Държавен вестник, брой 52 от 1.VII

Сметната палата се създаде със закон, приет от 37-ото Народно събрание на 27 юли 1995 г. (ДВ, бр. 71 от 1995 г.). На 13 октомври 1995 г. Народното събрание избра председателя на Сметната палата, а на 24 ноември - членовете на Сметната палата, с което се формира нейното ръководство.

В чл. 91, ал. 1 от Конституцията на Република България е определена основната задача на Сметната палата - да осъществява контрол за изпълнението на бюджета. Със Закона за Сметната палата се конкретизираха нейните задачи и обекти на контрол. С други закони се възложиха нови обекти на контрол от Сметната палата - дейността на Националния осигурителен институт и спазването на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки.

Като висш държавен орган за независим външен контрол за изпълнението на бюджета Сметната палата се отчита пред Народното събрание.

Настоящият отчет е в изпълнение на изискванията на чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата и чл. 2 от правилника за прилагането му. Той обхваща основните насоки за дейността на Сметната палата и постигнатите резултати през 1996 г.

Конкретни оценки за дейността през отчетния период се съдържат в актовете за констатации за извършените проверки от Сметната палата и в докладите до разпоредителите с бюджетни кредити за резултатите от проверките и предложения за отстраняване на констатираните слабости и нарушения.

I. КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

1. Основни проблеми на държавния бюджет и задачи на контролната дейност през 1996 г.

През последните години като тенденция се утвърди неизпълнението на предвидените бюджетни приходи и разходи и увеличаването на бюджетния дефицит.

Приходите по консолидирания държавен бюджет за 1993 г. са изпълнени 90,7 на сто, а за 1995 г. - 95,8 на сто спрямо утвърдените годишни размери. Преизпълнението на приходите по държавния бюджет за 1994 г. - 118,9 на сто, се дължи главно на по-високите равнища на инфлацията, валутния курс и лихвените проценти от заложените при разработването на бюджета.

Разходите по държавния бюджет за 1993 г. са изпълнени 92,3 на сто, за 1994 г. - 115,0 на сто, а за 1995 г. - 96,9 на сто спрямо предвидените годишни размери.

Касовият дефицит по държавния бюджет за 1993 г. е 32,5 млрд. лв., за 1994 г. - 30,0 млрд. лв., а за 1995 г. - 49,6 млрд. лв.

През 1996 г. продължи процесът на дестабилизация на националната икономика с пряко и непосредствено отражение върху изпълнението на бюджета.

Високите темпове на инфлацията, на колебанията във валутния курс и в нарастването на държавния дълг деформираха първоначалните основни параметри, заложени при разработването на държавния бюджет. Това наложи 37-ото Народно събрание три пъти - през май, юли и декември, да гласува промени в разчетите на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г.

Приходите по държавния бюджет за първото шестмесечие на 1996 г. са изпълнени 32,3 на сто спрямо актуализирания им годишен размер през юли, а за цялата 1996 г. - 101,9 на сто (през декември не е извършена актуализация на приходите по държавния бюджет).

Разходите по държавния бюджет за първото шестмесечие на 1996 г. са изпълнени 34,9 на сто спрямо актуализирания им годишен размер през юли и 29,2 на сто спрямо актуализирания им размер през декември. Изпълнението на разходите по държавния бюджет за 1996 г. спрямо гласувания годишен размер при двете актуализации на бюджета е съответно 118,9 на сто и 99,4 на сто.

Дефицитът по консолидирания държавен бюджет за първото шестмесечие на 1996 г. е 39,7 млрд. лв., а за цялата година - 181,6 млрд. лв. Неговото изпълнение спрямо определения годишен размер при двете актуализации на бюджета е съответно 55,5 на сто и 92,3 на сто.

Изхождайки от анализа на изпълнението на държавния бюджет и преди всичко от изпълнението на неговите приходи, които предопределят размера на разходите и бюджетния дефицит, Сметната палата определи следните основни насоки на контролната дейност през 1996 г.:

първо, проверка на изпълнението на приходите по бюджетите, приети от Народното събрание и от общинските съвети;

второ, анализ на нормативната уредба, свързана с приходите по бюджетите;

трето, проверка на управлението на имуществото на бюджетните организации;

четвърто, проверка на състоянието на организацията, взаимодействието и координацията на бюджетните структури, които прилагат граничния режим на Република България.

