Държавен вестник, брой 43 от 30.V

Член 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, за която тази конвенция е в сила, трябва да има система на инспекция по труда в индустриалните предприятия.

Член 2. 1. Системата на инспекция по труда в индустриалните предприятия се прилага във всички предприятия, в които инспекторите по труда са натоварени да осигуряват прилагането на законните разпоредби относно условията на труда и защитата на трудещите се при упражняване на тяхната професия.

2. Националното законодателство може да изключи мините и транспортните предприятия или части от тях от прилагането на тази конвенция.

Член 3. 1. На системата на инспекция по труда се възлага:

a) да осигури прилагането на законните разпоредби относно условията на труда и защитата на трудещите се при упражняването на тяхната професия, като например разпоредбите относно продължителността на работното време, работните заплати, безопасността и хигиената на труда, благосъстоянието, приемането на работа на деца или юноши и други подобни въпроси в зависимост от степента, в която инспекторите по труда са натоварени с прилагането на тези разпоредби;

b) да дава сведения и технически съвети на работодателите и трудещите се относно най-ефикасните методи за спазване на законните разпоредби;

c) да доведе до знанието на компетентната власт недостатъците или злоупотребите, които не се обхващат специално от съществуващите законни разпоредби.

2. Ако други задължения са възложени на инспекторите по труда, те не трябва да ги възпрепятствуват при изпълнението на основните им задължения, нито по какъвто и да е начин да вредят на необходимите за тях авторитет и безпристрастност във взаимоотношенията им с работодателите и трудещите се.

Член 4. 1. Доколкото това е съвместимо с административната практика на държавата—членка на организацията, инспекцията по труда е под надзора и контрола на централна власт.

2. В случаите на "федерална държава" изразът "централна власт" означава федералната власт или централната власт на съставна федеративна част.

Член 5. Компетентната власт трябва да вземе подходящи мерки, за да съдействува за:

a) ефективното сътрудничество между инспекционните служби, от една страна, и другите правителствени служби, публични и частни институции, изпълняващи подобни дейности, от друга;

b) сътрудничеството между служителите от инспекцията по труда и работодателите и трудещите се или техните организации.

Член 6. Персоналът на инспекцията се състои от държавни служители, на които статутът и условията на работа им осигуряват стабилност и независимост от смяната на правителството и всякакво друго неуместно външно влияние.

Член 7. 1. Като се съблюдават условията, на които националното законодателство подчинява набирането на държавни служители, инспекторите по труда се назначават единствено според способността на кандидата да изпълнява задачите, които му се възлагат.

2. Начините за проверяване на тези способности се определят от компетентната власт.

3. Инспекторите по труда трябва да имат подходящо образование за изпълнение на техните задължения.

Член 8. Както жените, така и мъжете могат да бъдат назначавани в службите за инспекцията по труда; ако е необходимо, специални задачи могат да бъдат възлагани на мъжете и на жените—инспектори.

Член 9. Всяка държава—членка на организацията, взема необходимите мерки, за да осигури сътрудничество на квалифицирани експерти и специалисти, включително и на специалисти по медицина, механика, електричество и химия, при функционирането на инспекцията съобразно методи, които са преценени за най-подходящи за националните условия, с цел да се приложат законните разпоредби относно хигиената и безопасността на трудещите се при упражняването на тяхната професия, както и да се информират трудещите се за използуваните средства, материали и методи на работа.

Член 10. Броят на инспекторите по труда трябва да бъде достатъчен, за да се осигури ефикасно изпълнение на функциите на службата за инспекция по труда; той се определя, като се държи сметка за:

а) важността на задачите, които инспекторите трябва да изпълняват, а именно:

i) броя, естеството, значението и положението на предприятията, поставени под контрола на инспекцията;

ii) броя и разнообразието на категориите трудещи се, които са заети в тези предприятия;

iii) броя и сложността на законните разпоредби, прилагането на които трябва да бъде осигурено;

b) материалните средства за изпълнение, предоставени на разположение на инспекторите;

c) реалните условия, в които посещенията на инспекторите трябва да се извършват, за да са ефикасни.

