Държавен вестник, брой 19 от 11.III

Загубило значение.

Централният комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет полагат непрекъснати грижи за организиране отдиха на трудещите се. Увеличи се материалната база на почивното дело и туризма. Все по-широко се внедряват нови и разнообразни форми на отдих и обслужване.

През последните години значително се разрасна вилното строителство в страната в резултат на повишеното материално благосъстояние и потребности на населението. Заедно с това се появиха и някои отрицателни явления, тенденции и слабости. Допусна се стихийност в създаването на много от вилните зони, посегателство върху красиви кътове на природата, загрозяване на местности и нарушаване на законите и правителствените разпоредби от отделни граждани и служебни лица главно поради несвоевременната намеса на държавните и обществените органи. Наред с това се допусна необосновано строителство на промишлени предприятия, обществени сгради и други обекти в някои планини, национални паркове и други природно-защитени обекти, както и нарушение на връзките с природата. Недостатъчни са практическите мерки за възстановяване на естествените красоти и равновесието на жизнената среда. Всичко това поражда основателна тревога сред обществеността.

За последователно провеждане политиката на Българската комунистическа партия за преодоляване на проявилите се отрицателни явления, тенденции и нарушения на действуващите разпоредби при организиране отдиха на населението, за създаване разнообразни форми на почивка на трудещите се и за регулиране и развитие на вилното строителство в изпълнение на решението на Политбюро на ЦК на БКП от 28 юни 1977 г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

П О С Т А Н О В И:

Чл. 1. Населените места, вилните зони, извънселищните територии и селищните системи да се планират и устройват в хармония с околната среда при максимално опазване на природата, съхраняване на нейните естествени красоти и запазване на еклогичното равновесие на жизнената среда.

Чл. 2. Отдихът на трудещите се в страната да се организира главно на основата на обществените форми на обслужване. Тези форми да се разнообразяват съобразно възможностите, като се изграждат и обществени вили и вилни комплекси. Едновременно с това и в бъдеще да продължи индивидуалното вилно строителство.

Чл. 3. Жилищата в селата, в малките градове и в някои квартали на големите градове да се изграждат и устройват предимно по такъв начин, че да задоволяват едновременно нуждите от жилище и вила.

Чл. 4. (1) Да се разширяват и поощряват възстановяването, ремонтирането и преустройството на сгради, ползувани като вилни имоти в селата съгласно Закона за собствеността на гражданите.

(2) Комитетът по архитектура и благоустройство, Министерството на финансите и Българската народна банка до 31 март 1978 г. да издадат наредба за насърчаване възстановяването, ремонтирането и преустройството на сградите по предходната алинея.

Чл. 5. В бъдеще в зависимост от решаването на жилищния проблем, който сега е главната задача на социалната политика на страната, да се извършва строителство на вили и вилни комплекси и с държавни средства, които да се дават под наем или да се продават на гражданите. Вилните комплекси да се изграждат предимно за нуждите на трудещите се от райони, крупни заводи и предприятия, в които са влошени условията на живеене и труд.

Чл. 6. (1) Вилното строителство да се извършва във вилни зони и населени места, в които да се притежават вилни имоти на основата на утвърдени градоустройствени и териториалноустройствени планове, в съответствие с Единния териториалноустройствен план на Народна република България.

(2) Вилното строителство да се организира по начало в границите на съответната селищна система, като се използуват предимно села с изменящи се функции. За големите градове това да се извършва и в по-широк териториален обхват.

Чл. 7. (1) Вилните зони да се създават върху слабо-продуктивни и негодни за селскостопанско производство земи и в райони, удобно свързани с градовете, като се спазва Законът за опазване на обработваемата земя и пасищата. Отреждането на земи за вилни зони от държавния горски фонд да се допуска по изключение само върху незаселени терени.

(2) Да не се създават нови вилни зони и да не се предоставят вилни парцели в националните курорти, както и в непосредствена близост до тях.

(3) Да не се разширяват съществуващите и да не се създават нови вилни зони в непосредствена близост до София и до други големи градове, както и в столичните квартали с курортни функции. За терените, включени в съществуващите вилни зони край тези градове, които не са регулирани, до 30 юни 1978 г. да се утвърдят регулационни и териториалноустройствени планове.

(4) За жителите на градовете по предходната алинея да се създават нови вилни зони в по-далечни райони, а за жителите на София - в Софийски, Пернишки и Благоевградски окръг.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) (1) Да не се допуска вилно строителство в защитените природни обекти - природни резервати, национални паркове, исторически местности, уникални природни кътове, и в пояс "А" на санитарноохранителните зони към водоизточниците, ползувани за централно водоснабдяване.

(2) Да не се създават вилни зони и да не се разширяват за нуждите на вилния отдих регулационните граници на населените места в пояс "Б" на санитарно-охранителните зони към водоизточниците, ползувани за централно водоснабдяване.

(3) Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет постепенно да премахнат по установения ред вилните сгради в обектите и местностите по ал. 1.

Чл. 9. (1) Вилните зони да се утвърждават от Комитета по архитектура и благоустройство по предложение на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет съгласувано с Комитета по опазване на природната среда, Държавния комитет по туризма, Националния съвет на Отечествения фронт, Централния съвет на Българските професионални съюзи и Централния съвет на Българския туристически съюз.

