Държавен вестник, брой 45 от 7.VI

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 8 юни 1933 г. на своята седемнадесета сесия, след като реши да приеме различни предложения относно задължителната осигуровка смърт, въпрос, включен като втора точка в дневния ред на сесията, след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и девети ден от месец юни 1933 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно осигуровката смърт (индустрия и др.), 1933 г., за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда, съгласно условията на Устава на Международната организация на труда:

Член 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да установи или да поддържа задължителна осигуровка смърт при условия, най-малко равни на предвидените в конвенцията.

Член 2. 1. Задължителната осигуровка смърт се прилага за работници, служители и чираци в индустриални предприятия, търговски заведения и от свободните професии, а също така и за домашните прислужници.

2. Всяка държава—членка на организацията, може да предвиди в националното си законодателство такива изключения, каквито намира за необходими относно:

а) трудещите се, чието възнаграждение надминава определен размер, а в законодателствата, които не предвиждат такова общо изключение—упражняващите професии, които по обичай се смятат за свободни;

b) трудещите се, които не получават възнаграждение в пари;

c) младите трудещи се под определена възраст и трудещите се, които за първи път постъпват като наемни работници и са много възрастни, за да бъдат осигурени;

d) надомните работници, чиито трудови условия не могат да се приравнят към тези на платените наемни работници;

e) членовете на семейството на работодателя;

f) трудещите се, които изпълняват работи, които по обема и естеството си са краткосрочни и не биха позволили на заинтересуваните да изпълнят условията за получаване на помощи, както и лицата, които извършват само платена случайна или допълнителна работа;

g) трудещите се инвалиди и пенсионираните по инвалидност или по старост;

h) пенсионираните чиновници, които изпълняват платена работа, и лицата, които имат частен доход, когато пенсията или частният доход са най-малко равни на предвидената в националното законодателство пенсия за старост;

i) трудещите се, които през време на учението си дават уроци или са наети срещу възнаграждение с цел да добият подготовка, която ще им позволи да упражняват съответствуващата на обучението им професия;

j) домашните прислужници за лично обслужване на земеделските работодатели.

3. Могат да бъдат изключени от задължителното осигуряване и лицата, при смъртта на които издържаните от тях имат или ще имат право по силата на закон, правилник или на особен статут на обезпечения, които в съвкупност са най-малко равни на предвидените в тази конвенция.

4. Тази конвенция не се прилага за моряците и моряците рибари.

Член 3. Националното законодателство предоставя при условия, които то определя, на лицата, които са били задължително осигурени, но не са придобили правото на пенсия, най-малко една от следните възможности: доброволно продължаване на осигуровката или запазване на правата чрез редовно плащане на подновителна такса, ако тези права не са служебно запазени или ако, когато се отнася за омъжена жена, възможността не е била дадена на мъжа, който не е задължително осигурен, да се осигури доброволно и да му се предостави по този начин евентуалното право на пенсия за инвалидност или при овдовяване.

Член 4. 1. Правото на пенсия може въпреки разпоредбите на чл. 5 да бъде поставено в зависимост от изискването за стаж, който включва плащането на минимален брой вноски както в началото на осигуряването, така и през определен период, непосредствено предшествуващ настъпването на риска.

2. Продължителността на стажа не може да бъде по-голяма от 60 месеца или 250 седмици, или 1500 дни, през които се прибавят вноски.

3. Когато стажът се състои в плащането на известен брой вноски през определен период, непосредствено предшествуващ настъпването на риска, осигурителните периоди поради временна нетрудоспособност и безработица се включват в условията и границите, определени от националното законодателство.

Член 5. 1. Осигуреният, който престане да бъде обхванат от задължителното осигуряване, без да има право на обезпечение, отговарящо на направените за негова сметка вноски, запазва облагата от направените вноски.