Член 11. 1. Компетентната власт взема необходимите мерки, за да осигури на инспекторите по труда:

а) местни бюра, обзаведени по подходящ за нуждите начин и достъпни за всички заинтересувани;

b) транспортни улеснения, необходими за изпълнение на техните функции, когато не съществуват подходящи улеснения в обществения транспорт.

2. Компетентната власт взема необходимите мерки с цел да възстанови на инспекторите по труда всички транспортни и допълнителни разходи, необходими за изпълнение на техните функции.

Член 12. 1. Инспекторите по труда, снабдени с подходящи документи, които удостоверяват техните функции, са оправомощени:

а) да влизат свободно без предварително предупреждение по всяко време на деня и на нощта във всяко предприятие, поставено под контрола на инспекцията;

b) да влизат през деня в помещения, за които имат достатъчно основание да предполагат, че са поставени под контрола на инспекцията;

c) да пристъпват към изследвания, проверки и разследвания, смятани за необходими, за да се убедят, че законните разпоредби действително се съблюдават, като:

i) разпитват сами или в присъствието на свидетели на работодателя или на персонала на предприятието за всички въпроси, свързани с прилагането на законните разпоредби;

ii) се запознават с всички книги, регистри и документи, чието поддържане е предписано от законодателството относно условията на труда, с цел да проверят съответствието им със законните разпоредби и да правят копия или извадки от тях;

iii) изискват обявяването на съобщения, чието поставяне на видно място е предвидено от законните разпоредби;

iv) вземат и отнасят, за да бъдат изследвани, мостри от използувани или обработени материали или вещества при условие, че работодателят или негов представител са предупредени, че материалите и веществата са взети и отнесени с тази цел.

2. При посещение за проверка инспекторът трябва да уведоми работодателя или негов представител за своето присъствие, освен ако сметне, че това може да навреди на ефикасността на проверката.

Член 13. 1. Инспекторите по труда трябва да бъдат оправомощени да вземат мерки, предназначени за отстраняване на констатираните недостатъци в съоръженията, в устройството или в методите на работа, за които имат достатъчно основание да смятат, че застрашават здравето или безопасността на трудещите се.

2. За да са в състояние да вземат тези мерки, инспекторите имат правото при съблюдаване на реда за съдебно или административно обжалване, което може да предвиди националното законодателство, да издават предписания или да изискват да бъдат издадени предписания за:

а) изменения в определен срок на съоръженията, необходими, за да се осигури стриктното прилагане на законните разпоредби относно здравето и безопасността на трудещите се;

b) вземането на мерки, които подлежат на незабавно изпълнение, в случаите, когато има непосредствена опасност за здравето и безопасността на трудещите се.

3. Ако определената в ал. 2 процедура е несъвместима с административната и съдебната практика на държавата—членка на организацията, инспекторите имат право да се отнесат до компетентната власт, която издава предписания или изисква да се вземат мерки, които подлежат на незабавно изпълнение.

Член 14. Инспекцията по труда трябва да бъде уведомявана за трудовите злополуки и за професионалните заболявания съобразно обстоятелствата и условията, предписани от националното законодателство.

Член 15. Освен изключенията, които националното законодателство може да предвиди, инспекторите по труда:

а) нямат право да имат какъвто и да е пряк или косвен интерес в предприятията, които са под техен контрол;

b) са задължени под заплахата от наказателни или дисциплинарни санкции да не разгласяват дори и след като са напуснали работа, производствените или търговските тайни или данни относно производствените процеси, с които са се запознали при упражняване на техните функции;

c) трябва да смятат за строго поверителен източника на всяка жалба, който им сигнализира за неизправност в съоръженията или за нарушения на законните разпоредби, и да се въздържат да разкриват на работодателя или на негов представител, че проверката е предизвикана от жалба.

Член 16. Предприятията трябва да бъдат инспектирани толкова често и така внимателно, колкото е необходимо, за да се осигури ефективното прилагане на съответните законни разпоредби.

