Държавен вестник, брой 71 от 7.IX

Грижата за опазване здравето и работоспособността на трудещите се е основно направление в социалната политика на партията и държавата. Ежегодно с плановете за социално развитие на трудовите колективи се отделят значителни средства за провеждане на санитарно-оздравителни мероприятия и подобряване условията на труда. В резултат на това през последните години се утвърждава трайна тенденция на намаляване на трудовия травматизъм и заболяемостта с временна нетрудоспособност.

За по-нататъшното укрепване и развитие на този положителен процес наред с прилаганите досега мерки е необходимо да се използват в максимална степен икономическите средства за въздействие.

На стопанските организации следва да се влияе чрез икономически стимули и санкции за провеждане на мероприятия, насочени към подобряване условията на труда и предотвратяване на производствените злополуки. Отношенията между държавното обществено осигуряване и осигурителите следва да се изграждат на принципите на икономическия подход, като се поощряват тези от тях, които водят успешна борба за намаляване на заболяемостта, и се повишава отговорността за допускане на производствени злополуки и професионални заболявания.

В по-голяма степен следва да се използват и възможностите за влияние чрез работната заплата за спазване на нормативните актове по безопасността и хигиената на труда, за последователно осигуряване условия на труд, отговарящи на всички санитарно-хигиенни норми и изисквания за безопасен труд.

В съответствие с приетите от Политбюро на ЦК на БКП на 6 май 1980 г. Основни насоки за прилагане на икономическия подход при развитието на обществените фондове за потребление и усъвършенстване на управлението на извънпроизводствената сфера.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ И ЦЕНТРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ

П О С Т А Н О В Я В А Т:

Чл. 1. (1) Колективните органи на министерствата, другите ведомства, стопанските и други организации, изпълнителните комитети на народните съвети съвместно с профсъюзните органи и организации да осигуряват комплексното изпълнение на програмите по безопасността и хигиената на труда и санитарно-оздравителните мероприятия и да вземат мерки за по-нататъшно подобряване условията на труда, предотвратяване на производствените злополуки и намаляване на заболяемостта със загуба на трудоспособност.

(2) Изпълнението на задачите по трайното оздравяване на работната среда да се вземат пред вид при оценяване дейността на ръководствата на стопанските и други организации и поделенията им.

Чл. 2. (1) Икономическото стимулиране за подобряване условията на труда и намаляване на заболяемостта се организира върху основата на планираното повишаване относителния дял на работещите при спазени санитарно-хигиенни норми и изисквания на труд и намаляване загубата на работно време поради временна нетрудоспособност.

(2) При допускане на производствени злополуки, довели до инвалидност или смърт, при неспазване на нормите и изискванията по охраната на труда и неусвояване на капиталните вложения за трайно оздравяване на работната среда, се налагат имуществени санкции, предвидени с това постановление и с другите нормативни актове.

Чл. 3. (1) На стопанските организации и техните поделения, постигнали намаляване на показателя за тежестта на заболяемостта с временна нетрудоспособност (брой на загубените дни на 100 осигурени), в сравнение с предходната година и средната величина на показателя за предходната петилетка, се предоставят 50 на сто от икономията на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност. Тази разпоредба не се прилага за организациите, които са с численост на персонала под 50 души или са специализирани за трудоустроени лица.

(2) Когато е постигнат по-нисък показател за тежестта на заболяемостта с временна нетрудоспособност в сравнение със средната величина на показателя за предходната петилетка, но по-висока от показателя за предходната година, на стопанските организации и техните поделения се предоставя 25 на сто от икономията на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност.

(3) Средствата за материално стимулиране по предходните алинеи са за сметка на държавното обществено осигуряване и се отнасят във фонд"Социално-битови и културни мероприятия", като се изразходват целево за здравни мероприятия и за подобряване условията на труда.

Чл. 4. На ръководните кадри, специалистите и работниците, допринесли за подобряване условията на труда и намаляване загубите на работно време поради временна нетрудоспособност спрямо предходната година, се изплащат целеви награди до 20 на сто от индивидуалната тарифна (щатна) заплата при условия и по ред, определени с наредбите (вътрешните правила) за организация на работната заплата на стопанските организации и поделения.

Чл. 5. (1) При настъпване на инвалидност или смърт поради производствена злополука не по вина на работника или служителя стопанските организации внасят допълнителна осигурителна вноска в бюджета на държавното обществено осигуряване в размер, равен на 50 на сто от полагащата се пенсия, изчислена съответно по реда на ал. 2 или ал. 3 на този член.

(2) Когато пенсията е отпусната пожизнено или при настъпване на смърт, размерът на допълнителната осигурителна вноска се определя, като конкретният размер на личната пенсия се умножи по средната продължителност на изплащаните пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване за страната - 50 на сто от сумата за 20 години.

(3) Когато пенсията не е отпусната пожизнено, допълнителната осигурителна вноска се определя върху 50 на сто от размера на пенсията за първоначално определения срок за отпускането й.

(4) Допълнителната осигурителна вноска се внася безлихвено еднократно или на части в срок до 1 година от определянето на размера на пенсията. Допълнителната осигурителна вноска не се включва по план в себестойността на продукцията.

Чл. 6. (1) При образуването на индивидуалната работна заплата не ръководните кадри, на ведомствените контролни органи по охрана на труда и на специалистите от стопанските и други организации, допуснали нарушения на нормативните актове по безопасността и хигиената на труда, в резултат на което е причинена производствена злополука, се намаляват индивидуалните им щатни заплати общо до 15 на сто за месеца, през който са станали злополуки.

(2) Намаляването на индивидуалните щатни заплати на ръководителите на стопанските организации и поделенията и на техните заместници се извършва въз основа на протокола от разследването на злополуките със заповед на ръководителя на по-горестоящата организация, а на останалите ръководни кадри и на специалисти от стопанските и други организации и поделенията - със заповед на съответния ръководител. Заповедите за конкретния размер на намаляването задължително се съгласуват със съответния профсъюзен орган.

Чл. 7. (1) При образуването на индивидуалната работна заплата на ръководителите на министерствата, другите ведомства, на стопанските и други организации и поделенията им и на председателите на изпълнителните комитети на народните съвети, утвърдили проекти за ново строителство, модернизация, реконструкция и разширение въпреки възражението на контролните органи по охрана на труда и органите на държавния санитарен контрол, с които не се осигуряват нормите и изискванията за безопасността и хигиената на труда, се намаляват индивидуалните им щатни заплати до 10 на сто за срок от 3 месеца.

(2) Конкретният размер на намалението по предходната алинея се определя със заповед на ръководителя на по-горестоящата организация по предложение на съответните профсъюзни контролни органи по охраната на труда и на органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 8. (1) На членовете на приемателните комисии, допуснали в несъответствие с утвърдените проекти да се въведат в експлоатация новопостроени, реконструирани, модернизирани или разширени обекти въпреки възраженията на контролните органи по охраната на труда и органите на държавния санитарен контрол за неспазване на изискванията за безопасността и хигиената на труда, се намаляват индивидуалните им щатни заплати до 10 на сто за срок от 3 месеца.

(2) Конкретният размер на намаляването се определя със заповед на ръководителя на организацията, който е назначил комисията, въз основа на предложението на профсъюзните контролни органи по охраната на труда и на органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 9. Профсъюзните органи и организации да провеждат системна разяснителна работа в трудовите колективи за социалната значимост на икономическите мерки за намаляване общата и професионална заболяемост и на производствените злополуки и да предприемат конкретни мерки за изпълнение на това постановление.