Държавен вестник, брой 45 от 7.VI

Приложение към чл. 1

Модел за развитие на туризма като приоритетен отрасъл на националната икономика

Развитието и утвърждаването на туризма като приоритетен отрасъл на националната икономика налагат прилагането на нов икономически модел, който да се основава на следните основни принципи:

гарантиране равноправно участие на всички форми на собственост в туристическата индустрия;

раздържавяване на собствеността в туристическата индустрия;

държавно икономическо регулиране и стимулиране на туризма;

включване в развитието на туризма на частна инициатива, капитали, стопански интереси и опит от други отрасли и от чужбина;

изграждане на пазарно ориентирана и икономически обоснована организационно-управленска структура;

създаване на ново качество и структура на туристическия продукт.

1. Гарантиране равноправното участие на всички форми на собственост в туристическата индустрия

Дейностите в туристическата индустрия се извършват на основата на всички форми на собственост при спазване изискванията за опазване, възстановяване и съхраняване на околната среда и културно-историческото наследство.

Държавата гарантира равноправието на формите на собственост чрез прилагане еднакви икономически условия, норми и регулатори към всички юридически и физически лица, извършващи стопански дейности в сферата на туризма в страната. Тя осигурява тяхната икономическа и юридическа самостоятелност, правото им доброволно, на базата на икономическа изгода и интереси, да образуват браншови и други сдружения за взаимно подпомагане, съвместни инициативи, координация и др.

2. Раздържавяване на собствеността в туристическата индустрия

Раздържавяването на собствеността в туристическата индустрия се осъществява предимно чрез преливането й в акционерна. В създадените на тази основа акционерни фирми освен държавни средства участвуват и средства на български и чуждестранни юридически и физически лица. Държавният орган по туризма преценява сферата на приложение на държавното акционерно участие - в кои фирми и в какъв размер. Целесъобразно е при преобразуването на държавните фирми в акционерни част от стойността на уставния фонд да се предостави за разпределение в трудовия колектив чрез преферентни акции. Това са поименни акции, които се закупуват при стимулиращи условия от служители и работници съобразно трудовия им стаж във фирмата. След изплащане на тяхната номинална стойност те се трансформират в акции на приносител.

Други пътища за раздържавяване на собствеността и увеличаване степента на приватизация в туристическата индустрия са арендата, наемът, франчайзингът, продажбата на отделни обекти, както и на част от държавното акционерно участие.

Следващ етап в този процес е създаването на специализирани органи - държатели на държавните акции ("холдинги"). Холдингите представляват:

хоризонтална интеграция на капитали, т.е. контролиране на държавното акционерно участие в акционерни фирми на едно и също производство или търговско равнище - браншови холдинги, например на фирми за морски туризъм, транзитен и автотуризъм и др.;

вертикална интеграция на капитали, т.е. управление на държавното акционерно участие в акционерни фирми, стоящи на различно търговско или производствено равнище;

диагонална интеграция на капитали, т.е. координиране на държавното акционерно участие в акционерни фирми от различни отрасли.

Чрез системата от холдинги се гарантира отделянето на икономическото от държавното управление в туризма. Първоначално те управляват държавното акционерно участие в туристическата индустрия, но в процеса на раздържавяване на собствеността в тях като акционери могат да участвуват и физически лица. Холдингът като форма на концентрация на капитали на български и чуждестранни юридически и физически лица пряко инвестира средства в туристическата индустрия, в други отрасли на националната икономика и в чужбина, издава акции и участвува в други финансови институции. Посредством контролния пакет акции в отделните фирми той насочва дейността им към най-ефективни, перспективни и носещи валута направления и определя ръководния им състав.

3. Държавно икономическо регулиране и стимулиране

Държавата създава еднакви икономически условия, като управлява туристическата индустрия чрез нормативи, условия и регулатори, които се прилагат от всички фирми (предприятия) независимо от формата на собственост: данък върху печалбата; валутен норматив; правила за ценообразуване; критерии за оценка и правила за заплащане на труда.

