Държавен вестник, брой 2 от 9.I

Загубило значение. Материята е преуредена.

За да се създадат по-добри условия за насърчаване на раждаемостта и за увеличаване прираста на населението в НР България, Централният комитет на Българската комунистическа партия и Министерският съвет

ПОСТАНОВЯВАТ:

I. Материално поощрение

1. За всяко живородено дете да се отпускат от 1 януари 1968 г. еднократни помощи в следните размери:

за първо дете - 20 лв.;

за второ дете - 200 лв.;

за трето дете - 500 лв.;

за четвърто и всяко следващо дете по 20 лв.

Право на такава помощ имат всички български граждани, независимо от това, дали са осигурени или не.

2. От 1 януари 1968 г. да се заплаща допълнително по 10 лв. месечна добавка за третото дете независимо от дохода на семейството, включително и на земеделските стопани-кооператори.

3. От 1 януари 1969 г. се премахват установените три групи размери на месечните добавки за деца в зависимост от годишния доход на семейството.

На семействата на работниците, служителите, членовете на ТПК, осигурените по Наредбата за осигуряване на културните дейци, адвокатите и пр. и личните пенсионери да се изплащат от 1 януари 1969 г. единни месечни добавки за деца към трудовото възнаграждение или пенсията в следните размери:

за първо дете - 5 лв.;

за второ дете - 15 лв.;

за трето дете - 35 лв.;

и за всяко следващо дете по 5 лева.

Размерът на месечните добавки за деца се определя съобразно с броя на живите деца в семейството, включително осиновените, доведените и заварените на възраст до 16 навършени години, издържани от родителите. Този размер за всяко отделно дете се запазва, независимо от това, че някои от децата навършват 16-годишна възраст.

Месечните добавки за деца се получават от майката, а ако тя не работи - от бащата.

Месечни добавки за деца не се дават за деца, настанени на пълна държавна издръжка в детски и други заведения.

4. Препоръчват на ТКЗС според възможностите си да заплащат от фондовете и доходите си месечни добавки за децата на членовете си до размерите, предвидени от това постановление за децата на работниците и служителите.

5. На самотни майки, които сами се грижат за издръжката на децата си, да се дава от 1 януари 1968 г. месечна помощ за издръжка на дете, както следва:

за първо дете - 10 лв.;

за второ и всяко следващо дете в размерите и условията, предвидени за даване месечни добавки за деца по т. 3.

6. Таксите в детските заведения да се заплащат от родители с три деца с 30% намаление, считано от 1 януари 1968 г.

7. Данъкът, с който се облагат неомъжените, неоженените, овдовелите, семейните и разведените без деца съгласно Указа за насърчаване на раждаемостта и многодетството, да се събира върху дохода, подлежащ на облагане с данък общ доход.

За неомъжените и неоженените над 30-годишна възраст, както и за семейните без деца след 5-годишен брак размерът на този данък да се увеличи от 5 на 10% .

8. Присъдените суми за издръжка на деца да се удържат от касиер-платците при изплащане заплатата на осъдените за издръжка и да се превеждат своевременно на правоимащите.

II. Облекчаване труда и заетостта на майките

9. На работничките и служителките да се разрешава от 1 януари 1968 г. платен отпуск поради бременност и раждане: при първо дете - в размер на 120 календарни дни, при второ дете - 150 календарни дни, при трето дете - 180 календарни дни, за четвърто и следващо дете по 120 календарни дни.

Предприятията, учрежденията и организациите да разрешават при поискване на майката-работничка или служителка, след изтичане на платения отпуск по предходната алинея, неплатен отпуск за отглеждане на детето, както следва:

при едно дете - до 8 месеца;

при две деца - до 9 месеца;

при три деца - до 12 месеца;

при повече деца - до 8 месеца.

Този отпуск да се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда и по Закона за пенсиите.

На жените-майки, членове на трудово-кооперативните земеделски стопанства или неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца да се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки.

Жени, които са осиновили дете, имат право на платен и неплатен отпуск и на други привилегии по това постановление съобразно възрастта на детето.

10. На всички деца до навършване на 1-годишна възраст Министерството на народното здраве и социалните грижи съвместно с Министерството на хранителната промишленост да осигуряват млечна и плодово-зеленчукова храна, богата на витамини. Детските храни да се осигуряват на родителите по костуема цена чрез млечните детски кухни и детски консултации.

