Държавен вестник, брой 123 от 22.XII

Преамбюл

Правителството на Република България и правителството на Република Грузия, наричани по-нататък "договарящи се страни",

водени от желанието да осигурят развитието на морското търговско корабоплаване между двете страни в съответствие с принципите на Черноморското икономическо сътрудничество,

да активизират сътрудничеството в областта на морското търговско корабоплаване,

при спазване принципа на свободата на между народното корабоплаване,

решиха да сключат тази спогодба и се споразумяха за следното:

Член 1

1. Терминът "кораб на договарящата се страна" означава всеки търговски кораб, регистриран съгласно законодателството на тази страна и плаващ под нейното знаме, с изключение на:

а. военните кораби;

б. други кораби, изпълняващи задачи на въоръжените сил и;

в. изследователски кораби (хидрографски, океанографски и научни); г. риболовни кораби;

д. корабите, изпълняващи нетърговски функции (правителствени яхти, болнични кораби и др.).

2. Терминът,,член на екипажа" означава всяко лице, заето на борда на кораба на всяка от договарящите се страни с изпълнението на задължения, свързани с управлението, експлоатацията или поддържането на кораба и което е вписано в екипажния списък.

3. Компетентни морски органи са: в Република България - Министерството на транспорта;

в Република Грузия - Департамента по воден транспорт или всеки друг орган, съответно упълномощен от правителството на Република Грузия.

Член 2

Тази спогодба се прилага на територията, включително териториалните води на Република България, от една страна, и на територията на Република Грузия, включително териториалните и води, от друга.

Член 3

Сътрудничеството между Република България и Република Грузия в областта на морското търговско корабоплаване се основава на принципите на равноправието, уважението на националния суверенитет, взаимната изгода и взаимните интереси.

Член 4

В съответствие с чл. 3 на тази спогодба договарящите се страни си оказват съдействие за установяване на контакти между техните организации и служби, отговорни за дейността на морския транспорт.

Член 5

1. Договарящите се страни си сътрудничат и съдействат за развитието на морското търговско корабоплаване между техните държави, като за тази цел:

а. насърчават участието на българските и грузинските кораби в превозите на товари между пристанищата на двете договарящи се страни и си сътрудничат в отстраняването на пречки, които затрудняват развитието на тези превози;

б. взема необходимите мерки за избягване на ненужното забавяне на корабите в техните пристанища и за ускоряване и опростяване, доколкото е възможно на административните, митнически и санитарни формалности, действащи в техните пристанища;

в. съдейства за безопасността на корабоплаването;

г. въздържа се от всякакви действия, които биха могли да нанесат вреда на нормалното развитие на корабоплаването между двете страни;

д. не възпрепятства извършването на превози с кораби на едната договаряща се страна между пристанищата на другата договаряща се страна и пристанищата на трети страни.

Разпоредбите на този член не засягат правата на корабите на трети страни да извършват превози между пристанищата на договарящите се страни.

Член 6

1. Всяка договаряща се страна предоставя на корабите на другата договаряща се страна, техните екипажи, пътници и стоки на борда същия режим, какъвто тя предоставя на собствените си кораби, участващи в международните морски превози, по отношение на:

а. свободния достъп до териториалните, вътрешните води и пристанищата;

б. престоя на корабите в пристанищата, използването им затоварно-разтоварни операции и ползването на пристанищните претоварни съоръжения;

в. качването и слизането на пътници; г. плащането на такси и използването на услуги, свързани с морското търговско корабоплаване, както и произтичащите от него търговски операции.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член не се прилагат за:

а. дейностите, които в съответствие с вътрешното законодателство на договарящите се страни, са запазени за техните предприятия и организации, като крайбрежна търговия, каботаж, спасителни операции, влачене и други пристанищни услуги;

б. правилата относно допускането и престоя на чужденци на територията на договарящите се страни;

в. правилата, регламентиращи задължителния пилотаж за чуждестранните кораби;

г. пристанищата, закрити за посещение от чуждестранните кораби.

Член 7

1. Всяка от договарящите се страни признава:

а. националната принадлежност на корабите на другата договаряща се страна, удостоверявана с намиращи се на борда на кораба документи, издадени от упълномощените власти на другата договаряща се страна в съответствие с нейните закони и разпоредби;

б. корабните документи, издадени или признати от упълномощените власти на другата договаряща се страна за корабите, плаващи под нейния флаг;

в. мерителното свидетелство, издадено в съответствие с Международната конвенция за измерване на корабите от 1969 г. и ги освобождава от повторно измерване в своите пристанища.

