Държавен вестник, брой 44 от 3.VI

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 8 юни 1933 г. на своята седемнадесета сесия, след като реши да приеме различни предложения относно задължителната осигуровка старост, въпрос, включен като втора точка в дневния ред на сесията, след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и девети ден от месец юни 1933 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно осигуровката старост (индустрия и др.), 1933 г., за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда, съгласно условията на Устава на Международната организация на труда:

Член 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да установи или да осигури задължителна осигуровка старост при условия, най-малко равни на тези, предвидени в конвенцията.

Член 2. 1. Задължителната осигуровка старост се прилага за работници, служители и чираци от индустриалните предприятия, от търговските заведения и от свободните професии, а също така и за надомните работници и за домашните прислужници.

2. Всяка държава—членка на организацията, може да предвиди в националното си законодателство такива изключения, каквито намери за необходимо, относно:

а) трудещите се, чието възнаграждение надминава определен размер, а в законодателствата, които не предвиждат такова общо изключение—работещите, упражняващи професии, които по обичай се смятат за свободни;

b) трудещите се, които не получават възнаграждение в пари;

c) младите трудещи се под определена възраст и трудещите се, които постъпват за първи път като наемни работници и са много възрастни, за да бъдат осигурени;

d) надомните работници, чиито трудови условия не могат да се приравнят към тези на останалите наемни работници;

е) членовете на семейството на работодателя;

f) трудещите се, изпълняващи работи, които като цяло и поради характера си са краткосрочни, не биха позволили на заинтересуваните да спазят условията за получаване на обезпеченията, както и лицата, които извършват само платена случайна или допълнителна работа;

g) трудещите се инвалиди и пенсионерите по инвалидност и по старост;

h) пенсионираните държавни чиновници, които изпълняват платена работа, и лицата, имащи личен доход, когато пенсията или личният доход са най-малко равни на предвидената в националното законодателство пенсия за старост;

i) трудещите се, които през време на учението си дават уроци или са наети срещу възнаграждение с цел да добият подготовка, която ще им позволи да упражняват професия, която съответствува на обучението;

j) прислужници при работодатели в земеделието.

3. Могат да бъдат изключени от задължително осигуряване и лица, при смъртта на които издържаните от тях имат или ще имат право по силата на закон, на правилник или на особен статут на обезпечения, които в своята съвкупност са най-малко равни на тези, предвидени в конвенцията.

4. Тази конвенция не се прилага за моряците и за моряците рибари.

Член 3. Националното законодателство предоставя при условия, които то определя, на лицата, които са били задължително осигурени, но не са достигнали възрастта за придобиване право на пенсия, поне една от следните възможности: доброволно продължаване на осигуровката или запазване на правата чрез редовно плащане на подновителна такса, ако тези права не са служебно запазени или ако, когато се касае за омъжена жена, възможността не е била дадена на мъжа, който не е задължително осигурен, да се осигури доброволно и да му се предостави по този начин евентуалното право на пенсия за старост или при овдовяване.

Член 4. Осигуреният има право на пенсия за старост, когато бъде на възраст, определена от националното законодателство, която според осигурителната система на наемните работници не може да надхвърля 65 навършени години.

Член 5. Правото на пенсия може да бъде подчинено на изискването за определен стаж, който може да съдържа включването в осигуровката, така и в течение на определен период, предшествуващ непосредствено настъпването на риска.

Член 6. 1. Осигуреният, който престане да бъде включен в задължителното осигуряване, без да има право на обезпечение, представляващо насрещно вземане за вноските за негова сметка, запазва правата си по тези вноски.

2. Националното законодателство може да прекрати правата върху осигурителните вноски след изтичането на един срок, който тече от прекъсването на задължителната осигуровка и може да бъде променлив или определен:

а) променливият срок не трябва да бъде по-малък от една трета от общия брой на периодите на извършените вноски считано от началото на включването в осигуровката, като се приспаднат периодите, през които не са правени вноски;

b) определеният срок не трябва да бъде в никакъв случай по-малък от 18 месеца; вноските могат да бъдат обявени за недействителни след изтичането на този срок, ако преди изтичането му един минимум вноски, определен от националното законодателство, не е направен за сметка на осигурения по силата на задължителната осигуровка или продължителната доброволна осигуровка.