В края на 1996 г. започнаха и проверки на разходите по бюджетите, по-голямата част от които ще приключат през 1997 г.

2. Извършени проверки от органите на Сметната палата

През 1996 г. основната част от контролните органи на Сметната палата се ангажира с извършването на комплексна проверка за изпълнението на приходите за първото шестмесечие на годината по: републиканския бюджет - данъчни и неданъчни, включително от мита и митнически такси и вноски от превишението на приходите над разходите на БНБ; бюджетите на общините; бюджета на социалното осигуряване и бюджета на съдебната власт.

Проверката обхвана 131 подконтролни обекта, в това число Министерството на финансите, Главното управление на данъчната администрация, Главното управление "Митници", Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Българската народна банка, Висшия съдебен съвет, Главната прокуратура, Националния осигурителен институт, 25 общини, както и бюджетни структури, които прилагат граничния режим на Република България.

Извършени бяха също проверки за изпълнението на бюджетните, извънбюджетните и фондовите сметки на министерства и ведомства, на разходите по бюджетите на общините, на управлението на имуществото на бюджетните организации, както и проверка за ефективността на ор-ганизацията, координацията и взаимодействието на държавните бюджетни структури, които при-лагат граничния режим на Република България.

Организира се и приемане на отчетите за касовото изпълнение на бюджетните и извънбюджетните сметки на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за 1996 г.

През 1996 г. на контролните органи на Сметната палата бяха възложени със заповеди 182 проверки. Към края на годината са приключени 115 проверки с връчени актове за констатации на ръководителите на подконтролните обекти (приложение № 1).

Към 31.XII.1996 г. с решения на Сметната палата са приети 57 акта за констатации. За останалите 58 акта срокът за обжалване по предвидената процедура в Закона за Сметната палата не е приключил до края на отчетната година.

При проверките на приходите по бюджетите органите на Сметната палата са установили нарушения за 2 211,3 млн. лв., 15,7 млн. щатски долара и 620 хил. екю. От тях по време на проверките или непосредствено след приключването им са внесени по принадлежност на бю-

джетите 221,7 млн. лв., 44,4 хил. щатски долара (приложения № 2 и 3).

От приетите актове за констатации през отчетната година по реда на чл. 31 от Закона за Сметната палата са изпратени 3 акта на органите на държавния финансов контрол и 6 акта на органите на прокуратурата. В тези актове има установени данни за причинени вреди или за извършени престъпления при изпълнението на приходите по бюджетите.

3. Основни слабости и нарушения, констатирани при проверките

Основните слабости и нарушения, констатирани от органите на Сметната палата при проверките за изпълнението на отделните групи приходи по републиканския бюджет, са следните:

- неизпълнението на данъчните приходи е следствие на: недостатъчната координация и взаимодействие между данъчната администрация, митническата администрация и останалите служби, които изпълняват функции по събирането и отчитането на приходите; ниската степен на събираемост на установените данъчни задължения от минали години; разсрочването и отсрочването на дължими данъци, без да са налице съответните законови изисквания;

- неизпълнението на приходите от мита и митнически такси е в резултат на: недобрата организация и контрол по отчитането и реализацията на задържаните, изоставените и отнетите в полза на държавата стоки; липсата на модерна материална база и информационна система за митнически контрол; остарялата нормативна база и системни пропуски по прилагането на действащите нормативни актове от митническата администрация;

- неизпълнението на неданъчните приходи се дължи на: липсата на утвърдена методика за изчисляване на месечната част на вноските от годишното превишение на приходите над разходите на БНБ; управленското бездействие на разпоредителите с бюджетни кредити и незаконосъобразното по-ниско олихвяване на средствата по сметките им от търговските банки - кореспонденти по бюджета; неправилното внасяне на средства от такси по приходни параграфи и нарушения на законовите изисквания при събирането на таксите; остарялата и неактуализирана нормативна уредба за глобите и имуществените санкции, чийто размер изостава чувствително от динамиката на инфлацията; преобладаващата практика държавно имущество да се отдава под наем на ниски цени, без да е предвидено в договорите актуализиране на наемите съобразно инфлацията, поради което приходите от тях са нереални и в нарушение на нормативно определените минимални наемни цени.