2. Националното законодателство може да прекрати правата върху осигурителните вноски след изтичането на един срок, който се изчислява от прекъсването на задължителната осигуровка и който може да бъде променлив или определен:

а) променливият срок не трябва да бъде по-малък от една трета от общия брой на периодите на извършените вноски считано от началото на осигуровката, като се приспадат периодите, през които не са правени вноски;

b) определеният срок не трябва да бъде в никой случай по-малък от 18 месеца; вноските могат да бъдат обявени за недействителни след изтичането на този срок, ако преди изтичането му един минимален брой вноски, определен от националното законодателство, не е бил направен за сметка на осигурения по силата на задължителната осигуровка или продължената доброволна осигуровка.

Член 6. Осигуровката смърт трябва да допуща правото на пенсия най-малко на неомъжената вдовица и за сираците на осигурения или на починалия пенсионер.

Член 7. 1. Правото на вдовишка пенсия може да бъде запазено за вдовицата, която е над определена възраст или когато е засегната от инвалидност.

2. Разпоредбите на ал. 1 няма да се прилагат при специално установени режими в полза на служителите.

3. Правото на вдовишка пенсия може да бъде признато само ако бракът е траел определено време и е бил сключен, преди осигуреният или пенсионираният да навърши определена възраст или преди настъпването на инвалидността.

4. Правото на пенсия може да бъде признато само ако в момента на смъртта на осигурения или пенсионирания бракът не е бил прекратен или ако не е било издадено решение за прекратяване на съжителството между съпрузите по изключителна вина на съпругата.

5. Ако няколко молителки искат вдовишка пенсия, изплащаната сума може да бъде определена чрез една единствена пенсия.

Член 8. 1. Правото на пенсия трябва да бъде признато на всеки сирак, който не е надминал определена възраст, която не може да бъде под 14 години.

2. Когато се отнася за сирак на осигурена или на пенсионирана, правото на пенсия може да бъде поставено в зависимост от условието майката да се е грижила за издръжката на това дете или да е починала като вдовица.

3. Националното законодателство може да определи при кои случаи другите деца освен законните могат да имат право на пенсия.

Член 9. 1. Размерът на пенсията се определя в зависимост или независимо от периода, за който лицето е било осигурено, и се състои в определена сума или в процент от заплатата, която се взема под внимание за целите на осигуряването, или от една сума, която се мени в зависимост от размера на направените вноски.

2. Пенсията, чийто размер се мени в зависимост от времето, за което лицето е било осигурено, и чието получаване е подчинено на изискването за стаж, трябва при липса на гарантиран минимум да съдържа определена сума или определена част независимо от осигурителното време; когато получаването на пенсията не е поставено в зависимост от изискването за стаж, може да бъде предвиден един гарантиращ минимум.

3. Когато вноските са изчислени според заплатата, послужилата за основа на вноските заплата трябва да бъде взета под внимание при изчисляването на отпуснатата пенсия независимо от това дали тя се мени или не в зависимост от осигурителното време.

Член 10. Осигурителните институти имат право при условията, които националното законодателство определи, да предвидят ползването на обезпечения в натура с цел да се предотврати, забави, намали или прекъсне инвалидността на лица, които поради инвалидност получават пенсия или биха могли да поискат такава пенсия.

Член 11. Правото на обезпечение може да бъде изцяло или частично прекратено или спряно:

а) когато смъртта е била причинена от тежко или друго престъпление на осигурения или на всяко друго лице, което може да има право на пенсия от преживелия;

b) отказва да спазва без уважителна причина медицинските предписания и указания за режима на инвалидите или избягва своеволно и без разрешение контрола на осигурителния институт;

c) ползва се от друго периодично обезпечение, което му се дава по силата на закон за задължителните обществени осигуровки, за пенсиите или за обезщетенията по трудови злополуки или професионални болести;

d) след като е получило като вдовица пенсия без условие за възраст или инвалидност, живее с мъж в законен брак;

е) пенсионираният по силата на режим, специално установен в полза на служители, получава доход от професията си, който надминава определен размер.