Член 7. 1. Размерът на пенсията се определя в зависимост или независимо от времето, през което лицето е било задължително осигурено, и се състои от една определена сума или от процент от заплатата, която се взема под внимание за целите на осигуряването, или от една променлива сума в зависимост от размера на направените вноски.

2. Пенсията, чийто размер се променя в зависимост от времето, през което лицето е било осигурено и чието поучаване е подчинено на изискването за стаж, трябва при липса на гарантиран минимум да обхваща определена сума или част от нея независимо от времето, през което лицето е било осигурено; когато получаването на пенсията не е поставено в зависимост от изискването за стаж, тогава може да бъде предвиден един гарантиран минимум.

3. Когато вноските са изчислени според заплатата, послужилата за основа на вноските заплата трябва да бъде взета под внимание при изчисляването на отпуснатата пенсия независимо от това дали размерът на пенсията се променя или не в зависимост от времето, през което лицето е било осигурено.

Член 8. 1. Правото на обезпечение може да бъде изцяло или частично прекратено или спряно в случай на измама от страна на заинтересувания спрямо осигурителната организация.

2. Пенсията може да бъде изцяло или частично спряна, докато заинтересуваният:

а) заема длъжност, за която е задължително осигурен;

b) е изцяло на държавна издръжка;

c) се ползува от друго периодично парично обезпечение по силата на закон за задължителното обществено осигуряване, пенсии или обезщетения за трудови злополуки или професионални болести.

Член 9. 1. Осигурените и техните работодатели трябва да вземат участие в набирането на средствата за осигуряване.

2. Националното законодателство може да освободи от задължението да правят вноски:

а) чираците и младите трудещи се под определена възраст;

b) трудещите се, които не получават парично възнаграждение или получават много ниска заплата.

3. Вноските на работодателите могат и да не бъдат предвидени в законодателствата за национална осигуровка, която надхвърля кръга на наемните работници.

4. Публичните власти трябва да вземат участие при набирането на средства или на обезпеченията по осигуровката, създадена в полза на всички наемни работници или само на физическите работници.

5. Националните законодателства, които при приемането на тази конвенция не предвиждат вноски от осигурените лица, могат и занапред да освобождават осигурените от задължението да правят вноски.

Член 10. 1. Осигуровката се управлява от институти, създадени от публичните власти, които не трябва да преследват никаква цел за печалба, или от обществени осигурителни фондове.

2. Националното законодателство може да предостави управлението на осигуровката на институти, създадени по инициатива на заинтересуваните или на техните сдружения, специално признати от публичните власти.

3. Имуществото на осигурителните институти и на обществените осигурителни фондове се управлява отделно от публичното имущество.

4. Представителите на осигурените участвуват в управлението на осигурителните институти при условията, определени от националното законодателство, което може да предвиди участието на представители на работодателите и на публичните власти.

5. Автономните осигурителни институти се поставят под финансовия и административния контрол на публичните власти.

Член 11. 1. Право на обжалване се признава на осигурените или на техните наследници в случай на спор относно осигуровките.

2. Тези спорове са от компетентността на специални юрисдикции, съставени от професионални или непрофесионални съдии, добре запознати с целите на осигуровката и с нуждите на осигурените или които заседават с участие на заседатели от средите на осигурените и на работодателите.

3. В случай на спор относно правото на осигуряване или размера на вноските на работника се признава правото на обжалване, а при режими с работодателски вноски—и на работодателя.

Член 12. 1. Чуждестранните работници задължително се осигуряват и плащат осигурителни вноски при същите условия както националните работници.

2. Осигурените чужденци и техните наследници се ползуват при същите условия като националните работници от осигуровките, произтичащи от направените вноски за тяхна сметка.