Основните слабости и нарушения при проверките за изпълнението на приходите и разходите по бюджетите на общините се свеждат до: ниска финансова и бюджетна дисциплина и недобро взаимодействие между данъчната и общинската администрация при планирането и събирането на местните приходи; несъобразяване с действащите законови и подзаконови актове при определянето на конкретните размери на таксите; ниски и неактуализирани наеми за отдадено под наем общинско имущество; незаконосъобразно прехвърляне на приходи от бюджетни към извънбюджетни сметки и обратно; неспазване на утвърдените със Закона за държавния бюджет за 1996 г. приоритети при разпределението и разходването на бюджетните средства; незаконосъобразни разходи по функции и дейности; неправомерно материално стимулиране.

Проверката за изпълнението на приходите по бюджета на социалното осигуряване установи: нереално съставен бюджет на фонд "Обществено осигуряване" за 1996 г., създаден със закон през предходната година, в резултат на което е допуснато фондът да ползва допълнителни средства от извънбюджетни източници; невключване в бюджета на фонда за 1996 г. на значителен по размер остатък на средства от предходната година; нарушаване на нормативните изисквания за ежедневно превеждане от обслужващите банки на превишението на приходите над разходите на териториалните поделения по сметката на Националния осигурителен институт; непълно обхващане на подлежащите на осигуряване юридически и физически лица; несвоевременно събиране на осигурителните вноски и задълженията към фонда; незаконосъобразно набиране на средства и материално стимулиране по извънбюджетни сметки; несвоевременно прехвърляне на средствата на фонда в определените банки - кореспонденти по бюджета.

Типичните слабости и нарушения, констатирани при проверките за изпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт, са: неприлагане на двустранно счетоводно записване от съдилищата в страната; несвоевременно отчисляване и внасяне на средствата по фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради"; неспазване на съотношението за разпределението на средствата между двата фонда; неправомерно използване на средства от целевите фондове за текуща бюджетна издръжка; несвоевременно внасяне от съдилищата в приход на бюджета на съдебната власт на превишението на приходите над утвърдените им разходи; олихвяване на средствата по бюджетните сметки с по-нисък процент от определения лихвен процент на БНБ; неправилно определяне и несвоевременно събиране на присъдени държавни такси по изпълнителни дела; невнасяне в републиканския бюджет на събрани суми от глоби.

Основните слабости и нарушения, установени при проверките на бюджетните сметки на министерства и ведомства, са следните: не са представяни за утвърждаване от министъра на финансите поименни списъци за придобиване на дълготрайни материални активи; не е изисквано от Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдения годишен разход по пълна бюджетна класификация; не е спазвано утвърденото разпределение на средствата между първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити; извършвани са повече разходи от предвидените по план, без да са осигурени или прехвърлени съответните кредити, и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основни ремонти, без да са сключвани договори; не са спазвани изискванията за утвърждаване на поименни разписания на длъжностите, за разработване на длъжностни характеристики и тяхното подписване от служителите, което е довело до нарушения на щатната дисциплина.

При проверките на извънбюджетните и фондовите сметки органите на Сметната палата констатираха: набиране на средства в извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание; невнасяне на остатъците по закрити извънбюджетни сметки в приход на републиканския бюджет; незаконосъобразно разкриване на извънбюджетни сметки, по които се съхраняват значителни парични средства при остра нужда от такива средства по съответните бюджети; нетрансформиране на извънбюджетни и фондови сметки съгласно указанията на Министерството на финансите и БНБ; материално стимулиране от извънбюджетни сметки в нарушение на утвърдените правила.

