Държавен вестник, брой 44 от 3.VI

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 4 юни 1934 г. на своята осемнадесета сесия, след като реши да приеме различни предложения относно осигуровката безработица и други видове помощи за безработни, въпрос, включен като втора точка в дневния ред на сесията, след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и трети ден от месец юни 1934 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция за безработицата, 1934 г.:

Член 1. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да поддържа система, която осигурява на изпадналите в принудителна безработица лица, посочени в тази конвенция:

а) "обезщетение", т.е. сума, изплащана за направени вноски от ползувателя по времето на заетостта му чрез присъединяването към една задължителна или доброволна система;

b) "помощ", т.е. плащане, което не е обезщетение или помощ, по силата на общите мерки за подпомагане на бедните, но която може да представлява възнаграждението за работа в обществените дейности, организирани при условията на чл. 9; или

c) комбинация от обезщетения и помощи.

2. При условие, че държавата—членка на организацията, осигурява на всички лица, към които се прилага тази конвенция, обезщетения или помощи, предвидени в ал. 1, тази система може да бъде:

a) задължителна осигуровка;

b) доброволна осигуровка;

c) комбинация от задължителна и доброволна осигуровка;

d) една от посочените по-горе системи, допълнена със система за подпомагане.

3. Националното законодателство определя в случай на нужда условията, при които безработните преминават от режим на обезщетения към режим на подпомагане.

Член 2. 1. Тази конвенция се прилага за всички лица, наети на работа срещу работна заплата или друго възнаграждение.

2. Всяка държава—членка на организацията, може да предвиди в своето законодателст-

во изключения, каквито сметне за необходимо, относно:

а) домашните прислужници;

b) работещите надомно трудещи се;

c) трудещите се, заемащи постоянни длъжности, които зависят от правителството, от местните власти или изпълняват служби от обществен интерес;

d) трудещите се, които не изпълняват физически труд, чиито доходи се смятат от компетентната власт за достатъчно високи, за да им позволят сами да се осигуряват при безработица;

е) трудещите се, заети в сезонна работа, когато продължителността на сезона е по-малка от 6 месеца и обикновено не са заети през останалата част от годината с друга работа съобразно тази конвенция;

f) младите трудещите се, които още не са достигнали определена възраст;

g) трудещите се, които са над определена възраст и получават пенсия за изслужено време и старост;

h) лицата, наети на случайна или спомагателна работа, които са защитени от тази конвенция;

i) членовете на семейството на работодателя;

j) особени категории трудещи се, за които специфичните обстоятелства не правят необходимо или възможно прилагането на разпоредбите на тази конвенция.

3. Държавите—членки на организацията, трябва да посочват в своите годишни доклади изключенията относно прилагането на тази конвенция, които са допуснали въз основа на предходната алинея.

4. Тази конвенция не се прилага за моряците, за морските рибари, за земеделските трудещи се, така както тези категории са определени от националното законодателство.

Член 3. В случай на частична безработица обезщетенията или помощите трябва да бъдат изплащани на безработните, чиято заетост е намалена съобразно условията, определени от националното законодателство.

Член 4. Правото на обезщетение или на помощ може да зависи от следните условия, на които трябва да отговаря лицето:

а) да бъде годно за работа и да е на разположение за работа;

b) да бъде вписано в посредническото бюро за настаняване на работа или в друго бюро, одобрено от компетентната власт, и съобразно изключенията и условията, които са предписани от националното законодателство, да посещава редовно това бюро;

c) да спазва всички други разпоредби на националното законодателство с цел да се определи дали изпълнява условията относно отпускането на обезщетение или на помощ.

Член 5. Правото на обезщетение или на помощ може да бъде поставено в зависимост от други условия и изключения в чл. 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12. Условията и изключенията, различни от предвидените в тези членове, трябва да бъдат посочени в годишните доклади за прилагането на тази конвенция, представени от държавите—членки на организацията.

Член 6. Правото на обезщетение или на помощ може да зависи от определен стаж, който обхваща:

а) плащането на определен брой вноски през определен период, предшестващ подаването на молбата за обезщетение или началото на безработицата;

b) заетост, защитена от тази конвенция за определен период, предшестващ подаването на молбата за обезщетение или началото на безработицата; или

c) комбинация от посочените по-горе методи.