Министерството на хранителната промишленост, съгласувано с Министерството на народното здраве и социалните грижи, да осигури производството на достатъчно детски храни и за децата в предучилищната възраст.

11. Министерството на леката промишленост, Министерството на архитектурата и благоустройството и Централният съюз на трудово-производителните кооперации в срок от 1 година да разработят конкретни мероприятия и да внесат предложение в Министерския съвет за подобряване качеството и асортимента на детското облекло и обувки.

III. Привилегии за многодетните семейства

12. При настаняване на работа, при равни други условия, да се ползуват с предимство родителите с три и две деца, както и бременните жени.

13. Изпълнителните комитети на народните съвети, ведомствата, предприятията и организациите да настаняват в жилища семействата с три деца по реда, установен за крайно нуждаещите се граждани.

14. На семейства с три и повече деца да се отпуска заем за строеж на жилища след изтичане на една година от внасянето на необходимата първоначална вноска, без да се чака набиране на лихвочисла.

Такива семейства да се ползуват с предимство при покупка на жилища от народните съвети при равни други условия.

15. Да се внесат необходимите изменения в Закона за наемите с оглед децата, независимо от възрастта им, да имат право на жилищна площ.

16. На семейства с три деца да се дава предимство при настаняване на децата им в детски заведения.

17. Деца от семейства с три и повече деца, когато учат в техникуми, полувисши и висши учебни заведения, да получават стипендии по право, ако отговарят на условията, предвидени в Правилника за стипендиите в учебните заведения.

IV. Здравни грижи за децата и майките

18. За да се постави на по-високо научно ниво работата по борбата с безплодието и недоизносването на бременността, да се създаде специализиран център към Висшия медицински институт - София.

19. Да се измени Инструкцията за реда за изкуствено прекъсване бременността, издадена от Министерството на народното здраве и социалните грижи, като се ограничат възможностите за прекъсване на бременност. Да не се разрешава прекъсване на първата бременност, освен при наличието на медицински показания, при доказано изнасилване и при особено тежки случаи.

Прекъсване на бременност в тези и други случаи може да се разрешава само от медицинска комисия от трима лекари, от които поне един е акушер-гинеколог. Ако жената е над 45-годишна възраст или има три деца, прекъсване на бременността може да се извърши по нейно желание без медицинска комисия.

Министерството на народното здраве и социалните грижи, Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура да разработят конкретни мероприятия за борба с криминалните аборти, като се предвидят по-строги санкции спрямо нарушителите.

20. Министерството на народното здраве и социалните грижи съвместно със съответните научноизследователски институти и лечебни заведения да разработи профилактични мероприятия за запазване детеродната способност и здравето на жените.

21. Въз основа на извършени научни изследвания и проучвания Министерството на народното здраве и социалните грижи и Централният съвет на професионалните съюзи да изготвят съответни норми по охраната на труда на бременните жени и жените-майки.

22. Министерството на народното здраве и социалните грижи да подобри работата на здравните заведения в областта на детската гинекология и хигиената на детската възраст.

Да се засили здравната просвета в училищата.

V. По развитие на детските заведения

23. Държавният комитет за планиране ежегодно да завишава капиталните вложения за строителството на детски заведения.

24. Изпълнителните комитети на народните съвети да поемат ръководството за извършване строителство на детски заведения на територията им, като за целта се групират средства от самооблагането и от фондовете на предприятията, с оглед да се задоволят нуждите от такива заведения.

25. По-големите предприятия и заводи и такива с преобладаваща женска работна ръка да строят детски заведения за децата на техните работници и служители.

26. Министерството на архитектурата и благоустройството, съгласувано с Министерството на народното здраве и социалните грижи, да изработи 4-5 типови проекти за детски заведения.

Изработените проекти да се предоставят безплатно на ТКЗС, ДЗС, предприятия и др., които желаят да извършват строителство на такива заведения.

VI. Обществено-политическа работа

27. Централният комитет на ДКМС, Националният съвет на Отечествения фронт, Министерството на народното здраве и социалните грижи, Комитетът на българските жени, Комитетът за изкуство и култура да организират масово разяснителна и възпитателна работа по повишаване на раждаемостта.

Министерството на народното здраве и социалните грижи, като основен фактор по прилагането на това постановление, да вземе решителни мерки за активизиране работата на здравната мрежа и особено на женските и детските консултации по опазване на бременността, борбата с абортите и повишаване раждаемостта в страната.