Държавен вестник, брой 8 от 28.I

Загубило значение.

В изпълнение на Решението на Политбюро на ЦК на БКП от 8 февруари 1985 г. за поврат в развитието на българския футбол, за създаване на условия за решително подобряване обстановката в българския футбол

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) Масовизирането на футбола като средство за укрепване здравето и физическата интелектуалната дееспособност на трудещите се и младежта и издигането на професионалното майсторство на футболистите са важна задача на изпълнителните комитети на народните съвети, държавните и стопанските органи и организации. Вниманието да се насочи преди всичко към масовизирането на футбола сред учащата се младеж, да се полагат грижи за развитието на футбола по местоживеене и сред трудещите се по месторабота. За целта до 30 октомври 1985 г. изпълнителните комитети на народните съвети съвместно със съответните държавни органи и организации да приемат комплексни програми за развитието на футбола през периода 1986 - 1990 г.

(2) Препоръчва на Българския съюз за физическа култура и спорт, на Българския футболен съюз и на другите обществени организации да активизират дейността си и да съдействуват за масовизирането и развитието на българския футбол, за повишаване професионалното майсторство на футболистите, за издигане престижа на националния футбол.

Чл. 2. Министерството на народната просвета:

1. (отм. - ДВ, бр. 23 от 1991 г.)

2. съвместно с Централния съвет на Българския футболен съюз да разработи и утвърди перспективен план за подготовка, квалификация и реализация на спортно-педагогически кадри със специалност "футбол", за усъвършенствуване на обучението на студентите по специалност "футбол", като се разкрие висша школа по футбол за следдипломна квалификация, за изпращане на специализация в страни с високоразвит футбол треньори и специалисти, както и изтъкнати състезатели след приключване на активната им спортна дейност.

Чл. 3. Да се подобри значително комплексното използуване на наличната спортна база и се вземат своевременни мерки за изграждане на широка мрежа от футболни игрища към училищата, жилищните комплекси, кварталите и промишлените зони. За целта:

1. министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на народните съвети и стопанските и други организации да осигуряват на основата на сключени договори с Централния съвет на Българския футболен съюз, съответно с окръжните футболни съюзи и с футболните клубове, съвместно стопанисване на спортните бази, в които има футболни игрища. Предлага на тази основа Българският съюз за физическа култура и спорт и Българският футболен съюз, както и техните органи и организации да осигуряват комплексното пълноценно използуване на материалната спортна база;

2. предлага на Централния съвет на Българския футболен съюз съвместно с Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт, Министерството на строителството и селищното устройство, Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите и други заинтересувани ведомства и обществени организации до 30 октомври 1985 г. да разработи и внесе в Националната планова комисия за утвърждаване нормативи за изграждане, поддържане и експлоатация на футболни игрища в страната;

3. председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети до 30 ноември 1985 г. да утвърдят план-програми по селищни системи за възстановяване на съществуващите и за изграждане на нови футболни игрища в регулационните граници на населените места и извън тях в съответствие с утвърдените нормативи и потребностите.

Чл. 4. Министерството на производството и търговията с потребителски стоки съгласувано с Централния съвет на Българския футболен съюз до 15 октомври 1985 г. да утвърди мероприятия за разширяване производството на футболна екипировка, уреди и съоръжения за задоволяване потребностите на масовия футбол и високото спортно майсторство.

Чл. 5. (1) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 1990 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 1990 г.)

(3) Министърът на народната просвета и председателят на Комитета по труда и социалното дело съгласувано с Централния съвет на Българския футболен съюз до края на 1985 г. да утвърдят наредба за социалната реализация на състезателите по футбол, приключили състезателната дейност. Състезателите по футбол, заемащи досега военизирани длъжности, след прекратяване на активната им футболна дейност могат да бъдат устройвани на други подходящи военизирани длъжности.

(4) Комитетът по труда и социалното дело по предложение на Централния съвет на Българския футболен съюз да утвърди размерите на хонорарите на извънщатните сътрудници и лица, ангажирани с дейността на съюза, при организирането на учебно-тренировъчния процес и на състезания.

Чл. 6. (1) Отношенията на състезателите по футбол от "А" и "Б" републиканска футболна група, както и на треньорите с футболните клубове се уреждат на основата на трудов договор, сключен за определен срок.