3. Осигурените чужденци и техните наследници, граждани на всяка държава—членка на организацията, обвързана от тази конвенция и чието законодателство предвижда финансово сътрудничество на държавата при набирането на средствата или на осигурителните обезпечения съобразно чл. 9, се ползуват освен това със субсидии, добавки или част от пенсии, плащани от обществените фондове.

4. Националното законодателство може да запази за националните работници ползуването на субсидии, добавки или част от пенсиите, плащани от обществените фондове, които се дават изключително на осигурени над известна възраст в момента на влизане в сила на законодателството за задължителното осигуряване.

5. Евентуалните ограничения, предвидени в случаите на пребиваване в чужбина, се прилагат по отношение на пенсионерите и на техните наследници, граждани на всяка държава—членка на организацията, обвързана от тази конвенция, и живеещи на територията на която и да е от държавите—членки на организацията, обвързани от конвенцията само в степента, в която те се прилагат към националните работници на държавата, в която е придобита пенсията. Субсидиите, добавките, частите от пенсии от обществените фондове могат да не бъдат плащани.

Член 13. 1. Осигуровката на работниците се урежда от закона, който се прилага по мястото на работата им.

2. От това правило може в интерес на непрекъснатостта на осигуровката да се направят изключения при съгласие между заинтересуваните държави—членки на организацията.

Член 14. Всяка държава—членка на организацията, може да предвиди специален режим за пограничните работници, на които работното място се намира на нейната територия, а местопребиваването им е в чужбина.

Член 15. В страните, които нямат задължителна осигуровка за старост в момента на влизане в сила на тази конвенция, всяка съществуваща система на пенсиониране, според която осигурените не участвуват с осигурителни вноски, се смята за задоволителна, ако гарантира лично право на пенсия при условията, определени в чл. 16—22.

Член 16. Пенсията се отпуска при навършване на възраст, определена от националното законодателство, която не може да надвишава 65 навършени години.

Член 17. Правото на пенсия може да бъде подчинено на изискването за местопребиваването на лицето на територията на държавата—членка на организацията, за период, непосредствено предшествуващ молбата за отпускане на пенсия. Този период се определя от националното законодателство, но не може да надвишава 10 години.

Член 18. 1. Правото на пенсия се признава на всяко лице, на което годишните доходи не надвишават размера, който определя националното законодателство, като се има предвид жизненият минимум.

2. При оценяването на доходите на заинтересувания се освобождават от данъци тези доходи, които не надвишават размера, определен от националното законодателство.

Член 19. Размерът на пенсията възлиза на сума, която, прибавена към другите доходи, освободени от данък, е достатъчна, за да покрие поне основните нужди на пенсионера.

Член 20. 1. Правото на обжалване има всяко лице в случай на спор при отпускането на пенсия или при определянето на нейния размер.

2. Обжалването се прави пред орган на власт, различен от органа, който е постановил решението като първа инстанция.

Член 21. 1. Чужденците—граждани на всяка държава—членка на организацията, обвързана с тази конвенция, имат право на пенсиониране при същите условия като нейните граждани.

2. Националното законодателство може да подчини отпускането на пенсията на чужденци на изискването за определен период на местоживеене върху територията на държавата, който може да надвишава най-много с 5 години периода за местоживеене, предвиден за нейните граждани.

Член 22. 1. Пенсията може да бъде изцяло или частично прекратена или спряна, ако заинтересуваният е:

а) осъден на затвор за тежко или друго престъпление;

b) получил или е направил опит да получи пенсия чрез измама;

c) упорито е отказвал да изкарва прехраната си чрез работа, съобразена с неговите сили и способности.

2. Пенсията може да бъде изцяло или частично спряна, докато заинтересуваният е изцяло на държавна издръжка.

Член 23. При спазване на разпоредбите на чл. 12, ал. 5 тази конвенция не се отнася до запазване на правото на пенсия при пребиваване в чужбина.

Член 24. Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 25. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 26. Веднага след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това държавите—членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации на другите държави—членки на организацията.

Член 27. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 28. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад относно приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 29. 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата членка на новата конвенция води по право независимо от чл. 27 до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 30. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.