда, въз основа на което се изплаща обезщетението.
(3) Изплащането на обезщетения се извършва в десетдневен срок от подписването на споразумението.
(4) Ако не са съгласни с определеното обезщетение, пострадалите могат да предявят иск в съда.
Заключителни разпоредби
Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 93 от Закона за застраховането.