(2) Трудовите договори, сключени с треньорите и състезателите по футбол, могат да бъдат прекратени и преди изтичането на определения срок, освен в случаите, предвидени в Кодекса на труда, и в следните случаи:

1. при отнемане на състезателните права или треньорската правоспособност за повече от три месеца;

2. въз основа на комплексна оценка по реда на Постановление № 63 на Министерския съвет от 1976 г.

(3) Споровете по предходната алинея се решават по административен ред.

Чл. 7. (1) Изграждането на спортната база от национално и окръжно значение се финансира от фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" към Централния съвет на Българския футболен съюз и от държавния бюджет по планов ред.

(2) През деветата петилетка за започне изграждането на национална база по футбол за подготовка на националните отбори.

(3) Базата за масовия футбол се изгражда и поддържа от народните съвети, стопанските и обществените организации.

Чл. 8. (1) Разрешава на Централния съвет на Българския футболен съюз в сътрудничество с Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт да извършва международна посредническа футболна дейност, изпращане на специалисти (треньори, научни работници, състезатели и др.) на работа в чужбина, международна и вътрешна рекламна дейност, организиране на футболни томболи и лотарии.

(2) Томболите и лотариите по ал. 1 се провеждат в рамките на годишен лимит за общата сума на постъпленията и от тях - за награди. Лимитите се утвърждават от Министерството на финансите по предложение на Централния съвет на Българския футболен съюз.

Чл. 9. (1)....

(2) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 1990 г.)

Чл. 10. (1) Стопанските организации и техните поделения, учрежденията, изпълнителните комитети на общинските народни съвети и кметствата да осигуряват с финансовите си планове и бюджетите си средства за финансиране развитието на масовия футбол.

(2) Средствата по предходната алинея да се осигуряват от фонд "Социално-битови и културни мероприятия", а за учениците, студентите, пенсионерите, домакините и други граждани - от бюджетните източници на съответните учреждения, общински народни съвети и кметства.

(3) Средствата по ал. 1 да се използуват пряко или чрез клубовете и секциите по футбол съгласно наредба, утвърдена от министъра на финансите по предложение на Централния съвет на Българския футболен съюз, Централния съвет на Българските професионални съюзи и Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз.

(4) Средствата по ал. 1 да се отпускат на футболните клубове и секции въз основа на пряко договаряне за действително организираните в клубовете и секциите и включени в масовите футболни мероприятия трудещи се.

Чл. 11. От 1 октомври 1985 г. да се предоставят на Централния съвет на Българския футболен съюз съответните отчисления от чистия доход на постъпленията от тиражите на "Спорт-тото 1".

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 1992 г.)

Чл. 13. (1) Нетните приходи от платените футболни прояви и рекламната дейност във връзка с футболните състезания се разпределят от Централния съвет на Българския футболен съюз и Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт между футболните организации - участници в тях, и организациите, стопанисващи спортните съоръжения и осъществяващи рекламната дейност.

(2) Цените на входните билети за платените футболни прояви се утвърждават от Министерството на финансите - Главното управление по цените, по предложение на Централния съвет на Българския футболен съюз. За учащите и военнослужещите се утвърждават по-ниски цени на входните билети. В отделни случаи по предложение на Централния съвет на Българския футболен съюз, съгласувано с Министерството на финансите, за учащите и военнослужещите може да се осигури свободен вход за футболни мероприятия.

Чл. 14. (1) За усъвършенствуване на високото спортно майсторство, за развитие на детско-юношеския и масовия футбол, за научна и научно-приложна дейност Министерският съвет утвърждава целеви програми, които се финансират от държавния бюджет съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1980 г. и другите нормативни актове.

(2) Средствата по предходната алинея се отпускат на Централния съвет на Българския футболен съюз.

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 43 от 1990 г.)

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 43 от 1990 г.)

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 43 от 1990 г.)

Чл. 18. (1) Към Централния съвет на Българския футболен съюз се създават следните централизирани фондове:

1. "Разширяване и техническо усъвършенствуване";

2. "Развитие на футбола";

3. "Валутен";

4. "Резервен".

(2) Средствата за фондовете по предходната алинея се набират и изразходват по ред, установен от Централния съвет на Българския футболен съюз съгласувано с Министерството на финансите.

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 43 от 1990 г.)

Чл. 20. (1) Колективни членове на Българския футболен съюз могат да бъдат държавни, стопански и обществени органи и организации,

(2) Министерството на финансите по предложение на Централния съвет на Българския футболен съюз дава указания за определянето и заплащането на колективния членски внос от министерствата, другите ведомства, народните съвети, стопанските, обществените и други организации в полза на Българския футболен съюз и неговите поделения.