Основните констатации, установени при проверката на организацията, координацията и взаимодействието на държавните бюджетни структури, упълномощени да прилагат граничния режим на Република България, са следните: бюджетните структури, на които е възложено прилагането на държавния граничен режим, не изпълняват ефективно своите функции; не са променени приоритетите и основните национални задачи на задължителния граничен контрол в съответствие с компонентите на националната сигурност (борбата срещу наркотрафика, незаконното пренасяне на оръжие, търговията с деца, борбата срещу тероризма и др.); състоянието на охраната на черноморската граница и границата по река Дунав създава условия за контрабанда в големи размери и за нанасяне на значителни вреди на екологичната среда; преустановена е дейността на междуведомствената комисия по проблемите на граничния режим, която координира дейността на държавните структури; Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи развиват самостоятелни и изолирани една от друга скъпоструващи информационни системи; неефективната организация, координация и взаимодействие между държавните структури създава впечатление за България като страна с нестабилен и несигурен граничен режим, която изостава значително от европейските стандарти.

4. Предложения за отстраняване на констатираните слабости и нарушения при проверките

На базата на резултатите от проверките на Сметната палата са изготвени и изпратени доклади до ръководителите на подконтролните обекти с препоръки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения. Направени са предложения за промени в нормативната уредба на съответните министерства и ведомства и приемане на нови закони от Народното събрание.

По-важните предложения са следните:

- Министерството на финансите да изготви нова методика за прогнозиране и планиране на данъчните приходи, с която да се отчитат специфичните условия в отделните териториални управления на данъчната администрация;

- Българската народна банка и Министерството на финансите да определят банките - кореспонденти по бюджета, въз основа на строго определена система от критерии. Банките да се контролират текущо и при необходимост да им се отнемат кореспондентските права с цел гарантиране на надеждността и качеството на обслужването на бюджетните средства;

- взаимоотношенията между бюджетните организации и обслужващите ги банки да се основават на сключени договори, съдържащи изискванията на Закона за държавния бюджет за съответната година;

- Националният осигурителен институт да разработва реален бюджет на фонд "Обществено осигуряване" при пълно обхващане на подлежащите на осигуряване лица;

- да се прецени целесъобразността за промяна на данъчния статут и въвеждане на патентен данък за лицата, осъществяващи търговска дейност в малки обекти;

- да се актуализира законодателната материя, свързана с глобите и имуществените санкции съобразно динамиката на инфлацията, както и размерът на санкциите в подзаконовите актове и тарифите за съответните такси;

- да се приведат в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет съществуващите извънбюджетни сметки, като тези, които не отговарят на закона, бъдат закрити;

- да се изгради единна информационна система за координация, взаимодействие и контрол между данъчната администрация, митническата администрация и останалите служби, действащи в районите за митнически контрол, както и информационна система на гранично-пропускателните пунктове за пълноценно обслужване на паспортно-визовия и митническия режим;

- да се уреди с нормативен акт изтеглянето от зоната за граничен контрол на всички държавни и частни структури, които нямат пряко отношение към задължителния граничен контрол;

- да се разработи и приеме нормативен акт, с който да се въведе нов режим за продажба на стоки на излизащите от страната пътници в съответствие с практиката на западноевропейските страни;

- да се ускори приемането на Закона за облагане на доходите на физическите лица, като се въведе принципът, че недекларираното увеличение на активите е в резултат на укрити от облагане доходи и имущества;

- да се приеме приоритетно нов Закон за митниците и се направят промени в Наказателния кодекс за засилване на наказателната отговорност при нарушаване на митническия режим, данъчното и банковото законодателство;

- да се приеме Закон за устройството на бюджетите на общините, като се предвиди законодателно въвеждането на вътрешноведомствен финансов контрол в структурите на местната власт, който да се ръководи методически от Сметната палата;

- да се разработи и приеме специален закон за Граничната полиция, който да уреди материята, свързана с охраната на границата и прилагането на контролно-пропускателния режим.

II. ОРГАНИЗАЦИОННО ИЗГРАЖДАНЕ И РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

1. Организационна структура и кадрово осигуряване

През 1996 г. основното внимание в дейността на Сметната палата бе насочено към нейното организационно изграждане и кадрово осигуряване. Като нова институция Сметната палата трябваше да формира определените със закона структури и да организира подбора и назначаването на необходимия персонал за осъществяване на контролната и административната дейност.