2. Изчисляването и плащането на пристанищни такси се извършват въз основа на мерителните свидетелства на корабите, посочени в т. 1 на този член.

Член 8

Всяка договаряща се страна предоставя на притежателите на национални удостоверения за самоличност, издадени от упълномощените власти на другата договаряща се страна, правата, определени в чл. 9 и 10. Такива удостоверения за самоличност са: за Република България - моряшки паспорт; за Република Грузия - моряшки паспорт.

Член 9

Всяко лице, притежаващо национално удостоверение за самоличност, посочено в чл. 8, може да слиза на брега в отпуск по време на престоя на кораба в пристанището на другата договаряща се страна при условие, че името му е вписано в екипажния списък, предаден от капитана на кораба на пристанищните власти.

От слизането на брега до завръщането на борда на кораба тези лица трябва да спазват установения ред и контрол.

Член 10

1. Всяко лице, притежаващо национално удостоверение за самоличност, посочено в чл. 8, има право:

а. да влиза на територията на другата договаряща се страна, за да се качи на своя кораб, да се прехвърли на друг кораб, да се върне в своята страна;

б. да преминава транзит през територията на другата договаряща се страна с цел да се качи на определен кораб, да се прехвърли на друг кораб, да се върне в своята страна.

2. В случай, че притежателят на национално удостоверение за самоличност не е гражданин на нито една от договарящите се стра-ни, издава му се входна или транзитна виза в съответствие със законодателството на договарящата се страна. Такава виза се издава в максимално кратки срокове.

3. Ако член на екипажа, притежаващ споменатото в чл. 8 удостоверение за самоличност, слиза на брега в пристанището на другата договаряща се страна по здравословни причини, за служебни цели или други причини, признати за уважителни от компетентните власти, те издават разрешение на посоченото лице за пребиваване на тяхната територия, за връщане в своята страна или за пътуване до друго пристанище независимо от транспортното средство.

Всяка от договарящите се страни оказва необходимата медицинска помощ на членовете на екипажа на кораба на другата договаряща се страна в съответствие с нейното вътрешно законодателство.

4. Без да се засягат разпоредбите на чл. 9 и 10, а също на точки 1-4 на този член, разпоредбите, действащи на територията на договарящите се страни по отношение на влизането, пребиваването и излизането на чужденци, остават в сила.

5. Договарящите се страни си запазват правото да забраняват влизането на своя територия на всяко лице, притежаващо моряшки паспорт, което те считат за нежелано.

6. Капитанът на кораб, намиращ се в пристанище на другата договаряща се страна, или по-сочен от него член на екипажа може да се свърже с дипломатическия агент или консулското длъжностно лице на държавата, под чисто знаме плава корабът, или с представителя на компанията - собственик на кораба.

Член 11

Разпоредбите на чл. 9 и 10 се прилагат за всяко лице, което не е нито български, нито грузински гражданин, но притежава удостоверение за самоличност в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за облекчаване на международното търговско корабоплаване от 1965 г. и приложението към нея или Конвенция №108 на Международната организация по труда за националните удостоверения за самоличност на моряците.

Такова удостоверение за самоличност трябва да бъде издадено от държава - участничка в съответната конвенция, и да гарантира на притежателя му връщане в страната, която е издала удостоверението.

Член 12

1. Ако кораб на едната от договарящите се страни е заседнал, претърпял бедствие или е получил повреда в териториалните води или в близост до брега на другата договаряща се страна, компетентните власти на тази договаряща се страна:

а. трябва да информират дипломатическия или консулския представител на страната, под чисто знаме е този кораб, за изпълнение на възложените му функции;

б. трябва да предостави защита и помощ на екипажа, пътниците, кораба и товара, каквато предоставя и на собствените си кораби.

2. В случай на повреда на кораба, товарът и имуществото не трябва да се облагат с мита, ако не са предоставени за потребление или използване на територията на другата договаряща се страна.

Разпоредбите на т. 2 на този член не отменят прилагането на законите и правилата, действащи на територията на договарящите се страни, отнасящи се за временното складиране на товари.

3. Операциите по спасяването на екипажа, имуществото и товара се осъществяват в съответствие с Международната конвенция (ИМО, 1979 г.) и в съответствие с националното законодателство.