Член 12. 1. Осигурените и техните работодатели трябва да участвуват в набирането на средствата за осигуровката.

2. Националното законодателство може да освободи от задължението да правят вноски:

а) чираците и младите трудещи се под определена възраст;

b) работниците, които не получават възнаграждение в пари или получават много ниски заплати.

3. Вноските на работодателите може да не бъдат предвидени в законодателствата с национална осигуровка, чието приложно поле надхвърля кръга на наемните работници.

4. Държавните власти трябва да вземат участие в набирането на средства или обезпечения за осигуровката, уредена в полза на наемните работници изобщо или на физическите работници.

5. Националните законодателства, които по време на приемането на тази конвенция не предвиждат вноски за осигурените, може и занапред да ги освобождават от задължението да правят такива вноски.

Член 13. 1. Осигуровката се управлява от институти, създадени от публичните власти, които не преследват цел за извличане на печалба, или от обществени осигурителни фондове.

2. Националното законодателство може да предостави управлението на осигуровката на институти, създадени по инициатива на заинтересуваните или на техни сдружения, надлежно признати от публичните власти.

3. Имуществото на осигурителните институти и на обществените осигурителни фондове се управлява отделно от публичното имущество.

4. Представителите на осигурените вземат участие в управлението на осигурителните институти при условия, определени от националното законодателство, което може да предвиди и участието на представители на работодателите и на публичните власти.

5. Автономните осигурителни институти се поставят под финансовия и административния контрол на публичните власти.

Член 14. 1. На преживелите осигурения или починалия пенсионер се признава правото на обжалване в случай на спор относно обезпеченията.

2. Тези спорове са от компетентността на специални юрисдикции, съставени от професионални или непрофесионални съдии, добре запознати с целите на осигуровката и нуждите на осигурените или които заседават с участието на заседатели от средите на осигурените и на работодателите.

3. В случай на спор относно правото на осигуряване или размера на вноските на работника се признава правото на обжалване, а при режими с работодателски вноски—и на неговия работодател.

Член 15. 1. Чуждестранните работници задължително се осигуряват и плащат осигурителни вноски при същите условия като националните работници.

2. Осигурените чужденци и техните наследници се ползват при същите условия като националните трудещи се от обезпеченията, произхождащи от направените за тяхна сметка вноски.

3. Осигурените чужденци и техните наследници, граждани на всяка държава—членка на организацията, обвързана от тази конвенция и чието законодателство предвижда финансово участие на държавата за образуване на средства или на обезпечения на осигуровката съобразно чл. 9, се ползват освен това със субсидии, добавки или част от пенсии, плащани от обществените фондове.

4. Националното законодателство може да запази за националните работници ползването от субсидии, добавки или част от пенсии, плащани от обществените фондове и които се дават изключително на осигурени, надминаващи известна възраст в момента на влизане в сила на законодателството по задължителното осигуряване.

5. Евентуално предвидените ограничения в случай на пребиваване в чужбина се прилагат по отношение на пенсионерите и на техните наследници, граждани на всяка държава—членка на организацията, обвързана с тази конвенция, и живеещи на територията на която и да било от държавите—членки на организацията, обвързани от същата конвенция, така както се прилагат към националните работници в държавата, в която е получена пенсията. Субсидиите, добавките или частите от пенсии, плащани от обществените фондове, може да не бъдат плащани.

Член 16. 1. Осигуровката на работниците се урежда от закона, който се прилага по мястото на работата им.

2. От това правило може в интерес на непрекъснатостта на осигуровката да се направят изключения при съгласие между заинтересуваните държави—членки на организацията.

Член 17. Всяка държава—членка на организацията, може да предвиди специален режим за пограничните трудещи се, на които работното място се намира на нейната територия, а местопребиваването им е в чужбина.