Към Сметната палата са формирани 11 отделения. От тях 9 отделения осъществяват контрол на републиканския бюджет, на бюджетните и извънбюджетните средства на висшите държавни органи, министерствата и ведомствата от материалната и нематериалната сфера, от отбраната и въоръжените сили, органите на сигурността и специалните служби, съдебната власт, бюджетните разходи на БНБ, вътрешния и външния дълг, средствата от приватизация, използваните бюджетни средства за стопански и нестопански дейности, извънбюджетните и други фондове, образувани с бюджетни средства или гарантирани от държавата. Две от отделенията осигуряват методологически и правно контролната дейност на Сметната палата.

На териториален признак са изградени 9 областни поделения със сектори в бившите окръжни градове. Те осъществяват контрол на намиращите се на територията им първостепенни, второстепенни и други разпоредители с бюджетни кредити.

Народното събрание утвърди за 1996 г. 440 души щатен персонал на Сметната палата, от които 328 души, или 75 на сто, контролни органи. Към края на първото шестмесечие на 1996 г. бяха назначени 61 души, като от тях 46 души са контролни органи. С този състав започнаха първите проверки на Сметната палата.

Към 30.IX.1996 г. персоналът достигна 193 души, а в края на годината - 330 души, от които 256 души, или 78 на сто, са контролни органи (77 души в Сметната палата и 179 души в областните поделения).

Подборът на персонала се осъществи чрез конкурси под формата на интервюта по специални правила, приети от Сметната палата. Изборът на кандидатите се направи на основата на професионалните им качества при спазване на изискванията на Закона за Сметната палата и приетите длъжностни характеристики.

Кадровото осигуряване не е приключило поради недостатъчната материална база. Назначеният персонал придоби опит в организацията и осъществяването на контролната дейност и е в състояние да изпълнява възложените задачи на Сметната палата.

2. Материална база и финансово осигуряване

Министерският съвет, Столичната община и общините, центрове на областите, бяха задължени с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Сметната палата да осигурят в едномесечен срок от влизането на закона в сила (15.VIII.1995 г.) подходящи сгради за дейността на Сметната палата.

Това задължение не беше изпълнено. Повече от година Сметната палата ползваше няколко стаи в сградата на Народното събрание на пл. Княз Ал. Батенберг 1.

В края на септември 1996 г. на Сметната палата се предоставиха за временно ползване част от помещенията в сградата на ул. Екзарх Йосиф 37. Тези помещения са крайно недостатъчни и се нуждаят от сериозен ремонт и обзавеждане, за което се изискват значителни бюджетни средства. В сградата са настанени синдикални и други организации, като съвместното є ползване създава трудности за изграждането на информационна и охранителна система за нуждите на Сметната палата.

Не е решен също така и въпросът със сградите на областните поделения във Варна, Бургас, Пловдив, Монтана и Софийска област, както и на секторите в Ямбол, Сливен, Кърджали, Стара Загора, Габрово, Благоевград, Кюстендил и Перник.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., приет в началото на отчетната година, на Сметната палата се утвърди бюджетна сметка в размер 400 млн. лв.

С изменението и допълнението на Закона за държавния бюджет през юли 1996 г. бюджетната сметка беше намалена на 300 млн. лв.

През 1996 г. Сметната палата е разходвала 189 971 хил. лв., или 63,3 на сто, от утвърдените средства при актуализацията на държавния бюджет.

Неусвояването на средствата по утвърдената бюджетна сметка се дължи главно на забавеното назначение на персонала поради липсата на работни помещения и свързаната с това невъзможност за изграждане на необходимата материална база, както и на превеждането на значителни средства в последните дни на 1996 г. Част от тези средства не се усвоиха по обективни причини и се възстановиха по републиканския бюджет.

3. Вътрешна нормативна база

Създаването на вътрешната нормативна база беше една от основните организационни задачи на Сметната палата през 1996 г.