Член 17. 1. Лицата, които нарушават или пренебрегват законните разпоредби, чието изпълнение е възложено на инспекторите по труда, подлежат на незабавни законни преследвания без предварително уведомяване. Националното законодателство може да предвиди изключения за случаите, когато бъде направено предварително уведомяване, за да се поправи положението и се вземат предпазни мерки.

2. Инспекторите по труда могат свободно да решават дали да дават предупреждения или съвети, вместо да предприемат или да препоръчват предприемането на преследвания.

Член 18. В националното законодателство трябва да бъдат предвидени и ефективно прилагани подходящи санкции за нарушение на законните разпоредби, чието изпълнение е поставено под контрола на инспекторите по труда, както и за пречки, създавани при изпълнението на техните функции.

Член 19. 1. Инспекторите по труда или местните бюра за инспекция според случая се задължават да представят на централната инспекция по труда периодични доклади от общ характер за резултатите от тяхната дейност.

2. Тези доклади се изготвят по начин, предписан от централната власт, и се отнасят до въпроси, които тя посочва във всеки отделен случай; те се изготвят толкова често, колкото централната власт предпише, но във всеки случай най-малко веднъж в годината.

Член 20. 1. Централната инспекция публикува годишен доклад с общ характер относно дейностите на инспекционните служби под неин контрол.

2. Тези доклади се публикуват в разумен срок, който не може да надвишава в никакъв случай 12 месеца считано от края на годината, за която се отнасят.

3. Копия от годишните доклади се изпращат на генералния директор на Международното бюро на труда в разумен срок след тяхното публикуване, но във всеки случай не по-късно от 3 месеца.

Член 21. Годишният доклад, публикуван от централната власт, трябва да съдържа данни относно:

а) закони и правилници, които са от компетентността на инспекцията по труда;

b) персонала на инспекцията по труда;

c) статистически данни за предприятията под контрола на инспекцията по труда и броя на заетите работници и служители в тях;

d) статистически данни за броя на проверките на инспекцията по труда;

е) статистически данни за извършените нарушения и наложените санкции;

f) статистически данни за трудовите злополуки;

g) статистически данни за професионалните заболявания, както и по всички други въпроси, отнасящи се до тези области, доколкото спадат към контрола на централната инспекция.

Член 22. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, за която е в сила тази част от конвенцията, трябва да има система на инспекция по труда в търговските предприятия.

Член 23. Системата на инспекция по труда в търговските предприятия се прилага за предприятията, за които инспекторите по труда са натоварени с осигуряването на прилагането на законните разпоредби относно условията на труд и закрила на трудещите се при упражняване на тяхната професия.

Член 24. Системата на инспекция по труда в търговските предприятия трябва да се придържа към чл. 3 до 21 от тази конвенция, доколкото те са приложими.

Член 25. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, може чрез декларация, която придружава ратификацията, да изключи част II.

2. Всяка държава—членка на организацията, която е направила такава декларация, може да я анулира по всяко време с друга последваща декларация.

3. Всяка държава—членка на организацията, за която е в сила декларация, направена в съответствие с ал. 1 на този член, посочва в своя годишен доклад за прилагането на конвенцията състоянието на законодателството и на практиката относно разпоредбите на част II, като уточнява в каква степен се изпълняват или как възнамерява да изпълнява нейните разпоредби.

Член 26. В случаите, когато не е сигурно, че някое предприятие, част от него или служба се обхващат от тази конвенция, въпросът се решава от компетентната власт.

Член 27. В тази конвенция изразът "законни разпоредби" означава освен законодателството и арбитражните решения и колективните трудови договори, които имат законна сила, осигуряването на чието прилагане е възложено на инспекторите по труда.

Член 28. Годишните доклади, които се представят в съответствие с чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, трябва да съдържат подробна информация върху националното законодателство, което изпълнява разпоредбите на тази конвенция.

Член 29. 1. Когато територията на някоя държава—членка на организацията, обхваща обширни области, където поради разпокъсаност на населението или състоянието на развитието им компетентната власт смята, че прилагането на разпоредбите на тази конвенция е неосъществимо, може да изключи от прилагането на конвенцията тези области изобщо или да допусне изключения за някои предприятия или видове дейности, които тя сметне за подходящи.

