КОНВЕНЦИЯ № 12 ОТНОСНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПРИ ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ (ЗЕМЕДЕЛИЕ), 1921 Г.
КОНВЕНЦИЯ № 12 ОТНОСНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПРИ ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ (ЗЕМЕДЕЛИЕ), 1921 Г.
Обн. ДВ. бр.44 от 3 Юни 1997г.
Преамбюл
Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 25 октомври 1921 г. на своята трета сесия, след като реши да приеме различни предложения относно обезщетението при трудови злополуки в земеделието, въпрос, включен като четвърта точка в дневния ред на сесията, след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция, приема следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно обезщетението при трудови злополуки (земеделие), 1921 г., за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда, в съответствие с разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:
Член 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да разпростре към всички земеделски работници действието на законите и на правилниците, които имат за цел да обезщетяват пострадалите от злополуки, настъпили при или по повод на работата.
Член 2. Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени в Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.
Член 3. 1. Тази конвенция влиза в сила, след като ратификациите на две държави членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.
2. Тя обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.
3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка от датата, на която нейната ратификацията е била регистрирана в Международното бюро на труда.
Член 4. Веднага след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това държавите—членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации на другите държави—членки на организацията.
Член 5. В съответствие с разпоредбите на чл. 3 всяка държава членка, която ратифицира тази конвенция, се задължава да прилага разпоредбите є най-късно от 1 януари 1924 г., както и да вземе необходимите мерки за тяхното действително прилагане.
Член 6. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да прилага разпоредбите є в своите колонии, владения и протекторати в съответствие с разпоредбите на чл. 35 на Устава на Международната организация на труда.
Член 7. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.
Член 8. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.
Член 9. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.