4. Разпоредбите на този член не накърняват правото за предявяване на искове във връзка с помощ и съдействие, оказани на кораб, претърпял повреда, на неговия екипаж, пътници, товар и имущество на борда му.

Член 13

Всяка договаряща се страна има право да учреди при необходимост представителство на своите корабоплавателни компании или предприятия на територията на другата договаряща се страна. Учредяването, регистрацията идейността на това представителство се подчиняват на съответните закони и правила, действащи на територията на страната, където то е учредено.

Член 14

1. Всяка от договарящите се страни предоставя на корабоплавателните компании на другата договаряща се страна правото да използват доходите и другите печалби, получени от морските превози на територията на другата договаряща се страна, с цел извършване на разплащания.

2. Всяка от договарящите се страни предоставя на същите компании правото да използват тези доходи и печалби след приспадането на всички плащания,посочени по-горе, на територията на другата договаряща се страна и в съответствие със законите и правилата на тази страна.

3. Всяка от договарящите се страни трябва да съдейства за извършването на проводите.

Член 15

1. Компетентните органи на едната договаряща се страна не разглеждат гражданските спорове, възникнали на море или в нейните пристанища, между корабособственика, капитана, командния състав и други членове на екипажа във връзка с трудовите възнаграждения, личните вещи и работата на борда на кораб, плаващ под знамето на другата договаряща се страна.

2. Компетентните органи на едната договаряща се страна не осъществяват наказателна юрисдикция по отношение на престъпление, извършено на борда на кораб на другата договаряща се страна, намиращ се в нейното пристанище, освен:

а. по искане или със съгласие на дипломатическия агент или консулското длъжностно лице на договарящата се страна, под чисто знаме плава корабът;

б. когато за престъплението законодателството на договарящата се страна, в чисто пристанище е корабът, предвижда наказание лишаване от свобода повече от 5 години;

в. когато престъплението или неговите последици нарушават обществения ред на брега, в пристанището или засягат обществената сигурност;

г. когато в престъплението са замесени лица, които не са членове на екипажа, или когато престъплението е извършено от нейни граждани или срещу нейни граждани;

д. за пресичане на незаконна търговия с наркотични, психотропни или радиоактивни вещества.

3. Разпоредбите на този член не засягат правата на компетентните органи на договарящите се страни за прилагане на техните вътрешни

закони и правила относно общественото здравеопазване, митническия контрол, опазване на морската среда, безопасността на корабите, пристанищата, човешкия живот, товарите и допускането на чужденци на тяхна територия.

Член 16

1. С цел ефективното прилагане на тази спогодба и за разглеждане на всички други въпроси от областта на корабоплаването, представляващи взаимен интерес, се създава смесена комисия. Комисията заседава по молба на едната от договарящите се страни.

2. Договарящите се страни ще провеждат периодично консултации с цел:

а. да се обсъждат и подобряват условията за прилагането на тази спогодба;

б. да предлагат и съгласуват изменения и допълнения на тази спогодба.

3. В съответствие с т. 1 на този член договарящите се страни предлагат по дипломатически път провеждането на консултации между компетентните морски органи на двете държави, които трябва да започнат не по-късно от 60 дни след датата на съответното предложение.

Член 17

Разногласията, които могат да възникват при прилагането и интерпретирането на тази спогодба, следва да бъдат уреждани в дух на взаимно разбирателство между компетентните органи на договарящите се страни. Ако съгласие не се постигне, спорните въпроси се уреждат по дипломатически път.

Член 18

1. Тази спогодба се сключва за неопределен срок и влиза в сила 30 дни след получаване на втората от нотите, с които договарящите се страни взаимно се уведомяват, че са изпълнени необходимите за влизането и в сила условия, изисквани в съответствие с действащото законодателство на всяка една от тях.

2. С влизането в сила на тази спогодба се прекратява по отношение на двете договарящи се страни действието на Спогодбата за сътрудничество в областта на морското търговско корабоплаване, подписана в Будапеща на 3 .XII. 1971 г. между страните - членки на СИВ.

3. Тази спогодба може да бъде денонсирана от всяка от договарящите се страни с писмено предизвестие, отправено по дипломатически път. След изтичането на 6 месеца от получава-нето на предизвестие от другата договаряща се страна спогодбата прекратява действието си.

Подписана в София на 19 януари 1995 г. в два екземпляра на руски език.