Изготви се Правилник за прилагане на Закона за Сметната палата (ДВ, бр. 28 от 1996 г.). Разработиха се указания за съставяне на плана за контролната дейност, за проверка на извънбюджетните сметки, на бюджетите на общините и бюджетните сметки на областните администрации, за касовото изпълнение на бюджетите, на извънбюджетните и фондовите сметки и на счетоводните отчети, както и типови форми на документи за контролната дейност с указания за съставянето им.

Бяха разработени и приети също вътрешни нормативни документи, с които се регламентираха подбора и назначаването на персонала, формирането на работната заплата, деловодната дейност, организацията и работата по опазването на държавната и служебната тайна, както и длъжностни характеристики за контролния състав и административните служители.

Като новосъздадена институция Сметната палата вече разполага с необходимата нормативна база за нормално функциониране и осъществяване на контролната и административната си дейност.

III. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА С НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ

В съответствие с чл. 91 от Конституцията на Република България и разпоредбите на закона Сметната палата прие като първостепенна задача установяването на постоянни взаимоотношения с Народното събрание. Тя насочи контролната си дейност за осигуряване на достатъчна по обем и надеждност информация за върховния орган на законодателната власт и неговите постоянни комисии.

Сметната палата внесе в Народното събрание доклад за резултатите от извършената комплексна проверка за изпълнението на приходите по бюджетите, приети от Народното събрание и от общинските съвети. Докладът е представен също така на ръководителите на парламентарните групи и на основните постоянни комисии в 37-ото Народно събрание, на президента, министър-председателя и отделни министри от служебното и предишното правителство. Оценките, изводите и препоръките в доклада са предложени за ползване при подготовката, обсъждането и приемането на държавния бюджет за 1997 г. и на законите, свързани с въвеждането на паричния съвет и с подобряването на финансовата и бюджетната дисциплина.

Установиха се необходимите контакти с постоянните парламентарни комисии към 37-ото Народно събрание и преди всичко с Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия. Представители на Сметната палата участваха при обсъждането на законопроекта за държавния бюджет за 1996 г. и измененията му през годината, на законопроекти за устройството на държавния бюджет, промени в данъчни закони и други въпроси.

Актове за констатации за извършени проверки от Сметната палата са предоставени на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалните и демографските проблеми и Комисията по националната сигурност към 37-ото Народно събрание.

Сметната палата изготви и представи становища по законопроекта за държавния бюджет за 1996 г., по законопроекти и подзаконови актове на отделни министерства и ведомства, както и по дела на Конституционния съд.

IV. МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

През 1996 г. Сметната палата установи контакти с Международната и Европейската организация на висшите контролни институции - ИНТОСАЙ и ЕВРОСАЙ.

Установиха се също контакти с Европейската сметна палата - висша контролна институция на Европейския съюз, със седалище в Люксембург. През октомври 1996 г. българска делегация участва в организираната от Европейската сметна палата конференция на председателите на сметните палати на страните от Централна и Източна Европа. На тази конференция се обсъдиха общите проблеми на висшите национални контролни институции, принципите и възможностите за съвместен и паралелен контрол за целесъобразното и ефективното използване на помощите по програмите на ФАР и други целеви финансови помощи. Сметната палата на България беше избрана за член на работната група към Европейската сметна палата, която ще разработва практическите условия и възможности за сътрудничество и съвместна контролна дейност.

Осъществиха се консултации със Сметната палата на Германия по въпроси, свързани с нормативната база на контролната дейност. Подписа се двустранна конвенция за сътрудничество с Белгийската сметна палата.

Сметната палата проучи опита на висшите кон-тролни институции на Литва и Естония при функционирането на валутен борд (паричен съвет). Полезни контакти бяха установени и със сметните палати на Полша, Унгария, Чехия и Румъния.

Дейността на Сметната палата през 1996 г. се осъществи при трудни условия за страната. Като нов контролен орган тя съдейства за осигуряване на повече приходи по бюджетите и подобряване на бюджетната дисциплина. Държавни институции, министерства, ведомства и общини се съобразяват с нейните констатации и препоръки за подобряване на управлението на публичните финанси.

Отчетът за дейността през 1996 г. е приет на заседание на Сметната палата с Протокол № 13 от 1.IV.1997 г.