(2) Председателят на Комитета по архитектура и благоустройство, съгласувано с изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет, до 31 март 1978 г.:

1. да определи градовете, около които не се допуска разширяване на съществуващите и създаване на нови вилни зони;

2. да утвърди програма за ускорено изработване и утвърждаване по етапи на териториалноустройствени и градоустройствени планове на вилните зони и населени места, в които могат да се притежават вилни имоти.

Чл. 10. (1) Строителството на индивидуални вили да се извършва по стопански начин със собствени сили и средства на гражданите.

(2) Строителството на индивидуални вили в утвърдените вилни зони около София и около други големи градове да се извършва само чрез възлагане на държавни строителни организации с изключение на случаите, когато вилите са от сглобяеми дървени конструкции. Ако строителството се извършва с други сглобяеми конструкции, довършването на вилните сгради може да става със собствени сили на гражданите при тяхно съгласие. Вилните сгради, чието строителство е започнато въз основа на разрешение за строеж и които до издаването на това постановление не са завършени, могат да се довършват и по стопански начин.

(3) Министърът на строителството и строителните материали до 31 март 1978 г. да определи големите градове и реда за строеж на вили по предходната алинея.

(4) Държавният комитет за планиране и Министерството на строителството и строителните материали по предложение на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет с годишните планове за капиталното строителство да определят обема на вилното строителство, което ще се изпълнява от държавните строителни организации.

Чл. 11. (1) Да се извърши териториалноустройствена реконструкция на местностите, където в нарушение на нормативни актове и норми фактически са се създали вилни зони, с оглед възстановяване връзки с природата, осигуряване по-голям обществен достъп, благоустрояване и архитектурно-естетическо оформяване.

(2) Комитетът по архитектура и благоустройство, Министерството на земеделието и хранителната промишленост и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет до 31 март 1978 г. да определят местностите по предходната алинея, които трябва да се утвърдят като вилни зони и да им се извърши териториалноустройствена реконструкция. До 31 декември 1980 г. да се утвърдят териториалноустройствени планове на тези зони.

(3) Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет под контрола на Комитета по архитектура и благоустройство до 31 декември 1985 г. да извършат реконструкция на вилните зони по предходната алинея в съответствие с утвърдените териториалноустройствени планове.

(4) Комитетът по архитектура и благоустройство, съгласувано с Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет, до 31 март 1978 г. да внесе в Съвета по териториално и селищно устройство при Министерския съвет предложение за управление на вилните зони, за подобряване на условията за ползуването им и за реда за продоставяне на вилни места.

Чл. 12. (1) Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет до 31 март 1978 г. да възстановят в селскостопанския и горския фонд земите, раздадени съгласно Постановление № 21 на Министерския съвет от 1963 г., когато това е извършено в нарушение на постановлението и земите не са били пустеещи. Тези земи могат да бъдат предоставени на лицата, на които са били раздадени, по реда и условията на Постановление № 61 на Министерския съвет от 1977 г.

(2) Когато за обществени мероприятия се отнемат предоставени за ползуване земи, на засегнатите граждани да се дават други земи по установения ред.

Чл. 13. (1) Да се ограничи до възможния минимум строителството на автомобилни пътища в планинските райони, предназначени за отдих и туризъм.

(2) Обществени сгради, които грубо нарушават изискванията по опазването на природната среда и особено нейната красота и прекъсват връзката на населените места с природата, да се предвидят в перспектива в териториалноусторйствените планове за премахване. Да не се допускат разширяване и преустройство на такива сгради.

(3) Проектирането и строителството на обекти в планините да се извършват само след съгласуване с Комитета по опазване на природната среда, Министерството на горите и горската промишленост, Националния съвет на Отечествения фронт, Централния съвет на Българските професионални съюзи и Централния съвет на Българския туристически съюз.

Чл. 14. Комитетът по архитектура и благоустройство съгласувано с Министерството на строителството и строителните материали:

1. до 31 март 1978 г. да утвърди налагащите се изменения и допълнения в правилата и нормативите за изграждането на вилни сгради и зони;

2. до 31 декември 1978 г. да утвърди над 10 типови проекта за вилни сгради.

Чл. 15. Съветът по териториално и селищно устройство при Министерския съвет да провежда държавната политика по развитието на вилното строителство в страната.

Чл. 16. Комитетът за държавен и народен контрол и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет да потърсят най-строга отговорност от длъжностните лица, които в нарушение на служебните си задължения са разрешили или са допуснали да се извърши незаконно вилно строителство. При констатиране на данни за престъпление да се уведомяват органите на прокуратурата.

Чл. 17. Комитетът по архитектура и благоустройство и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет със съдействието на окръжните комитети на Отечествения фронт и на окръжните съвети на Българските професионални съюзи да извършат необходимата разяснителна работа за правилното прилагане на постановлението и на разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство, отнасящи се до вилното строителство.

Чл. 18. Контролът по изпълнението на постановлението се възлага на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство.

Чл. 19. ...........................................................