Член 7. Правото на обезщетение или на помощ може да бъде поставено в зависимост от изтичането на изчаквателен срок, чиято продължителност и условия за прилагането му се определят от националното законодателство.

Член 8. Правото на обезщетение или на помощ може да бъде поставено в зависимост от посещаването на курс за професионално обучение или на друга форма на обучение.

Член 9. Правото на обезщетение или на помощ може да бъде поставено в зависимост от приемането в организирани обществени работи при условия, определени от националното законодателство.

Член 10. 1. Лицето може да бъде лишено от правото на обезщетение или на помощ за известно време, ако откаже да приеме предложената му подходяща работа. Не трябва да се смята за подходяща работата:

а) чието приемане изисква пребиваване в друга област, където няма възможност за осигуряване на подходящи жилищни условия;

b) за която размерът на предлаганото възнаграждение е по-ниско или другите условия са по-неблагоприятни от:

i) тези, които лицето би могло разумно да очаква, като държи сметка за условията, които то обикновено е имало в своята професия в областта, където обикновено е наемано, или от тези, които би получило, ако беше продължило да работи в своята професия и в областта, където обикновено е било наето за последен път;

ii) общото ниво в момента за неговата професия в областта, където е предложена работата (във всички други случаи);

c) мястото, за което е освободено поради спиране на работата, дължащо се на трудов конфликт;

d) която лицето отказва по причина, различна от посочените по-горе, и като се държи сметка за всички обстоятелства, включително и за личното положение на лицето, поради което то не може да се упреква за отказа.

2. Лицето може да бъде лишено от правото на обезщетения или на помощи за определен период, ако:

а) е загубило заетостта си поради пряко спиране на работата, дължащо се на трудов конфликт;

b) е загубило работата си по своя вина или ако я е напуснало доброволно без законни причини;

c) се е опитало чрез измама да получи обезщетение или помощ;

d) за да си намери работа, не се съобразява с указанията на бюрото за настаняване на работа или на друг компетентен орган на власт или ако компетентната власт докаже, че съзнателно или поради небрежност не е използвало разумен случай да постъпи на подходяща работа.

3. Всяко лице, което, като е напуснало работата си, е получило от работодателя си въз основа на трудовия договор компенсация, приблизително равна на загубения доход за определен период, може да бъде лишено от правото на обезщетения и помощи за този период. Обезщетение за уволнение, предвидено от националното законодателство, не може да бъде зачетено като компенсация.

Член 11. Правото на обезщетение или на помощ може да бъде предоставено само за ограничен период, който нормално не трябва да бъде по-малък от 156 работни дни на година и в никакъв случай по-малко от 78 работни дни на година.

Член 12. 1. Изплащането на обезщетение не трябва да бъде поставено в зависимост от нуждите на лицето.

2. Правото на помощ може да бъде поставено в зависимост от нуждите на лицето при условия, определени от националното законодателство.

Член 13. 1. Обезщетенията трябва да се изплащат

в пари, но допълнителни обезпечения, предназначени да улеснят устройването на работа на осигурения, могат да бъдат изплащани и в натура.

2. Помощите могат да бъдат предоставени в натура.

Член 14. Съдилища или други компетентни органи на власт трябва да бъдат създадени съобразно националното законодателство, за да разрешават въпросите, възникнали от исканията за обезщетения или за помощи, предявени от лицата, за които се прилага тази конвенция.

Член 15. 1. Лицето може да бъде лишено от правото да получава обезщетение или помощ за целия период, през който пребивава в чужбина.

2. Специален режим може да се предвиди за граничните служители, на които местоработата е в една страна, а живеят в друга.

Член 16. Чужденците трябва да имат право на обезщетения и на помощи при същите условия, както и гражданите на съответната държава. Всяка държава—членка на организацията, може да откаже на гражданите на всяка друга държава, която не е обвързана от тази конвенция, еднакво третиране със своите граждани по отношение на плащания от фондове, за които лицето не е правило вноски.

Член 17. Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 18. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 19. Веднага след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това държавите—членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации на другите държави—членки на организацията.

Член 20. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 5 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 5 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 5 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 21. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад относно приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 22. 1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата—членка на новата конвенция, води по право независимо от чл. 20 до денонсирането на тази конвенция, при условие че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 23. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.