Държавата осигурява и стимулира левовото и валутното самофинансиране на разширеното възпроизводство в туристическата индустрия чрез:

принципа за намаляване на облагаемата печалба с погашенията и лихвите по инвестиционните кредити, със средствата за маркетинг, реклама, научна дейност и опазване и възстановяване на околната среда;

заплащане на стимулиращ данък върху печалбата, като печалбата от новоизградените обекти се освобождава от данък през първите две години от въвеждането им в експлоатация;

принципа на нормативно разпределение на валутните постъпления за собствени и общодържавни нужди, като се определя стимулиращо съотношение;

задължителни ежегодни разходи за подобряване на материално-техническата база, които се включват в себестойността;

периодична преоценка при отчитане влиянието на действуващите цени върху стойността на основните производствени фондове;

правила, условия и ред за ценообразуване, които гарантират пълната децентрализация, а определянето на цените се извършва свободно от туристическите фирми (предприятия) съобразно конкретните пазарни условия;

набиране на част от отчисленията от печалбата и фондовете на туристическите фирми (предприятия) по целева партида в общинския народен съвет, като средствата се изразходват само за мероприятия от инфраструктурен характер.

За развитието на нови туристически зони и центрове съобразно националната стратегия е необходимо държавата целево да финансира мероприятия от инфраструктурен характер от общ интерес, трансфер на прогресивни технологии и повишаване на качеството.

4. Включване в развитието на туризма на частна инициатива, капитали, стопански интереси и опит от други отрасли и от чужбина

Индивидуални и колективни фирми, частни стопани и производители извършват стопанска дейност в туристическата индустрия самостоятелно или чрез сдружаване с изключение на забранените с нормативни актове дейности. Те прилагат икономическите условия, нормативи и регулатори, определени за туристическите фирми (предприятия). За привличане и стимулиране на частната инициатива освен по договор за аренда туристическите фирми включват в пълния цикъл на стопанската си дейност граждани с договори за франчайзинг.

За привличане на български и чуждестранни капитали, ресурси и стопански интереси в развитието на българския туризъм следва да се провежда политика на "отворени врати" чрез:

разширяване участието на чуждестранни физически и юридически лица в смесени и акционерни фирми за инвестиране в ново строителство, модернизация и експлоатация на туристическите обекти;

трансфер на прогресивен опит и технологии чрез широко използуване на договори за мениджмънт, франчайзинг, обучение и консултинг;

акумулиране на средства за изграждане материално-техническа база чрез използуване разнообразни форми на лизингови договори, които позволяват цялостно изграждане на обектите чрез обвързване интересите на чуждестранни и български фирми и привличане в експлоатацията чуждестранни мениджъри;

туристическа концесия - предоставяне на чуждестранни фирми по договор на дадена територия за осъществяване туристическа дейност за определен срок срещу заплащане във валута наема, консумативните разходи и работната сила;

интегриране на акционерен принцип с фирми от други отрасли на народното стопанство за създаване индустриален тил на туризма, изграждане на инфраструктура и на "зони за стопанска инициатива" в туристическите центрове.

5. Изграждане на пазарно ориентирана и икономически обоснована организационно-управленска структура

Утвърждаването на туризма като приоритетен отрасъл в националната икономика налага създаването на нова национална система за организация и управление на отрасъла, която да премахне всички елементи на монополизъм и ведомственост, възможности за дъмпинг, да стимулира конкуренцията и сблъсъка с пазара за защита на правата на потребителите и нарастване заинтересоваността на работника.

Основна структурна единица в организацията и управлението на туризма в Народна република България е туристическата фирма (предприятие). Принципът за изграждане на организационната структура е продуктовият в съчетание с комплектност на обслужването. При новата национална система на организация и управление се създава възможност всички туристически фирми (предприятия) независимо от формата на собственост да работят при еднакви икономически условия и свободно да определят структурата си и формите на сдружаване.

Съобразно продукта, изведен в предмета на дейност, фирмите (предприятията) са хотелиерски, специализирани, туроператорски, агентски и др. Те могат доброволно да се интегрират в туристически вериги (икономически групировки) на базата на общност на икономическите интереси и предлагания туристически продукт, без да се нарушава тяхната юридическа и икономическа самостоятелност.

