Държавен вестник, брой 30 от 16.IV

Отменено с § 109 от заключителните разпоредби на Постановление № 86 на Министерския съвет от 17 април 2003 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, приет с Постановление № 212 на Министерския съвет от 1998 г. - ДВ, бр. 39 от 25 април 2003 г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1990 г. и бр. 30 от 1991 г.) (1) Утвърждава гранична ивица и гранична зона на държавната граница на Република България, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1995 г.) забранена гранична ивица с дълбочина от 10 до 300 м по границата със Съюзна република Югославия, Република Гърция и Република Турция и с дълбочина до 10 м по сухоземния участък от границата със Социалистическа република Румъния;

2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1995 г.) гранична зона с дълбочина 7 км по границата с Република Гърция и Република Турция и около 2 км по границата със Съюзна република Югославия и по сухоземния участък от границата с Румъния. Тилната линия на граничната зона на отделни направления може да бъде на по-голяма дълбочина, но не на повече от 15 км.

(2) Дълбочината на забранената гранична ивица и на граничната зона на сухоземната граница се определя от линията на държавната граница, а на речните граници - от линията на брега, като островите и българската част от водите на тези реки се включват в забранената гранична ивица. Тази разпоредба не се прилага за река Дунав.

(3) Точното очертание на ивицата и зоната и включването на населените пунктове и други обекти в тях се извършват от Министерството на народната отбрана и изпълнителните комитети на съответните областни и общински народни съвети.

(4) (Ал. 4, зал., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 30 от 1991 г.) Обозначаването на ивицата и зоната с табели (указатели) се извършва от съответните общински народни съвети съгласувано с поделенията на Граничните войски.

Чл. 2. Забранената гранична ивица е в пълно разпореждане на Министерството на вътрешните работи, което съгласувано с изпълнителните комитети на общинските народни съвети установява режим и условия за пълноценно използуване на земята и другите ресурси в нея.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1991 г.) Местните жители, които живеят или работят постоянно между инженерно-техническите заграждения и границата, могат да се движат на тази територия в рамките на областта с паспортите си.

Чл. 4. (Ал. 1 и 2 заличени - ДВ, бр. 30 от 1991 г.)

(3) Когато в една област държавната граница е с две държави, свободното движение на местното население от граничната зона и между инженерно-техническите заграждения и границата се разрешава само в участъка от границата с държавата, срещу която са разположени съответните общини от областта.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1991 г.) Жителите на граничната зона, които притежават земи между инженерно-техническите заграждения и границата, могат да отиват да работят там с паспортите си.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1991 г.) (1) Гражданите, които не са жители на граничната зона, но са се установили в нея на постоянна работа, имат съпруги или роднини (по права линия без ограничения и по съребрена до четвърта степен), които живеят в зоната, както и тези, които притежават имоти в зоната и между инженерно-техническите заграждения и границата, могат да се движат в тях с паспортите си.

(2) (Обявена за нищожна с Решение № 1719/2003 г. на ВАС - ДВ, бр. 21 от 2003 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 1991 г., обявена за нищожна с Решение № 1719/2003 г. на ВАС - ДВ, бр. 21 от 2003 г.)

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1994 г.) Служителите от дипломатическите и консулските представителства, акредитирани в Република България, могат да посещават граничната зона, определена съгласно чл. 1, при условията на разрешителен режим. Разрешенията се издават от Министерството на външните работи след съгласуване с Министерството на вътрешните работи.

(2) (Обявена за нищожна с Решение № 1719/2003 г. на ВАС - ДВ, бр. 21 от 2003 г.)

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1991 г.) Забраняват се на административните и стопанските ръководства да приемат на работа в граничната зона и между инженерно-техническите заграждения и границата лица, които нямат редовни документи за пребиваване в тях, без това да е съгласувано с териториалните поделения на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 9. Движението между инженерно-техническите заграждения и границата и извършването на селскостопанска и друга работа се разрешават като правило от изгрев до залез слънце. При крайна необходимост разрешение за работа през нощта се издава по ред, установен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1995 г.) При усложнена обстановка министърът на вътрешните работи след съгласуване с Министерството на отбраната и със съответните общински съвети може временно да въвежда допълнителни режимни мероприятия извън граничната зона на отделни направления.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1995 г.) Гражданите могат да ловят риба или да посещават българските острови в река Дунав през всяко време на денонощието с разрешение на кметовете на общини, риболовните организации или районните държавни инспекции по корабоплаване, предварително съгласувано с Граничните войски.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1995 г.) За приставане и съхраняване на рибарските и спортните лодки и други плавателни средства по брега на река Дунав се изграждат водни бази. Местата им се определят и оборудват от общинските съвети и спортните организации съгласувано с Граничните войски. На всяка водна база се назначават ръководител и надеждна охрана.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1995 г.) В граничната зона ловуването от членовете на Съюза на ловците и риболовците в България се извършва по ред, установен от общинските съвети, съгласувано с командира на граничното поделение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1990 г.) Забранява се ловуването на разстояние 500 метра от държавната граница.

Чл. 13. (1) Лицата, които нарушават разпоредбите на това постановление, се наказват с глоба съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако нарушението не подлежи на по-тежко наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1995 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи и кметовете на общини или упълномощени от тях длъжностни лица в зависимост от органите, които са съставили актове за нарушенията.

Чл. 14. (Необнародван, отм. - ДВ, бр. 30 от 1991 г.)