Член 18. В страните, които нямат задължителна осигуровка за смърт в момента на влизане в сила на тази конвенция, всяка съществуваща система на пенсиониране, според която осигурените не участват с осигурителни вноски, се смята за задоволителна, ако гарантира лично право на пенсия при условията, определени от чл. 19—25.

Член 19. 1. Право на пенсия се признава:

а) на всяка неомъжила се вдовица, която има поне две деца на своя издръжка;

b) на всеки сирак без баща и без майка.

2. Националното законодателство определя:

а) условията, при които друго дете, различно от законно роденото, има право на пенсия при смърт на родителя;

b) възрастта, до която детето има право на пенсия при смърт на родителя или на пенсия за сираци; тази възраст не може да бъде по-малка от 14 години.

Член 20. 1. Правото на пенсия на вдовица може да бъде подчинено на изискването за пребиваване на територията на държавата—членка на организацията:

а) на починалия съпруг—за период, предшестващ непосредствено смъртта;

b) на вдовицата—за период, предшестващ непосредствено молбата за пенсия.

2. Правото на пенсия на сирак може да бъде подчинено на извикването за местопребиваване на последния починал родител върху територията на държавата—членка на организацията, за периода, непосредствено предшестващ смъртта.

3. Периодът за пребиваване на територията на държавата—членка на организацията, който се изисква за вдовицата или за починалия родител, се определя от националното законодателство, но не може да надвишава 5 години.

Член 24. 1. Вдовиците чужденки и сираците—граждани на всяка държава, членка на организацията, обвързана с тази конвенция, имат право на пенсиониране при същите условия като местните граждани.

2. Националното законодателство може да подчини отпускането на пенсията на чужденец на изискването за определен период на местоживеене върху територията на държавата, който може да надвишава най-много с 5 години периода за местоживеене, предвиден за нейните граждани.

Член 21. 1. Правото на пенсия на вдовица или на сирак се признава на всяко лице, на което годишните доходи, включително и тези на децата или на сираците, които са на негова издръжка, не надвишават размера, който определя националното законодателство, като се има предвид жизненият минимум.

2. При оценяване на доходите на заинтересувания се освобождават от данъци тези доходи, които не надвишават размера, определен от националното законодателство.

Член 22. Размерът на пенсията възлиза на сума, която, прибавена към другите доходи, е достатъчна, за да покрие поне основните нужди на пенсионера.

Член 23. 1. Всяко лице има право на обжалване в случай на спор при отпускането на пенсия или при определянето на нейния размер.

2. Обжалването се извършва пред орган на власт, различен от органа, който е постановил решението като първа инстанция.

Член 24. 1. Вдовиците чужденки и сираците—граждани на всяка държава, членка на организацията, обвързана с тази конвенция, имат право на пенсиониране при същите условия като местните граждани.

2. Националното законодателство може да подчини отпускането на пенсията на чужденец на изискването за определен период на местоживеене върху територията на държавата, който може да надвишава най-много с 5 години периода за местоживеене, предвиден за нейните граждани.

Член 25. 1. Правото на пенсия може да бъде изцяло или частично прекратено или спряно, ако вдовицата или лицето, което поема издръжката на сирака, е получило или се е опитало да получи пенсия чрез измама.

2. Пенсията може да бъде изцяло или частично спряна, докато заинтересуваният е изцяло на държавна издръжка.

Член 26. При спазване на разпоредбите на чл. 15, ал. 5 тази конвенция не се отнася до запазване правото на пенсия при пребиваване в чужбина.

Член 27. Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 28. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 29. Веднага след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това държавите—членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации на другите държави—членки на организацията.

Член 30. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила, с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидено от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и в последствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 31. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад относно приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за ней-ната цялостна или частична ревизия.

Член 32. 1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата—членка на новата конвенция, води по право независимо от чл. 30 до денонсирането на тази конвенция, при условие че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 33. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.