Общонационалната държавна политика в областта на туризма се провежда от специализиран държавен орган - Комитета по туризма. Той не изпълнява стопански функции и не осъществява стопанска дейност.

Държавното управление на туризма се осъществява чрез разработване и утвърждаване на нормативи, норми и други регламенти за качество на туристическия продукт, които се прилагат и спазват от всички туристически фирми (предприятия). Управленската връзка между тях и държавния орган по туризма е пряка, без междинни звена.

Контролът върху качеството на туристическия продукт се извършва от специализиран държавен орган - Инспекторат по туризма.

Държавните интереси в туристическата индустрия се осигуряват от Националния туристически холдинг, който представлява вертикална и диагонална

интеграция на капитали.

За координиране на дейности, свързани с туризма на териториите на отделните общини, към общинските народни съвети се образуват специализирани органи - комисии на обществени начала. В състава им се включват ръководителите на туристически фирми (предприятия), браншови сдружения, граждани и се ръководят от заместник-председател на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Комисиите по туризма решават въпроси по финансиране развитието на свързаната с туризма инфраструктура на територията на общината от средства по целевата партида, както и на други дейности от общ интерес.

За поддържане общата инфраструктура на територията на обособените туристически комплекси е целесъобразно създаването на специализирани фирми за комунални дейности.

Тази организация на туризма позволява да се съкрати броят на административния персонал, да се ограничат управленските функции и звена на надфирмено равнище и да се отдели икономическото от държавното ръководство на туризма.

6. Създаване ново качество на туристическия продукт.

За издигане стандарта на българския туристически продукт и защита на правата на потребителите следва да настъпи коренен прелом в качеството на туризма въз основа на:

усъвършенствуване организацията на труда съобразно спецификата на работа в туризма - издигане отговорността и разширяване правата на низовите ръководители;

усъвършенствуване и масово въвеждане на аренда, акорд и франчайзинг и повишаване персоналната отговорност за културата на обслужване;

прилагане единни стандарти и нормативи за категоризация на цялата материално-техническа база в страната независимо от формата на собственост и организацията на труда;

въвеждане единни категорийни изисквания за транспорта в туристическата индустрия и обвързване цените с качеството на предлаганите услуги;

внедряване система за управление на качеството чрез издаване сертификат за туристическа инвестиция и лиценз за туристическа дейност, с които да се регламентират условията за изграждане и експлоатация на базата;

прилагане механизма на свободни цени при държавно регулиране с цел стимулиране на конкуренцията и защита от ценови дъмпинг;

използуване положителен чуждестранен опит при ценообразуването като условие за формиране на фирмен продукт; преодоляване на администрирането;

обвързване равнището на цените с качеството на продукцията и обслужването;

разгръщане на франчайзинга като високоефективна форма за свързване интересите на личността и едрата собственост, мобилизиране имуществото и средствата на еднолични, колективни фирми и граждани и гарантиране висок стандарт на туристическо обслужване;

привличане, поощряване и поддържане фирми на граждани в туристическите и други видове услуги за разнообразяване и разширяване на предлагането чрез

стимулиращи икономически условия - кредити, заплащане във валута и др.,

осигуряване на стоки, съоръжения, машини и др.;

разработване и прилагане система за мотивация на кадрите - подбор, квалификация, атестиране и стимулиране; обвързване заплащането на труда с категорията на обекта, квалификационната скала и качеството на обслужване;

издигане социалния статус на професиите съобразно тяхната значимост за качеството и културата на обслужване;

прилагане усъвършенствувана система за обучение и квалификация на кадрите, в която широко да е застъпен опитът на водещи туристически страни;

въвеждане "почетен знак" за стимулиране на трудови колективи и ръководители при доказано високо качество, успешна маркетингова дейност и за гарантиране правата на потребителя.