2. Всяка държава—членка на организацията, трябва да посочи в първия си годишен доклад за прилагането на тази конвенция, който представя съгласно чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, всяка област, за която прибягва до разпоредбите на този член. Впоследствие никоя държава—членка на организацията, не може да прибягва до разпоредбите на този член освен за областите, които е посочила.

3. Всяка държава—членка на организацията, която прибягва до разпоредбите на този член, трябва да посочи в следващите годишни доклади областите, за които се отказва да прибягва до разпоредбите му.

Член 30. 1. За териториите, посочени в чл. 35 от Устава на Международната организация на труда, изменен през 1946 г., с изключение на териториите, посочени в § 4 и 5 на този член, всяка държава—членка на организацията, която ратифицира тази конвенция, трябва да изпрати до генералния директор на Международното бюро на труда едновременно с ратификацията или в най-кратък срок след нея декларация, която да посочва:

а) териториите, за които тя се задължава да прилага без изменение разпоредбите на конвенцията;

b) териториите, за които тя се задължава да прилага разпоредбите на конвенцията с изменения и в какво се състоят тези изменения;

c) териториите, в които конвенцията е неприложима и причините за това;

d) териториите, за които тя се въздържа от решение.

2. Задълженията по букви "a" и "b" от предходната алинея се считат за неразделна част от ратификацията и имат същите последици.

3. Всяка държава членка може да оттегли с нова декларация всичките или някоя от резервите, направени в предходна декларация по силата на букви "b", "c" и "d" на ал. 1 на този член.

4. Всяка държава членка може по времето, през което тази конвенция може да бъде денонсирана съгласно разпоредбите на чл. 16, да изпрати на генералния директор нова декларация, с която да измени изцяло или частично предходната декларация, като изложи положението в определени територии.

Член 31. 1. Когато въпросите, разглеждани в тази конвенция, влизат в рамките на компетентността на властите на дадена неметрополна територия, държавата членка, която отговаря за международните връзки, със съгласието на правителството на въпросната територия и от нейно име може да изпрати до генералния директор на Международното бюро на труда декларация за приемане на задълженията, произтичащи от тази конвенция.

2. Декларация за приемане на задълженията, произтичащи от тази конвенция, може да бъде изпратена на генералния директор на Международното бюро на труда от:

а) две или повече държави—членки на организацията, за територия, която е под тяхна обща власт;

b) всяка международна институция, отговорна за управлението на дадена територия съобразно разпоредбите на Устава на Организацията на обединените нации или всяка друга разпоредба, която е в сила за тази територия.

3. Декларациите, изпратени до генералния директор на Международното бюро на труда, съобразно разпоредбите на предходните алинеи на този член, трябва да посочват дали разпоредбите на конвенцията ще бъдат прилагани в съответната територия със или без изменение; когато декларацията посочва, че разпоредбите на конвенцията ще се прилагат с изменения, тя трябва да пояснява същността на тези изменения.

4. Заинтересуваната държава членка, заинтересуваните държави членки или заинтересуваната международна институция могат да оттеглят изцяло или частично с нова декларация правото да прибягват до посочено изменение в предходна декларация.

5. Заинтересуваната държава членка, заинтересуваните държави членки или заинтересуваната международна институция могат през периода, през който конвенцията може да бъде денонсирана съгласно разпоредбите на чл. 16, да изпратят до генералния директор на Международното бюро на труда нова декларация, с която да се изменят изцяло или частично предходните декларации, като изложи положението относно приложението на конвенцията.

Член 32. Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 33. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 34. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 35. 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове на денонсиране, които са му съобщени от държавите—членки на организацията.

2. Като уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е била съобщена, генералният директор при-влича вниманието им върху датата, от която конвенцията влиза в сила.

Член 36. Генералният директор на Международното бюро на труда представя на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове за денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове.

Член 37. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад относно приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 38. 1. В случай, когато конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата членка на новата конвенция води по право независимо от чл. 34 до незабавното денонсиране на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция остава в нейната форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 39. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.