Реализацията на така очертания модел следва да осигури икономически и организационни предпоставки за коренна промяна в структурата на националния туристически продукт в следните направления:

преориентиране към преимуществено предлагане на индивидуален туризъм;

формиране комплексен продукт по видове специализиран туризъм във вътрешността на страната;

издигане стандарта на морския и планинския рекреативен продукт;

промяна на същността на информационно-рекламната дейност и превръщането й в съставна част на туристическия продукт.

За осигуряване приоритетното развитие на индивидуалния туризъм и за "отваряне" вътрешността на страната за международния туризъм следва:

да се обособи нов специфичен индивидуален туризъм, включително въз основа на изградената с бюджетни средства база на резиденции, почивни домове и ловни стопанства, за привличане на високо платежоспособна клиентела;

да се формира нов туристически продукт - за транзитен и автотуризъм чрез изграждане мрежа от крайпътни обекти за комплексно туристическо обслужване;

да се стимулира конгресният и деловият туризъм чрез разширяване на базата и увеличаване предлагането на специфични услуги;

да се специализира "общият" маршрутно-познавателен туризъм в "младежки", "за трета възраст", "градски", "хоби", "шопинг", "културен", "по професионални интереси", "селски", "ловен","риболовен" и др.;

да се профилира продуктът на балнеоложкия и медицинския туризъм, като съобразно потребностите на чуждестранната клиентела успоредно се осигуряват условия за предлагане стоматологични, козметични и други услуги;

да се разшири националната система за туристическа информация и резервация, като се предлага пълна гама от основни и допълнителни услуги в цялата база за туризъм в страната.

При традиционните видове морски и планински туризъм повишаването на ефективността следва да се търси чрез:

удължаване на сезонността и ползуване на базата за целогодишен туризъм;

диверсификация на продукта:

предлагане допълнителни услуги, особено за спорт и развлечения;

утвърждаване на собствен анимационен продукт;

развитие на яхттуризма.

Структурните промени по отношение на формите и видовете туризъм следва да бъдат съпътствувани и от изменения на базата:

ускорено обновяване, привеждане в съответствие с категорията и осигуряване инсталации, съоръжения, висока хигиена и стандарт;

повишаване категорията на базата чрез реконструкция и модернизация;

разширяване на функциите при запазване на категорията чрез развитие и комплектуване на специализираната туристическа супер- и инфраструктура;

строителство на нова база с висок стандарт на предлагането, като изграждането на нови обекти се ориентира към перспективни и ефективни видове туризъм.

Важно значение за разширяване на предлагането ще има личната инициатива на гражданите за развитие на парахотелиерството и пълноценното използуване на изградената база за отдих, развлечения, културни мероприятия и спорт на промишлени и други фирмени групировки и съюзи, ведомства и обществени организации.

Особено значение за структурното изменение на туристическия продукт има транспортното обслужване - съвременна шосейна мрежа, сервизи и бензиностанции; луксозни туристически и междуградски автобуси; модерни авто-, аеро- и жп гари; смесена, с чуждестранно участие авиофирма; специализирана морска и речна туристическа флотилия и др.

За реализация на новата структура на туристическия продукт се налагат коренни промени и в общонационалната и регионалната инфраструктура - изграждане съвременни търговски комплекси: стимулиране производството на стоки за "шопинг"-туризъм; туристическо усвояване на районите с културно-историческо значение; комплектуване на мрежата за медицинско, битово и търговско обслужване в туристическите зони, центрове, селища и др.

Прелом следва да настъпи и за организацията на валутната търговия.

Засилването на конкуренцията на отраслово равнище и създаването на няколко специализирани фирми на вертикален и хоризонтален принцип ще спомогнат за насищане и разширяване асортимента на предлагане, въвеждане съвременни форми и технологии на търговско обслужване и повишаване конкурентоспособността на валутната търговия. В процеса на превръщане на българския лев в конвертируем ще се изменя и същността на валутната търговия - от дейност, задоволяваща специфично търсене, тя ще се утвърждава във високо категорийна форма на търговско обслужване.

Този модел на развитие на туризма ще позволи българското туристическо предлагане да се ориентира към перспективни и широки пазарни сегменти, да се повишат неговата ефективност и валутна доходност.